РЕШЕНИЕ

№ 129

гр. Плевен , 6 Март 2018  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на  първи март  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                     

                                                          Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №130  по описа  на Административен съд-Плевен за 2018  год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано въз основа на искова молба от Я.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Л.П. ***, Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било частично отменено, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на А.  е била наложена глоба  в размер на 3000 (три хиляди) лева с НП №17-0256-000596/21.09.2017 год. на Началник РУ-Долна Митрополия, на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, което е било оспорено пред РС-Плевен и отменено  с решение по анд №3143/2017 год. год. Твърди се, че в производството пред РС-Плевен А. е бил представляван от адвокат, на когото е заплатен хонорар в размер на 500 лева за изготвяне на жалбата против НП и за процесуално представителство по делото, като заплатеното възнаграждение за адвокат е минималното такова по Наредба №1/2004 год. Този хонорар представлява имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I  и II колегия на ВАС. В заключение моли съда да осъди ответника  да заплати на ищеца сумата от 500 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение за адвокат, който е представлявал ищеца по дело, образувано по жалба против НП, което е било отменено, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и  направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът  се представлява от адв.П. с пълномощно на л. 6 от делото, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло.

 Ответникът- Областна дирекция на МВР-Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по исковата молба.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение за основателност на предявената искова претенция, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I  и II колегия на ВАС.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

            От приложената  административнонаказателна преписка по издаване на  Наказателно постановление №17-0256-000596/21.09.2017 год. Началник РУ-Долна Митрополия на л.16-34 от настоящото дело и от приложеното към настоящото дело анд №3143 по описа на Районен съд град –Плевен  за 2017 год. се установява, че с Наказателно постановление №17-0256-000596/21.09.2017 год. Началник РУ-Долна Митрополия, на Я.Т.А. ***, с ЕГН, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП,чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП , на А. са наложени три административни наказания „глоба“, както следва: 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, 10 лева за нарушение ан чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и 3000 лева за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП затова, че на 25.08.2017 год. в 16:00 часа в община Долна Митрополия, на път  Трети клас №3004, до „Слънчев дар“ посока гр.Долна Митрополия, като водач на автомобил  БУМАР ФАБЛОК ДС 0401 Т 40 с рег.№ ЕН *** ВА, не носи СУМПС и контролен талон към него, няма валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа.  

Недоволен от издаденото НП  е останал Я.Т.А., който го е обжалвал пред Районен съд-Плевен, където е образувано анд №3143 по описа на съда за 2017 год. По делото е постановено решение  №1218/29.12.2017 год., с което съдът, на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН е отменил Наказателно постановление №17-0256-000596/21.09.2017 год. Началник РУ-Долна Митрополия в частта, с която на А. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди)лева и е потвърдил Наказателно постановление №17-0256-000596/21.09.2017 год. Началник РУ-Долна Митрополия в частта, с която на А. за две нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП са наложени две наказания „глоба“, всяко в размер по 10 лева. Постановеното решение не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, и е влязло в законна сила на 22.01.2018 год. според отбелязването върху същото.  

В развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат  Л.П. *** с пълномощно на л.5 от делото на РС, с оглед изготвяне на жалба до Районен съд-Плевен, защита и процесуално представителство по делото до приключването му във всички инстанции. По делото се е провело едно съдебно заседание на 5.12.2017 год., на което жалбоподателят е бил представляван от адв.П., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание на л.13-15. За осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат е било заплатено възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 3143/2017 г. по описа на РС – Плевен  разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-гр.Ловеч. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №3143/2017 год. на РС-Плевен, че НП е частично отменено с решението по цитираното дело в частта за наложената санкция от 3000 (три хиляди) лева и потвърдено в останалата част –в частта за наложени две санкции глоба, всяка в размер по 10 (десет) лева, и съдебното решение на районен съд е влязло в законна сила, тъй като след надлежното му връчване на страните то не е обжалвано пред касационната инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 3143/2017 г. по описа на РС – Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие №0000036417 и пълномощно, които са приложени на л.5 по делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лв. е заплатено в брой при упълномощаването. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 500 (петстотин) лв. е реално изплатена на упълномощения адвокат. Процесуално представителство въз основа на сключения договор е било осъществено от адв.П., който се е явил в проведеното едно съдебно заседание по делото и е представлявал жалбоподателя пред РС.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат  е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая в отменителната НП част, стойността на наложената глоба е в размер на  3000 (три хиляди лева). Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес от 1000 лв. до 5 000 лв. е в размер на 300 лв. +7 % за горницата над 1000 лв. Следователно, определено върху  материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в производството по анд №3143/2017 год. на РС-Плевен, е 440 (четиристотин и четиридесет) лева. На упълномощения адвокат е било заплатено претендираното възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева от една страна. От друга страна, ответникът не е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за представителството по анд №3143/2017 год. на РС-Плевен. С оглед на това предявената искова претенция следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 500 (петстотин)  лева.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно - това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП в отменената му част, издадено от Началник РУ-Долна Митрополия,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 3143/2017 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 500 (петстотин) лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №3143/2017 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва.

Относно началната дата на дължимост на лихвата, следва да се има предвид следното:  Ищецът претендира начален момент на лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда-2.02.2018 год. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.  На това основание претенцията за лихва върху присъдената главница в размер на 500 лева е дължима от датата на подаване на исковата молба, тъй като от тогава е поискана и тази дата е настъпила по-късно от датата на влизане в сила на отменителното решение на съда.

Отговорна по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен в  качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, в чиято структура се намира издателят  на частично отмененото НП-Началник РУ-Долна Митрополия.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №3143/2017 год. по описа на РС-Плевен. Претенцията за лихва върху главницата от 500 лева следва да бъде уважена от датата на подаване на исковата молба за обезщетение пред настоящия съд , а именно от 2.02.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски по водене на производството общо в размер на 310 лева лева, от които 300 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатената държавна такса в размер на 10 лева съгласно платежно нареждане на л.7 . Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно адвокатско пълномощно л.6 от делото, така, както е договорено и платено изцяло-в размер на 300 лева, предвид, че предявеният иск е уважен изцяло.  

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен с адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, представлявана от Директора да заплати на Я.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***,  сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №3143 год. по описа на РС-Плевен за 2017 год.,  ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от  2.02.2018 год.-датата  на подаване на исковата молба,  до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен с адрес гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, представлявана от Директора да заплати на Я.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляващи разноски в настоящото съдебно производство, от които 300 лева поискано, доказано и платено възнаграждение за един адвокат съгласно пълномощно на л.6 от делото,  и държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева.

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: