Р E Ш Е Н И Е

№ 214

гр.Плевен, 10 Април 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 136 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Производството по делото е образувано по жалба (наречена молба) от л.св.П.П.Й., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, срещу Заповед №Л-182/12.01.2018г. на ВПД Главен директор на ГДИН, с която е отказано на лишения от свобода да бъде преместен от затвора Белене в затвора Варна.

В жалбата не са посочи конкретни пороци на оспорената заповед, а се изразява общо несъгласие с нейните мотиви. Твърди се, че л.св. има здравословни проблеми с очите, поради което иска преместване в затвора Варна по здравословни причини. Към жалбата е приложено ЕР от 19.10.2017г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен.

От ответника по делото, чрез процесуален представител, е депозирано становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.

В съдебно заседание л.св.Й. се явява лично и моли жалбата да бъде уважена, като иска да бъде преместен в затвора Варна по здравословни причини, а именно заболяване на очите. Твърди, че във Варна е по-близо до специализираните клиники, където ще му обърнат внимание, като в Белене няма очно отделение и урология, където да се лекува.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт У. с надлежно пълномощно, който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че не са изпълнени предпоставките на чл.62 ал.1 т.2 от ЗИНЗС, поради което не са налице основанията за преместване на лишения от свобода в затвора Варна. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски в размера посочен в становището по жалбата.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С административната преписка не са представени доказателства за датата, на която Заповед №Л-182/12.01.2018г. на ВПД Главен директор на ГДИН е връчена на л.св.Й., но с оглед датата на издаване на заповедта и датата на подаване на жалбата-23.01.2018г. се налага извода, че същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че л.св.П.П.Й. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 години, наложено с присъда по внохд №271/05г., в Затвора Белене.

С молба от 05.01.2018г. л.св.Й. е поискал да бъде преместен от затвора Белене в затвора Варна, като е изтъкнал здравословни причини-влошено зрение на дясното око и предстоящо оперативно лечение в болница в гр.Варна. Към молбата е приложено ЕР от 19.10.2017г. на ТЕЛК първи състав към УМБАЛ „д-р Г.Странски“ ЕАД гр.Плевен, с което е определена 75% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза ***.

Със Заповед №Л-182/12.01.2018г. на ВПД Главен директор на ГДИН е отхвърлена молбата на лишения от свобода за преместване от затвора Белене в затвора Варна. Като мотиви за отказа за преместване административният орган е посочил, че лицето законосъобразно е настанено в затвора Белене за изтърпяване на наложеното му наказание, с оглед постоянния адрес на територията на обл.Разград и изискването на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС. Посочено е още, че по твърденията за влошено здравословно състояние е извършена проверка, като въз основа на направените констатации е изготвена Заповед №Л-3035/23.06.2017г. на ГДИН за отказ за преместване в затвора Варна, която е влязла в законна сила.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

От фактическа страна по делото се установява още, че със Заповед №Л-3035/23.06.2017г. на ГДИН на л.св.Й. е отказано преместване от затвора Белене в затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание с мотиви, че не са представени доказателства за дадени препоръки за оперативно лечение. По делото няма данни тази заповед да е обжалвана и същата е влязла в законна сила.

По делото са събрани доказателства, от които по безспорен начин се установява, че л.св.Й. има здравословни проблеми ***. Не са налични доказателства за дадени препоръки за оперативно лечение.

По делото е представена и медицинска справка от 12.03.2018г., от която се установява, че л.св. има диагноза: ***. Посочено е още, че за изброените заболявания на лицето е назначена терапия, както и че л.св. е в добро общо състояние.

По делото е наличен и амбулаторен лист от 12.02.2018г. от преглед при лекар специалист, в който е отразено основната диагноза на Й.- ***, а за терапия е отразено – без терапия и корекция.

По делото са приобщени и 2бр. постановления за отказ да се прекъсне изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на административен ръководител-окръжен прокурор гр.Плевен, които са мотивирани с обстоятелствата, че следва л.св. първо да бъде консултиран с ***, който да даде становище, относно начина и неотложността на лечение на заболяването, като при необходимост от оперативно лечение и насрочване на конкретна дата за това, следва да се приложат разпоредбите на чл.135 ал.4 вр. с чл.135 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и на л.св. да бъде осигурена охрана по време на престоя в лечебното заведение.

Видно от писменото становище на л.35 от делото е, че л.св.Й. по данни от лична карта е с постоянна адресна регистрация на територията на област Разград, гр.Кубрат.

По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г на Главен директор на ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т. 4.4. от последната, в Затвора гр.Варна и затворническо общежитие „Разделна“ се настаняват лишени от свобода от област Варна, а съгласно т.4.1 в Затвора гр.Белене се настаняват лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.62 ал.1 вр. с чл.13 ал.2 т.17 от ЗИНЗС и Заповед №ЧО-05-67/14.03.2017г., а именно ВПД Главен директор на ГДИН.

Съдът намира, че актът е издаден при спазване на административно производствените правила, мотивиран е и съответства на материалния закон.

Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Т.е. релевантно основание за преместване по здравословни причини е само когато има лекарско предписание за настаняване в лечебно заведение. Конкретният случай не е такъв. В действителност л.св.Й. има заболяване ***, за което не се и спори по делото, но не са представени доказателства, че е дадено лекарско предписание за настаняване за лечение в лечебно заведение, още повече такова във гр.Варна. От последното се налага извод, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като към настоящият момент не са налични доказателства за съществуването на материално-правните предпоставките на чл.62 ал.1 т.2 от ЗИНЗС. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.135 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, като ал.2 регламентира, че изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Т.е. при извършена консултация с *** и необходимост от неотложно лечение на заболяването е възможно за л.св.Й. да бъде приложена предвидената в закона възможност, като е необходимо да се отбележи, че на територията на гр.Плевен има не едно лечебно заведение, което осъществява лечения на ***.

От събраните по делото доказателства съдът приема още, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор, по негово желание към датата на подаване на молбата и към датата на произнасяне на органа. По делото няма данни, които да обосновават извод за приложимост на чл. 62, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са ангажирани доказателства относно постоянния адрес на близките на л.св.Й., като и такова искане не е направено от него в молбата. С оглед постоянния адрес на Й. по лична карта и Заповед № Л-919 от 08.03.2017г, л.св. правилно е разпределен за изтърпяване на наказанието в затвора Белене.

Предвид горепосоченото съдът намира, че доколкото в случая не се доказа наличието на нито едно от нормативно установените условия за преместване в друг затвор по заявено искане от лишения от свобода, оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва л.св. П.П.Й. да бъде осъден да заплати по сметка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на л.св.П.П.Й., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, срещу Заповед №Л-182/12.01.2018г. на ВПД Главен директор на ГДИН, с която е отказано на лишения от свобода да бъде преместен от затвора Белене в затвора Варна.

ОСЪЖДА П.П.Й., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Белене, ЕГН: **********, да заплати по сметка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3 изр.второ от ЗИНЗС.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: