РЕШЕНИЕ № 224

гр. Плевен, 11 Април 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА И.

при секретар Десислава Добрева и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 162 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.М.Г., чрез адвокат Й.Д. ***, срещу решение № 16/10.01.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2965/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 35-0000525/1310.2017 г.  на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, с  което на Д.М.Г. от гр. Плевен, ЕГН ********** са наложени две административни наказания, както следва: на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 на Министъра на транспорта и съобщенията и на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАП – глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 38, предл. 1 от същата наредба.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и в противоречие с разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, според които с действията си по управление на таксиметров автомобил без валидно Удостоверение за психологическа годност Г. е осъществил състава на нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 на Министъра на транспорта и съобщенията и в тази връзка неправилно е приложена от административнонаказващия орган санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Посочва, че горецитираната наредба съгласно §2 от ПЗР е издадена в приложение на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а не на ЗАП, като в този смисъл в разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП се съдържа конкретната разпоредба, санкционираща осъществяването на таксиметрова дейност, без валидно удостоверение за психологическа годност, поради което счита, че обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на НП, не обосновават признаците на посочения административнонаказателен състав и лишават жалбоподателя от правото да разбере за какво нарушение точно е санкциониран, което винаги представлява съществено процесуално нарушение. Посочва, че по отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, а именно, че Г. управлява лек автомобил като превозва пътници и извършва таксиметрова дейност с поставена табелка „Такси“ и след наемане на автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат, също счита, че решението на РС – Плевен е неправилно, тъй като изводите на съда не кореспондират с доказателствения материал по делото. Сочи, че както актосъставителя, така и свидетелят по акта са заявили, че при проверката не са снели обяснения от пътниците в таксиметровия автомобил, като това е тяхно задължение, тъй като само по този начин могат да установят действителното фактическо положение. Счита, че обстоятелството, че табелката „Такси“ не е била покрита с калъф не води до абсолютния извод, че превозното средство към този момент е работило в посоченото от наказващия орган качество, като по делото липсват категорични доказателства как административнонаказващият орган е стигнал до изводите за съставомерност на деянието - как е установил, че през въпросната вечер жалбоподателят е осъществявал таксиметрова дейност без да включи апарата. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не съдържа императивно предвиденото от закона съдържание, а именно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което също винаги съставлява съществено процесуално нарушение. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на РС – Плевен, както и издаденото наказателно постановление.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Й.Д. с пълномощно на л. 11 от делото. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли да бъде отменено по съображенията изложени в в касационната жалба, както и в представените писмени бележки.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, мотивите са подробно изложени и същата следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 17.09.2017 г. около 04:00 часа в гр. Плевен е управлявал лек автомобил /индивидуализиран/, като превозва пътници и извършва таксиметрова дейност с поставена табела такси, като не е включил таксиметровия апарат и е представил изтекло удостоверение за психическа годност на 16.06.2017 г. Санкциониращият орган и квалифицирал деянията като нарушения съответно на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 на Министерство на транспорта и е наложил санкция по чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАП, чл. 31, ал. 1, т.8 от Наредба № 34/06.12.1999 на Министерство на транспорта и е наложил санкция по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел възоснова на приетите писмени и гласни доказателства, че нарушенията са извършени по несъмнен начин, при ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето, не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния закон.

Решението е правилно и е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и закона.

Основното възражение по касационната жалба е, че не е приложен правилно материалния закон, като е следвало касаторът да бъде наказан по чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата, която предвижда, че се наказва с глоба в размер на 500 лв водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психическа годност. Нормата е в сила от 27.02.2017 г.

Основният специален материален закон, който урежда обществените отношения свързани с осъществяването на автомобил превози, в това число и таксиметровите такива е Закона за автомобилните превози и подзаконовите актове, издадени във връзка с неговото приложение, каквато се явява – наредба № 34/1999 за таксиметровия превоз на пътници. Именно тази наредба е приета от санкциониращият орган за материален закон, който е нарушен от деянието на настоящия касатор. В чл. 31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 е посочено, че при управление на таксиметров автомобил, водачът е длъжен да носи – удостоверение за психическа годност. Безспорно е доказано, че касаторът не е имал валидно такова удостоверение към датата на проверката и нарушението - 17.09.2017 г. За нарушение на това задължение е предвидена санкционна норма в чл. 93, ал.1, т1 от ЗАП. Нормата гласи: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Налице е правилно приложен материален закон като се съобрази правилото, че ЗАП е специален спрямо Закона за движението по пътищата, който е общ закон, а при колизия между специален и общ закон се прилага специалния закон.

Като е достигнал до сходни изводи РС-Плевен е постановил правилен съдебен акт.

Относно другото нарушение – че касаторът след наемане на автомобила не е включил таксиметровия апарат - нарушение на чл. 38 от Наредба № 34/1999, санкционирано съгласно чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАП с глоба в размер на 500 лева, се сочи че решаващият съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства, който според касатора налагали извод, че в момента на проверката той не е извършвал таксиметрова дейност. Възражението е неоснователно. В АУАН, с който е повдигнато обвинението за това нарушение, то ясно е описано, настоящият касатор е написал с големи букви, че няма никакви възражения. Най-логично и житейски оправдано поведение е още при съставянето на АУАН лицето да отбележи, че посочената фактическа констатация не е вярна, не е точна или най-малкото да не отбележи нищо. Но категоричното отбелязване, че няма възражения по-скоро води до извод че описаното в АУАН и съответно в НП е точно откъм фактическа страна, но в последствие лицето е решило да изгради различна защитна теза. Още повече, че събраните писмени и гласни доказателства не подкрепят тази защитна теза. Решаващият съд е обсъдил всички доказателства и е посочил защо дава превез на установеното от едната група свидетели и не кредитира с доверие насрещните гласни доказателства. Изводът на съда е в съответствие със самото съдържание на показания - св. Г. в началото на показанията си сочи, че е бил на заведение с алкохол с приятелите си и братовчед си, в края сочи „на кръчма бях с братовчедите ми“, но продължава, че не може да им каже имената. Съдът е приел показанията за ненадеждни и ги е отхвърлил, защото човек, който не си спомня с кого точно е бил на заведение, още по-малко вероятно е да си спомня дали табелката такси на колата е била активна или не. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не става ясно дали са проверили пътна книжка и пътни листове, за да установят дали лицето р извършва дейност – таксиметров превоз в момента. Действително това не е посочено изрично, но ясно е казано и от двамата свидетели, че на водача са поискани всички документи, като водач на таксиметров автомобил и документите на автомобила. Чл. 31 от Наредба № 34/1999 въвежда задължение водачът на таксиметров автомобил да носи общо 7 броя документи, между които и пътна книжка и при липсата на констатация за непредставяне на такава, то не може да се направи извод, че пътна книжка не е представена при проверката.

Правилен е крайният извод на решаващият съд, че извършването на нарушението е доказано.

Оспореното решението е валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.

И предвид по-горе направения извод за съответствие на решението материалния закон и доказателствата по делото, се налага извод че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/10.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 2965 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.