Р Е Ш Е Н И Е

№ 241 / 18 Април 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи март 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 133/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Т.А.Ц., чрез адв. А.Д. *** срещу Заповед № РД 0019/22.01.2018г. на Директора на РИОСВ – Плевен, с която на осн. чл. 107 ал.2 от Закона за държавния служител, считано от 22.01.2018г. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, изпълняваща длъжността „директор на дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ - Плевен, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и целта му, неспазване на установената форма. Сочи, че в заповедта и в преписката не се съдържат мотиви за прекратяването на служебното й правоотношение на посоченото в заповедта основание, тъй като не се основава на посочени обективни факти и обстоятелства. Опорочена е процедурата по оценяването й, тъй като атестационният формуляр не е изготвен съобразно изискванията, налице е противоречие между оценката за изпълнението на длъжността, посочена на междинната среща и тази на заключителната и необоснованост на крайната оценка, формулярът е изготвен предварително без провеждане на заключителна среща, ръководителят не е приел възраженията й, без да ги разгледа и обсъди преди това. Не е отчетен факта, че служителката никога не е наказвана, никога не са били подавани жалби срещу нея, а оценката й винаги е била „изпълнението надвишава изискванията“. Счита, че в случая годишното оценяване е използвано превратно като законова възможност, само и единствено като средство за прекратяване на служебното правоотношение, което не съответства на целта на закона. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът – Директора на РИОСВ – Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта отговаря изцяло на изискванията за форма и съответства на закона. Спазена е процедурата по оценяване на служителката, тъй като е налице атестиране преди издаването на заповедта и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Атестационният формуляр е попълнен от оценяващия ръководител, подписан е от него и е връчен на служителката на определената дата на заключителната среща – 17.01.2018г., тъй като тя е била в отпуск по болест от 15.01.2018г. до 19.01.2018г. вкл.След като е упражнила правото си на възражение, дори и да е допуснато твърдяното нарушение, то не е съществено. Възражението не е прието с коментар на контролиращия ръководител във формуляра, което е достатъчно, при положение, че не се коригира дадената годишна оценка. Счита, че конкретните мотиви за оценката при атестирането относно равнището на изпълнение на длъжността от служителя са въпрос по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 124 от ЗДСл.

Заповедта е връчена на 22.01.2018г. Жалбата е подадена в съда на 29.01.2018г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката е заемала длъжността Директор на дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ – Плевен по служебно правоотношение с ранг „четвърти старши“. Според длъжностната характеристика е пряко подчинена на Директора на РИОСВ, който е орган по назначаването.

Видно от приложеното по делото служебно досие е работила като държавен служител в РИОСВ – Плевен от 2003г. Заемала е последователно експертна длъжност (старши експерт, главен експерт), началник-отдел и от 2012г. е преназначена на ръководна длъжност директор на дирекция в РИОСВ като последователно е била повишавана в ранг. През периода 2012г. – 2015 г. ежегодно е била оценявана с най-високата възможна оценка за изпълнението на длъжността при годишното атестиране – единица (1) - „изключително изпълнение“.

Годишната оценка за изпълнението на длъжността от последното оценяване за 2016г. е (2) - „изпълнението надвишава изискванията“.

При междинната среща на 28.06.2017г. работата й по изпълнението на работния план е оценена положително от оценяващия ръководител. Във формуляра е посочено, че Т.Ц. изпълнява много добре целите, определени в работния план и задълженията от длъжностната характеристика. Подхожда към служебните си задължения с разбиране и висок професионализъм. Предвижда, определя и оценява вероятни рискове за постигане на целите, за изпълнението на които отговаря. Отстоява позицията си и поема отговорност за резултатите. Управлява изпълнението и оценява представянето на служителите според постигнатите резултати и в съответствие с нормативните изисквания. Системно наблюдава и контролира изпълнението на задачите. Оптимално планира, координира и разпределя задачите за изпълнение от експертите в дирекцията, в зависимост от тяхната натовареност, област на действие, компетентност и професионална квалификация. Много добра работа, свързана с изпълнение на експертните си задължения. Организира срочната обработка на документите при обслужване на клиентите. Изпълнява допълнителни задачи, поставени от директора, активно участва в инициативи.

