Р E Ш Е Н И Е

№ 185

гр.Плевен, 29 Март 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 129 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Производството по делото е образувано по жалба от л.св.К.Д.К., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, срещу Заповед №Л-29/04.01.2018г. на Главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св. да бъде преведен в Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата се изразява несъгласие със заповедта, като се твърди, че в Затвора Белене се провежда много по-добра корекционна дейност, което ще спомогне на лишения от свобода да се поправи. Твърди се още, че в Затвора Белене се чувства по-добре защитен, като в Затвора Ловеч има лишени от свобода, с които е в явен конфликт. Според оспорващия, в Затвора Белене може да намери и своята трудова реализация, тъй като е компютърен специалист и може да води информационни курсове. Твърди се, че Затвора Белене се намира на 30км. от родния му град Свищов и това предполага по лесен начин за свиждане с близки и роднини, отколкото ако е в Затвора Ловеч. На последно място се твърди, че баща му страда от тежко заболяване. В заключение се моли оспорената заповед да бъде отменена и да бъде оставен за изтърпяване на наказанието в Затвора Белене.

От ответника по делото не е депозирано становище по жалбата.

В съдебно заседание л.св.К. се явява лично и моли заповедта да бъде отменена, като отново сочи, че в Затвора Белене е започнал работа, както и че този затвор се намира по-близко до родния му град.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 11.01.2018г. лично на л.св.К., а жалбата е подадена на 17.01.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че л.св.К.Д.К. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене от 11.12.2017г., при първоначално определен строг режим.

Със Заповед №Л-29/04.01.2018г. на Главен директор на ГДИН е наредено л.св. К.Д.К. да бъде преведен в Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Като мотиви за издаване на заповед административният орган е посочил, че лицето е с постоянен адрес *** Търново, а съгласно чл.58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близко до постоянния си адрес и изискването на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС. Посочена е и Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

От фактическа страна по делото се установява, видно от приложена на л.40 докладна записка, че л.св.К. до момента не е провеждал свиждания с баща си, нито е кореспондирал с него чрез писма и друга поща, а майка му е в чужбина. Установява се още, че баща му живее в гр.София с друга жена, въпреки постоянната си адресна регистрация в гр.Свищов. Посочено е в докладната записка, че от постъпването си в затвора л.св е провел свиждания веднъж със сестра си Н К., както и със свои приятели, като не е посещаван от други роднини. Посочено е още, че л.св.К. не участва в специализирани групови работи, включен е в курс по испански език, воден от друг лишен от свобода и участва в спортни мероприятия на групата.

Видно от писмо на л.39 от делото е, че л.св.К. по данни от лична карта е с постоянна адресна регистрация на територията на област Велико Търново, гр.Свищов.

По делото е приложена и Заповед №Л-919 от 08.03.2017г на Главен директор на ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т. 4.6. от последната, в Затвора гр.Ловеч и затворническо общежитие „Атлант“ гр.Троян към Затвора гр.Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово, а съгласно т.4.1 в Затвора гр.Белене се настаняват лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра.

По делото е приобщена и Заповед № Л-5684/28.12.2017 г. на ВПД Главен директор на ГДИН /л.26/, съгласно която на старши комисар Митко Д. (подписал оспорената заповед) е възложено да изпълнява функциите на Главен директор на ГДИН по чл.13 ал.1 т.1, 2, 8, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 16 и 17 от ЗИНЗС в периода 03.01.2018г. до 05.01.2018г. включително. В т.17 на чл.13 ал.2 от ЗИНЗС е посочено, че Главният директор на ГДИН изпълнява и други функции, възложени му с този закон, с акт на министъра на правосъдието или на Министерския съвет.

По делото са приобщени и доказателства представи от л.св. К., от които се установява, че лицето Д. А. К., за който се твърди, че е баща на л.св., има постоянна адресна регистрация в гр.Свищов, обл.Велико Търново, както и че това лице има здравословни проблеми.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.62 ал.1 вр. с чл.13 ал.2 т.17 от ЗИНЗС, при условията на заместване, видно от Заповед № Л-5684/28.12.2017 г. на ВПД Главен директор на ГДИН.

Съдът счита, обаче, че актът е издаден при несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните:

Като мотиви за издаване на оспорената заповед административният орган е посочил постоянния адрес на лишеният от свобода на територията на област Велико Търново, чл.58 от ЗИНЗС, изискването на чл.43 ал.3 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН.

Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС хипотези. Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Т.е. постоянният адрес на лишеното от свобода лице, не е предвидено като релевантно основание за преместването. От последното се налага извод, че обжалваната заповед за преместване е издадена без да е налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС.

На следващо място, нормата на чл.58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, като в т.2. е посочено, че в затворите или затворническите общежития от закрит тип се настаняват осъдените с първоначално определен строг режим. Съобразно т.4.6 от Заповед №Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, в Затвора град Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново. В случая лицето има постоянен адрес в гр. Свищов, който е част от област Велико Търново и съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в Затвора гр. Ловеч, но в случая гр. Свищов се намира в близост до Затвора Белене, като лишеният от свобода е бил настанен първоначално именно в Затвора Белене от 11.12.2017г. В оспорената заповед като основание е посочен и чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, който е отменен, но със същото съдържание е чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, който предвижда на лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ. Т.е. с оглед посоченото в заповедта, основанията за преместване са две – постоянен адрес на лишения от свобода и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода в Затвора Белене, поради което не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от К..

За пълнота следва да се отбележи, че чл.58 от ЗИНЗС регламентира редът за първоначално настаняване на лишените от свобода в местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно основание освен чл.58 от ЗИНЗС е и чл. 62 ал.1, т.5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано в случая, а и видно от жалбата не е налице.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №Л-29/04.01.2018г. на Главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св. К.Д.К. да бъде преведен в Затвора Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3 изр.второ от ЗИНЗС.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: