Р E Ш Е Н И Е

№ 290

гр.Плевен, 02 май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 1135 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с § 27, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /Закон за собствеността и ползването на земеделските земи/.

Делото е образувано по жалба от Църковно настоятелство при Църквата „Света Троица“ с.Обнова, чрез председателя на църковното настоятелство С.З., срещу Решение № 368/30.11.2017 г. на Общински съвет /ОбС/ Левски.

С горното решение ОбС предоставил за обезщетяване на църковното настоятелство при храм „Св.Троица“ с. Обнова със земеделски земи от общинския поземлен фонд /ОПФ/ - общо със 17 имота, подробно индивидуализирани, находящи се в землищата на с.Обнова и с.Българене, с обща площ 40,575 дка.

В жалбата се твърди, че решението е нищожно на основание чл.177, ал.2 АПК, алтернативно се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно. Сочи, че с влязло в сила решение №33/20.02.2007 г. по гр.дело №20074410100024 на Левченски районен съд е прието за установено на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото да бъде възстановена собствеността на Църковното настоятелство при църквата „Света Троица“ с.Обнова върху нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, общ.Левски. С обжалваното решение ОбС не е предоставил посочения в съдебно решение имот, каквото задължение има съгласно §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, а е дал съгласието си за обезщетяване със земеделски земи от ОПФ, които са с други параметри и местоположение. Твърди се, чевече е налице обжалване на предходно решение на ОбС- Левски – решение № 244/22.02.2017г., което касае предложение на ОБщинска служба „Земеделие“гр. Левски за обезщетяване на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“ с. Обнова със земеделски земи, напълно различни от посочените в решението на РС- Левски, като Административен съд- Плевен, с решение № 379/19.09.2017г., постановено по адм.д. № 302/2017г. е дал задължителни указания на административния орган, които не са били съобразени и изпълнени с оспореното решение. Алтернативно се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение на ОбС, поради противоречие с материалния закон. Твърди, че не е спазена разпоредбата на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, както и указанията, дадени с решение № 379/19.09.2017г., постановено по адм.д. № 302/2017г. по описа на Административен съд-Плевен. Излагат се доводи, че по съдебен ред и с влязло в сила решение на Лавченски районен съд е доказана собствеността върху нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, и същата нива следва да бъде предоставена на жалбоподателя. Налице е мотивирано искане от ОСЗ /Общинска служба „Земеделие“/ по смисъла на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, и ОбС е бил длъжен да вземе решение да предостави същия имот в реални граници, а не да предоставя различни по характеристика и разположение имоти. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, вр. § 27, ал.2 ПЗР на ЗИДСПЗЗ, което съставлява основание по чл.146, т.4 АПК за неговата отмяна. Излагат се и доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения административен акт, което се изразява в немотивиране на същия, при което не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.1 от АПК. В заключение се иска отмяна на оспорената заповед като нищожна и алтернативно като незаконосъобразна, и връщане на преписката на Общински съдет- Левски със задължителни указания.

По делото не е постъпил отговор от ответника на жалбата, въпреки дадената му с определение № 66/10.01.2018 г. /л.58/ възможност.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от С.З. и адв.В. /пълномощно на л.64/, която пледира да бъде уважена жалбата на доверителите й. Излага доводи, че имотът, за който е постановено решение по гражданското дело за възстановяване на собствеността му съществува като самостоятелен такъв. За него е представена скица с отразено местоположение, което дава възможност за индивидуализирането му. Твърди, че в решението на ОбС- Левски не са изложени мотиви за причините, поради които се предлага възстановяване на други имоти вместо този, за който е налице влязло в сила решение. Заключение пледира да бъде уважена подадената жалба и да бъде отменено решението на ОбС-Левски, който да бъде задължен да се произнесе със законосъобразно решение. Претендира присъждане на направените по делото деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Общински съвет Левски не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

С влязло в сила решение №33/20.02.2007 г. по гр.дело № 20074410100024 на РС Левски /приложено към настоящето производство в цялост/ е прието за установено на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото да бъде възстановена собствеността на църквата „Света Троица“ с.Обнова върху нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен. В съдебното решение е посочено, след влизането му в сила да се изпрати на ОСЗГ /Общинска служба „Земеделие и гори“/ Левски за определяне реда и начина на обезщетяване. С решение № 244/22.02.2017г. ОбС-Левски е дал съгласие за обезщетяване на църковното настоятелство при храм „Св.Троица“ с. Обнова със земеделски земи от общинския поземлен фонд по отношение на общо 17 имота, находящи се в землищата на с.Обнова и с.Българене, с обща площ 40,573 дка. Горното решение е било оспорено от жалбоподателя пред Административен съд- Плевен, който с решение № 379/19.09.2017г., постановено по адм.д. № 302/17г. го отменил и върнал преписката на Общински съвет- Левски за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

С писмо изх. № 391/28.11.2017г. /л. 22 от настоящето дело/ ОСЗ Левски отново предложил на ОбС Левски трите варианта за „обезщетяване“ на жалбоподателя, които са били разгледани и при постановяване на предходното решение. Изложени са мотиви, че общинския поземлен фонд не разполага със земеделска земя по чл.19 от ЗСПЗЗ в местността „Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, че предложените вместо това земеделски имоти са действително обработваеми земи и могат да бъдат отдавани под наем или аренда, както и че при предходното гласуване на общинска сесия, проведена на 22.02.2017г., трите варианта са били подробно обсъдени от ПК по екология, туризъм и селско стопанство към Общински съвет- Левски на 09.02.2017г.

От представената по делото покана /л.43/ е видно свикване на заседание на ОбС на дата 30.11.2017г., но в дневния ред не се установява наличие на точка, касаеща приемането на решение във връзка с постъпилото предложение от ОСЗ, относно възстановяване собствеността на Църковното настоятелство при църква „Св. Троица“ с. Обнова, или обезщетяването му с др. земеделски земи. На л.45 от делото е приложено представеното от ответника становище на Кмета на Община- Левски, свързано с обезщетяване на жалбоподателя, с което на ОбС- Левски се предлага приемане на решение за обезщетяване на Църковно настоятелство при църква „Св. Троица“ с. Обнова със земи от общинския поземлен фонд в землището на с.Обнова, които са изброени в 40 пункта и са с обща площ от 40.812 дка. Посочени са мотиви, че Община- Левски няма земеделски земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в местността „Цанков геран“ в землището на с. Обнова, че в землището на с.Обнова по чл.19 от ЗСПЗЗ са предоставени земеделски земи в размер на 260, 513 дка, в т.ч. 200,371 дка с начин на трайно ползване „ниви“, че при наличие на достатъчно земеделски земи с начин на трайно ползване „ниви“ не е необходимо предоставяне на такива в съседни землища, както и че част от предлаганите от Общинската администрация имоти за обезщетяване са съседни и могат да бъдат обединени. Заседанието на ОбС е проведено на 30.11.2017 г., за което е съставен протокол № 38 от същата дата, приобщен на л.47- 53. От дневния ред на същото е видно, че е налице т.9 -„Вземане на решение за предоставяне на имоти за обезщетяване на Църковно настоятелство при храм „Св. Троица“ с. Обнова, каквато не съществува в поканата за провеждане на събранието /л.43/, в която т.9 от дневния ред е „Питания от граждани“.От горния протокол не е видно наличие на предложение за включване на извънредна точка в дневния ред, нито пък да е имало гласуване в тази насока. Липсва и отразен дебат по становището на Кмета на Община Левски /л.30/, което касае оспореното решение и се различава от него. С решение № 368 е прието по същество същото решение, което е било предмет на съдебен контрол по адм.д. № 302/2017г. по описа на АС- Плевен. Решението е взето с 13 гласа „за“, 3 „против“ и 3 „въздържали се“. От протокола за поименно гласуване се установява, че в ОбС Левски има 21 общински съветника.

С жалбата са представени и писмо, с което се одобряват избраните църковни настоятели и членовете на проверителната комисия при храм „Света Троица“ с.Обнова и удостоверение съгласно което С.С.З. е председател на църковното настоятелство при храм „Света Троица“ с.Обнова.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Ответникът не е предоставил доказателства за датата, на която е бил уведомен жалбоподателя за приемане на обжалваното решение. Жалбата против него е била подадена чрез Община Левски на 15.12.2017 г., видно от поставения вх.№ на общината /л.3/, не са направени възражения от страна на ответника, поради което съдът приема, че същата е подадена в срок. Жалбоподателят има пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на решението на ОбС, като в този смисъл е и Определение №7842/21.06.2017 г. по адм. дело №6198/2017 г. на ВАС. На тези основания жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението на общинския съвет по  чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество не е индивидуален административен акт. Но това е акт, който по силата на закона - чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, подлежи на съдебен контрол и следователно по отношение на него са приложими законовите критерии за законосъобразност - чл. 146 АПК. В този смисъл е Решение № 10395 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2013 г.

