Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. Плевен, 18 Април 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети
март две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Бранимира
Монова и с участието на Иван Шарков –
прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно
дело № 151 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Булгарплод София”
АД,гр. София, представлявано от изпълнителния директор М.П.М., срещу решение № 1197/27.12.2017
г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по НАХД № 3148/2017 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15-0000373/18.09.2017 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен, с което на „Булгарплод
София” АД,гр. София, ЕИК 121796498, представлявано от М.П.М. с адрес *** зона
„Орион“, ул. 3020 № 34, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 416, ал. 5
от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение
като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че съдът не е взел предвид изложените срещу
наказателното постановление възражения, с което производството не е протекло
при всестранно и пълно изследване на фактите по делото, като не е коментирано
дали направените от жалбоподателя аргументи са основателни или ако не са такива
– защо и какви насрещни факти и обстоятелства ги оборват. Счита, че съдебното
решение е изцяло основано на изложените в наказателното постановление
обстоятелства, с което всъщност производството е разгледано едностранчиво, като
следствие опорочена е не само волята на съда, но и съдебното решение, което я
обективира. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен, като бъде отменено изцяло
или изменено и обжалваното наказателно постановление и наложената с него
имуществена санкция.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Р. И., която излага доводи за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС – Плевен е
изцяло правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено като такова.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр. Плевен, първи
касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от
надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Касаторът е санкциониран, за това, че
не е изплатил в установения срок според вътрешните си правила за работна
заплата – края на месеца следващ полагането на труд, уговореното трудово
възнаграждение за извършената робата за м. април 2017 г., съгласно ведомост за
заплати на /конкретно посочено лице в
НП/ - нарушение на чл. 128, т.2 от КТ, за което е санкциониран съгласно чл.416,
ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ с имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Решаващият съд е събрал писмени и
гласни доказателства, въз основа на които е установил, че описаната в НП
фактическа обстановка се потвърждава категорично и жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
128, т.2 от КТ. Нормата сочи, че работодателят е длъжен в установените срокове:
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съдът е
заключил, че при ангажирана на административно наказателната отговорност на
лицето не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на НП, правилно е издирен и приложен материалния закон, поради което е
потвърдил НП.
Решението е правилно и съответства на
събраните по делото доказателства и закона.
Неоснователно е възражението на
касатора, че решаващият съд не е отчел нарушение при връчването на НП.
С оспореното НП е ангажираната
отговорността на юридическо лице. НП е изпратено на адреса на управление на
дружеството с писмо с обратна разписка /л 14 от въззивното производство/, от
което е видно че е получено в дружеството на 05.10.2017 г. Не са направени
доказателствени искания и не са представени доказателства, които да оборват
представеното доказателство от санкциониращия орган, че НП е връчено на
упълномощено лице да получава пощенски пратки от името на дружеството.
Изискването НП да се връчва срещу подпис на санкционираното лице е охранителна
мярка, въведена с цел то да разбере, че е наказано, какво наказание му е
наложено и да му се осигури възможност своевременно да упражни правото си на
жалба. При ангажиране на отговорността на юридически лица, настоящият съд
счита, че изискването на закона е
спазено и когато НП е връчено чрез писмо с обратна разписка на адреса на
управление на търговеца. В случая това е изпълнено. Очевидно пратката е
получена своевременно от служител, които е имал правата да организира защитата
да дружеството, тъй като жалбата срещу НП е депозирана в срок.
Неоснователно е и възражението от депозираната
пред РС- Плевен жалба, че описанието на нарушението е неясно и непълно. От
описанието в НП е видно, че всички необходими елементи на нарушението са ясно
посочени – нарушението е извършено чрез бездействие . Посочено е, че същото се
изразява в не изплащане на уговореното трудово възнаграждение в установения
срок – „не е изплатено в установения срок, цитиран във вътрешните правила за
работна заплата- края на месеца, следващ полагането на труда, уговореното
трудово възнаграждение за м. април 2017г“. Касаторът не е представил
доказателство, с което да опровергава горното, а именно, че дължимото трудово
възнаграждение на конкретно посоченото лице /Мирослав Сребринов Сребринов/ е
било изплатено.
Направено е и възражение, че опреденото
наказание е явно несправедливо и наказващия орган не е отчел всички необходи
обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, при индивидуализацията на наказанието.
Няма твърдение в жалбата, че извънредни и трудно предвидими обстоятелства са
наложили и обосновали неизплащането на трудовото възнаграждение. В случая е
наложено наказание в минималния предвиден от закона размер, поради което
възражението е неоснователно.
Съдът намира
за неоснователно искането да се приложи
привилигирования състав на чл. 415в от КТ, който предвижда значително по-ниски
по размер наказания. Нормата е приложима само, ако нарушението е отстранено
непосредствено след установяването му и от него не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите. В случая не са представени
доказателства за реалното изплащана на неизплатено трудово възнаграждение
непосредствено след установяването на нарушението, поради което е невъзможно
приложението на чл. 415в от КТ.
Оспореното
решението е валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на
районния съд по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.
И предвид
по-горе направения извод за съответствие на решението материалния закон и
доказателствата по делото, се налага извод че решението на РС-Плевен е правилно
и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1197/27.12.2017 г., постановено по НАХД № 3148/2017
г. описа на Районен съд на гр. Плевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.