РЕШЕНИЕ
№ 224
гр.
Плевен, 11 Април 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети март две
хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА И.
при
секретар Десислава Добрева
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 162 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д.М.Г., чрез адвокат Й.Д.
***, срещу решение № 16/10.01.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д № 2965/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
35-0000525/1310.2017 г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на Д.М.Г. от гр. Плевен, ЕГН ********** са наложени две
административни наказания, както следва: на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАП/ – глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 на Министъра
на транспорта и съобщенията и на основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от ЗАП – глоба в
размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 38, предл. 1 от същата
наредба.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че изводите на
първоинстанционния съд са неправилни и в противоречие с разпоредбата на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП, според които с действията си по управление на таксиметров
автомобил без валидно Удостоверение за психологическа годност Г. е осъществил
състава на нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 на Министъра на
транспорта и съобщенията и в тази връзка неправилно е приложена от
административнонаказващия орган санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП. Посочва, че горецитираната наредба съгласно §2 от ПЗР е издадена в
приложение на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а не на ЗАП, като в този смисъл в
разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП се съдържа конкретната разпоредба,
санкционираща осъществяването на таксиметрова дейност, без валидно
удостоверение за психологическа годност, поради което счита, че обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на НП, не обосновават признаците на посочения
административнонаказателен състав и лишават жалбоподателя от правото да разбере
за какво нарушение точно е санкциониран, което винаги представлява съществено
процесуално нарушение. Посочва, че по отношение на нарушението на разпоредбата
на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, а именно, че Г.
управлява лек автомобил като превозва пътници и извършва таксиметрова дейност с
поставена табелка „Такси“ и след наемане на автомобила водачът не е включил
таксиметровия апарат, също счита, че решението на РС – Плевен е неправилно, тъй
като изводите на съда не кореспондират с доказателствения материал по делото.
Сочи, че както актосъставителя, така и свидетелят по акта са заявили, че при
проверката не са снели обяснения от пътниците в таксиметровия автомобил, като
това е тяхно задължение, тъй като само по този начин могат да установят
действителното фактическо положение. Счита, че обстоятелството, че табелката
„Такси“ не е била покрита с калъф не води до абсолютния извод, че превозното
средство към този момент е работило в посоченото от наказващия орган качество,
като по делото липсват категорични доказателства как административнонаказващият
орган е стигнал до изводите за съставомерност на деянието - как е установил, че през въпросната вечер
жалбоподателят е осъществявал таксиметрова дейност без да включи апарата. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не съдържа
императивно предвиденото от закона съдържание, а именно описание на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което също винаги
съставлява съществено процесуално нарушение. Моли да бъде постановено решение,
с което да бъде отменено решението на РС – Плевен, както и издаденото
наказателно постановление.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адвокат Й.Д. с пълномощно на л. 11 от делото. Счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли да
бъде отменено по съображенията изложени в в касационната жалба, както и в представените
писмени бележки.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна, мотивите са подробно изложени и същата следва да бъде уважена.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е
санкциониран, за това че на 17.09.2017 г. около 04:00 часа в гр. Плевен е
управлявал лек автомобил /индивидуализиран/, като превозва пътници и извършва
таксиметрова дейност с поставена табела такси, като не е включил таксиметровия
апарат и е представил изтекло
удостоверение за психическа годност на 16.06.2017 г. Санкциониращият орган и квалифицирал деянията като
нарушения съответно на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 на
Министерство на транспорта и е наложил
санкция по чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАП, чл. 31, ал. 1, т.8 от Наредба № 34/06.12.1999 на Министерство на
транспорта и е наложил санкция по чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАП.
Решаващият
съд е потвърдил НП, като е приел възоснова на приетите писмени и гласни
доказателства, че нарушенията са извършени по несъмнен начин, при ангажиране на
административно наказателната отговорност на лицето, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния закон.
Решението е
правилно и е постановено в съответствие
със събраните по делото доказателства и закона.
Основното
възражение по касационната жалба е, че не е приложен правилно материалния
закон, като е следвало касаторът да бъде наказан по чл.178в, ал.5 от Закона за
движение по пътищата, която предвижда, че се наказва с глоба в размер на 500 лв
водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психическа годност.
Нормата е в сила от 27.02.2017 г.
Основният
специален материален закон, който урежда обществените отношения свързани с
осъществяването на автомобил превози, в това число и таксиметровите такива е
Закона за автомобилните превози и подзаконовите актове, издадени във връзка с
неговото приложение, каквато се явява – наредба № 34/1999 за таксиметровия
превоз на пътници. Именно тази наредба е приета от санкциониращият орган за
материален закон, който е нарушен от деянието на настоящия касатор. В чл. 31,
ал.1, т.8 от Наредба № 34 е посочено, че при управление на таксиметров
автомобил, водачът е длъжен да носи – удостоверение за психическа годност.
Безспорно е доказано, че касаторът не е имал валидно такова удостоверение към
датата на проверката и нарушението - 17.09.2017 г. За нарушение на това
задължение е предвидена санкционна норма в чл. 93, ал.1, т1 от ЗАП. Нормата
гласи: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. - при
първо нарушение. Налице е правилно приложен материален закон като се съобрази
правилото, че ЗАП е специален спрямо Закона за движението по пътищата, който е
общ закон, а при колизия между специален и общ закон се прилага специалния
закон.
Като е
достигнал до сходни изводи РС-Плевен е постановил правилен съдебен акт.
Относно
другото нарушение – че касаторът след наемане на автомобила не е включил
таксиметровия апарат - нарушение на чл.
38 от Наредба № 34/1999, санкционирано съгласно чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАП с
глоба в размер на 500 лева, се сочи че решаващият съд не е преценил правилно
събраните по делото доказателства, който според касатора налагали извод, че в
момента на проверката той не е извършвал таксиметрова дейност. Възражението е
неоснователно. В АУАН, с който е повдигнато обвинението за това нарушение, то
ясно е описано, настоящият касатор е написал с големи букви, че няма никакви
възражения. Най-логично и житейски оправдано поведение е още при съставянето на
АУАН лицето да отбележи, че посочената фактическа констатация не е вярна, не е
точна или най-малкото да не отбележи нищо. Но категоричното отбелязване, че
няма възражения по-скоро води до извод че описаното в АУАН и съответно в НП е
точно откъм фактическа страна, но в последствие лицето е решило да изгради
различна защитна теза. Още повече, че събраните писмени и гласни доказателства
не подкрепят тази защитна теза. Решаващият съд е обсъдил всички доказателства и
е посочил защо дава превез на установеното от едната група свидетели и не
кредитира с доверие насрещните гласни доказателства. Изводът на съда е в съответствие със самото
съдържание на показания - св. Г. в
началото на показанията си сочи, че е бил на заведение с алкохол с приятелите
си и братовчед си, в края сочи „на кръчма бях с братовчедите ми“, но
продължава, че не може да им каже имената. Съдът е приел показанията за
ненадеждни и ги е отхвърлил, защото човек, който не си спомня с кого точно е
бил на заведение, още по-малко вероятно е да си спомня дали табелката такси на
колата е била активна или не. Неоснователно е възражението по касационната
жалба, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не става ясно дали
са проверили пътна книжка и пътни листове, за да установят дали лицето р извършва
дейност – таксиметров превоз в момента. Действително това не е посочено
изрично, но ясно е казано и от двамата свидетели, че на водача са поискани
всички документи, като водач на таксиметров автомобил и документите на автомобила.
Чл. 31 от Наредба № 34/1999 въвежда задължение водачът на таксиметров автомобил
да носи общо 7 броя документи, между които и пътна книжка и при липсата на
констатация за непредставяне на такава, то не може да се направи извод, че
пътна книжка не е представена при проверката.
Правилен е
крайният извод на решаващият съд, че извършването на нарушението е доказано.
Оспореното решението е валидно,
постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и е
постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд по
административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.
И предвид по-горе направения извод за
съответствие на решението материалния закон и доказателствата по делото, се
налага извод че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/10.01.2018
г., постановено по н.а.х.д. № 2965 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.