Р Е Ш Е Н И Е

№ 148 / 13 Март 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи февруари 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1133/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Ц.И.Г. *** срещу Заповед № 17-0374-000296/06.12.2017г. на Началник Група РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с Рег. № ЕН***КК за срок от 6 месеца, във връзка със съставен Акт Серия Г № 750524 против лицето С. М. Й., затова че управлява лек автомобил ЕН ***КК с изтекъл срок на свидетелство за управление на 04.12.2017г. Отнети са СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна. Сочи, че мярката е несъответна на провинението – изтекъл срок на валидност на СУМПС на член от семейството, приравнено на липса на СУМПС, с което е лишено от възможността на ползва семейния автомобил и подложено на стрес цялото семейство. Сочи, че в този смисъл е променен закона.

Ответникът – Началник Група РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен не изразява становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 07.12.2017г. Жалбата е подадена на 20.12.2017г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № 750524/06.12.2017г. е установено, че на същата дата в гр. Червен бряг С. М. Й. управлявала лек автомобил „Форд Фокус“ с Рег. № ЕН***КК – собственост на Ц.И.Г. със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 04.12.2017г., с което виновно е нарушила чл. 150а от ЗДвП – управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада съответното МПС.

Със съставянето на акта са отнети СУМПС, контролния талон, СРМПС и регистрационните табели на автомобила. Водачът е подписал акта без възражения.

Според посочената в акта като нарушена правна норма - чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Актът е редовен от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Въз основа на акта е издадено НП № 17-0374-001005 от 08.01.2018г., с което на водача С. М. Й. за нарушението по чл. 150а ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100лв. Няма данни за връчването на НП, респективно дали е обжалвано и влязло ли е в сила.

СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност съгласно чл. 13 ал.1 т.3 от Закона за българските лични документи. Съгласно §1 т.2 б. „ж“ документ с изтекъл срок на валидност по смисъла на закона представлява „нередовен български личен документ“.

Жалбоподателят не оспорва установените с акта факти. Видно и от справката от информационната система на МВР водача С. М. Й. към 06.12.2017г. не е притежавала валидно свидетелство за управление на МПС от категорията на управляваното, тъй като издаденото на 12.12.2007г. СУМПС № 237293884 е било валидно до 04.12.2017г.

Следователно след тази дата и към момента на проверката водачът на автомобила не е притежавал валидно СУМПС, удостоверяващо правоспособността му да управлява лек автомобил и не е имал право да управлява МПС. Т.е. С. Й. е била неправоспособен водач, заради което й е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 150а от ЗДвП.

Безпорно се установява от справката за регистрация на автомобила, че той е собственост на жалбоподателя Ц.И.Г., който твърди, че съжителства със С. Й..

Процесната заповед за ПАМ е издадена въз основа на съставения АУАН с посочено правно основание - чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила.

Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП (в приложимата към момента на издаване на заповедта редакция ДВ-бр. 77/2017г.) – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление , както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 м. до 1 година.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка в последната хипотеза, а именно жалбоподателят е собственик на МПС, което е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Водачът на автомобила С. Й. е неправоспособна, тъй като към момента на проверката не притежава валидно свидетелство за управление, защото срокът на валидността на издаденото й СУМПС е бил изтекъл на 04.12.2017г. и тя не е имала право да управлява автомобила.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със заповедта срок от 6 м. е минималния, предвиден в закона срок. Целта е - постигнане на дисциплиниращ по отношение на собственика ефект – да не предоставя на неправоспособни лица автомобила си, както и преустановителен ефект – да препятства реално възможността това да се случи.

Видно от приложената справка за водача С. Й. нейното СУМПС е било валидно до 04.12.2017г. и срокът му на валидност е изтекъл само два дни преди проверката, извършена на 06.12.2017г. Тя веднага е предприела действия, като на 07.12.2017г. се явила на медицински преглед и подала заявление за подновяване на свидетелството и такова било издадено със срок на валидност до 07.12.2027г. Впоследствие, поради допусната грешка относно вписаната в документа дата на придобиването на правоспособност (22.10.2017г., вместо 22.10.2007г.) било издадено ново СУМПС от 08.01.2018г. със срок на валидност до 08.01.2028г., с което Й. възстановила правоспособността си.

По аргумент от разпоредбата на чл. 81 ал.1 т.7 от Закона за българските лични документи административно-наказателна отговорност по този закон се носи в случай, че лицето не подаде заявление за подновяване на СУМПС в 30 дневен срок от изтичането на неговата валидност. В случая по отношение на водача този 30 дневен срок не е бил изтекъл към момента на проверката, а срокът за издаването на ново СУМПС е до 30 дни и С. Й. е подновила свидетелството си в този срок. Практически е била неправоспособен водач само няколко дни.

Ето защо, дори и минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 171 т.2а от ЗДвП 6 - месечен срок за прекратяване на регистрацията на автомобила, е несъразмерен спрямо преследваната със закона цел на принудителната административна мярка. През този 6 месечен период семейството ще бъде лишено от възможността да го ползва, въпреки, че водача е възстановил правоспособността си в рамките на законовия едномесечен срок. Реално Й. е била неправоспособен водач само няколко дни.

Предвидения в закона минимален срок от 6 м. за прилагането на мярката е прекалено дълъг спрямо обективно необходимото време на водача да поднови свидетелството си, поради което в конкретния случай този срок се явява прекалено дълъг и несъответен на преследваната от закона цел.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС и табелите с регистрационния номер, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началника на Група в РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона и е определен от ръководителя на службата за контрол съгласно Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. т.1.4 на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП.

Мотивирана е със съставения на 06.12.2017г. срещу водача АУАН, чието съдържание е изведено в мотивите на заповедта като фактическо основание, а именно – във връзка със съставен акт против лицето С. М. Й., затова че управлявала автомобил с рег. № ЕН***КК, собственост на Г., с изтекъл срок на СУМПС на 04.12.2017г.

Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

Мярката е временна, за определен срок. Срокът на прекратяване регистрацията на МПС е 6 месеца и той е законосъобразно определен от административния орган.

Но този срок на мярката в конкретния случай я прави несъразмерно тежка спрямо преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението, защото засяга правата на жалбоподателя и неговото семейство в по-голяма степен, несъразмерна с преследваната цел, с което се нарушава един от основните принципи на административния процес, залегнал в чл. 6 от АПК.

Законовата цел в случая е постигната, чрез съставянето на водача на акт за извършено нарушение по чл. 150а от ЗДвП, въз основа на който впоследствие е издадено НП. Това в случая е било напълно достатъчно да дисциплинира водача и не налага едновременно с това издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка и спрямо собственика на автомобила.

Оспорената заповед, с която се прекратява регистрацията на автомобила, е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон.

Но мярката е несъразмерна с преследваната легитимна цел, поради което е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 17-0374-000296/06.12.2017г. на Началник Група РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с Рег. № ЕН***КК, собственост на Ц.Г. ***, за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :