Решение по Административно дело 126/2018г.

РЕШЕНИЕ № 213

гр. Плевен, 05.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 126 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Х.Х.С., срещу решение № 266/29.12.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д № 513/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0374-000688/16.08.2017г. на Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с което на Х.Х.С., адрес: ***, затова, че на 27.07.2017г. в 13.15 часа в гр. Червен бряг, на улица „ Княз Борис I” и ул.”Васил Априлов”, като водач на лек автомобил „Мерцедес“ МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК с рег. № ХХХХХ, извършил следните нарушения: не спрял за престой и паркиране на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовище /нарушение на чл.98, ал.1 т.6 ЗДвП/, поради което му било наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.4 т.8 ЗДВП – „Глоба” в размер на 50 лв.; на същата дата и място отказал да изпълни разпореждане на контролните органи за контрол и регулиране на движението /нарушение на чл.103 ЗДвП/, поради което и на основание чл. 175, ал.1 т.4 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и 3 /като водач на МПС не използвал обезопасителен колан , с който МПС-то било оборудвано и на основание чл. 183, ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че нито в съставения АУАН, нито в наказателното постановление се посочват конкретни разпореждания, които органът на МВР е дал на касатора и за които се твърди, че не са били изпълнени, поради което е наложено наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като по този начин се възпрепятства възможността да се осъществи контрол за законосъобразност дали тези разпореждания от младши автоконтрольор влизат в правомощията на възложените му функции, дали са в изпълнение на служебните му компетенции и дали те се явяват задължителни за касатора. Счита, че нарежданията на органа на МВР са били изпълнени, като единственият укор към касатора е несвоевременното им изпълнение, като за такова поведение законът не предвижда санкция. Счита, че неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за лично и тенденциозно поведение от страна на служителя на МВР към единствено провереният от всички нарушители, спрели неправилно на посоченото кръстовище в този момент, преки доказателства за това се съдържат в показанията на свидетеля В. В., като аргументът на съда, поради който не кредитира показанията й в тази част са несъстоятелни, тъй като лицето няма никаква финансова заинтересованост от изхода на делото. Счита, че индиция за личен мотив може да бъде открита и в обстоятелството, че мл. автоконтрольорът не е извършил установяване на административното нарушение в условията на отсъствието на нарушителя, както самият ЗАНН е предвидил в такава хипотеза, а е стоял до автомобила и е чакал появата на водача, като в случая самият полицаи е допуснал нарушение на правилата на закона, като съдът не е изяснил подбудите му за това. Счита, че неправилно съдът е приел касаторът за системен нарушител на правилата за движение по пътищата, тъй като преценката за тежестта на нарушенията, установени чрез електронни фишове е извършена само към една календарна година, а лицето е водач на различни категории МПС и е осъществявал тази дейност по професия дълги години. Сочи, че съдът въобще не е изследвал дали електронните фишове са връчени и дали при нарушенията, за които са издадени именно касаторът е бил водач на автомобила, като при съвкупната преценка на смекчаващите вината обстоятелства съдът е пропуснал да обсъди признанието на обстоятелството, че процесното МПС е било спряно в зоната на кръстовище. Посочва, че прави впечатление, че съдът се е съсредоточил върху отегчаващите отговорността обстоятелства, но не е кредитирал смекчаващите такива, а именно, че касаторът е помогнал на полицията да санкционира нарушител на правилата за движение по пътищата, че е признал паркирането в зоната на кръстовището и че липсват издадени наказателни постановления в досието на водача от 2012 г. до днес, които да доказват системното му неспазване на правилата за движение, поради което счита, че наказанието по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП следва да бъде определено в по-долната граница на предвиденото в нормата. Счита, че съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение като не е провел доказване на фактите по наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, а именно непоставянето на обезопасителен колан, тъй като в приобщените по делото свидетелски показания липсват каквито и да било сведения за подобно нарушение, поради което логично се поставя въпросът как е установено това неспазване на правилата, като полицейската кола се е намирала след автомобила на касатора при преместването му до паркинга и че от всички свидетелски показания става ясно, че едва след спирането му там е бил заобиколен от служители на МВР. Счита, че именно от установената фактическа обстановка става ясно, че към момента на паркиране на автомобила не е имало полицай, който да установи, че водачът не е ползвал предпазен колан. Счита, че от изложеното се налага изводът, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Моли да бъде отменено решението на РС – Червен бряг, както и да бъдат присъдени разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат Ц.А.. Излага подробни съображения за твърденията си и счита, че решението на районния съд е неправилно в частта му, в която на касатора е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като моли същото да бъде отменено.

Ответникът – РУ на МВР – Червен бряг, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, мотивите са подробно изложени и същата следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по причини различни от изложените в нея.

Касаторът е санкциониран за три нарушения: не спрял за престой и паркиране на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовище -нарушение на чл.98, ал.1 т.6 ЗДвП, за което му било наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.4 т.8 ЗДвП – „Глоба” в размер на 50 лв.; на същата дата и място отказал да изпълни разпореждане на контролните органи за контрол и регулиране на движението - нарушение на чл.103 ЗДвП, за което и на основание чл. 175, ал.1 т.4 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и като водач на МПС не използвал обезопасителен колан, с който МПС-то било оборудвано и на основание чл. 183, ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решаващият съд е потвърдил НП в цялост, като е приел, че и трите нарушения са доказани по несъмнен начин, правилно е издирен и приложен материалния закон за всяко от тях и са наложени справедливи наказания от компетентен орган. За да достигне до този краен извод съдът е събрал множество писмени и гласни доказателства, извършил е подробен анализ в мотивите на оспореното съдебно решение.

Съгласно, чл. 218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, настоящия съд следи и служебно.

Районен съд Червен бряг е бил сезиран с жалба само срещу част от НП № 17-0374-000688/16.08.2017г. на Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен. Това се установява от петитума на жалбата до РС Червен бряг – „Моля да ни призовете на съд с Началника на РУ МВР гр. Черевен бряг и след като докажа твърденията си да постановите решение, с което да Отмените НП № 17-0374-000688/16.08.2017г. на Началник РУ Червен бряг като неправилно и незаконосъобразно В ЧАСТТА В КОЯТО СЪМ НАКАЗАН ПО ЧЛ.175, АЛ.1, Т4 ОТ ЗДвП НА ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200 ЛЕВА И ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВАМ МПС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.“ Още повече, че изложените твърдения в обстоятелстваната част на жалбата се отнасят именно до нарушението – отказва да изпълни нарежданията на органи за контрол и регулиране на движение, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Липсва сезиране с жалба на РС Червен бряг относно другите две нарушения /не спрял за престой и паркиране на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовище - нарушение на чл.98, ал.1 т.6 ЗДвП, за което му било наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.4 т.8 ЗДВП – „Глоба” в размер на 50 лв и за не използване обезопасителен колан, с който МПС-то било оборудвано, за което основание чл. 183, ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв./, санкционирани с НП № 17-0374-000688/16.08.2017г. на Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен. В тази част НП е влязло в законна сила.

Произнасяте на РС Червен бряг относно тази част на НП е недопустимо, поради липса на жалба, решението в тази част следва да бъде обезсилено, както и да бъде прекратено съдебното производство относно тази част на НП.

В останалата част съдебното решение на РС Червен бряг е валидно, допустимо и съответно материалния закон.

Събраните от решаващият съд писмени и гласни доказателства, потвърждават фактическата обстановка относно описаното нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Нормата въвежда задължение на водачите на МПС да изпълняват указанията на представителните на службите за контрол на движението по пътищата.

Съдът е приел че нарушението е доказано по несъмнен начин и правилно е издирен и приложен материалния закон.

Изводът на съда е правилен и съответства на събраните по делото доказателства и закона.

Неоснователно е възражението, че решаващият съд не отчел съществено процесуално нарушение при съставяне на НП и АУАН относно описанието на нарушението, а именно че липсва посочване какви точно указания не е изпълнил настоящия касатор и това е попречило на организирането на защитата му.

Действително, нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретните указния, които не са били изпълнени, но настоящият касатор е разбрал, какво се иска от него – да представи документите си за проверка. От всички свидетелски показания се установява, че касаторът е бил паркирал неправилно, при започване на проверката е отказал да даде документите си, като е възразил, че има и други неправилно паркирани автомобили на същото място, след което е последвал един автомобил, който е потеглил от същата зона, контролните органи са последвали касатора и едва след съставянето на АУАН на св. Г.С. за същото нарушение, кастаорът е предоставил документите си. Св. Г.С. е категорична „той /жалбоподателя/ каза че няма да си даде документите, докато не ми се състави и на мен акт. Когато аз си дадох документите, той също си даде документите и му съставиха и на него акт.“ Налице е първоначален отказ да се изпълни даденото указание, напускане на мястото на проверка /посочено ясно в АУАН и НП/, повторно отказване да даде документите си вече възприето от св. Г.С. на друго място, поставяне на условие пред проверяващите органи, за да даде документите си. Касаторът ясно е разбрал какво указание му е дадено и за неизпълнението на което му е съставен АУАН и в последствие издадено НП. Поведението му се отлича с особена дързост, предизвикателност и грубо незачитане на установения ред. Да се тълкува това поведение, като „несвоевременно изпълнение“ на указанието на контролните органи, не съответства на фактите, такива каквито са ги установили всички свидетели по делото. Още повече, налице е признание от жалбоподателя, че е напуснал място на първоначалната проверка, на извършеното нарушение – отказ на изпълни указание на орган за контрол, както и за поставено условие пред проверяващите органи в първоначалната жалба. В последната е посочено: „ попитах полицая защо не се съставят актове. Последният автомобил беше с ловешка регистрация … и също тръгна. Тръгнах веднага след него … тогава казах на полицая, че ако не напише акт и на нея за същото нарушение няма да си дам документите.“

С оглед посоченото, в случая, неуточнението в АУАН в НП на конкретното указание, което не е изпълнено от касатор не може да бъде определено като същественото процесуално нарушение при ангажирана на административно наказателната отговорност на лицето.

Правилен е изводът на съда, че извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин, както и че правилно и издирен и приложен материалния закон.

Неоснователно е и възражението, че наложеното наказание е явно несправедливо. Поведението на настоящия касатор се отличава с особена дързост и разкрива признаци на по-висока обществена опасност в сравнение с обичайните случай на това нарушение. Касаторът с поведението си е предизвикал допълнителни марки – преследването му, както и необходимостта от привличането на още служители на реда, които да подпомогнат първоначалния проверяващ екип.

Неоснователно е и възражението, че контролните органи са проявили лично отношение към касатора. Няма данни проверяващите и санкционираното лице да се познават, нито са изложени конкретни причини за това, освен че проверката е била насочена към него при наличието и на други автомобили в нарушение. Възражението по касационната жалба, че св. В.В., която живее на съпружески начала с касатора с показанията установява това лично отношение е неоснователно. Решаващият съд не е кредитирл показанията на свидетелката като достоверни в тази част и това е правилно, като освен изложените от първостепенния съд мотиви следва да се добавят и още. Показанията са вътрешно противоречи – свидетелката сочи чее разпознала проверяващия Н.З., но не споменава той да е бил в компанията, покрай която е минавала на следващия ден и твърди, че бившият й приятел, който е и бивш полицай казал на други полицаи, „които аз не знам“ - „Много се радвам момчета за вчерашния ден“. Свидетелката не споменава контекста на тази реплика, няма дори твърдение дали е чула нещо повече, за да може да се направи извод, че точно е разбрала смисъла на казаното от бившия й приятел и че има връзка между извършената проверка превишения ден и тази реплика.

Твърдения, че личното отношение на контролните органи е проявено с оглед предишни отношения на св. В. и бивш полицай, не са изложени във възражението до Началника на РУ Червен бряг /л 9 от н.а.х. делото/. Посоченото потвърждава извода на решаващия съд, че показанията на св. В. са дадени само с оглед изграждането на защитна теза в съдебното производство по оспорването на НП и са недостоверни.

За пълнота, относно възражението, че контролните органи е следва до пристъпят към съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, а не го изчакат. Чл. 40, ал. 1 от ЗАНН поставя правилото, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Налице е изключение /чл. 40, ал.2 от ЗАНН/, когато нарушителя е известен, но не може да се намери или след покана не се яви, то актът се съставя в негово отсъствие. Приложението на това изключение има усложнена процедура, първо нарушителят следва да е известен, да не може да се намери, да бъде канен за съставяне на акта и едва след като не се яви, АУАН може да бъде съставен в негово отсъствие. Тази процедура не може да бъде осъществена на място и в момента на констатиране на едно нарушение. В случая контролният орган е възприел множество нарушения на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, изчакал е и е пристъпил към съставяне на акт на появилия се нарушител на една от колите. Дали е съставил в последствие АУАН и на другите нарушители за същото нарушение, дали това е станало по правилата на чл. 40, ал.1 или по чл. 40, ал.2 от ЗАНН не е от значение и не може да оправдае поведението на касатора. Административно наказателната отговорност е лична и всяко лице отговаря за собственото си поведение. В случая при ангажирането на отговорността на настоящия касатор не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават НП и да налагат неговата отмяна, правилно е издирен и приложен материалния закон и е определено наказание съответно на извършеното нарушение.

Като е достигнал до същите изводи, РС Червен бряг, при постановяваното на оспореното решение в допустимата му част е постановил един правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в съответната част.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 266/29.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 513 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2017 г.,

В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0374-000688/16.08.2017г. на Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен ОТНОСНО наложените административни наказания на Х.Х. ***, за това, че на 27.07.2017 г. в 13:15 ч в гр. Червен бряг не спрял за престой и паркиране на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовище - нарушение на чл.98, ал.1 т.6 ЗДвП, за което му било наложено административно наказание на основание чл. 183, ал.4 т.8 ЗДВП – „Глоба” в размер на 50 лв и за не използване обезопасителен колан, с който МПС-то било оборудвано – нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, за което основание чл. 183, ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв и ПРЕКРАТЯВА производството по н.а.х.д. № 513 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2017 г. В СЪЩАТА ЧАСТ. Наказателно постановление № 17-0374-000688/16.08.2017г. на Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен в тази част е влязло в сила, поради липса на жалба.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266/29.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 513 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2017 г.,

В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0374-000688/16.08.2017г. на Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен ОТНОСНО наложеното административно наказание на Х.Х.С. ***, за това, че на 27.07.2017 г. в 13:15 ч. в гр. Червен бряг отказал да изпълни разпореждане на контролните органи за контрол и регулиране на движението - нарушение на чл.103 ЗДвП, за което и на основание чл. 175, ал.1 т.4 ЗДвП му било наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.