РЕШЕНИЕ

№ 237

град Плевен, 17 Април 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА 2. СНЕЖИНА И.

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 157/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, срещу решение № 1216/28.12.2017 г. по н.а.х.д. № 3396/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, както и че е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че неправилно съдът е постановил своето решение, без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Посочва се, че от извършване на нарушението 11.06.2013 г. до връчването на наказателното постановление са изминали четири години и пет месеца, т.е. то е връчено в рамките на давностния срок, поради което считат че мотивите за отмяна на наказателно постановление № 15-1502623/02.08.2013 г. на Районен съд гр. Плевен са незаконосъобразни и неправилни. Твърди се, че абсолютната погасителна давност на административно-наказателното преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. Моли се съдът, имайки в предвид представените доказателства и наведените доводи в касационната жалба, да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът - Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, се представлява от юрк Р.И., като поддържа депозираната касационна жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно и незаконосъобразно. Подробни мотиви са посочени в подадената жалба.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ „И.Н. ***, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е неправилно и незаконосъобразно, недостатъчно добре обосновано, като моли съдът да се произнесе в тази насока.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №15-1502623/02.08.2013г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, с което на ЕТ „И.Н. ***, със седалище и адрес: гр. Плевен, ул. ***, представлявано от И.Д.Н., с ЕГН **********, в качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 /триста/ лв., за това, че при извършване на 07.06.2013г. в 14:20 часа на проверка на място на строителен обект, намиращ се в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ и при осъществена на 11.06.2013г. документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“ се констатира, че ЕТ „И.Н. ***, в качеството си на работодател не е застраховал за сметка на работодателя за риск „трудова злополука“ работещите във фирмата; Със заповед №01865 от 30.10.2012г. на Министъра на труда и социалната политика коефициентът на трудовия травматизъм на икономическата дейност "строителство на сгради" е определен на 1.37 при среден за страната Ктт – 0.75; Датата на направената застраховка е след 07.06.2013г., при което е установено извършване на реална трудова дейност от Б. Й. В., ЕГН **********, както и на другите работещи във фирмата, описани в констативен протокол – нарушение на чл.52 от ЗЗБУТ /ДВ бр.124/1997г./ и чл.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работещите и служителите.

Съдът е приел, че е изтекла абсолютната давност и е отменил наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. В ЗАНН са предвидени два вида давностни срокове: по чл. 34 – за образуване на административно-наказателно производство - съставяне на АУАН, респективно за издаване на НП и по чл. 82, ал.1 – за изпълнение на административното наказание, в който случай, сроковете текат от влизане в сила на НП.

ЗАНН не регламентира срокове, свързани с осъществяване на наказателното преследване, в случай, че същото е започнато, но не е приключило с влязъл в сила административно-наказателен акт. Това именно дава основание за субсидиарно приложение на чл. 79 - чл. 81 от НК, които регламентират хипотеза, в която се изключва отговорността на дееца /чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай, като се има предвид, че визираното в НП административно нарушение е извършено на 07.06.2013 г. настоящият състав намира, че по отношение на него е настъпила абсолютната давност за административно-наказателно преследване. Същата с оглед чл. 81, ал.3, вр. с 80, ал.1, т.5 от НК е 4,5 години от извършване на нарушението /3 г. +1/2 от 3 г./ и е изтекла на 07.12.2017 г. – преди постановяване на решението на РС Плевен. Изтичането на посочения давностен срок води до отпадане на възможността за наказателно преследване на дееца, което е основание за отмяна на издаденото срещу него НП. Действително същото е било издадено в сроковете, предвидени в ЗАНН, но не е било в сила до момента, в който е могло да се реализира наказателно преследване. Изложеното обуславя отмяната му, предвид невъзможността /недопустимостта/ да бъде търсена отговорност /чрез административно-наказателно преследване/ след като е изтекла давността затова. Такова е и разрешението на въпроса за характера на сроковете по чл. 34 ЗАНН и за приложимостта в производствата по ЗАНН на НК относно погасяването на наказателното преследване по давност, възприето в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС. В него е предвидено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност, регламентирана в Наказателния кодекс.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1216/28.12.2017 г. по а.н.д. № 3396/2017 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.