РЕШЕНИЕ

№ 103

гр. Плевен , 19 Февруари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: К. Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1137 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от К.П.Б. ***, чрез адв.Л.П.П. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано” №3, с правно основание на иска чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.86 от ЗЗД и цена на иска 350 (триста и петдесет лева), с която претендира вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който я е представлявал в производството пред съда по обжалване на ЕФ, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба твърди, че с електронен фиш, серия К №1710174, издаден от ОД на МВР-Плевен на К.П.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Последната останала недоволна от издадения ЕФ и оспорила същия пред Районен съд – Плевен, който с решение по анд №2797/2017 год. е отменил ЕФ. Сочи се в исковата молба, че за изготвяне на жалба против отменения ЕФ и за процесуално представителство по делото, ищцата е ангажирала адвокат, на когото е заплатила сумата от 350 лева, което е минимално предвиденото възнаграждение по Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че заплатеното възнаграждение за адвокат в производството по обжалване на ЕФ представлява вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен електронен фиш и моли съда да осъди ответника да заплати същата, ведно с дължимата лихва върху обезщетението от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Позовава се на ТР №1/15.03.2017 год. по т.д. №2/2016 год.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.П. *** с надлежно пълномощно на л.6 от делото, който поддържа исковата молба по изложените в нея съображения, по същество моли съда да я уважи., като й бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът- Областна дирекция на МВР-Плевен, е депозирала по делото писмен отговор с вх.№393/23.01.2018 год., в който е взела становище за неоснователност и недоказаност на предявената искова молба. Твърди, че не са ангажирани доказателства за реално претърпени имуществени вреди, предвид че пълномощно за изготвяне на жалба и/или осъществяване на процесуално представителство в производството пред РС-Плевен по обжалване на ЕФ серия К №1710174 не е прилагано. Излага подробни съображения за неоснователността на претенцията, моли съда да отхвърли същата. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно на л.24 от делото, която оспорва исковата молба, по същество моли съда да я отхвърли.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Йорданка Антонова дава заключение за основателност на исковата молба и за доказаност на същата по основание и размер.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1710174, издаден от ОД на МВР - Плевен, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал.1 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на К.П.Б. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. Срещу издадения електронен фиш К.Б., чрез адв.Л.П. ***, е подала жалба до Районен съд  - Плевен, където е образувано анд №2797/2017 год. Делото е разгледано в едно съдебно заседание – на 17.11.2017 год., на което жалбоподателката не се е явила лично, била е представлявана от адв.П., видно от протокола от проведеното съдебно заседание на л.23. По делото е постановено решение №1061/27.11.2017 год., с което издаденият ЕФ серия К № 1710174, издаден от ОД на МВР – Плевен е отменен. Решението на ПРС не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло в законна сила на 15.12.2017 год., видно от отбелязването върху същото.

В кориците на анд №2797/2017 год. липсва приложено адвокатско пълномощно, по силата на което адвокат П. , подписал и подал жалбата и осъществил процесуално представителство по делото, да е упълномощен да представлява жалбоподателката, в т.ч. от което да е видно наличието на договорена и заплатена сума за осъщественото процесуално представителство по делото от упълномощения адвокат.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищцата размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл. 203, ал.1 от АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отменения акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Безспорно по делото е, че издаденият от ОД на МВР-Плевен електронен фиш серия К №1710174 е отменен с влязло в сила съдебно решение по анд №2797/2017 год. на РС-Плевен, като тези обстоятелства по категоричен начин се установяват и от писмените доказателства по делото-приложеното анд.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. За настоящия съд няма съмнение, че електронният фиш се приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие, като съдът изцяло възприема развитите в този смисъл мотиви на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

В конкретния случай електронният фиш е издаден от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен незаконосъобразен административен акт, по конкретно-отменен незаконосъобразен електронен фиш.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то адвокатското възнаграждение, платено на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая електронен фиш/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление/електронен фиш, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В случая от събраните по делото доказателства обаче не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото- държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за правна помощ-арг. от ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, а самият договор се прилага по делото. В случая по анд №2797/2017 год. на ПРС липсва приложен както договор за правна защита и съдействие, така и адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото. Поради това, макар и жалбата да е подписана от адвокат и същият да е представлявал ищцата в единственото проведено по делото съдебно заседание, претендираната имуществена вреда в размер на 350 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото, е недоказана. Договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, не са представени и пред ПРС, и с исковата молба по настоящото дело, поради което твърдението, че за това осъществено процесуално представителство е договорено и реално заплатено възнаграждение за адвоката, е останало недоказано. За да се присъдят претендирани разноски, то следва на първо място да се ангажират доказателства за действително направени такива, и на второ място следва тези доказателства да са приложени по делото, по което се претендира, че са сторени, какъвто не е настоящият случай. Възможността за установяване на щетите от незаконосъобразният акт /ЕФ /, представляващи направени от ищеца разноски чрез заплащане на адвокатски хонорар е ограничена до представените във въззивното производство доказателства затова до приключване на устните състезания. Договорът за правна помощ и съдействие е частен документ, който удостоверява изгодни за ищеца факти. Липсата на такъв налага извод за недоказаност на исковата претенция. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предявеният иск е недоказан и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото , съдът следва да се произнесе по направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 10, ал. 2 и 3 съдържа самостоятелна специална уредба на отговорността за разноски за страните по делата, водени по този закон. Тази специална уредба дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Въпросът е, дали юрисконсултското възнаграждение, респективно адвокатското възнаграждение, когато страната е представлявана от адвокат представлява разноски по производството. Отговорът следва да е отрицателен по следните аргументи. В ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. В ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ, законодателят е предвидил, че при уважаване на иска (изцяло или частично) ответникът дължи заплащане на ищеца и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По същия начин, законодателят е посочил отделно възнаграждението за един адвокат от разноските по производството в чл. 143, ал. 1 АПК, както и в чл. 78, ал. 1 ГПК. Стриктното тълкуване на посочените по-горе разпоредби води до извода, че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатеното възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултското възнаграждение. Последните, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството.

В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора-ищеца. Това законодателно решение вероятно е свързано с изводите, до които ЕСПЧ стига по делото Станков срещу България, в което, макар проблемът да е в прекомерната държавна такса по делата по ЗОДОВ ( в периода, в който тя е предвидена като пропорционална), разсъжденията на съда отиват и отвъд нея. Така например в т. 54 от мотивите на това решение ЕСПЧ казва "от практична гледна точка налагането на съществена финансова тежест след приключването на процедурите може да играе ролята на ограничение на правото на достъп до съд.. .", а в т. 59 от мотивите на решението се казва "останалите разноски също не следва да съставляват неразумно ограничение на правото на достъп до съд."

Разделянето на възнаграждението за адвокат от разноските по производството показва, че според законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по делото, не е разноска по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника по иска адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в тежест на ищеца, остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба, предвиждаща това.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искова молба от К.П.Б. ***, чрез адв.Л.П.П. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано” №3, с правно основание на иска чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.86 от ЗЗД и цена на иска 350 (триста и петдесет лева), с която претендира вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение електронен фиш, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който я е представлявал в производството по анд №2797/2017 год. на ПРС по обжалване на ЕФ, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР-Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: