Р Е Ш Е Н И Е

№ 372

гр.Плевен, 06 юни 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

При секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.дело №148 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗдр).

Производството по делото е образувано по жалба от З.З.М. ***, ЕГН **********, срещу Експертно решение /ЕР/ № 0003 от заседание №001 от 03.01.2018 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по очни болести. Сочи, че на 22.04.2016 г. е претърпял трудова злополука, като метално парче е попаднало в лявото му око, претърпял е 4 операции и трябва да му се правят още. Не вижда колите отдалеч, не може да разпознае хората. Сочи, че съгласно отправните точки за оценка на ТНР му се следват 50% и над 50 % ТНР. С обжалвано от него ЕР на ТЕЛК му са признати 48%, а при обжалването НЕЛК е определила 14 %.

С определение № 219/08.02.2018 г. /л.30/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса и за представяне препис за ответника. В определения от съда срок нередовностите са били отстранени, документът за внесена на държавна такса е приобщен на л.36 от делото.

С молба /л.38/ М. е поискал предоставяне на безплатна правна помощ, като такава е предоставена с определение № 334/07.03.2018 г. /л.62/. За служебен адвокат с Определение № 374/19.03.2018 г. е назначен адв. Д. /л.75/.

От ответника-НЕЛК не е представен писмен отговор по жалбата въпреки дадената му с Определение № 261/20.02.2018 г. /л.л.43,44/ възможност. В съпроводителното писмо /л.41/, с което на съда е изпратено МЕД, се сочи, че ЕР е правилно и законосъобразно, и се моли да се отхвърли жалбата. Алтернативно прави възражение за прекомерност на разноските.

От заинтересованата страна „Рекс“ ЕООД е постъпил писмен отговор на жалбата /л.66/, в който се сочи, че същата е просрочена, а ЕР на НЕЛК е правилно и законосъобразно. Правят се и възражения срещу искането за предоставяне на правна помощ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и се представлява от служебния адвокат Д.. Счита, че съобразно приетото заключение на вещото лице /ВЛ/, обжалваното решение на НЕЛК е порочно и неправилно. Същото не е обективно, не отразява състоянието на жалбоподателя към момента на извършения преглед, а и към сегашния момент. НЕЛК не е спазила методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /ТНР/ съгласно Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, в сила от 27.06.2017 г. От заключението на вещото лице е видно, че не е спазена от страна на НЕЛК – София, част 5-та, раздел 1-ви от Приложение № 1 на Наредбата и съгласно заключението на вещото лице трайно намалената работоспособност на жалбоподателя съгласно посочената Наредба е 50 %. Моли да се постанови решение, с което да отмени изцяло решението на НЕЛК – София от 03.01.2018 г., като се даде срок за ново решение, съобразно указанията от съдебното решение. Моли на жалбоподателя да бъдат присъдени направените от него разноски в производството, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът редовно уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК, не изпраща представител.

