Р Е Ш Е Н И Е

№ 527 / 17.09.2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На пети септември 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 137 / 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на И.Х.И., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ на специален режим в Затвора – Белене срещу ГДИН – София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за периода 01.02.2013г. – 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието да осигурят на ищеца като лице, държано в единична изолация, ежедневно посещение от лекар или медицинска сестра съгласно изискванията на чл. 43 ал.2 от Европейските правила за затворите, както и на осн. чл. 276 ЗИНЗС да бъде осъден Главния директор на ГДИН – София и Началника на Затвора -Белене да осигури на ищеца ежедневно посещение от лекаря или медицинската сестра предвид напредналата възраст – 70 г. и здравословното му състояние – *** заболяване и др.

Ищецът сочи, че медицинските специалисти от медицинската служба при затвора в нарушение на сочената разпоредба никога не са го посещавали в килията като лишен от свобода с дългосрочна присъда, излежаващ наказанието си в единична изолирана килия. Изтъква напредналата възраст, здравословното състояние – *** заболяване, характеризиращо се със затруднено *** и налагащо ползване на ***, което води до бързо изморяване, поради което след като измине тридесетина крачки се спира и почива, а има и други заболявания. Иска да бъде посещаван ежедневно в килията от лекар или медицинска сестра в работните дни, понеже му е трудно да ходи до медицинския център, който се намира на около 200 м. разстояние от помещението, в което пребивава на третия етаж в ЗПС с допълнително препятствие – изкачване на стълбище, състоящо се от 28 стъпала, разпределени на три площадки, което за него е изморително, поради затрудненото ***. Въпреки множеството му заболявания е принуден да посещава медицинския център веднъж седмично по график само в четвъртък по инициатива на д-р Г.. Твърди, че през целия продължителен период на изолация е в състояние на постоянно нервно напрежение и психически стрес като се има предвид, че до 2016г. не е имал в килията си телевизор, радио и часовник, поради което е преживявал в пълна скука в течение на 15 години. За него този изолиран живот е страдание, свързано с уронване на човешкото достойнство като осъден и увреждане на психическото здраве, като се има предвид и напредналата възраст. Чрез назначения служебен защитник - адв. К. Д. *** подържа исковата молба като счита за изцяло доказани твърденията в нея и моли исковата претенция да се уважи като основателна и доказана. Счита, че ищецът изтърпява наказанието си в единична изолация по смисъла на чл. 43 ал.2 от ЕПЗ и последните са обвързващи за държавите и имат задължителна сила. Безспорно е доказано, че ищецът не е бил посещаван ежедневно в килията от медицинско лице, каквото се налага от множеството му заболявания, извършвани са веднъж месечно, в отделни случаи и по-често. В резултат на това от гласните доказателства се установява, че ищецът е изпитвал дискомфорт, чувствал се унизен, безсилен, че здравословното му състояние не се следи съобразно установените изисквания. Относно размера на обезщетението моли същият да бъде определен по справедливост от съда.

Ответниците – ГДИН – София, Гл. Директор на ГДИН и Началникът на Затвора - Белене чрез юрк. У. изразяват становище за неоснователност на иска. Счита, че съдът не е сезиран с иск по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като в ИМ не се сочат оплаквания за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, не се сочат оплаквания за липса на медицинско обслужване въобще. Доказателство, че такова медицинско обслужване в затвора му е осигурено са многобройните прегледи, които са извършени, според показанията на разпитаните свидетели – лекари – това е най-преглеждания пациент. Счита, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН, защото по делото няма доказателства И. да е искал от администрацията да му осигури ежедневно посещение на медицинско лице в килията. Затова счита, че ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди по общия ред – чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, които не са доказани. Възразява, че ЕПЗ нямат характер на нормативен акт, а са препоръчителни за държавите и затова от тях не произтича задължение за администрацията и затова не е налице твърдяното бездействие. Освен това ищецът не е пребивавал в единична изолация по смисъла на чл. 60.5 от ЕПЗ, чието систематично място е в раздел „дисциплина и наказания“. В националното законодателство понятието „единична килия“ се съдържа в чл. 120 ЗИНЗС като по отношение на ищеца не е била издавана такава заповед. С неосигуряването на ежедневен преглед на ищеца не са причинени неимуществени вреди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност на иска и предлага да се отхвърли. Счита, че през исковия период ищецът не е пребивавал в единична изолация по смисъла на ЕПЗ, което съответства на понятието, съдържащо се в чл. 120 от ЗИНЗС. ЕПЗ са препоръчителни за държавите членки и в изпълнение на препоръките МС е приел програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода в периода 2012 – 2013г. и там са залегнали препоръките.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284 и чл. 276 от ЗИНЗС.

Искът е заведен на 06.02.2018г., затова правната квалификация на иска според твърденията в исковата молба е не по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, а по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника за исковия период да осигури на ищеца като лице, държано в единична изолация, ежедневно посещение от медицинско лице във връзка със заболяванията му в изпълнение на изискванията на чл. 43 ал.2 от Европейските правила за затворите, в резултат на това бездействие той е претърпял неимуществени вреди. Или претенцията за вреди, произтича от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника, изразяващо се в неосигуряване на необходимото медицинско обслужване.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести и затворите, които са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.

Съвместно е предявен за разглеждане и иск по чл. 276 от ЗИНЗС да бъде осъден Главния директор на ГДИН – София да осигури на ищеца ежедневно посещение от медицинско лице т.е. прекратяване на бездействието и извършване на действие с цел прекратяване на нарушения на забраната на чл. 3 ЗИНЗС. Като ответник по този иск освен Главния Директор на ГДИН като специализиран орган по изпълнение на наказанията, се призовава и Началника на затвора, поради което е конституиран като страна.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът И.Х.И. за исковия период изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна при специален режим в Затвора Белене, където се намира и понастоящем. Съгласно чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Разпоредбата е относима и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна предвид препращащата разпоредба на чл. 197 ал.2 от ЗИНЗС, според която доколкото в глава 15 не са предвидени особени разпоредби, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби.

Видно от приложеното медицинско досие и медицинска справка ищецът страда от следните заболявания: ***, ***, *** и ***, ***, ***. За установените заболявание е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 1234/31.03.2017г., с което е определена *** трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизирането – 18.11.2016г. за срок от 3 години до 01.03.2020г.

Преглеждан е многократно ежемесечно, а при нужда и по-често, видно от приложените амбулаторни листове, извършвани са клинични и други необходими изследвания, насочван и преглеждан от специалисти от външни лечебни заведения за уточняване, диагностициране и изписване на лечение. При спешни случаи е преглеждан неколкократно и от екипи на Спешна медицинска помощ. Назначеното медикаментозно лечение е прилагано, поради което понастоящем се намира в задоволително общо състояние, без съществени оплаквания.

Според показанията на разпитаните свидетели – д-р Г. и д-р Ф., обслужвали медицинския център към Затвора – Белене за исковия период – ищецът е един от най-често обслужваните пациенти и е преглеждан винаги, когато е имал оплаквания и винаги е получавал назначените медикаменти по график веднъж седмично, посещаван е при нужда и в килията. За Зоната за повишена сигурност в затвора няма график, при нужда л.св. се преглеждат с предимство – в кабинета, а при спешност – на място в зоната, като преценката за състоянието е на надзирателя. Ищецът сам признава, че никога не му е отказван преглед от лекаря. От показанията на свидетелите д-р Г., д-р Ф. и л.св. П. се установява, че през исковия период ищецът е бил посещаван в килията от медицинско лице неколкократно при оплаквания и според преценката на надзирателя, но не е бил посещаван ежедневно, нито ежеседмично.

Няма данни по делото ищецът да е предявявал искане към администрацията да му бъде осигурено ежедневно посещение от медицинско лице в килията, поради необходимост от медицинско наблюдение, свързано с влошаване на здравословното му състояние.

Св. П. посочва, че ищецът се чувствал разтревожен, защото е на възраст, ***, например - започва ***, когато са на каре, а няма кой да го прегледа, да му измери *** и да му окаже медицинска помощ, страхувал се, че ще умре.

