Р E Ш Е Н И Е

№ 209

гр.Плевен, 04.04.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                           

            Председател: Цветелина Кънева

                                                                  Членове: Катя Арабаджиева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 158 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1217 от 28.12.2017 г., постановено по НАХД № 2913 по описа за 2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-002889/16.06.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на В.Р.В. ***, са наложени административни наказания: глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

 Срещу решението е подадена касационна жалба от В.Р.В., чрез адвокат С.Г. ***, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Сочи се, че районният съд не се е съобразил с наведените доводи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като същото е издадено на дата 16.06.2017 г., а заповедта цитирана в него за упълномощаване на наказващия орган е с дата 20.07.2017 г., т.е. един месец по-късно от датата на издаване на наказателното постановление. Счита се, че това е порочна практика, която следва да бъде преустановена в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, а съдът като безпристрастен орган би следвало да следи за законосъобразността на обжалваните административни актове. Счита се, че тежестта на доказване на извършеното нарушение и законосъобразността на съответния издаден административен акт е на административнонаказващия орган, поради което РС – Плевен неправилно е изискал по своя инициатива въпросната заповед от дата 01.06.2017 г., като това е следвало да бъде направено от процесуалния представител на ответника по жалбата. Посочва се още, че районният съд кредитира единствено и само свидетелските показания на контролните органи и медицинските лица, като показанията на свидетелите Й. Д. и Р. М. възприема като „изкуствена конструкция“ и ги отхвърля като „недостоверни“. В тази връзка касаторът счита това за неправилно и навежда съображения в тази насока. В заключение се моли решението на Районен съд-Плевен да бъде отменено.      

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът В.Р.В., редовно призован, се явява лично и с адв.Г., която моли решението на районния съд да бъде отменено по наведените в касационната жалба доводи.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Наказателно постановление № 17-0938-002889/16.06.2017 г. на В. е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че на 04.06.2017г. в 01.44часа в гр.Плевен, ул.“Иван Вазов“ до №4 управлява л.а.“Фолксваген Лупо“ с рег.№ ХХХХХ след употреба на алкохол установено с техн.средство Дрегер Алкотест 7510 фабр.№0152, който отчита 1,01% промила. Издаден талон за мед.изследване №0003552. Не представя СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл.5 ал.3 т.1, чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано само в частта касаеща нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, в останалата част е влязло в законна сила. За да потвърди НП в обжалваната му част районният съд е приел, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че В. е извършил вмененото му нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, съгласно която норма се установява забрана за водачите на ППС да управляват ППС под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като тази забрана е скрепена с предвидената в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП административно-наказателна санкция.  Съдът е посочил изчерпателно кои свидетелски показания кредитира с доверие и защо, и кои не възприема и защо. Съдът се е позовал и на разпоредби от Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Приел е още, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на правилата. В тази връзка е посочил, че НП е издадено от компетентен орган, позовавайки се на приетата като доказателство по делото Заповед №8121з-746/01.06.2017г. на министъра на вътрешните работи. По тези мотиви е потвърдил наказателното постановление в обжалваната му част.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на лицето. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на районния съд. Напротив, в изпълнение на нормата на чл.107 ал.2 от НПК, съдът е събрал доказателства по свой почин, тъй като това се е налагало за изясняване на обективната истина. В конкретния случай, позоваването на заповед за упълномощаване с дата, следваща датата на издаване на наказателното постановление не опорочава последното, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че наказващият орган е компетентен да налага санкции за нарушения по ЗДвП, както и че са спазени всички правила регламентирани в ЗАНН, включително и за срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН. По отношение изясняване на фактите по делото и кредитиране само на част от свидетелските показания, настоящият състав счита, че районният съд правилно е преценил свидетелските показания и след техен обстоен анализ и при съпоставяне с писмените доказателства е възприел правилна фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Последната обосновава извод за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП от страна на В.. Като е достигнал до аналогичен правен извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1217 от 28.12.2017 г., постановено по НАХД № 2913 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.