Решението е прието от компетентен орган – ОбС, с изискуемото мнозинство и при наличие на изискуемото поименно гласуване. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗМСМА, решенията за управление и разпореждане с общинско имущество и за определяне на конкретни правомощия на кмета на общината във връзка с това имущество се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. При общ брой на общинските съветници в ОбС- 21, процесното решение е прието с гласовете на 13, като така е изпълнена и разпоредбата на чл.45, ал.10 от ЗМСМА. Гласуването е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗМСМА. Решението е писмено в съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК, изложени са мотиви съобразно указанията, дадени с решение № 379/19.09.2017г., постановено по адм.д. № 302/17г. , но същите не са в достатъчен обем, от който да се направи извод за материалната законосъобразност на приетото решение. Съдът намира, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед констатираното несъответствие на предварително обявения дневен ред и този, при който се е провело заседанието. Не е видно наличие на предложение за промяна на дневния ред с включване в него на извънредна точки, която касае приемането на обжалваното решение. Не е видно и да е налице гласуване по такова предложение. Смисълът на предварителното обявяване на дневния ред, при който ще се проведе заседанието на колективния орган, какъвто се явява ОбС, е да се даде възможност на общинските съветници да се запознаят с документите, касаещи приемането на всяко решение, за да могат да изразят информирано становище по тях и респективно да упражнят ефективно правото си на глас. В конкретния случай от предоставените от ответника писмени доказателства е видно, че е налице и писмено становище/л.45/ на Кмета на Община Левски, който е взел участие в заседанието на ОбС. В това становище е налице проект за приемане на решение, което се различава от това, което е предмет на оспорване. От протокола за проведеното заседание не е видно въпросния проект за решение да е бил обсъден, респ. да е бил подложен на гласуване.

Съдът намира, че изложените мотиви за приемане на оспореното решение са в противоречие с материалния закон.

Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст (доп. – ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно  чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.

В хипотезата на чл.27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В случая е налице хипотезата на съдебно решение по тази разпоредба. Административният орган (общинският съвет) е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на църквата „Света троица“, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. Предоставянето от страна на ОСЗ на ОбС на възможност да избере от три варианта не е забранено от закона.

При обезщетяване липсва законово задължение да се предостави само един имот на обезщетявания, или изискване имотите да са с големи размери, включително над размерите по чл.72 от Закона за наследството. Разпоредбата на чл.7 от ЗСПЗЗ в частта и, в която е предвидено, че при обезщетяване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството, е обявена за противоконституционна, поради което може да се обезщетява с имоти, по-малки от този размер. Освен това тази разпоредба на закона за наследството само забранява раздробяването на имотите, но не пречи да се обезщетява с имоти с по-малък размер.

Със съдебното решение на РС- Левски е признато правото на жалбоподателя да му бъде възстановена собствеността върху недвижим имот - нива от 40,799 дка в м.“Цанковски геран“ в землището на с.Обнова, общ.Левски. В мотивите към обжалваното решение на ОбС Левски се съдържа твърдение, че Общината не разполага със земя по чл.19 от ЗСПЗЗ в местността „Цанковски геран“ в землището на с.Обнова. Постановеният административен акт е бил оспорен и на ответника е била указана доказателствената тежест, а именно да установи фактическите основания, посочени в оспореното решение и изпълнението на законовите изисквания по издаването му /определение № 66/10.01.2018г, л.58/. Обстоятелството дали към настоящия момент съществува или не обособена нива в същото землище и местност, е следвало да бъде установено от ответника, който не е представил каквито и да е било доказателства в тази насока. Този въпрос не е засегнат и в мотивите на постановеното решение. Липсата на такъв обособен имот предпоставя невъзможността му да бъде възстановен в реални граници. Съобразно разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими в стари реални граници, горепосочените земи стават общинска собственост. Ето защо ОСЗ следва изрично да посочи в предложението си разпоредила ли се е с нивата, чието възстановяване се иска от жалбоподателя, или същата е възстановена на друго лице, респ. на друго ооснование, като се посочат съответните доказателства за това. Освен това ОСЗ е представила на ОбС три варианта за обезщетение, като всички те са с многобройни имоти, разположени в различни землища на общината. От протокола на проведеното заседание на ОбС не е видно да са подложени на гласуване всички варианти, а само единият от тях. Не е видно да е обсъждан и подложен на гласуване и варианта, предложен от кмета на общината с посоченото по- горе становище, поради което не е ясно как се е стигнало до приемане именно на варианта за обезщетяване по оспореното решение.

С оглед на изложеното, решението на ОбС е постановено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административно производствените правила и липса на мотиви, поради което не може напълно да се прецени съответствието му с материалния закон. Следва същото да се отмени и делото да се върне като преписка на ОбС. Същият следва да съобрази изложените по- горе нарушения и да се произнесе по надлежния ред, като събере всички относими доказателства съобразно настоящите мотиви и разгледа всички предложени варианти за обезщетяване на жалбоподателя. В хода на административното производство следва да се съберат доказателства за обстоятелството дали към настоящия момент съществува или не обособена нива в същото землище и местност, съобразно решението на РС- Левски, респ. възможно ли е възстановяването му в реални граници. Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за произнасянето. С оглед разпоредбата на чл.57, ал.6 вр. ал.5 от АПК, съдът намира, че административният орган следва да се произнесе с решение в първото заседание след изтичане на едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящето решение. С оглед изхода от делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски съобразно представения списък в размер на 550 лв.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 368/30.11.2017 г. на Общински съвет /ОбС/ Левски.

ВРЪЩА делото като преписка на Общински съвет Левски за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Община гр.Левски да заплати в полза на Църковно настоятелство при църквата „Света Троица“ с.Обнова деловодни разноски в размер на 550 лв.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: