Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. Плевен, 2 Март 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1126/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Д.А.Д. *** срещу Решение № 1109/06.12.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2574/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 17-0938-001632/05.06.2017 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 177 ал. 1 т. 2 пр.1 от ЗДвП на Д.А.Д. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, затова че на 02.01.2017г. в 16:10 часа на път І-3 км 97+814 движейки се в посока гр. София, като водач на л.а. „Мерцедес А160“ с рег. № СВ ***ВР след направена справка в РСОД № 238 се установява, че водачът е неправоспособен. Съдът е намалил размера на наложената глоба на 100 лева.

.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност , поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т.2 от НПК. Счита, че първоинстанционният съд се е позовал на невярна фактическа обстановка, без да направи необходимите справки за това. Сочи, че са били допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, засегнали правото му на защита и изразяващи се в следното: актът е съставен в негово отсъствие в автомобила на органите на КАТ и вече готов му е предоставен за подпис, без да му бъде прочетен и да му бъде разяснено за какво нарушение точно става въпрос; административно-наказващият орган е некомпетентен, тъй като липсва надлежно упълномощаване; липсва идентичност в посочения в акта и в НП адрес на нарушителя; липсва единство между посочените в акта и в НП като нарушени правни норми; не е извършена преценка по чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая. Констатациите в акта не са подкрепени от никакви доказателства, което прави визираното нарушение недоказано. Твърди, че СУПМС не е било отнемано на посочената в решението дата – 18.09.2013г. и към момента на проверката е бил правоспособен водач. Позовава се на постановление на Районна прокуратура – Русе, като счита, че след обстойно проучване заключението е, че към момента на спирането и проверката на 02.01.2017г. в гр. Плевен е бил правоспособен водач. Моли за отмяна на решението, а по същество – за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – Плевен не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен счита, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районен съд – Плевен е приел за безспорно доказана от показанията на свидетелите Д. и Н. описаната в акта и НП фактическа обстановка, а именно, че на посочената дата – 02.01.2017г. на главен път Бяла - Ботевград жалбоподателят като водач на лек автомобил при проверка от контролните органи не представил СУМПС, поради което при извършена справка в РСОД се установило, че водачът е неправоспособен, което съставлява нарушение на чл. 150 от ЗДвП, както е посочено в акта и НП. В акта е вписано и влязло в сила НП на 25.07.2016г., връчено на 15.07.2016г. Съдът е приел, че този извод се подкрепя от справката за нарушител/водач, от която е видно, че на жалбоподателя е било издадено СУМПС № 281131282 на 18.08.2011г. от ОДМВР – Русе, което е било отнето на 18.09.2013г. – преди миграция, а по отношение на жалбоподателя е налице влязло в сила НП № 16-4332-004532/28.05.2016г. на НачСекторСДВР-ПП, връчено на 15.07.2016г. и влязло в сила на 25.07.2016г. за управление на МПС без СУМПС. С оглед на това съдът приел за доказано, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят се явява неправоспособен водач, с което е осъществил състав на нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Посочил е, че в тежест на нарушителя е да установи, че е правоспособен предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП, която регламентира, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отхвърлил е като неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Намалил е размера на наложеното наказание глоба към установения в чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП минимум от 100 лв. като определил обществената опасност на деянието като ниска, както и поради липсата на настъпили общественоопасни последици.

Настоящият касационен състав възприема изводите на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице. Видно е, че акта е съставен в присъствието на нарушителя и връчен срещу подпис на посочената в него дата. Известната неточност в адреса на жалбоподателя не е довела до никакви последици за правото на защита на жалбоподателя, защото както акта, така и НП са редовно връчени и той е упражнил правото си на жалба и е посочил адреси, на които да бъде призован. Описаната в акта фактическа обстановка съответства изцяло на описанието на нарушението в издаденото въз основа на него НП. Съответна е и дадената правна квалификация за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Жалбоподателят е разбрал за какво нарушение е съставен акта, защото е вписал възражение: „ Правоспособен водач съм; не нося в момента на проверката свидетелството за управление.“ Приложена е и заповед за оправомощаването на административно-наказващия орган. А видно от наложения с НП размер на наказанието в установения от закона максимум, наказващият орган не е счел случаят за маловажен и не е намерил основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Но касационната инстанция приема за основателни доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, съставляващи касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.

Събраните от първоинстанционния съд доказателства и представените към касационната жалба писмени доказателства са недостатъчни, за да се направи обоснован извод по основния спорен въпрос, а именно към 02.01.2017г. Д.А.Д. бил ли е правоспособен водач. Този факт е от такова естество, че не може да се установи посредством свидетелски показания. А приложената справка за водача не е достатъчна, за да се направи този извод. Тя има само информативен характер, защото не съдържа дата на издаване и подпис на длъжностно лице, удостоверило вписаните обстоятелства, поради което няма характер на официален удостоверителен документ. От вписаните в нея обстоятелства не може да се установи кога и с какъв акт е било отнето СУМПС на водача и кога е влязъл в сила. Вписаните в справката данни – отнемане на СУМПС на 18.09.2013г. – „преди миграция“ не дава никаква информация, защото не може да се съпостави с информацията за останалите издадени актове.

В мотивите на приложеното Постановление на Районна прокуратура – Русе от 15.03.2017г. по образувана преписка вх. № 406/2017г. се съдържа единствено предположение, че наложеното по отношение на Д. с НП № 1355/07.10.2013г. наказание лишаване от правоуправление за общо 6 месеца с начална дата – 10.03.2016г., считано от влизането в сила на решението на АС – Русе, би следвало да е изтекло на 10.09.2016г. и към датата на извършваната в гр. Плевен проверка Д. да е правоспособен водач. Но по делото липсват доказателства, от които този факт да се установи по категоричен начин.

Съдът не е изпълнил служебното си задължение, произтичащо от чл. 107 ал.2 НПК да издири обективната истина като изиска по свой почин доказателства относно това обстоятелство и по-конкретно влезлия в сила съдебен или административен акт (НП, ведно със съставения АУАН, Заповед за ПАМ), въз основа на който е било отнето СУМПС на водача и от който да е видно, кога е било отнето и дали към датата на проверката – 02.01.2017г. Д. е притежавал правоспособност.

Решението на Районен съд – Плевен е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да събере необходимите доказателства, въз основа на които да направи правните си изводи.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 т.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1109/06.12.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2574/2017г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Плевен при съобразяване със задължителните указания, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.