Разпоредбата на чл. 43.2 от Препоръка Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила за затворите (Приета от Комитета на министрите на 11 януари 2006 г., на 952-то заседание на заместник-министрите), на която се позовава ищеца гласи: „Лекарят или подчинената на даден лекар квалифицирана медицинска сестра трябва да обръщат особено внимание на здравословното състояние на държаните в единична изолация затворници, да ги посещават ежедневно и да им осигуряват своевременна медицинска помощ и лечение по искане на самите затворници или персонала на затвора.“ По нататък в чл. 60.5.от препоръката, чието систематично място е в раздел „дисциплина и наказания“ се казва, че „Единичната изолация се налага като наказание само в изключителни случаи и за определен период от време, който трябва да бъде възможно най-кратък.“ Това позволява да се направи извод, че вложения в препоръката смисъл на понятието „единична изолация“ се отнася за наложено дисциплинарно наказание.

Препоръката няма нормативен характер, затова пряко не създава права и съответно задължения за специализираните органи по изпълнение на наказанията. Видно от преамбюла тя има препоръчителен характер към правителствата на държавите-членки да се ръководят в своите законодателство, политики и практики от правилата.

Изпълнението на препоръката е намерило израз и в последните особено съществени законодателни изменения в ЗИНЗС.

Така препоръката на чл. 43.2 е намерила своето законодателно изражение в националното законодателство в разпоредбата на чл. 144 ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)Лишените от свобода, изолирани в наказателна килия, се посещават от медицински специалист всеки работен ден. Медицинският преглед се извършва на място, освен ако случаят налага друго.По искане на лицата прегледът се осъществява незабавно.

За всички останали л.св. е приложима разпоредбата на чл. 143 ЗИНЗС, включително и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна на специален режим, каквото е правното положение на ищеца - Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Болните с температура, с травми или други спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време.

По отношение на ищеца за исковия период не е налагано дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ по смисъла на чл. 101 т.7, т.8 от ЗИНЗС със заповед на Началника на Затвора, нито е издавана заповед на Гл. Директор на ГДИН по чл. 120 от ЗИНЗС за изолиране в единична килия за срок от два месеца без право на участие в колективни мероприятия. Затова за него е неприложим чл. 143 ЗИНЗС, кореспондиращ с чл. 43.2 от Препоръката за Европейските правила за затворите, на чието неизпълнение основава иска си.

Режимът, при който ищецът изтърпява наказанието си не ограничава правото му на 1 час престой на открито, който по негово искане е бил увеличен на 2 часа на ден и затова той не се намира в изолация по смисъла на Правилата и положението му не е сравнимо с това на лицата, изолирани в наказателна килия или в единична изолация. Поради което и не се налага да бъде посещаван ежедневно от медицинско лице за следене на състоянието му, нито е ограничено правото му при нужда да му бъде оказана необходимата медицинска помощ при желание от негова страна в срок до 24 часа, а при спешност – незабавно съобразно разпоредбата на чл. 143 ЗИНЗС.

Ето защо в случая не е налице нормативно задължение за специализираните органи по изпълнение на наказанието да осигурят на ищеца ежедневно посещение в килията му от лекар или медицинска сестра и в този смисъл не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация. Затова и не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието с неосигуряване на необходимото медицинско обслужване, което изисква положението му на осъден и режима на изтърпяване на наказанието му.

При изложената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата.

Като неоснователен следва да се отхвърли и съвместно предявеният иск по чл. 276 от ЗИНЗС за осъждане на Главния Директор на ГДИН и Началника на Затвора Белене да извърши действието, тъй като не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

Разпоредба на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Х.И., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ на специален режим в Затвора – Белене срещу ГДИН – София с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за периода 01.02.2013г. – 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите по изпълнение на наказанието да осигурят на ищеца като лице, държано в единична изолация, ежедневно посещение от лекар или медицинска сестра съгласно изискванията на чл. 43 ал.2 от Европейските правила за затворите.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Х.И., понастоящем изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ на специален режим в Затвора – Белене на осн. чл. 276 ЗИНЗС да бъде осъден Главния директор на ГДИН – София и Началника на Затвора - Белене да осигури на ищеца ежедневно посещение от лекаря или медицинската сестра предвид напредналата възраст – 70 г. и здравословното му състояние – *** заболяване и др.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я :