РЕШЕНИЕ № 114

гр. Плевен, 26 февруари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 1129 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „М.Х. ***, ЕИК 203076101, чрез адвокат Н.Н. ***, против решение № 996/13.11.2017 г. на Районен съд /РС/ гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2374/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № КГ – 2061/20.07.2017 г. на Зам.председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, на „М.Х. ***, ЕИК 203076101 е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. чл.6, т.2, Приложение №2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) и с което на основание чл.25, ал.2 НИКТГУРНТК вр.чл.25 от Тарифа №11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси, на „М.Х. ***, ЕИК 203076101 са възложени разходи в общ размер на 615 /шестстотин и петнадесет/ лева, както следва: 40 /четиридесет/ лева за взимане на проба, 85 /осемдесет и пет/ лева – за изготвяне на експертиза и 490 /четиристотин и деветдесет/ лева – за изпитване в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ – София.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът посочва, че в мотивите на първоинстанционното решение, на стр. 4 съдебният състав е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила, като счита този извод на съда за необоснован предвид отбелязаното в описателната част на АУАН, в който е посочено, че полученият резултат от изпитването е 49.0 °С, при норма над 55.0 °С и че при получен резултат от изпитването под 52.95 °С, продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. Счита, че в тази част АУАН противоречи на приетото в НП, където е посочено, че получения резултат от изпитването е 51.0 °С при норма над 55 °С и че получен резултат от изпитването под 52.86 °С, продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. Посочва, че при запознаване с протоколите от изпитване и резултатите от тях, е видно, че в Протокол за изпитване № С-0167-2/27.04.2017 г. вписаният резултат е със стойност от 51.0 °С, +/-1.8 или при така установения допуск резултата от изпитаната проба е грешен по отношение на стойността 52.86 °С, под която се твърди, че продуктът не съответства на изискванията за качество, тъй като сбора от 52.8 се отклонява само с 0.06 °С. Сочи, че отделно от това основното несъответствие между АУАН и НП е по отношение вписания показател под който се приема, че продуктът не съответства на изискванията за качество, като в НП е посочена стойност от 52.86 °С на стр. 1 от него, а на стр. 2 е посочена стойността от 52.95 °С, в АУАН е посочена стойност от 52.95 °С. Счита, че в тази част е налице същество противоречие по отношение на стойността, под която се приема, че горивото не съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура“, като така посочените различни стойности не дават възможност по безспорен начин да се установи коя от тях е стойността, по която се приема, че горивото не съответства на изискванията за качество. Счита, че е необоснован изводът на съда в тази част, че е дадена възможност да научи за какво нарушение и въз основа на кои фактически положения е ангажирана неговата административно наказателна отговорност, като посоченото по-горе категорично опровергава този извод на съда и е в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила в хода на административното производство. Посочва, че съдът не е обсъдил и друга правна възможност, с оглед установените гранични стойности от изпитване на пробата от процесното гориво, а именно: приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Посочва, че в конкретния случай разликата между посочената стойност, под която горивото не съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура“ и установената в следствие на извършената проба стойност от 51.0 °С, прилагайки стойностите, за който се допуска отклонение, установената разлика е само 0.06 °С, като в този случай безспорно е налице хипотезата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, обосноваваща маловажен случай на административно нарушение, при което наказващият орган е могъл да не наложи наказание, като отправи устно или писмено предупреждение. Моли оспореното решение да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, ведно със законовите последици от това, като моли за присъждане на направените в производството разноски и в двете инстанции.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат Н.Н. с пълномощно на л. 5 от делото. Поддържа касационната жалба с изложените в нея оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение. Сочи, че в АУАН и в НП по отношение резултатите, които се твърди, че са получени вследствие на изпитване на взетата проба е посочено, че резултатът е със стойност под 52.86 °С, което не съответства на изискванията за качество по този показател. В същото врече при взетата контролна проба и направеното изследване, резултатът от нея е посочен като стойност, но там референтната такава, за която се твърди, че под нея горивото не отговаря на изискванията, е с друга стойност и е посочено 52.95 °С, т.е. има една неяснота между акта и НП по отношение на това коя е стойността, под която се приема, че продуктът не съответства на изискванията за качество. Счита, че тъй като в крайна сметка санкцията е за това, че се разпространява гориво, което не съответства на изискванията за качество, тази неяснота по отношение на акта и съответно НП е особено съществена и е основание за отмяна на издаденото НП. Сочи, че от друга страна взимайки показателите като референтни стойности с онова, което е дадено от закона като допуск с отклонение плюс - минус, констатираните несъответствия са в граничните стойности, т.е. ако се заложи показателя +, който е допустимо отклонение, има едно отклонение, което е в размер на 0.06 °С, което пък вече дава основание се да поддържа, че е налице и хипотезата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Сочи, че тъй като вследствие на извършеното и установеното в хода на проверката не са засегнати съществено интереси, както на държавата, така и на потребители, действително стойностите са изключително близки, такова отклонение от 0.06 °С градуса само по себе си трудно може да бъде обосновано и влияе по някакъв сериозен и отрицателен начин.

Ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище чрез юрк. С. сочи, че касационната жалба е неоснователна, моли да се остави в сила решението на РС.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна, мотивите подробно са изложени в същата и следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С АУАН №А - 297/16.06.2017 г. е констатирано, че при извършена проверка на 25.04.2017 г. в обект - бензиностанция, управлявана от „М.Х. 1966“ ЕООД, от съответна бензиноколонка е взета проба от течно гориво - гориво за дизелови двигатели /Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пл - 030/25.04.2017 г./; след извършване на изпитване на контролната проба в стационарната Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, е издаден Протокол от изпитване №С-0167-2/27.04.2017 г., въз основа на който е извършено експертно изследване и е изготвен Констативен протокол №КП - 0252/27.04.2017 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Отбелязано е, че в резултат на проведена арбитражна процедура е изготвена Експертиза № Еа-007/23.05.2017 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване, съгласно която изследваното гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл.6, т.2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК; по – конкретно, арбитражният анализ е проведен за показателя “Пламна температура”, като полученият резултат от изпитването отново се отклонява от допустимата гранична стойност по показател „Пламна температура“ (°С): получен е резултат - 49,0 °С при норма - над 55,0 °С. Отбелязано е, че съгласно БДС ЕN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 52,95 °С, продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. В тази връзка е направен извода, че като е разпространявало на 25.04.2017 г. течно гориво - гориво за дизелови двигатели, „М.Х. ***, е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.

На основание на АУАН е издадено и процесното НП, като е наложена имуществена санкция в минимален размер - 10000 лева съгласно чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.

