Решение по Административно дело 134/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 371

гр.Плевен, 06.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

при секретаря Венера Мушакова и като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №134 по описа за 2018г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.6 от Семейния кодекс (СК) във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по жалба от Ц.М.Б. ***, срещу Заповед №ЗД-06-0007/18.01.2018г. на Директора на РДСП-Плевен за вписване на детето Н. С. М. в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД“СП“-Плевен.

В жалбата не са наведени конкретни пороци на обжалваната заповед. Твърди се, че оспорващата има необходимите условия-битови и финансови, за отглеждане на дъщеря си. Изразява се желание за полагане лично на необходимите грижи за физическото, психическото и социално развитие на детето. Моли се заповедта да бъде отменена.

От ответника по делото не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващата се явява лично и с адв.К. ***, който поддържа депозираната жалба. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не са представени доказателства за уведомяване на майката за правните последици от неспазването на шестмесечния срок по чл.93 ал.2 от СК. Твърди, че от страна на родителите са подавани молби за прекратяване на настаняването и промяна на мярката. Твърди още, че майката има желание да полага грижи и да възпитава детето си, като има условия за това-собствено жилище, работа и т.н. В заключение моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

Ответникът в съдебно заседание не изпраща представител. Изразено е писмено становище, в което изцяло се оспорва депозираната жалба. Твърди се, че родителите на детето са уведомени за правните последици от прилагане на разпоредбата на чл.84 ал.2 от СК и чл.93 ал.2 от СК, като в изискуемия срок не са поискали прекратяване на настаняването на детето и връщането му в семейна среда. В заключение се счита, че са изпълнени предпоставките за вписване на детето в Регистъра на деца за пълно осиновяване. Моли се за отхвърляне на жалбата. Прави се възражение се прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна С.М., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В изпълнение на разпоредбата на чл.15 ал.6 от ЗЗДет., Дирекция „СП”- Плевен е уведомена за образуваното дело, датата и часа на съдебното заседание, с указания че при невъзможност да се яви техен представител, следва да бъде представен социален доклад за малолетното дете Н. С. М.. Такъв социален доклад е представен на 04.04.2018г., в деня на първото съдебно заседание, като представител за съдебното заседание не се явява.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно чл.84 ал.6 от СК, вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. 14-дневен срок от деня на съобщаване, което в случая е сторено на 23.01.2018г. лично на лицето. По делото не са налице данни заповедта да е оспорвана по административен ред. Жалбата срещу Заповед №ЗД-06-0007/18.01.2018г. е подадена чрез административния орган на 02.02.2018г., поради което е допустима за разглеждане, като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото (л.12), че родители на малолетното дете Н. С. М., родено на ***г., са Ц.М.Б. и С.М.М..

По данни от делото се установява, че със Заповед №ЗД 04-0037/08.07.2014г. на Директора на Д“СП“-Никопол детето Н. С. М. е било настанено в СИ-ДМСГД гр.Плевен, а със Заповед №ЗД-04-127/06.04.2015г. е настанено в приемното семейство на Д. Й. Ц. от гр.Плевен.

От приложената на л.13-14 Заповед №ЗД/Д-ЕН-077/07.04.2017г. на Директора на Д“Социално подпомагане“-Плевен се установява, че детето Н. С. М. отново е настанено в професионалното приемно семейство на Д. Й. Ц., с постоянен адрес ***, с мотиви, че родителите имат желание да полагат грижи, но нямат нужния родителски капацитет за отглеждане на детето си. В заповедта е отразено, че същата е връчена на приемния родител на 10.04.2017г., а Ц.Б. е получила същата на 26.04.2017г. (л.53-гръб). В заповедта е отразено, че Ц. Б. се уведомява за последиците от изтичане на срока по чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК.

По делото е приложено и Решение от 21.06.2017г. по гр.д.№3388/2017г. на РС-Плевен, с което на основание чл.28 ал.1 вр. с чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет. детето Н. С. М. е настанено в професионалното приемно семейство на Д. Й. Ц. от гр.Плевен за срок от две години, считано от 07.04.2017г., постановено е детето да ползва социалната услуга „заместваща приемна грижа“ при възникване на извънредни обстоятелства, непозволяващи на приемното семейство да полага грижи за детето, както и е определен режим на лични контакти между детето и родителите му. Решението е влязло в законна сила на 04.07.2017г.