Заинтересованите страни ТЕЛК ТРЕТИ СЪСТАВ ПРИ УМБАЛ Д-Р „ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД – ПЛЕВЕН, АГЕНЦИЯ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ – СОФИЯ, ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ПЛЕВЕН – уведомени по чл. 137, ал. 7 от АПК, не се представляват и не ангажират становище по делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА „РЕКС“ ЕООД – ДОЛНИ ДЪБНИК – уведомена по чл. 137, ал. 7 от АПК, не се представлява.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Нормата на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр регламентира, че обжалването от страна на освидетелствания срещу ЕР на НЕЛК е пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 31.01.2018 г. /л.л.77-79/, а жалбата е подадена още преди връчването - на 26.01.2018 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.19, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от епикризата на л.л.2,3 от МЕД, на 22.04.2016 г. М. е получил увреждане на лявото око по време на работа, вследствие на удар от камък. Бил е лекуван в УМБАЛ “Д-р Георги Странски“ - Плевен, а след това в УМБАЛ „Света Анна“ София /епикриза на л.4 от МЕД/. Налице е епикриза и за последващ прием в болница през 2016 г. - л.5 от МЕД. С разпореждане № 5104-14-26 от 17.05.2016 г. /л.17/ злополуката е приета за трудова. С ЕР на ТЕЛК № 3568 от 09.11.2016 г. /л.23 от МЕД/ е освидетелстван, като е направена оценка на работоспособността - 52 % ТНР, инвалидност по причина трудова злополука, дата на инвалидизация 09.11.2016 г. Поставени са диагнози: Проникваща рана в очната ябълка с чуждо тяло. Ст.п.влц корнее ет екстракцио корп. алиенум интрабулбаре ок. син. Афакия оператива пост катаракта трауматика ок. идем. Срокът на ТНР е една година. ТНР е определена въз основа на 45 % за практическа слепота на ляво око и запазено зрение на дясно око, и към нея са добавени 35 % за загубено периферно зрение. След издаване на ЕР на ТЕЛК отново е лекуван /епикриза от 05.01.2017 г. на л.31 от МЕД/. Приобщен амбулаторен лист от осъществен от очен лекар преглед /л.л.28-30 от МЕД/. С ЕР №3791 от 30.10.2017 г. /л.32 от МЕД/ е преосвидетелстван. Поставени са същите диагнози, както в предходното ЕР на ТЕЛК, но % ТНР е определен на 48 %. Посочено е, че се определя 45 % за практическа слепота на ляво око и запазено зрение на дясно око по Ч.5, Р.1, и по 10 % за придобита липса на акомодация на ляво око по Ч.5, Р.3, т.1.1, 10% за едностранна мидриаза по Ч.5, Р.4, т.1, и 10 % за ИОЛ на ляво око по Ч.5, Р.7, т.2. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано пред НЕЛК от М. с жалба от 31.10.2017 г., приобщена на л.35 от МЕД. По същата НЕЛК се произнася с процесното ЕР на №0003 от 03.01.2018 г. /л.л.36,37 от МЕД/, като отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на ТНР и срок на инвалидност и издава ново, потвърждава по останалите поводи. Приема, че е налице нормална зрителна острота на дясно око при намалена на ляво око - 0,4, за която по част V, раздел I се определят 12 % ТНР, за псевдофакия по част V, раздел VII, т.2 - 10 % ТНР, за придобита липса на акомодация на ляво око по част V, раздел III, т.1.1 - 10 % ТНР, или общо 14 % ТНР.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ с вещо лице проф. д-р. Ч.Б. - хабилитиран специалист по очни болести, чието заключение е приобщено на л.л.91-94 по делото. След извършен преглед вещото лице е изложил становище, че към датата на прегледа е постигнато максимално възстановяване на зрението на лявото око до 0,15 и с корекция и нагаждане - до 0,4. Вещото лице сочи, че извършеният 3 месеца преди това преглед от НЕЛК е непълен. Зрението на лявото око е намалено в резултат на цикатрикс /мътнина/ на роговицата, който не подлежи на роговична трансплантация, поради рисковете от операцията. Сериозен проблем за пациента е увреждането на ретината. При прегледа в НЕЛК не е огледано добре очното дъно, като е отбелязано „очно дъно без видима патология“. В резултат на вътреочното чуждо тяло има сериозна лезия на ретината и съществува опасност във времето ретината да се отлепи. Засега не се налага оперативно лечение, включително лазерна терапия, но се налага периодичен контрол и избягване на тежко физическо натоварване в бъдеще.

В о.с.з. ВЛ заявява допълнително, че е необходим щадящ трудов режим, освидетелстваният не може да чука или да блъска. В отговор на зададените въпроси ВЛ допълнително заявява, че при прегледа в НЕЛК не е установено, че в очното дъно на мястото на чуждото тяло има засягане на ретината със сраствания, има заплаха за бъдеще. Периферното зрение е нормално с изключение на зоната, в която е било чуждото тяло, но това не пречи на лицето. Няма акомодация на лявото око, има поставена изкуствена леща. Налице е умерена мидриаза на лявото око. Увреждането на ретината представлява хронично заболяване, създаващо риск за внезапно допълнително увреждане на централното и периферното зрение. ВЛ не може да определи степента на риска, същият зависи от оперативната обработка с лазер и други неща на ретината на мястото, откъдето е махнато чуждото тяло. Риск за зрението има откъм ретината, откъм лезията, която е голяма.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Експертно решение № 0003 от заседание № 001 от 03.01.2018 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по очни болести е постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 103, ал. 4 ЗЗдр. Същото обаче е издадено в нарушение на установената от закона форма, доколкото за част от проявите на заболяването липсват мотиви, и при наличие на съществено нарушение на административно производствените правила. Поради липсата на мотиви и наличието на съществено нарушение на административно производствените правила не може да се установи съответствието с материалния закон и целта на закона.

Видно от ЕР на НЕЛК, поставената водеща диагноза - проникваща рана в очната ябълка, е подробно обоснована с изложеното от състава на НЕЛК описание на получената травма и последващите операции. Следва да се посочи обаче, че видно от заключението на ВЛ, което съдът приема за обективно и задълбочено, и което не е и оспорено от страните, прегледът на лявото око не е бил с необходимата прецизност, поради което не са установени всички последици от травмата, които попадат в различни хипотези на Приложение № 1 на НМЕ. В ЕР на НЕЛК са определени съответни % ТНР за намаленото зрение на лявото око, за псевдофакията /наличието на изкуствена очна леща/ и за придобитата липса на акомодация. ВЛ лице установява, че заболяването е довело също до мидриаза, за която съдът съобразява, че също се е следвало да се определи % ТНР съгласно раздел IV на част V от Приложение № 1 към НМЕ, което не е направено. Следва да се посочи, че това увреждане - мидриаза, е било посочено в обжалваното пред НЕЛК ЕР на ТЕЛК, но в ЕР на НЕЛК липсва, като липсват каквито и да са мотиви защо същото не се приема за налично.

Следва да се посочи, че по отношение на намалената зрителна острота са налице различни твърдения в ЕР на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че е налице практическа слепота на лявото око, а в ЕР на НЕЛК се сочи, че зрението на лявото око е 0,4 + 1,0 дсф. Съгласно заключението на ВЛ, зрението на лявото око е 0,15 и с корекция и нагаждане - 0,4. След като приема различна степен на зрението в сравнение с ТЕЛК, НЕЛК е следвало да се мотивира, включително като посочи, че това е зрението с корекция и че тази корекция е поносима съгласно изискванията на т.2 на раздел VIII от част V на Приложение №1 на НМЕ. Такива мотиви липсват, като ЕР не може да се мотивира при съдебното оспорване със заключението на ВЛ по СМЕ.

ВЛ също е установило, че при прегледа в НЕЛК не е добре огледано очното дъно и не е установено, че в резултат на вътреочното чуждо тяло има сериозна лезия на ретината и съществува опасност във времето ретината да се отлепи. На поставен въпрос в о.с.з. ВЛ сочи, че увреждането на ретината представлява хронично заболяване, създаващо риск за внезапно допълнително увреждане на централното и периферното зрение. С оглед на това съдът намира, че същото следва да подведе под хипотезата на т.7 от раздел VIII от част V на Приложение №1 на НМЕ . ВЛ не може да определи степента на риска, но в случая съдът приема, че това не е необходимо, доколкото това увреждане въобще не е било посочено в процесното ЕР. По тази причина не се налага допълнителна СМЕ. Видно от забележката към тази точка, определеният процент ТНР за такова заболяване не се прибавя според правилата на раздели III и IV от Методиката /Приложение № 2 към НМЕ/, а се прибавя изцяло към % ТНР, обусловен от останалите увреждания, изчислени по реда на Приложение № 2 към НМЕ. Следва да се посочи, че такова увреждане на ретината според ВЛ обуславя и необходимост от щадящ трудов режим, който ВЛ описва, а в ЕР на НЕЛК са посочени като противопоказани условия на труд само опасност от нараняване и вдигане на тежко. Неотчетеното от НЕЛК увреждане в резултат от заболяването явно води и до противопоказания на труд, които не са посочени в ЕР.

Съдът съобразява, че по отношение на посоченото от ВЛ увреждане на ретината не е налице изключението по чл.4 от ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Съгласно тази разпоредба, експертизата по чл. 3, ал. 1 (с изключение на експертизата на временната неработоспособност, извършвана от лекуващите лекари (лекари по дентална медицина), 2 и 3 се извършва само по предварително уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи. В случая е налице едно заболяване /и това не е и спорно между страните/, което се потвърждава от заключението на ВЛ. Това заболяване обаче - проникваща рана в очната ябълка с чуждо тяло, е довело до различни изменения в нормалната структура и функция на лявото око, като за всяко от уврежданията следва % ТНР съгласно Приложение №1 към НМЕ. Не е налице ново заболяване, същото е уточнено, няма данни да има различни стадии в развитието си и органите на медицинската експертиза е следвало да установят всички негови прояви, попадащи в разпоредбите на част V на Приложение №1 на НМЕ. В случая това не е станало.

Съдът отбелязва, че липсват мотиви и относно посоченото в предходното ЕР на ТЕЛК увреждане на периферното зрение. Доколкото това увреждане в процесното ЕР на НЕЛК вече не е налично, е следвало да се изложат мотиви защо се приема, че това увреждане не съществува.

Липсата на задълбочен клиничен преглед по смисъла на чл.62 от НМЕ, доколкото увреждането на ретината не е установено при прегледа в НЕЛК, съдът преценява като съществено нарушение на процесуалните правила. Този клиничен преглед е необходим с оглед установяването на всички увреждания, до които е довело заболяването. Увреждане на ретината е налично и в медицинската документация - в епикризата на л.4 от МЕД е посочено, че е налице периферно надигане на ретината; В амбулаторния лист на л.9 от МЕД е посочено, че е налице отлепване на ретината с ретинално разкъсване; Следователно в медицинската документация още от 2016 г. е имало достатъчно данни за увреждане на ретината, което обаче не е съобразено в процесното ЕР на НЕЛК. Ако съставът на НЕЛК по очни болести е имал затруднения с прегледа на очното дъно, същият е могъл да се възползва от възможностите на чл.46 или чл.48 от ПУОРОМЕРКМЕ, като поиска мнението на водещи специалисти в областта на очните заболявания.

С оглед липсата на мотиви относно проявите на заболяването, които обуславят ТНР съгласно отделни хипотези на Приложение №1 към НМЕ, и непосочването в ЕР на съществуващото увреждане на ретината, съдът не може да прецени съответствието на ЕР с материалния закон и целта на закона. В тази връзка с оглед твърдението на адв. Д., че следват над 50% ТНР следва да се посочи, че такъв извод може да се направи само след като всички прояви на заболяването се подведат под съответните хипотези на Приложение № 1 към НМЕ, за всяка от тях се определи % ТНР и се определи и общ % ТНР.

По изложените по-горе причини ЕР на НЕЛК следва да се отмени, като преписката се върне на НЕЛК за ново произнасяне, и при това ново произнасяне се обсъдят наличните в медицинската документация увреждания на лявото око в резултат на уточненото заболяване - проникваща рана в очната ябълка с чуждо тяло. При произнасянето следва да се изложат мотиви по отношение на всички увреждания от заболяването, посочени в медицинската документация, включително и по отношение увреждането на ретината. За всички уточнени в медицинската документация увреждания в резултат на заболяването в мотивите следва да се посочи дали същите увреждания съществуват, дали обуславят % ТНР съгласно НМЕ, и да се изчисли ТНР съгласно НМЕ. Постановеното ново решение на НЕЛК ще подлежи на обжалване по общия ред.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Съгласно чл.47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи. По тази причина съдът приема, че НЕЛК следва да се произнесе в тримесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя направените по делото разноски съгласно представения списък, които разноски са своевременно поискани. Същите са за държавна такса - 10 лева /документ на л.36/, и заплатен депозит за СМЕ в размер на 250 лева /л.90/.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 АПК, Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Експертно решение № 0003 от заседание №001 от 03.01.2018 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по очни болести.

ВРЪЩА делото като преписка за ново произнасяне от специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по очни болести в тримесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, съобразно изложените в него мотиви.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия гр.София, да заплати на З.З.М. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 260,00 лв. (двеста и шестдесет) лева.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: