О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. Плевен, 7 Февруари 2018г.
Административен съд – Плевен, тричленен състав, в
закрито съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Николай Господинов
Членове:Цветелина Кънева
Снежина Иванова
Като разгледа докладваното от съдия Кънева ЧКАД №138/2018г.
по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във
вр. с чл.281 ал.2 от ЗИНЗС.
Производството по делото е образувано по жалба от
л.св.Е.Ц.И., изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, срещу Разпореждане от
24.01.2018г. по адм.дело №1124/2017г. по описа на Административен съд Плевен, с
което е отхвърлена исковата му молба срещу Началника на затвора Плевен с искане
да се прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което е бил подложен,
както и да не бъде допускано такова отношение в бъдеще.
В жалбата се излагат твърдения за възникнал конфликт и
нанесен побой от комисар Л. Ц., впоследствие отправяни заплахи от негова
страна, за което началникът на затвора Плевен не е предприел мерки. Твърди се
още, че се ограничава кореспонденцията му, както и се нарушава нейната неприкосновеност,
с което в затвора се извършват незаконосъобразни действия и бездействия. Твърди
се също, че не е обжалвал настаняването си в изолаторна килия, тъй като
началникът на затвора му е казал, че ако не спре да пише жалби ще бъде настанен
при останалите затворници. Посочва се, че след настаняването му в изолаторна
килия е бил извеждан на външна разходка заедно с изтърпяващите наказание
доживотен затвор, които са го заплашвали. Твърди се, че е бил бит от две лица с
маски в килията. В заключение отново моли да бъде прекратено жестокото,
нечовешко и унизително отношение, на което е подложен в затвора Плевен.
По делото е депозирана справка от ответника с
твърдения, че жалбата е неоснователна.
След като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази закона, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното разпореждане е отхвърлена искова молба
по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС на л.св.И., подадено срещу Началника на Затвора Плевен,
с искане да се прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което е
подложен в затвора, както и да не бъде допускано такова отношение в бъдеще.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е
доказано по делото, че по отношение на л.св.И. длъжностно лице от надзорно
охранителния състав на затвора Плевен-Л. Ц. е упражнил насилие, като се е
позовал на приетите по делото доказателства и след изложени мотиви защо показанията
на св.П. са неубедителни. Приел е още за доказано твърдението, че ищецът е бил
бит от две лица-Я. Р. М. и Т. Ж. А., но след анализ на доказателствата е счел,
че началникът на затвора е предприел всички необходими мерки, както за
изясняване на обективната истина за случая, така и относно наказанието на
лицата и осигуряването на медицинска грижа за л.св.И.. Приел е още, че по
делото не е доказано, че ищецът е бил извеждан на външна разходка заедно с
изтърпяващите наказание доживотен затвор и е бил заплашван от тях. В тази
връзка е посочил, че настаняването в самостоятелно помещение при засилен надзор
и охрана е било без противопоставянето от страна на л.св.И., дори нещо
повече-при негово изрично писмено желание да бъде настанен в самостоятелно
помещение. Относно ограничаване на кореспонденцията на лишения от свобода,
съдът е приел,че и това твърдение не е доказано, като подробно се е мотивирал
за този извод. В заключение съдът е счел, че не са налице предпоставките по
чл.276 ал.1 от ЗИНЗС и искането на л.св.И. е неоснователно.
Настоящият тричленен състав намира, че оспореното
разпореждане е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка е правилно
изяснена и съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Изложените мотиви от съда са подробни, обосновани и правилни. Те се споделят
напълно, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Правилно съдът,
след обстоен анализ, е счел, че не са налице предпоставките по чл.276 ал.1 от
ЗИНЗС, тъй като не е установено по безспорен начин от страна на началника на
Затвора Плевен да са извършени незаконосъобразни действия и бездействия по
отношение на л.св.Е.Ц.И., които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, да
нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС и да налагат тяхното преустановяване.
По същество възражения в жалбата срещу разпореждането
не сочат конкретни пороци на съдебния акт, а отново се излагат твърдения за
нечовешко и унизително отношения спрямо л.св.И., които твърдения са разгледани
и анализирани обстойно от първоинстанционния съд. Не се представят нови
доказателства, които да оборят изводите в разпореждането. Ето защо последното
като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 24.01.2018г. по адм.дело №1124/2017г.
по описа на Административен съд Плевен.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.