Видно от формуляра за индивидуална оценка на служителката за тримесечните периоди: 01.01. -31.03.2017г.; 01.04.-30.06.2017г.; 01.07.-30.09.2017г. Т.Ц. е постигнала много добри резултати според Директора на РИОСВ – инж. Р. А.(заемала длъжността до м. 10.2017г.) и през отчетния период е изпълнявала стриктно планираните и допълнителни задачи, свързани с функциите на длъжността, изброени конкретно и подробно в отделни точки на формуляра.

Видно и от служебното й досие не са констатирани никакви пропуски в работата й като заемаща експертни и ръководни длъжности в РИОСВ. За оценявания период – 2017г. също не са констатирани и документирани такива.

Според утвърдения график за провеждане на заключителната среща – атестация за 2017г. с директорите на дирекции е била определена датата – 17.01.2018г. от 14. 00 ч. Със служителката не е проведена заключителна среща, тъй като според признанията на ответника, тя е отсъствала поради отпуск по болест от 15.01.2018г. – до 19.01.2018г. Не е проведена такава среща и след завръщането й от отпуск. Вместо това формулярът за годишна оценка изпълнението на длъжността е попълнен от оценяващия ръководител – Директора на РИОСВ -Г. С. на 15.01.2018г. , с който е определена възможно най-ниската годишна оценка – „неприемливо изпълнение“. По всички критерии изпълнението формално е преценено като неприемливо, без конкретна обосновка. По критерий „стратегическа компетентност“ е посочено, че служителката допуска пропуски в работата си, като не отчита вероятните рискове. А за „лидерска компетентност“ е отбелязано, че Ц. променя позицията си, като не отчита вероятните рискове. Тази заключителна оценка не кореспондира с дадените за периода 2017г. от досегашния ръководител много добри междинни оценки за работата й. Липсват и конкретни съображения, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, мотивирали дадената годишна оценка за изпълнението на длъжността.

Формулярът за годишна оценка на изпълнението е изпратен на служителката с писмо Изх. № 306/16.01.2018г. с обратна разписка и с покана да го подпише. Указана е и възможността за писмени възражения в 7-дневен срок от подписването при несъгласие с оценката. Писмото е получено на 17.01.2018г. Ц. подписала формуляра на 22.01.2018г. като вписала, че не е съгласна с оценката и ще депозира възражението си в законоустановения срок. На същата дата с Вх. № 453/22.01.2018г. подала подробно възражение срещу годишната оценка за изпълнението на длъжността. Във възражението си изтъква, че са нарушени императивни законови разпоредби – чл. 76 ал.6 от ЗДСл и чл. 9 ал.3 от НУРОИСДА, тъй като: липсва безпристрастност и компетентност от страна на оценяващия ръководител; липсват посочени обективно установими конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват изводите в оценката; липсват каквито и да било мотиви в направената оценка. А бланкетното цитиране на законовите норми в отрицателна форма не съставлява изпълнение на императивното законово изискване за излагане на индивидуални мотиви, което по същество е липса на мотиви. Посочва, че оценката не се базира на анализ на изпълнението на конкретните цели, заложени в индивидуалния план, която следва да обхваща целия едногодишен период и не представлява комплексна оценка за работата й. Счита, че оценката „неприемливо изпълнение“ е неправилна, необоснована и незаконосъобразна като подробно излага аргументи по всяка една от поставените в индивидуалния план цели, за изпълнението на които излага и сочи конкретни доказателства. По отношение на критерий „стратегическа компетентност“ също посочва подробно отчет за конкретно извършената дейност и сочи, че пропуски в работата й не са били констатирани. По критерий „лидерска компетентност“ изразява несъгласие с констатацията, че „променя позицията си и избягва да поема отговорност за негативни резултати.“ Счита, че липсва конкретика, посочва подробно извършената дейност по този и останалите критерии от формуляра. В подкрепа на възраженията си прилага и годишен отчет за изпълнената работа за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., от който могат да се видят по-детайлно разписани количествени показатели за осъществената от служителката дейност през 2017г. Веднага на 22.01.2018г. Директорът на РИОСВ – Плевен, едновременно в качеството си на оценяващ и на контролиращ ръководител, не приел за основателни представените възражения и потвърдил като окончателна годишната оценка за изпълнението на длъжността за 2017г. от служителката, а именно – „неприемливо изпълнение“, с което служителката била незабавно запозната.

И незабавно още на същата дата с процесната Заповед № РД 0019/22.01.2018г. Директорът на РИОСВ – Плевен на осн. чл. 107 ал.2 от Закона за държавния служител, считано от 22.01.2018г. прекратил без предизвестие служебното правоотношение на Т.А.Ц., изпълняваща длъжността „директор на дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ - Плевен, поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Със заповедта е разпоредено и изплащане на осн. чл. 61 ал.2 от ЗДСл на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Съгласно чл. 107 ал.2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Правото на органа по назначаване е упражнено в този срок.

Предпоставка за прекратяването на това основание на служебното правоотношение на държавния служител е законосъобразно проведена и приключила процедура по годишно атестиране на служителя за изпълнението на длъжността по реда на чл. 76 от ЗДСл и наредбата по приложението му. Оценката не подлежи на самостоятелно оспорване, затова нейната законосъобразност подлежи на контрол при преценката на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 107 ал.2 от ЗДСл, тъй като мотивира наличието на предпоставките за издаването на заповед на това правно основание.

Според правилата на чл. 76 от ЗДСл държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, което обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година. Оценяването на изпълнението на длъжността се извършва въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи; 2. показаните компетентности. Целите трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и / или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове. Оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства като годишната оценка се мотивира писмено, а държавният служител се запознава с нея. Служителят може да оспори оценката в 7-дневен срок от запознаването му пред контролиращия ръководител като подаде мотивирано писмено възражение. Контролиращият ръководител може да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една оценка. Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определя с наредба на МС.

В случая Директорът на РИОСВ – Плевен се явява едновременно оценяващ и контролиращ ръководител, на когото жалбоподателката е пряко подчинена, той е и орган по назначаването, компетентен да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 107 ал.2 от ЗДСл – без предизвестие в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Правото на органа по назначаване е упражнено в този срок, тъй като окончателната оценка е получена на 22.01.2018г. и на същата дата е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката.

Съгласно чл. 13 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация задължително се провежда заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания служител. А при отсъствие на държавния служител заключителната среща се провежда в 7-дневен срок от неговото завръщане.

На заключителната среща оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение. На заключителната среща оценяващият ръководител и оценяваният обсъждат: 1. степента, в която са постигнати целите в индивидуалния работен план - за висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции; 2. степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения и/или изпълнението на възложените конкретни задачи - за служителите на експертни длъжности със спомагателни функции и на технически длъжности; 3. степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност; 4. подходящи действия за развитие на служителя. А след приключване на заключителната среща се попълват и съответните раздели от формуляра за оценка.

В случая жалбоподателката е отсъствала на 15.01.2018г., когато е била определена дата за заключителната среща и формулярът е попълнен в нейно отстътвие от оценяващия ръководител и впоследствие й е изпратен по пощата за подписване. Реално не се е състояла заключителна среща между оценяващия ръководител и служителя, която е следвало да се проведе в 7-дневен срок от завръщането й от отпуск, и на която Ц. да представи накратко изпълнението си и то да бъде обсъдено с оценяващия ръководител преди попълването на формуляра, което е в нарушение на императивните правила на чл. 13 ал.2 и ал.4 от Наредбата. Това съществено е опорочило процедурата по оценяване на служителя, защото се отразява върху дадената крайна оценка, която не съдържа конкретна обосновка.

Във формуляра по същество не се съдържат конкретни мотиви съобразно изискването на чл. 76 ал.7 от ЗДСл – за безпристрастно и компетентно извършване на оценката въз основа на установими факти и обстоятелства.

Съгласно чл. 16 ал.1 от Наредбата годишната оценка на изпълнението на длъжността се определя от оценяващия ръководите въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности. Оценка "Неприемливо изпълнение" се поставя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1.

В случая такава преценка, мотивираща определянето на оценка 5. „неприемливо изпълнение“ изцяло липсва. Във формуляра бланкетно са изброени критериите и показателите, като за всеки от тях е посочено, че изпълнението е неприемливо, но липсват каквито и да било конкретни обективни факти и съображения защо то е такова. Това не изпълнява законовите изисквания. Единственото по-конкретно е посочването, че служителката допуска пропуски в работата си, като не отчита вероятните рискове, както и че променя позицията си и избягва да поема отговорност за негативните резултати.

Но тези констатации противоречат на оценката от междинната среща, не кореспондират с отчета за изпълнената работа и формулярите за индивидуална оценка по тримесечия за периода 01.01.-30.09.2017г., при която е била дадена оценка за много добри постигнати резултати при конкретно изброени постижения съобразно индивидуалния план. Годишната оценка след заключителната среща е комплексна, тя трябва да отчита обективно работата на служителя през целия оценяван период.

От прегледа на служебното й досие не се установяват каквито и да било констатирани пропуски в работата за оценявания период.

Освен това – не се констатират такива и през целия период, през който е работила като държавен служител в РИОСВ- Плевен, което е показателно начина и стила й на работа. Оценявана е винаги положително с оценка 2 – „изпълнението надвишава изискванията“, такава е и годишната оценка при последното оценяване. Нещо повече, за периода 2012г.- 2015г. , когато служителката е заемала същата ръководна длъжност „директор на дирекция“ в РИОСВ е оценявана с максималната възможна оценка за изпълнение на длъжността – 1 „изключително изпълнение“.

Показанията на разпитаните двама свидетели Р. И. и Р. А., които са били директори на РИОСВ – Плевен през периода 2010г. – 2017г. подкрепят тезата, че служителката винаги е изпълнявала съвестно, отговорно и компетентно задълженията си и никога не са констатирани пропуски в работата й, както и че тя притежава висок професионализъм, поради което е оценявана винаги високо при годишното атестиране с оценка 2 – изпълнението надвишава изискванията и с оценка 1 – изключително изпълнение.

Ето защо дадената оценка „неприемливо изпълнение“ не е мотивирана и подкрепена с доказателства и се явява необоснована.

Заповедта е издадена от Директора на РИОСВ - Плевен, който е орган по назначаването и има право и компетентност да прекрати служебното правоотношение с държавния служител.

Заповедта съдържа всички необходими реквизити, изброени в чл. 108 ал.1 от ЗДСл, изискуеми за валидността на административния акт, с който се прекратява служебното правоотношение – издаден е в необходимата писмена форма; посочено е правното и фактическо основание за прекратяване на правоотношението – чл. 107 ал.2 от ЗДСл – поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността, считано от 22.01.2018г.; посочено е дължимото обезщетение - за неизползван отпуск; както и придобития от държавната служителка ранг – ІV старши.

Посоченото в заповедта правно основание чл. 107 ал.2 от ЗДСл – получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2017г. дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на служителката без да дължи предизвестие.

Но в хода на производството по оценяване на държавния служител са допуснати съществени процесуални нарушения. Дадената годишна оценка при последното атестиране - „неприемливо изпълнение“, която е възможно най-ниската, и което е послужило като фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, е необективна и необоснована.

Ето защо съдът счита, че правомощието за прекратяване на служебното правоотношение е упражнено превратно в нарушение на материалния закон и целта му. Погазени са грубо принципите за стабилитет на служебното правоотношение и защита на държавния служител, залегнали в чл. 18 и чл. 19 от ЗДСл при законосъобразно изпълнение на служебните задължения от служителката.

По изложените съображения заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер 1000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД 0019/22.01.2018г. на Директора на РИОСВ – Плевен, с която на осн. чл. 107 ал.2 от Закона за държавния служител, считано от 22.01.2018г. е прекратено служебното правоотношение на Т.А.Ц., изпълняваща длъжността „директор на дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ - Плевен, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността.

ОСЪЖДА РИОСВ – Плевен да заплати на Т.А.Ц. *** направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :