О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 207

гр. Плевен, 7 Февруари 2018г.

 

Административен съд – Плевен, тричленен състав, в закрито съдебно заседание  на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Николай Господинов

        Членове:Цветелина Кънева

                        Снежина Иванова

Като разгледа докладваното от съдия Кънева ЧКАД №138/2018г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.281 ал.2 от ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по жалба от л.св.Е.Ц.И., изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, срещу Разпореждане от 24.01.2018г. по адм.дело №1124/2017г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена исковата му молба срещу Началника на затвора Плевен с искане да се прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което е бил подложен, както и да не бъде допускано такова отношение в бъдеще.

В жалбата се излагат твърдения за възникнал конфликт и нанесен побой от комисар Л. Ц., впоследствие отправяни заплахи от негова страна, за което началникът на затвора Плевен не е предприел мерки. Твърди се още, че се ограничава кореспонденцията му, както и се нарушава нейната неприкосновеност, с което в затвора се извършват незаконосъобразни действия и бездействия. Твърди се също, че не е обжалвал настаняването си в изолаторна килия, тъй като началникът на затвора му е казал, че ако не спре да пише жалби ще бъде настанен при останалите затворници. Посочва се, че след настаняването му в изолаторна килия е бил извеждан на външна разходка заедно с изтърпяващите наказание доживотен затвор, които са го заплашвали. Твърди се, че е бил бит от две лица с маски в килията. В заключение отново моли да бъде прекратено жестокото, нечовешко и унизително отношение, на което е подложен в затвора Плевен.

По делото е депозирана справка от ответника с твърдения, че жалбата е неоснователна.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното разпореждане е отхвърлена искова молба по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС на л.св.И., подадено срещу Началника на Затвора Плевен, с искане да се прекрати всяко нечовешко и унизително отношение, на което е подложен в затвора, както и да не бъде допускано такова отношение в бъдеще.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е доказано по делото, че по отношение на л.св.И. длъжностно лице от надзорно охранителния състав на затвора Плевен-Л. Ц. е упражнил насилие, като се е позовал на приетите по делото доказателства и след изложени мотиви защо показанията на св.П. са неубедителни. Приел е още за доказано твърдението, че ищецът е бил бит от две лица-Я. Р. М. и Т. Ж. А., но след анализ на доказателствата е счел, че началникът на затвора е предприел всички необходими мерки, както за изясняване на обективната истина за случая, така и относно наказанието на лицата и осигуряването на медицинска грижа за л.св.И.. Приел е още, че по делото не е доказано, че ищецът е бил извеждан на външна разходка заедно с изтърпяващите наказание доживотен затвор и е бил заплашван от тях. В тази връзка е посочил, че настаняването в самостоятелно помещение при засилен надзор и охрана е било без противопоставянето от страна на л.св.И., дори нещо повече-при негово изрично писмено желание да бъде настанен в самостоятелно помещение. Относно ограничаване на кореспонденцията на лишения от свобода, съдът е приел,че и това твърдение не е доказано, като подробно се е мотивирал за този извод. В заключение съдът е счел, че не са налице предпоставките по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС и искането на л.св.И. е неоснователно.

Настоящият тричленен състав намира, че оспореното разпореждане е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка е правилно изяснена и съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложените мотиви от съда са подробни, обосновани и правилни. Те се споделят напълно, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Правилно съдът, след обстоен анализ, е счел, че не са налице предпоставките по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС, тъй като не е установено по безспорен начин от страна на началника на Затвора Плевен да са извършени незаконосъобразни действия и бездействия по отношение на л.св.Е.Ц.И., които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, да нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС и да налагат тяхното преустановяване.

По същество възражения в жалбата срещу разпореждането не сочат конкретни пороци на съдебния акт, а отново се излагат твърдения за нечовешко и унизително отношения спрямо л.св.И., които твърдения са разгледани и анализирани обстойно от първоинстанционния съд. Не се представят нови доказателства, които да оборят изводите в разпореждането. Ето защо последното като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

 

                                          ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 24.01.2018г. по адм.дело №1124/2017г. по описа на Административен съд Плевен.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.