Р E Ш Е Н И Е

№ 233

гр.Плевен, 17 Април 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 145 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 149 от 29.12.2017 г., постановено по анд № 437/2017 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 50 от 27.09.2017 г., издадено от Зам.кмета на Община Левски, с което на А.П.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.44 ал.1 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Левски е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1200 лева за нарушение на чл.2 т.2 от Наредба № 1 на Общински съвет – Левски за това, че на 21.08.2017 г. в 01.20 часа в гр.Левски на общински терен – зелена площ на 50 м. източно от стадион „Берлик“, като организатор на семейно тържество нарушава спокойствието на обитателите на жилищните сгради със силна музика след 23,00 часа.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Община – Левски, чрез адвокат Б.Б. ***, който счита същото за неправилно. Сочи, че за да постанови решението си, районният съд е приел, че процесното НП е издадено в нарушение на разпоредбите на чл.13 б.“б“ и чл.83 ал.1 от ЗАНН и съответно е незаконосъобразно, т.к. на жалбоподателя – физическо лице е наложено не наказание глоба, а имуществена санкция. Счита така направеният извод на съда за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че в разпоредбата на чл.44 ал.1 т.1 и 2 от Наредба № 1 на ОС – Левски са регламентирани две санкции – едната в размер до 5000 лева и другата в размер до 50000 лева, които са диференцирани в различни точки в зависимост от това дали нарушителят е физическо лице или търговец. Не оспорва, че в процесното НП е допусната грешка, но тя е единствено при изписването на наименованието на конкретно наложената на жалбоподателя санкция – вместо глоба е изписано имуществена санкция. Твърди, че тъй като и двете санкции са идентични по съдържание, т.е. са парични; че санкцията е наложена в границата, определена за физически лица и че по делото е безспорно, че нарушителят е физическо лице, то допуснатата техническа грешка единствено при изписване на наименованието на санкцията няма как да бъде приета за съществена и да обоснове извод за процесуален порок при издаването на атакуваното НП, даващ основание за отмяната му. Счита, че тъй като НП е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона форма и в съответствие с правилата в ЗАНН и че нарушението и авторството му са безспорно доказани, отмененото НП е законосъобразно. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – А.П.М. не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с оспореното НП е наложено административно наказание на М. – имуществена санкция в размер на 1200 лв. на основание чл. 44 ал.1 т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Л. за това, че на 21.08.2017 г. в 01.20 часа в гр. Левски, на общински терен – зелена площ на 50 м. източно от Стадион „Берлик“, като организатор на семейно тържество, нарушава спокойствието на обитателите на жилищните сгради със силна музика след 23.00 часа, с което е нарушил чл.2 т.2 от „Наредба № 1. Съдът приел, че атакуваното НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 13 б.б и чл. 83 ал.1 от ЗАНН, тъй като на жалбоподателя в качеството му на физическо лице е наложено административно наказание „имуществена санкция”. Съгласно разпоредбата на чл. 13 б.б от ЗАНН на физическите лица може да бъде налагано само административно наказание „глоба”, а съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН „имуществена санкция” се налага на юридически лица и еднолични търговци. При тези съображения съдът приел, обжалваното НП  е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на разпоредбите на закона – чл. 13 б.б и чл. 83 ал.1 от ЗАНН и като такова отменил същото.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на М. факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на НП като издадено в нарушение на разпоредбите на приложимия закон. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че изписването на имуществена санкция вместо глоба съставлява грешка при изписване наименованието на наложената на М. санкция. Видът на налаганото наказание не е и не може да бъде техническа грешка, то е съществен и задължителен реквизит на НП съобразно чл.57, ал.1, т.7, пр. първо от ЗАНН и погрешното му изписване винаги съставлява съществено нарушение. Като е достигнал до същите изводи, въззивният съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149 от 29.12.2017 г., постановено по анд № 437/2017 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.