За да потвърди НП, РС е приел, че АУАН е съставен, а НП – издадено от компетентни органи. Приел е за неоснователни направените възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, доколкото в АУАН и в НП е налице ясно изложение за какво нарушение и въз основа на кои фактически положения, е ангажирана административно наказателна отговорност. Приел е, че неоснователно се възразява по отношение на стойностите на пламната температура и изискванията за нейното съответствие по БДС, отбелязани в съставения АУАН и издаденото НП. Неправилно се счита, че в АУАН е отбелязано, че въз основа на издаден Протокол за изпитване № С-0167-2 от 27.04.2017 година и Констативен протокол № 0252 от 27.04.2017 г., е получен резултат от изпитването 49 градуса, при норма над 55 % съгласно БДС, както и че при получен резултат под 52.95 %, продуктът не съответства на изискванията за качество. След като в АУАН е отбелязано, че е изготвен Протокол за изпитване № С-0167-2 от 27.04.2017 година и Констативен протокол № 0252 от 27.04.2017 г., актосъставителят е посочил, че е установено несъответствие с изискванията на чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, а по – нататък е уточнил, че е последвала арбитражна процедура, след което е цитирал и резултатите, получени с Експертиза № Еа-007/23.05.2017 г. В издаденото НП в разгърнат вид са проследени обстоятелствата на случая от вземането на изследваните проби, до изготвянето на посочената Експертиза и следователно, противоречие между обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно наказателната отговорност в АУАН и тези, за които е наложена процесната имуществена санкция с издаденото НП, не е налице. Съставеният АУАН, при по – голямата си лаконичност в сравнение с НП, съдържа значително по – голямо количество фактология от необходимото с оглед редовността на протичане на административно наказателното производство, а на още по – голямо основание това се отнася за НП. РС е приел, че липсват допуснати нарушения на процесуалните правила и при служебна проверка, и НП е правилно с оглед събраните устни и писмени доказателства. Посочил е, че тези доказателства са годни, намират се в синхрон помежду си, не са налице основания да бъдат лишени от вяра и напълно потвърждават обстоятелствата, изложени както в АУАН, така и в НП, поради което същите обстоятелства се приемат за доказани по убедителен начин. В чл.30в, т.3 от Закона за чистота на атмосферния въздух е въведен специален ред във връзка с експертните изследвания на арбитражни проби, съобразно който резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни. Възражението, че са извършени две изследвания, които са довели до две различни крайни стойности на пламната температура на изследваното гориво за дизелови двигатели, е неоснователно: както е отбелязано и в НП - следва да бъдат взети единствено резултатите от проведеното арбитражно изследване и експертиза, което е сторено както от административно наказващия орган, така и от страна на актосъставителя. Приел е за доказано, че дружеството на 25.04.2017 г., като „краен разпространител“ по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ /“бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива.“/, е разпространявало гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество, уредени в чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Налице е нарушение на забранителната норма на чл.8, ал.2 ЗЧАВ, съобразно която „Забранява се пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1.”. По тези причини наказанието е правилно наложено, а и правилно индивидуализирано, доколкото отговорността на юридическите лица и едноличните търговци на основание чл.83, ал.1 ЗАНН е обективна, и наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.34, ал.3 ЗЧАВ и предвид наличието на едно несъответствие на изследваното гориво за дизелови двигатели, на основание чл.34, ал.2 ЗЧАВ е наложил на юридическото лице имуществена санкция в минимален размер, а именно - 10 000 лева. На тези основания РС е потвърдил НП, като е и посочил, че посочените в същото разноски правилно отразяват направените разходи.

Съдът се произнася само по посочените в жалбата касационни основания.

Твърдението, че са нарушени процесуалните правила с оглед посочени различни стойности на показателя „пламна температура“ са неоснователни. Както изрично е посочено в НП и в решението на РС, приложение намира чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ, съгласно която разпоредба резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни. В АУАН и в НП са подробно посочени извършените експертизи относно качеството на горивото, като са посочени стойностите на показателя „пламна температура“, които са установени при тези две експертизи. Съгласно разпоредбата на чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ дружеството е привлечено към отговорност за несъответствието, установено при арбитражната проба. Видно от експертизите, същите са проведени при различни условия на изпитването /атмосферно налягане и начин на запалване/, с оглед на което са посочени различни стойности на допуск /стойности, при които показателят е в норма/, като настоящият съд отбелязва, че тази разлика е 0,09 °С, и което е напълно логично с оглед различните условия на изпитването. Дружеството е привлечено към отговорност по отношение на несъответствието в арбитражната проба, и в нея несъответствието е значително над 0,06 °С. Съдът отбелязва, че разликата от 0,06 °С при първата експертиза не е с оглед на установената стойност на показателя и допустимата, а между установената и намалената с допуск допустима стойност. Освен това, тази проба съгласно чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ не е основание за налагане на наказание, същото не е наложено въз основа на нея и същата по тази причина не следва да бъде обсъждана. Показателят „пламна температура“ и при двете експертизи не е в норма, доколкото при първата експертиза е 51°С при норма над 55 °С, а при арбитражната е 49 °С при норма над 55 °С.

Съдът намира, че твърденията за приложимост на чл.28 от ЗАНН са неоснователни, както е посочил и РС. Нарушението е формално, не се изискват вредни последици от извършването му, а констатираната стойност на показателя „пламна температура“ при арбитражната проба /която единствено следва да се има предвид/ се отклонява значително от нормата на този показател, поради което не може да се говори за маловажност.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението на районния съд е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 996/13.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2374 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.