РЕШЕНИЕ № 211

гр. Плевен, 05.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 154 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Булгарплод София” АД,гр. София, представлявано от изпълнителния директор М.П.М., срещу решение № 1207/28.12.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 3149/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0000374/18.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен, с което на „Булгарплод София” АД,гр. София, ЕИК 121796498, представлявано от М.П.М. с адрес *** зона „Орион“, ул. 3020 № 34, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдът не е взел предвид изложените срещу наказателното постановление възражения, с което производството не е протекло при всестранно и пълно изследване на фактите по делото, като не е коментирано дали направените от жалбоподателя аргументи са основателни или ако не са такива – защо и какви насрещни факти и обстоятелства ги оборват. Счита, че съдебното решение е изцяло основано на изложените в наказателното постановление обстоятелства, с което всъщност производството е разгледано едностранчиво, като следствие опорочена е не само волята на съда, но и съдебното решение, което я обективира. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен, като бъде отменено изцяло или изменено и обжалваното наказателно постановление и наложената с него имуществена санкция.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. И.. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Счита, че решението на РС – Плевен е изцяло правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и моли да бъде потвърдено като такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това, че не е изплатил в установения срок според вътрешните си правила за работна заплата – края на месеца следващ полагането на труд, уговореното трудово възнаграждение за извършената робата за м. май 2017 г., съгласно ведомост за заплати на /конкретно посочено лице в НП/ - нарушение на чл. 128, т2 от КТ, за което е санкциониран съгласно чл. 414, ал.1 от КТ с имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Решаващият съд е събрал писмени и гласни доказателства, въз основа на които е установил, че описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава категорично и жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 128, т.2 от КТ. Нормата сочи, че работодателят е длъжен в установените срокове: да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съдът е заключил, че при ангажирана на административно наказателната отговорност на лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП, правилно е издирен и приложен материалния закон, поради което е потвърдил НП.

Решението е правилно и съответства на събраните по делото доказателства и закона.

Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият съд не е отчел нарушение при връчването на НП.

С оспореното НП е ангажираната отговорността на юридическо лице. НП е изпратено на адреса на управление на дружеството с писмо с обрат а разписка /л.13 от н.а.х делото/, от което е видно че е получено от упълномощено от дружеството лице на 05.10.2017 г. Не са направени доказателствени искания и не са представени доказателства, които да оборват представеното доказателство от санкциониращия орган, че НП е връчено на упълномощено лице да получава пощенски пратки от името на дружеството. Изискването НП да се връчва срещу подпис на санкционираното лице е охранителна мярка, въведена с цел то да разбере, че е наказано, какво наказание му е наложено и да му се осигури възможност своевременно да упражни правото си на жалба. При ангажиране на отговорността на юридически лица, настоящият съд счита, че изискването на закона е спазено и когато НП е връчено чрез писмо с обратна разписка на адреса на управление на търговеца. В случая това е изпълнено. Очевидно пратката е получена своевременно от служител, които е имал правата да организира защитата да дружеството - жалбата срещу НП е депозирана в срок.

Неоснователно е и възражението от първоначалната жалба, че описанието на нарушението е неясно, непълно и т.н. От описанието на нарушението в НП е видно, че всички необходими елементи на нарушението са ясно посочени – нарушението е извършено чрез бездействие – не изплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения срок – при посочената краен период за извършване на необходимото действие – един месец след месец май, когото е положен труда, нарушението е констатирано на 01.08.2017 г. и към тази дата са събрани доказателства, че дължимото трудово възнаграждение на конкретно посоченото лице /М.С.С./не е било изплатено.

Направено е и възражение, че опреденото наказание е явно несправедливо и наказващия орган не е отчел всички необходи обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, при индивидуализацията на наказанието. Няма твърдение в жалбата, че извънредни и трудно предвидими обстоятелства са наложили и обосновали неизплащането на трудовото възнаграждение. В случая е наложено наказание в минималния предвиден от закона размер, поради което възражението е неоснователно.

Относно искането да се приложи привилигировия състав на чл. 415в от КТ, който предвижда значително по-ниски по размер наказания. Нормата е приложима само, ако нарушението е отстранено, непосредствено след установяването му и от него не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая не са представени доказателства за реалното изплащана на неизплатено трудово възнаграждение непосредствено след установяването на нарушението, поради което е невъзможно приложението на чл. 415в от КТ.

Оспореното решението е валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.

И предвид по-горе направения извод за съответствие на решението материалния закон и доказателствата по делото, се налага извод че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1207/28.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 3149 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.