Изготвен е Социален доклад за детето от 11.01.2018г. и Индивидуална оценка на потребностите от същата дата, в които е отразено, че детето е родено с вродена аномалия на дясна ръка-вродена липса на предмишница и предлакът при наличие на китка, като има издадено ЕР на ТЕЛК за 75% вид и степен на увреждане с чужда помощ. Диагностицирано е с лека умствена изостаналост, добро общо здравословно състояние, като не боледува често. Детето посещава детска градина, като допълнително с него работи психолог и логопед от Ресурсен център Плевен. Посочено е, че майката Ц.Б. няма завършено образование, същата е неграмотна, не може да чете и пише, има още две деца – Г. С. М. на 11год. (настанена в приемно семейство) и И. С. М. на 9год. (отглеждан от биологичното семейство). Посочено е, че бащата С.М. съжителства с майката на семейни начала, като от съжителството си нямат родени деца, но М. е припознал родените от Б. деца, като не е техен биологичен родител. Посочено е още, че родителите не са в състояние да осигурят сигурна и безопасна среда за отглеждане на детето в семейната си среда, мотивирани са да полагат грижи за детето, но не са в състояние да отговарят на нуждите му, липсва ангажираност, ресурси и мрежа за подкрепа, като сигурна и безопасна среда за детето към настоящия момент е приемния родител. Отразено е, че през 2016г. са проведени четири срещи с родителите и други роднини, а през 2017г. е осъществена една среща с детето, като между родители и дете няма изградена емоционална връзка. Като възможност за реинтеграция на детето е посочено, че същото е подходящо за пълно осиновяване от двойка кандидат осиновители, които искат да отглеждат дете на ниска възраст с вродена аномалия. Като извод е посочено, че родителите нямат необходимия капацитет за отглеждане на детето в семейна среда и е направено предложение детето да бъде вписано в регистъра на деца, подлежащи на пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен, с което да бъде предоставена възможност да бъде осиновено и да се отглежда и възпитава в семейна среда. Приложени са индивидуална характеристика на детето от м.11.2017г.; медицинско свидетелство; план за действие; ЕР на ТЕЛК.

Със Заповед №ЗД-06-0007/18.01.2018г. на Директора на РДСП-Плевен, на основание чл.84 ал.6 от СК е наредено детето Н. С. М., ЕГН:**********, настанено в професионално приемно семейство на Д. Й. Ц. от гр.Плевен, родено от майка Ц.М.Б. и баща С.М.М., да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен. Като мотиви в заповедта е посочено, че в предвидения в чл.93 ал.2 от СК шестмесечен срок от настаняването по административен ред, родителите на детето Н. М. – майка Ц.Б. и баща С.М. не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗдет, поради което са налице предвидените в чл.84 ал.2 във вр. с чл.93 ал.2 от СК условия за вписване на детето Н. С. М. в Регистъра на деца, които да могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РД”СП”-Плевен.

Именно тази заповед е предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.

От данните по делото се установява още от фактическа страна (писмо на л.50 по делото), че детето Н. С. М. е информирано, че Ц.Б. е негова биологична майка, както и че за 2018г. е осъществена една среща на детето с биологичните му родители, като по време на срещите майката основно пуска музика от мобилния си телефон и прави много снимки на детето, но не се интересува за ползваните от детето социални услуги и от резултатите от тях. Установява се още, че е необходимо Б. да ползва социална услуга за повишаване на родителския капацитет, но същата е отказала писмено.

На л.54 от делото е приложена молба от 16.02.2018г. от бащата С.М., подписана и от майката Ц.Б., с която се иска да бъде прекратено настаняването на детето в приемното семейство, тъй като желаят да полагат лично грижи за детето и са налице условията за това-финансови и битови. Във връзка с подадената молба е извършено проучване от социален работник (л.52-53), при което е установено, че семейството има и четвърто дете-М., осиновено; че майката и бащата работят и получават доходи, имат собствено жилище, което е в добро техническо състояние, че основни грижи за детето Н. полага приемния родител, с който е изградена емоционална връзка, като родителите на детето имат желание да полагат грижи за него, но на този етап нямат необходимия родителски капацитет и възможности, както и че родителите не са насочени към ползване на услуга за повишаване на оценката на родителския капацитет, тъй като самите те не желаят. Като извод е посочено, че родителите все още нямат нужните родителски качества и умения да полагат грижи за детето в своето семейство, като е изразено мнение за оставане на детето за отглеждане в професионалното приемно семейство, като реинтеграция на детето в биологичното семейство на този етап е невъзможна.

По делото са приложени и заявление от 23.01.2017г. от С.М. за прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство (л.56-гръб) и извършено проучване във връзка с това заявление, в което е направен извод, че все още родителите на детето Н. М. нямат необходимия капацитет за отглеждане на детето си в семейна среда и е предложено детето да продължи да се отглежда в професионалното приемно семейство, като реинтеграцията в биологичното семейство на този етап е невъзможна.

На л.58 и 58-гръб е приложена декларация от 06.06.2017г. от Ц.Б. и С.М., с която посочват, че не желаят да ползват социална услуга с цел повишаване на родителският им капацитет. На л.69-70 са приложени молби от Б. с дати 07.04.2015г. и 13.10.2015г. за прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство.

По делото са налице и доказателства, че майката Ц.Б. работи, както и че има собствено жилище.

В писмо на ответника, приложено на л.78 от делото е посочено, че в Заповед №ЗД/Д-ЕН-077/07.04.2017г. и Заповед №ЗД-04-127/06.04.2015г. е включен текст, съдържащ прилагане на чл.84 ал.2 от СК и чл.93 ал.2 от СК, като тези заповеди са връчени на майката Ц.Б., а по отношение на бащата С.М. е приложена декларация от 25.02.2016г. за осведоменост относно правните последици от прилагане на разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК. След тази дата не са налице данни за уведомяване на бащата на детето Н. М. за действието на разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК.

От представения на 04.04.2018г., датата на първото съдебно заседание, социален доклад от ДСП-Плевен е видно, че майката Ц.Б. е мотивирана да полага грижи за детето Н. в семейната си среда, но не е в състояние да отговори на нуждите му, липсва ангажираност, ресурси и мрежа за подкрепа. Видно е, още, че са провеждани срещи между детето и родителите, но няма изградена емоционална връзка между тях. Дадено е заключение, че родителите са с нисък социален статус, ниска сексуална и здравна култура, липса на родителски капацитет, не разполагат с необходимите финансови средства за отглеждане и възпитание на детето.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.84 ал.6 от СК в кръга на неговите правомощия, а именно Директорът на РД“СП“-Плевен, в предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, съобразно чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания.

По отношение спазване на административно-производствените правила и съответствието с материалния закон и целта на закона, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.84 ал.2 изр.трето от СК, когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.

С разпоредбата на чл.93 ал.2 във вр. с ал.3 от СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Следователно, за да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване при условията на чл.84 ал.2 от СК се изисква да са изпълнени кумулативно две предпоставки – на детето да е предоставена социална услуга-резидентен тип, или да е настанено в приемно семейство, и в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. Уредената от закона хипотеза предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за развитието на детето.

В действителност със заповед от 07.04.2017г. детето Н. С. М. е настанено в професионалното приемно семейство на Д. Й. Ц., като тази мярка за закрила е потвърдена с решение от 21.06.2017г. на РС-Плевен, и в указания 6-месечен срок от настаняването в приемното семейство по административен ред (от 07.04.2017г. до 07.10.2017г.) от страна на майката Ц.Б. и от страна на бащата С.М. не са подавани молби за реинтеграция на детето в семейна среда. Такива молби за прекратяване на настаняването и реинтеграция на детето Н. М. са подавани преди първоначалната дата от периода и след крайната дата от периода, а именно 07.04.2015г. и 13.10.2015г. (написани на компютър и подписани от майката), 23.01.2017г. и 16.02.2018г. (подадени от бащата), като през 2016г. са проведени четири срещи с родителите, а през 2017г. е осъществена една среща с детето. За липсата на активност от страна на майката Ц.Б. през конкретния период, обаче, съдът намира че е налице основателна причина. По делото са налице категорични данни, че майката е неграмотна, не може да чете и пиши, а уведомяването за разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК и последствията от тяхното прилагане, според ответника е извършено чрез връчване по пощата на заповедите за настаняване на детето в приемно семейство по административен ред. По делото липсват писмени доказателства (подписана декларация), от които да е видно, че майката е запозната с правата и задълженията си във връзка с горните норми. Съдът счита, че разясняването трябва да е по начин, съответстващ на интелектуалното ниво и емоционалното състояние на майката. Нарушената комуникация между майката и органите на ДСП води до неизпълнение целта на закона за съхраняване интересите на децата да бъдат отглеждани в семейна среда. Вярно е, че незнанието на закона не оневинява лицето, но самият СК държи на важността на регулираните отношения, и изисква родителите да бъдат информирани и да им бъде разяснено какви са последиците от това производство. Нещо, което явно не е извършено в процесния случай. Вярно е, че по делото са налични молби подадени от Б. от 07.04.2015г. и 13.10.2015г., с които се иска връщане на детето й в семейна среда, но същите съдът счита, че са подадени от последната, водена от майчинския инстинкт да отглежда детето си, а не поради знанието и разбирането на закона и в частност на нормите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК. В подкрепа на последното са и фактите по делото, че биологичната майка поддържа контакт с детето си, както и констатациите на социалните работници, че майката е мотивирана да полага грижа за детето в семейна среда, но за това към момента липсва необходимия родителски капацитет. Изискването за уведомяване е императивно и е установено от законодателя с цел да бъде разяснено както задължението на родителите да поискат прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката на закрила, с оглед отглеждането на детето в семейна среда, така и последиците от неизпълнението на това задължение, а именно вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване и впоследствие осиновяване на детето без съгласието на родителя. От изложеното се налага извода, че от страна на ответника е допуснато съществено нарушение на общата процедура по вписване на децата в регистъра за пълно осиновяване, което се отразява на законосъобразното провеждане на процедурата по издаване на оспорената заповед за вписване на детето Н С. М. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен, и представлява основание за отмяна на оспорения административен акт. Констатираното нарушение на административно-производствените правила води и до противоречие с материалния закон-неизпълнена втората предпоставка на чл.84 ал.2 от СК, още повече при наличието на подадени молби от родителите за връщане на детето при тях. В тази връзка следва да се посочи, че в закона не е предвидена процедура за вписване на дете при наличие на изрично несъгласие на родител, каквото несъгласие реално представляват горните молби.

С оглед, обаче, на установеното по делото, че към настоящият момент родителите нямат нужния родителски капацитет за отглеждане на детето в семейна среда, както и че не са в състояние да отговорят на нуждите му, липсата ангажираност от тяхна страна, ресурси и мрежа за подкрепа, както и предвид факта, че родителите се нуждаят от ползване на социална услуга за повишаване на родителския капацитет и обстоятелството, че детето Н. М. се развива физически и емоционално добре в приемното семейство съдът намира, че в интерес на малолетното дете е на този етап да продължи да живее в семейството на приемния родител, до промяна на обстоятелствата за това. Всички данни от социалния доклад и другите събрани по делото доказателства обосновават извод от необходимостта от отглеждане на малолетното дете Н. С. М. в приемното семейство към настоящия момент, но не и изпълнение на условията за вписване в регистъра за осиновяване.

Предвид гореизложеното, като издадена при нарушение на административно-производствените правила и при противоречие с материалния закон и целта на закона, оспорената заповед за вписване на малолетното дете Н. С. М. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РД „СП”-Плевен следва да бъде отменена.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски, следва РДСП-Плевен да бъде осъдена да заплати на оспорващата Ц.Б. направените по делото разноски в размер на 460 лева, представляващи 10лева внесена държавна такса за образуване на дело и 450лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие на л.68 от делото, като искането за редуциране на договореното възнаграждение направено от страна на ответника е неоснователно по аргумент от чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЗД-06-0007/18.01.2018г. на Директора на РДСП-Плевен, с която е наредено детето Н. С. М., ЕГН:**********, настанено в професионално приемно семейство на Д. Й. Ц. от гр.Плевен, родено от майка Ц.М.Б. и баща С.М.М., да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен да заплати по сметка на Ц.М.Б. ***, с ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 460лева (четиристотин и шестдесет лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: