О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1750

гр. Плевен, 28.12.2018г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември 2018г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 1140/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на „ЛС Комерс“ ООД – Плевен срещу Ревизионен акт №МД-РА-004/26.07.2018г. на органи по приходите към Община Варна, Дирекция МДТ, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, с който са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. и лихви за просрочие.

Жалбата е била подадена в Административен съд – Варна на осн. чл. 156 от ДОПК вр. чл. 4 ал.5 от ЗМДТ, където било образувано съдебно производство. Сезираният съд първоначално оставил жалбата без движение за внасяне на д.т. и препис от жалбата за връчване на ответната страна. След изпълнение на дадените указания с Определение № 11674/03.12.2018г. от 30.11.2018г. по адм.д. № 3196/2018г. АС – Варна прекратил производството по делото и го изпратил на Административен съд – Плевен по подсъдност. Приел, че съгласно чл. 4 ал.1 ЗМДТ оспореният акт подлежи на обжалване по реда на ДОПК. Както и, че с изменението на разпоредбата на чл. 156 ал.1 ДОПК, считано от 18.09.2018г., компетентен да разгледа жалбата е административният съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. В случая ревизията е възложена със заповед от 20.02.2018г., а седалището на дружеството е в гр. Плевен според справка от ТР - от 20.04.2017г. Затова преценил, че делото е подсъдно на Административен съд - Плевен.

Настоящият съд счита, че делото е местно подсъдно на Административен съд – Варна по следните съображения:

Оспореният ревизионен акт е издаден от органи по приходите при Община Варна и с него са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци към същата община. Съгласно изричната разпоредба на чл.8 ал.5 ДОПК, която отчита спецификата на задължението, компетентността на органа по приходите относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси, а не по седалището на местните юридически лица, както е в останалите случаи. Съгласно специалната разпоредба на чл.28 ал.5 ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Чл.4 ал.1 от ЗМДТ препраща към реда по ДОПК относно установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, което се извършва от служители на общинската администрация, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Чл.4 ал.5 ЗМДТ определя, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В случая кметът на общината се явява решаващ орган при задължителното оспорване на РА по административен ред.

В случая е налице упражнено от дружеството право на обжалване на РА по административен ред пред решаващия орган - кмета на общината, което е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване съгласно чл. 156 ал.2 ДОПК и то само в обжалваната част. В случая решаващият орган – кмета на общината не се е произнесъл по жалбата в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК и затова е налице мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт съгласно чл. 156 ал.4 ДОПК. В тази хипотеза приложение намира чл. 156 ал.5 ДОПК, според който ревизионният акт подлежи на обжалване в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му. Цитираната разпоредба не е изменена и е в смислово противоречие с принципа, заложен в ал.1 на същия член.

Затова и при обжалване по съдебен ред при определяне на местната подсъдност на делото следва да се изхожда, както от смисъла и логиката, заложени в разпоредбата на чл. чл.8 ал.5 ДОПК вр. чл.28 ал.5 ЗМДТ, определяща компетентния орган по приходите съобразно местонахождението на имота, от който произтича задължението за внасяне на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, които в случая подлежат на внасяне в бюджета на община Варна, така и от разпоредбата на чл. 156 ал.5 ДОПК, съобразно която при мълчаливо потвърждаване на РА спорът е подсъден на административния съд по местонахождението на решаващия орган – в случая кметът на община Варна. Разпоредбата на чл. 156 ал.1 ДОПК, на която се е позовал Административен съд – Варна не следва да се прилага буквално, а следва да се тълкува поправително, съобразно смисъла и целта на изменената подсъдност, тъй като очевидно има предвид останалите случаи по чл.8 ал.1-4 ДОПК, когато ревизионният акт е издаден от органи по приходите в системата на НАП, но е неприложима за изключението по чл. 8 ал.5 ДОПК, отнасяща се за специалната компетентност на органите по приходите към съответната община, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно специалните разпоредби на ЗМДТ. В случая приложим е чл. 28 ал.5 ЗМДТ, който определя компетентния орган по приходите според местонахождението на недвижимия имот, от който произтичат задълженията, а именно на територията на Община Варна, а не според седалището на дружеството – собственик на имота. Съответно и при съдебно оспорване на РА при определяне на местната подсъдност следва да се разсъждава по същия начин и респективно спорът е подсъден на Административен съд - Варна по местонахождението на недвижимия имот, от което се определя както компетентния орган по приходите, така и решаващият орган.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че делото не е подсъдно на Административен съд – Плевен и затова следва да се повдигне спор за подсъдност пред ВАС.

Водим от горното и на осн. чл. 135 ал.3 и ал.5 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1140/2018 год. по описа за на Административен съд-Плевен.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд – Варна и Административен съд – Плевен.

ИЗПРАЩА делото на ВАС за определяне на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните – за сведение.

С Ъ Д И Я :