Решение по Административно дело 131/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 481/ 18. Юли 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 131/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.84 ал.6 от Семейния кодекс.

Образувано е по жалба на И.И.Х. и П.К.Р.,*** срещу Заповед № ЗД-06-0008/19.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, с която на осн. чл. 84 ал.4 и ал.6 от Семейния кодекс е наредено детето на жалбоподателите – А. И. Х. да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен, тъй като в предвидения в чл. 93 ал.2 от СК шестмесечен срок от настаняването на детето по административен ред в професионално приемно семейство със Заповед № ЗД-04-370/20.11.2015г. на Директора на ДСП - Плевен, родителите не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Жалбоподателите оспорват заповедта като незаконосъобразна. Бащата – И.И.Х. сочи, че имат възможност и условия да гледат детето. Твърди, че работи като международен шофьор в гр. Плевен и има постоянен трудов договор във фирма „Атон-2“ АД – Плевен от 13 години и бащина къща в с. Еница, където могат да живеят. Майката – П.К.Р. заявява, че иска да си гледа детето в с. Еница и не е съгласна да бъде вписано за осиновяване.

Ответникът – Директорът на Регионална Дирекция за социално подпомагане - Плевен, чрез юрисконсулт А.Д.-П. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Участващият в производството прокурор Антонова от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени заповедта и да бъде уважено желанието на родителите детето да бъде отглеждано в семейна среда, което е в интерес на детето.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е връчена на жалбоподателите на 24.01.2018г. Жалбата е подадена на 01.02.2018г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Детето А. И. Х. е родено на ***г. видно от удостоверението за раждане и негови родители са П.К.Р. и И.И.Х..

Според приложените по делото заповеди, доклади, съдебни решения и изготвения от Директора на ДСП – Никопол актуален социален доклад за детето от 15.01.2018г. се установява, че А. И. Х. е с български произход, трето поред дете, което е родено от извънбрачно съжителство на майката. След изписването от родилно отделение на УМБАЛ - Плевен със Заповед № ЗД-04-370/20.11.2015г. на ДСП – Плевен по отношение на детето е предприета мярка за закрила по административен ред на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл. 4 ал.1 т.4 и чл. 25 т.3 от ЗЗДет като то е настанено спешно в професионалното приемно семейство на К. А. С. от с. Брест, където се отглежда и към момента. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта с цел опазване здравето и живота на детето. Повод за издаване на заповедта е подаден сигнал от медицинските власти – РО на УМБАЛ – Плевен, където е родено детето. Според мотивите на заповедта - пред медицинския персонал майката е съобщила, че детето е желано, но към момента тя и семейството й се намират във временно затруднение и по тази причина няма възможност да отглежда детето в семейната си среда, изразява желание детето да се настани временно при приемно семейство, което да полага адекватни грижи за него. Мярката за закрила, предприета от ОЗД – Плевен е потвърдена с Решение № 23/15.02.2016г. на Районен съд – Никопол за срок от една година до 20.11.2016г. В получената информация от ДСП – Кнежа е посочено, че няма възможност за реинтеграция на детето А. в семейната среда на родителите. Като причина е посочено, че бащата пътува много, а майката е безработна и често го придружава извън страната като не уведомява своя баща – К., който полага грижи за двете по-големи деца на П.К.Р. – К. ( род. 2005г.) и Ц. (род. 2009г.).

С изтичане на едногодишния срок на предприетата мярка за закрила приемният родител е подал отново молба в ДСП – Никопол за продължаване срока на настаняването на детето в приемното семейство. По информация на ДСП – Кнежа за другите две по-големи деца на П.Р. се грижи баща й – К. К. и сестра й – В. Г.. А бащата на детето А. – И.Х. е международен шофьор и често с него извън страната пътува и майката на детето. По тази причина е издадена нова Заповед № ЗДЗД-5922/21.11.2016г. на Директора на ДСП – Никопол, с която е продължена мярката за закрила по административен ред с настаняване на детето в същото приемно семейство на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл. 25 ал.1 т.3 от ЗЗДет, поради трайна невъзможност на родителите да полагат грижи за него. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта с цел опазване здравето и живота на детето. Мярката за закрила е потвърдена с Решение № 9/23.01.2017г. на Районен съд – Никопол за срок една година до 21.11.2017г. С изтичане на срока приемният родител е подал нова молба за продължаване настаняването на детето в приемното семейство. По информация на ОЗД – Кнежа родителите на детето не са открити на постоянните си адреси в с. Еница. Проведен е разговор с В. К. Г.(сестра на майката -П.Р.), при който е заявила, че родителите на детето не живеят на територията на с. Еница и не поддържат връзка с нея и тя не знае точното им местонахождение. Горното предполага, че А. е дете в риск по смисъла на §1 т.11 б. „а“ и „в“ от ДР на Закона за закрила на детето – детето е останало без родителска грижа от биологичните си родители и съществува риск за неговото правилно развитие. С административна заповед № ЗД/Д-ЕН-Н-041/22.11.2017г. на Директора на ДСП – Никопол отново е продължена мярката за закрила в същото приемно семейство. Внесена е искова молба в съда за потвърждаване на мярката.

От последния социален доклад е видно, че майката е с постоянен адрес ***, настоящ адрес:***, пълнолетна, дееспособна, в добро здравословно състояние, но е безработна, получава семейни помощи за деца по чл. 7 от ЗСПД в размер на 85 лв. Бащата – е с постоянен и настоящ адрес ***, според данните в НБДН – женен, с три деца. По занятие шофьор, като според представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор от 13.05.2014г. работи като шофьор на тежкотоварен автомобил във фирма за транспорти услуги срещу основно месечно възнаграждение в размер на 510 лв.

Като причини за изоставянето на детето са посочени - временно затруднение на родителите и невъзможност да полагат грижи за него в семейна среда.

Според социалния доклад за периода от 20.11.2015г. до 12.01.2018г. са проведени общо пет срещи между детето А. и неговите родители. В ДСП – Кнежа, съответно в ДСП – Никопол са постъпили две молби от родителите за реинтеграция на детето – на 30.11.2015г. и на 26.05.2016г. В последната П.Р. е декларирала, че е информирана, че детето е настанено в приемно семейство и че в 6-месечен срок може да поиска прекратяване на мярката за закрила, както и че са подали молба за реинтеграция на детето в семейна среда, искат да си вземат детето и да го отглеждат в семейна среда, след като се преместят в Плевен.

Становището в социалния доклад е, че родителите не са мотивирани да полаган грижи за него в семейна среда и не са в състояние да отговорят адекватно на нуждите му. При всяко едно посещение и среща с детето, те заявяват, че ще наемат квартира в гр. Плевен, където ще се установят трайно, ще вземат двете по-големи деца на П.Р. при себе си и ще подадат съответни документи, за да вземат и А.. По информация от ОЗД – Кнежа от 20.11.2017г. родителите не са открити на постоянните си адреси в с. Еница. При разговор с В. К. Г. (сестра на майката), същата е заявила, че те от дълго време не живеят в с. Еница, не поддържат връзка с нея и тя не знае точното им местонахождение. Другите две деца – на 12г. и на 8 г. живеят в с. Сухаче, при баща си, който се грижи за тях. При последната проведена среща с родителите, те не са пожелали да декларират свой настоящ адрес, на който са се установили трайно, но заявили, че разполагат с достатъчно финансови средства, за да обезпечат издръжката на А. и двете по-големи деца на П.Р..

Затова според индивидуалната оценка на потребностите е изразено становище, че до момента от страна на родителите е налице единствено заявено добро желание за реинтеграция на детето в семейна среда, но не и предприемане на адекватни мерки за осъществяване на това намерение и тъй като детето се отглежда в семейна среда, може да се очаква сравнително лесно адаптиране към среда и условия, предоставени от осиновители.

Детето е физически и психически здраво, на 2 г. и няколко месеца. От изготвената психолого-педагогическа характеристика на детето от Директора на ДГ „Щастливо детство“ – с. Брест от 22.12.2017г., която детето посещава, се установява като цяло изоставане на детето в познавателното развитие спрямо образователните стандарти за възрастта – не може да говори, не се справя със задачите по време на педагогическите ситуации, не проявява интерес към това, което му се показва, обяснява и говори, но проявява интерес към кубчета и строители по време на игровата дейност, като умее добре да ги подрежда. Няма напълно изградени хигиенни навици, не може само да мие ръцете си, не може да се облича и съблича самостоятелно, трудно се храни самостоятелно, понякога се храни с ръце. Не контактува с децата в групата, предпочита да си играе само, по-често се проявява в лидерска позиция, не се ориентира при промяна на ситуацията, понякога безпричинно сменя настроението си и плаче. Не е ориентирано към заобикалящата го действителност. Представите и възприятията му са бедни, не се включва в педагогическите ситуации и не може да работи с учебните материали. В заключение се препоръчва на приемния родител да предприеме задълбочена работа върху активния речник на детето – да му говори правилно на книжовен български език, да му чете често приказки, да изисква от детето да изговаря правилно думите, да се научи да отговаря с кратки изречения; да се работи за развитие на хигиенните навици и навиците по време на хранене, да борави с учебни материали – книжки за оцветяване, детски книжки с илюстрации, подреждане на кубчета с картинки, строители, играчки за сюжетно-ролеви игри; по-често общуване с други деца, извън обхвата на детската градина, както и с близки на приемното семейство хора. Но изоставането на детето в развитието не се дължи на интелектуален дефицит, а на ниската възраст и на факта, че е по-затворено и срамежливо дете. Това налага да му се обръща повече индивидуално внимание.

Заключението на социалния доклад е, че вписването на детето в Регистъра на деца за пълно основяване е алтернативата, която ще му осигури възможност за трайно полагане на грижи в семейна среда.

С тези мотиви директора на ДСП – Никопол е предложил вписването на детето в регистъра, воден при РДСП – Плевен.

До бащата – И.И.Х. е изпратено уведомително писмо от 12.01.2018г., че към 20.05.2016г. са изтекли шест месеца от предприемане на мерки за закрила по чл. 26 от ЗЗДет спрямо детето А. И. Х. и настаняването му в професионално приемно семейство. Поради това ще бъдат предприети мерки на осн. чл. 84 ал.2 и чл. 93 ал.2 и ал.3 от СК за вписване на детето в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в РДСП – Плевен. В писмото е посочено, че при желание да полага грижи за детето в семейна среда следва да депозира молба в ОЗД при ДСП – Кнежа за предприемане на действия за прекратяване на настаняването му. Няма данни по делото това уведомление да е връчено. Но Заповед № ЗД/Д-ЕН-Н-041/22.11.2017г. за последното продължаване на настаняването на детето в приемното семейство е връчена на двамата родители, пратката е получена в с. Еница от П.Р. срещу обратна разписка. Участвали са и в съдебното производство по гр.д. № 560/2016г. по описа на РС – Никопол, с което е потвърдена мярката за закрила за срок от една година от 21.11.2016г. като пред съда са се явили и заявили, че желаят да посещават и да се виждат с детето в дома на приемния родител, но не са в състояние да му осигурят постоянни грижи, храна и дом. Заповед № ЗД-ЗД-5922/21.11.2016г. за пренастаняване на детето в приемното семейство също е изпратена до И.Х. ***, но се върнала като недоставена, тъй като получателят отсъства. Относно първата Заповед № ЗД-04-370/20.11.2015г. за настаняване на детето в приемно семейство няма доказателства за връчването й, но видно от декларацията на П.Р. (на л.41) родителите са били запознати със съдържанието й и са информирани за срока и възможностите за реинтеграция на детето в семейна среда.

Със Заповед № ЗД-06-0008/19.01.2018г. Директорът на РДСП – Плевен на осн. чл. 84 ал.2 вр. чл. 93 ал.2 и чл. 84 ал.6 от Семейния кодекс разпоредил вписването на детето А. И. Х. в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден в РДСП – Плевен. В мотивите е посочено, че детето е настанено в професионално приемно семейство с временна административна заповед от 20.11.2015г., потвърденна със съдебно решение за срок от една година, считано от настаняването по административен ред. И в предвидения в чл. 93 ал.2 СК шестмесечен срок от настаняването на детето по административен ред родителите с постоянни адреси в с. Еница не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини и близки по реда на ЗЗДет.

Съгласно чл. 84 ал.2 от Семейния кодекс производството по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване започва в случаите, когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93 ал.2 – в шестмесечен срок от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето. ДСП уведомява РДСП за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. Вписването в регистъра се извършва със заповед на директора на РДСП. Вписването е предпоставка за осиновяване на детето без съгласие на родителя по реда на чл. 93 от СК. Съгласно чл. 93 ал.2 изр.2 от СК искането за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. Извън тези случаи, съгласно чл. 93 ал.1 СК осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда по вреден за развитието му начин, а съгласно ал.4 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

В съдебно заседание жалбоподателите се явяват и поддържат декларираното желание да отглеждат детето си в семейна среда. Посочват, че разполагат с финансови възможности, което се доказва от приложения трудов договор на бащата. Твърдят, че пречките да поискат реинтеграция на детето в семейна среда се дължат на влошени роднински и семейни отношения, които понастоящем са преодоляни, за което бащата– И.Х. представя писмена декларация и твърди, че вече е разведен и семейството разполага с жилище в с. Еница, ул. Ген. Тотлебен“ № 16, което не е негова собственост, а на синовете му от първия брак, но се ползва и поддържа от него и те нямат нищо против. И двамата понастоящем не посочват категорично адрес и жилище, където са се установили да живеят. Жалбоподателката твърди, че ходи и в с. Сухаче, за да се грижи за другите си две деца, които живеят при баща си. Последният е приел изпратеното съобщение за делото в качеството си на съпруг на П.Р. и тя е потвърдила пред съда, че го е получила. Изпратените от съда съобщения на посочените в жалбата постоянни адреси в с. Еница са върнати от кметството като невръчени, тъй като лицата не се намират на територията на селото. Призовани са на служебен адрес на жалбоподателя в гр. Плевен – „Атон-2“ АД по неговата месторабота. В хода на административното производство за целия период от 20.11. 2015г. до края на 2017г. родителите многократно са търсени на адреса в с. Еница, но не са открити, поради факта, че често отсъстват, тъй като бащата - И.Х. работи като международен шофьор и често пътува в чужбина, придружаван от майката П.Р.. А при проведените срещи са отказали да посочат адрес, където са се установили да живеят. С оглед на това се налага извода, че жалбоподателите и към момента на приключване на съдебното дирене не разполагат със семейно жилище, в което да осигурят отглеждане на детето в семейна среда. През целия период от настаняването на детето в приемно семейство на 20.11.2015г., което е станало при изписването му от родилно отделение на болничното заведение, и до издаването на оспорената заповед, родителите са декларирали единствено бъдещо намерение за реинтеграция на детето, но не са предприели никакви практически действия да докажат пред социалните служби сериозността на това си намерение, чрез осигуряване на семейна среда, в която да го отглеждат. Заявените намерения за наемане на квартира в гр. Плевен не са осъществени. Не са доказани и пред съда твърденията си, че са се установили да живеят трайно в с. Еница, ул. „Генерал Тотлебен“ № 16.

В случая непосредствено след раждането детето е било настанено в приемно семейство по административен ред на 20.11.2015г. и мярката за закрила е била продължавана като последното настаняване с административна заповед е от 22.11.2017г. Родителите са знаели това обстоятелство, били са запознати с условията на чл. 84 ал.2 вр. чл. 93 ал.2 от СК – че в шестмесечен срок са длъжни да предприемат действия за прекратяване на настаняването или за промяна на мярката за закрила и реинтеграция на детето в семейна среда. Провеждали са пет срещи с детето, но единствено са декларирали такова намерение за в бъдеще и то след като се преместят в Плевен. Мярката за закрила по отношение на детето е продължила повече от две години и през целия този период родителите не са поискали прекратяването й и реинтегриране на детето в семейна среда, без да са налице обективни пречки за тяхното бездействие. С фактическите си действия не са показали действително намерение и възможност да се грижат адекватно за детето. Фактически от раждането на детето родителите не са се грижили за него, осъществили са само пет срещи за цялото това време. Практически няма изградена емоционална връзка с детето. Не е без значение и факта, че майката не е полагала и не полага грижи и за останалите си две по-големи деца, които първоначално са отглеждани от баща й и сестра й в с. Еница, а впоследствие за тях се грижи баща им в с. Сухаче, което сочи на липса на отговорност, майчин инстинкт и родителски капацитет у жалбоподателката. Най-същественото в случая е, че родителите на А. не разполагат със семейно жилище, в което да осигурят отглеждане на детето в семейна среда, а само декларират възможност и желание да отглеждат детето и несъгласие да бъде дадено за осиновяване.

В този смисъл твърденията им, че желаят да се грижат за детето си и имат възможност да го сторят не намират опора в доказателствения материал по делото.

Вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване е предпоставка за допускане осиновяването на детето без съгласие на родителя по силата на чл. 93 ал.3 вр. ал.2 от СК. Според разпоредбата на чл. 93 ал.4 от СК родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда при допускане на осиновяване без неговото съгласие и в хипотезите на ал.1 - когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.

Поради това с вписването на детето в регистъра за пълно осиновяване за родителите не се изчерпват възможностите да предприемат в бъдеще действия и да докажат възможност за отглеждане на детето в семейна среда и поискат прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство, докато не бъде осъществено осиновяването. Настаняването в приемно семейство е само временна мярка за закрила за едногодишен срок. С продължаването й е даден достатъчно дълъг срок на родителите да поискат реинтеграция на детето си в семейна среда.

Вписването на детето в регистъра се допуска, ако интересите на детето налагат това. Целта на закона е да се защити най-добрият интерес на детето, който е водещ пред правата на родителите. Интересите на детето и индивидуалните му потребности, които налагат повече внимание и грижа за преодоляване на изоставането му в развитието, което не се дължи на интелектуален дефицит и физически и здравословни проблеми, изискват то да бъде отглеждано и възпитавано в семейна среда от отговорни и грижовни родители. Такава алтернатива за него предлага пълното осиновяване, предвид и ниската възраст, което ще позволи по-лесна и бърза адаптация с оглед и индивидуалните особености на детето, тъй като е по-затворено и срамежливо. Биологичните родители повече от две години от раждането на детето не са полагали грижи и не са доказали, че имат реалното желание и възможност да го отглеждат в семейна среда. За вписването на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване е достатъчно да е изтекъл 6-месечен срок от настаняването на детето в приемно семейство по административен ред т.е. от 20.11.2015г. и този срок е изтекъл, родителите не са поискали реинтеграция на детето в семейна среда, както в този срок, така и след продължаването на мярката за закрила, въпреки че са били уведомени и без да са налице обективни пречки за това, поради което правилно съобразно интересите на детето е предприето вписването на детето в регистъра при наличието на всички изискуеми от закона материално-правни предпоставки и в съответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставената материална и териториална компетентност, в предвидената писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, които да са се отразили на крайния акт. Спазен е материалния закон и съобразена целта на закона.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Х. и П.К.Р.,*** срещу Заповед № ЗД-06-0008/19.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, с която на осн. чл. 84 ал.4 и ал.6 от Семейния кодекс е наредено детето им – А. И. Х. да бъде вписано в Регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :