Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

гр. Плевен, 13 Април 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 161/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Радослава Иванова срещу Решение № 35 от 15.01.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3312/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-1503092/26.11.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на ЕТ „К.Н. ***, представлявано от К.Х.Н. на осн. чл. 415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, затова че при извършена последваща проверка по документи на 17.09.2014г. е установено, че работодателят ЕТ „К.Н. *** не е изпълнил даденото задължително предписание № 9 от протокол за проверка № 546/08.05.2014г. – в срок до 30.05.2014г. да изплати трудовото възнаграждение за месец 10.2013г. на В. П. Х. на длъжност „автомонтьор“, съгласно изискванията на чл. 128 т.2 от КТ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че нарушението е безспорно установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен и е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация, като допуснатата в АУАН техническа грешка с неправилно изписване като основание на чл. 245 ал. 1 от КТ е коригирана в НП. Посочва, че при постановяване на съдебното решение не е направен задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. В заключение моли да бъде отменено съдебното решение, а по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – ЕТ „К.Н. *** не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а издаденото НП – потвърдено. Излага аргументи, че допуснатата в АУАН техническа грешка с посочването на разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ е била коригирана при издаването на НП като е останала само разпоредбата на чл. 128 т.2 от КТ, затова съдът неправилно е счел, че е налице съществено процесуално нарушение и само на това основание е отменил НП.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Първоинстанционният съд е отменил НП на процесуално основание като е приел, че в хода на адимнистративно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие между посочените в акта като нарушени три правни норми – чл. 415 ал.1 от КТ вр. чл. 245 ал.1 и чл. 128 т.2 от КТ и сочените в НП разпоредби на чл. 415 ал.1 от КТ вр. чл. 128 т.2 КТ, което създавало неяснота за кое административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът е приел това за достатъчно основание за отмяна на НП и не е възприел за основателни изложените в жалбата доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, а именно - същият след съставянето му в отсъствие на нарушителя не е бил надлежно предявен и връчен, за да се запознае с обвинението и да изложи възраженията си.

Възприетите от районния съд съображения за отмяна на НП не се споделят от настоящия касационен състав, но са основателни доводите, изложени в жалбата пред първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не са били спазени разпоредбите на чл. 43 ал.4 от ЗАНН – за предявяване и подписване на акта от нарушителя, след като е бил съставен в негово отсъствие.

Актът е съставен за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ вр. чл. 245 ал.1 и чл. 128 т.2 от КТ, а в НП деянието е квалифицирано като такова по чл. 415 ал.1 от КТ вр. чл. 128 т.2 от КТ. Разминаването е несъществено и не се отразява на правото на защита на наказаното лице, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено кореспондира изцяло с разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ, съдържаща както дължимото поведение, така и предвидената при неизпълнението санкция. Затова посочването на чл. 415 ал.1 от КТ като нарушена разпоредба и като основание за налагане на наказанието за неизпълнение в срока на даденото предписание на контролните органи при констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно за изплащане на трудовото възнаграждение на наетото по трудов договор лице в установените в чл. 128 т.2 от КТ и чл. 245 ал.1 КТ срокове е достатъчно, за да формулира административно-наказателното обвинение, а допълнителното посочване на привръзката с тези разпоредби не е необходимо и не се отразява на законосъобразността на НП. То не създава неяснота, напротив допълнително пояснява за кое нарушение на трудовото законодателство е било издадено предписание на работодателя, което той е следвало да изпълни в дадения от контролните органи срок, но не е изпълнил, заради което нарушение е санкциониран на осн. чл. 415 ал.1 КТ.

Но по-същественото в случая е, че актът е бил съставен на 23.09.2014г. в отсъствието на нарушителя, за което той е бил надлежно поканен, но не се явил. Това обстоятелство е изрично вписано в акта и в него липсва подпис на нарушителя. Следователно на наказаното лице не е била осигурена гарантираната от закона възможност да се запозне с обвинението, да прави възражения и сочи доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН актът задължително се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗАНН изисква и когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. А ал.5 изисква при подписване на акта на нарушителя да се връчи препис от него срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В случая актът не е бил връчен и подписан от нарушителя, с което е нарушено съществено правото му на защита. НП е издадено на 26.11.2014г., но е връчено значително по-късно – на 25.10.2017г. срещу разписка, приложена на л.8 от делото. Едва тогава лицето е разбрало за какво нарушение е наказано. Но е било лишено от възможността да участва в адимнистративно-наказателното производство и да защити правата си, както изискват императивните разпоредби на чл. 43 ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Това обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно по своя резултат и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 15.01.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3312/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.