Р E Ш Е Н И Е

№ 86

гр.Плевен, 14 Февруари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1128 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1105 от 6.12.2017 г. г., постановено по нахд № 2795/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-004697 от 14.10.2016 г. на Началник група към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на В.С.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.27 т.2 от ЗДвП за това, че на 03.12.2016 г. в 15,10 часа в гр.Плевен, ул. „Дойран“, като водач на лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег.№ ЕН***АН преминал от лявата страна на остров, разположен в средата на пътното платно, движейки се в насрещното.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.С.М., който оспорва същото, като твърди, че в конкретната хипотеза не е приложима разпоредбата на чл.27, т.2 от ЗДвП, тъй като същата се прилага за пътно платно с двупосочно движение. Твръди, че на това място никъде не е указано, посочено или маркирано, че в участъка от пътя, на който е спрян за проверка, улицата е двупосочна. Твърди, че в момента на управление на МПС няма маркировка и пътни знаци, които да указват , че на това място ул „Дойран“ е двупосочна.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, поддържа доводите си в жалбата, че никъде не е указано, че улицата е двупосочна, няма хоризонтална маркировка, няма знаци, които да указват, че водачът се движи в платното за насрещно движение. Другото, което е неизяснено, че река Тученишка е счетена от контролните органи за остров, за да приложат разпоредбата на чл.27, т.2.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против М.  за това, че на 03.12.2016г. в 15:10 часа в гр.Плевен, ул „Дойран“, като водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ЕН *** АН преминал от лявата страна на остров, разположен в средата на пътно платно, движейки се в насрещното. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 27, т. 2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който подписал същия с възражение, че е излязъл от междублоковия паркинг и нямало поставен знак „задължително надясно“, поради което завил наляво. На 08.12.2016г. М. подал до наказващия орган писмени възражения (жалба), в които посочил, че съставеният му АУАН е неправилен и в подкрепа на изложеното възражение приложил 2 (два) броя саморъчно изготвени схеми, като на първата от тях отразил „съществуващо положение в момента“, а във втората „ситуация, при която би бил виновен“. На. 14.12.2016г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е възпроизведена изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като на осн. чл. 183, ал. ІІ, т.2 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание – глоба в размер на 20,00 лева.

Решаващият съд приел, че описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от приобщените по ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства и не се опровергава и от присъединеното писмено възражение от М.. В подкрепа на установената фактическа обстановка съдът, след анализ, възприел и показанията на  актосъставителя Р. Ж. и свидетеля Д. Х., като отразяващи лични и непосредствени впечатления относно възприето нарушение по чл.27, т.2 от ЗДвП  и неговия автор. Съдът се позовал на посочената като нарушена разпоредба на чл.27 от ЗДвП, според която: „При наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато: 1. пътен знак указва страната, от която да се премине;  2. островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна. Съдът направил извод, че при който при наличие на остров, разположен в средата на пътно платно с двупосочно движение, както е в случая, водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна. При това нито липсата на хоризонтална маркирова, нито на вертикална такава би освободила водача на МПС от визираното задължение. На тези основания съдът изложил мотиви за правилност на преценката на АНО за извършено нарушение на чл.27, т.2 от ЗДвП и потвърдил НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на преценката на съда относно релевантните за спора факти. На всеки един етап от производството касаторът е възразявал относно установената от контролните органи фактическа обстановка, като е твърдял на това основание и неправилна правна квалификация на деянието. Възражения в тази насока е депозирал против съставения акт, аналогични оплаквания е изложил в жалбите против НП и против съдебното решение на РС, както и в хода на устните състезания във въззивната и касационната инстанция. Възраженията на касатора са били свързани основно с фактите, че  в конкретната хипотеза не е приложима разпоредбата на чл.27, т.2 от ЗДвП, тъй като същата се прилага за пътно платно с двупосочно движение, каквото не съставлява мястото, където е бил спрян, тъй като никъде не е указано, посочено или маркирано, че в този участък от пътя улицата е двупосочна ; в момента на управление на МПС няма маркировка и пътни знаци, които да указват , че на това място ул „Дойран“ е двупосочна; няма хоризонтална маркировка, няма знаци, които да указват, че водачът се движи в платното за насрещно движение; няма основание река Тученишка да се счете от контролните органи за остров, за да се приложи разпоредбата на чл.27, т.2, която е посочена като нарушена в НП. Съгласно тази цитирана разпоредба, при наличие на остров или препятствие на платното за движение водачът на пътно превозно средство може да премине от неговата лява или дясна страна, освен в случаите, когато островът или препятствието са разположени в средата на пътното платно с двупосочно движение; в този случай водачът е длъжен да премине от неговата дясна страна. Във връзка с елементите от състава на нарушението, визирани в цитираната норма и с оглед на възраженията на М. в тази насока съдът не е събрал никакви писмени доказателства, от които да се установи дали действително на този пътен участък има остров, дали островът е разположен в средата на пътното платно, дали пътното платно е с двупосочно движение, има ли обозначение с пътен знак или пътна маркировка за наличие на остров и за пътен участък с двупосочно движение. Въззивният съд, без да събере доказателства за всички тези обстоятелства, само въз основа на съставения акт и показанията на разпитаните контролни органи, необосновано е приел, че има остров в средата на пътното платно, което е с двупосочно движение, както и че дори липсата на хоризонтална или вертикална маркировка не би освободило водача от задължението да премине от дясната страна на острова. Производството пред въззивния съд се развива по реда на НПК по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, поради което РС е бил длъжен да направи служебна проверка на всички тези обстоятелства, като събере писмени доказателства от съответните компетентни органи по свой почин съгласно чл.107 НПК. Като е достигнал до неподкрепен от допустими и относими доказателствата по делото извод, че фактите са се осъществили така, както е посочено от контролните органи в акта за нарушение, районният съд е постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка, с което е допуснал съществено нарушение на процесуални правила-касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен. При новото разглеждане на делото решаващият състав следва да изиска от Община Плевен, която е стопанин на пътя в този участък : доказателства и писмено удостоверение/ справка в процесния пътен участък, на който е констатирано деянието, има ли остров на платното за движение; дали река Тученишка съставлява остров пи смисъла на закона и на какво основание, ако не-къде е ситуиран т.нар. остров и какво представлява той; ако има остров, той разположен ли е в средата на платното за движение; ако да-платното с двупосочно движение ли е или не; има ли пътна маркировка и/или пътни знаци, обозначаващи наличието на остров ; има ли пътна маркировка и/или пътни знаци, обозначаващи, че пътното платно в този участък е с двупосочно движение. Тези доказателства и писмено удостоверение/справка следва да са относими към датата на констатиране на нарушението – 3 декември 2016 година. След събиране на допустимите и относими доказателства от значение за изясняване на действителната фактическа обстановка, и след разпит на контролните органи, на които при преценка включително да бъдат предявени тези новосъбрани доказателства с оглед допълнителни разяснения, съдът следва да направи обоснован на събраните доказателства извод има ли виновно извършено нарушение на разпоредбата на чл.27, т.2 от ЗДвП от М..

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, пр.второ във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1105 от 06.12.2017 г. г., постановено по нахд № 2795/2017 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.