Р Е Ш Е Н И Е

№ 556

гр.Плевен, 25 Септември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 1125 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.71 от Закона за водите (ЗВ).

Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ „Л.Ч.“***, представлявано от Л.Н.Ч., срещу Решение №ПВ3-00099/28.11.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което е отказано издаване на Разрешително за водовземане и ползване от/на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови съоръжения в река Грезница, по подадено заявление вх.№ПВ3-00099/22.11.2016г. /коригирано със заявление вх.№ПВ3-000999/03.05.2017г./ от ЕТ „Л.Ч.“***, поради изградено речно водохващане и осъществено водовземане без разрешително.

В жалбата са наведени доводи, че решението е постановено в противоречие със Закона за водите, Наредбата за ползването на повърхностните води /по-долу Наредбата/, Правилника за дейността, организацията на работа и състав на Басейновите дирекции. Твърди се, че органът не е извършил никакви действия след постановяване на Определение № 1073/26.09.2017 г. по адм.д. № 760/2017г. по описа на Административен съд - Плевен, а на практика е дерогирал определението на съда, като не е извършил никакви действия след първоначалното прекратяване на административното производство, което е съществено процесуално нарушение. Твърди се още, че позоваването на констативен протокол /КП/ №3-РР-28 от 23.11.2017г. е неправилно, доколкото въз основа на същия ЕТ е поканен за съставяне на АУАН. Счита се, че смесването на двете производства също е съществено процесуално нарушение. Сочи се, че никоя от посочените в решението законови разпоредби не съдържа в текстовата си част възприетото от административния орган „изградено речно водохващане и осъществено водовземане без разрешително“, поради което мотивите не кореспондират с правната квалификация. В заключение се моли за отмяна на решението.

От ответника в придружителното писмо към жалбата е изложено твърдение, че жалбата е неоснователна и недоказана, като се поддържа изцяло оспореният акт.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. К.К. ***, който отново навежда подробно твърденията, изложени в жалбата и моли да се отмени решението и да се присъдят разноски.

Ответникът по жалбата не се явява, представлява се от юрисконсулт Ц.Х., който моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че ЕТ не е опровергал констатациите в КП. Сочи още, че към момента на проверката са били налице изградени съоръжения, поради което искането за издаване на разрешително не може да се удовлетвори. Сочи също, че е безспорно, че към месеците февруари и юли 2018 г. съоръженията липсват, но ВЛ заявява, че не е имало проблем да бъдат премахнати. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъдят разноски за експертизата.

Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Обжалваното решение на Директора на БДДР е получено от ЕТ на 01.12.2017г., видно от обратната разписка на л.13, а жалбата срещу него е подадена на 12.12.2017г., видно от товарителницата на л.12. Съгласно чл.149, ал.1 от АПК административните актове се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, включително от приобщеното адм.дело 760/2017г. на Административен съд Плевен /към което дело е приобщена административната преписка/ съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От ЕТ на 22.11.2016г. е подадено заявление за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, чрез изградени съоръжения, прието с Вх. № ПВ3-00099/22.11.2016г. (л.137 и сл. от дело 760/2017). В същото се сочи, че цел на водовземането е капково напояване, водовземането е от р.Грезница /с посочени географски координати/, използваните води не се отвеждат, посочени са параметрите на исканото водно количество, и са приложени документи за платена такса, декларация по чл.71, ал.2 от ЗООС, обосновка на исканото водно количество, схема на пътя на водата от водовземането до мястото на потребление, и документи съгласно чл.37, ал.2 от Наредбата.

До ЕТ е изпратено писмо от 19.12.2016г. от директора на БДДР (л.л.130-131 от дело 760/2017), с което се иска да се подаде ново заявление - за водоползване чрез изграждане на нови съоръжения, влязло в сила решение на директора на РИОСВ-Враца по ОВОС, или преценка, че не е необходимо извършване на ОВОС, или за оценка на съвместимост; да се презаверят и подпишат скиците на имотите, в които е сливовата овощна градина; да се представи подробна схема за: мобилния моторо-помпен агрегат, мястото и вида на измервателното устройство, къс мобилен водопровод с технически параметри, филтърна площадка, подземна разпределителна мрежа; да се представи хидроложки доклад, като се съобрази, че р.Грезница е с нарушен режим с оглед на изградени над мястото на водовземането на два язовира и рибарници, и цялата информация да се качи на магнитен носител с подписи и печати. Даден е двумесечен срок за отстраняване на недостатъците.

До директора на БДДР е изпратено писмо от ЕТ, прието с вх.№ от 17.02.2017 г. (л.102 от дело 760/2017), с което се иска продължаване на двумесечния срок, тъй като тече процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС.

Подадено е заявление за издаване на разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, когато за реализиране на водовземането е необходимо изграждане на нови системи и съоръжения, с вх.№ПВ3-00099/03.05.2017г. (л.31 и сл. от дело 760/2017), с което са предоставени исканите документи. Посочено е, че режимът на водовземането е сезонен - в период на пълноводие, при изпускане на води от по-горе разположените язовири и рибарници. Приложени са две решения на РИОСВ-Враца, презаверени скици и други документи.

С писмо от 20.06.2017г. (л.л.28-29 от дело 760/2017) е поискано да се представят допълнителни данни, като е даден 14 дневен срок. С писмо от 06.07.2017г. (л.13 и сл. от дело 760/2017) същите са представени.

С писмо изх. № ПВ3-00099/15.08.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен на основание чл. 61, ал.4 от Закона за водите е прекратено административното производство и документите по преписка с Вх. № ПВ3-00099/22.11.2016г. по подадено заявление за издаване на разрешително за водовземане и ползване от повърхностен воден обект р. Грезница  не се разглеждат и не се открива процедура.

Писмото е оспорено по съдебен ред, като е образувано адм.дело 760/2017 по описа на Административен съд Плевен. С Определение №1073/26.09.2017г. съдът е отменил писмото и е върнал преписката на органа за продължаване на административното производство по подаденото заявление и провеждане на процедурата по преценка на искането по реда на чл.62 от ЗВ и произнасяне в 20 дневен срок съгласно чл. 61, ал.2, т.2 ЗВ.

Определение е оспорено пред ВАС, като по образуваното адм.дело 12276/2017г. с Определение №13417/07.11.2017г. е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба, а това определение не е оспорено пред петчленен състав на същия съд и е влязло в сила.

След постановяване на определението на ВАС, видно от КП №3-РР-28 от 23.11.2017г. /л.л.97-99/, на тази дата от двама служители на БДДР е извършена проверка, като в т.1 от КП е описана развилата се до този момент процедура. В т.2 от КП е посочено, че в коритото на р.Грезница в точка с географски координати N 43 градуса, 29 минути и 49,2 секунди и Е 23 градуса, 54 минути и 02,1 секунди е изградено речно водохващане от готови стоманенобетонови елементи. Водохващането е с височина около 0,40 - 0,50 метра, ширина около 0,30 - 0,40 метра и с дължина напречно на коритото на реката около 2 метра. На десния бряг на реката в края на водохващането са изградени стоманени вертикални П-профили за монтиране на савак, който в момента на проверката не е монтиран. От точката между улеите на савака са подземно монтирани пластмасови тръби с диаметър около ф350, които оформят тръбопровод за отвеждане на вода от водохващането до входна шахта на земен басейн. Началото на тръбопровода при водохващането е запушено с камъни и други материали, но въпреки това към земния басейн се отвежда около 0,05 л/с, определено визуално. През водохващането прелива водата от р.Грезница - както през преливния ръб, така и през стоманенобетонова полегата рампа с дължина около 2 метра и напречно сечение около 0,50м/0,30м, която е изградена в десния край на водохващането до началото на тръбопровода. Рампата е изградена да служи за рибен проход. Земният басейн е празен. Входната шахта в него е с географски координати N 43 градуса, 29 минути и 49,8 секунди и Е 23 градуса, 54 минути и 03,7 секунди. Земният басейн е изграден с наклон на дъното от входната шахта към изходна шахта, която все още е в процес на изграждане. От изходната шахта до р.Грезница са монтирани две тръби - едната на дъното на басейна за да се изпразва, а другата на около 1,5 метра над нея за преливане. Дънната тръба е с диаметър около ф350, а преливната тръба с диаметър около ф150. Географските координати на изходната шахта са N 43 градуса, 29 минути и 51,0 секунди и Е 23 градуса, 54 минути и 08,9 секунди. Географските координати на точката на заустване в р.Грезница на изпразнителната и преливните тръби са N 43 градуса, 29 минути и 50,7 секунди и Е 23 градуса, 54 минути и 09,1 секунди. В т.3 от КП е направен извод, че описаните в т.2 съоръжения са изградени от ЕТ. На същия е връчен екземпляр от КП, видно от поставения подпис.

До ЕТ е изпратено писмо от БДДР /л.л.101-103/, в което са възпроизведени констатациите на КП, като е налице и покана за явяване за съставяне на АУАН на 10.01.2018г. Писмото е получено на 07.12.2017г., видно от обратната разписка на л.104. Съставен е АУАН за нарушение от страна на ЕТ на чл.46, ал.1, т.1, буква „ж“ и чл.44, ал.1 от ЗВ /л.л.92-94/. Срещу АУАН е направено възражение /л.95/. Въз основа на АУАН е издадено НП №986/13.03.2018г. /л.л.87-89/. Издаденото НП е обжалвано по съдебен ред, като е образувано а.н.д. № 210/2018 на РС-Бяла Слатина /л.118/.

КП е изпратен с писмо от Директора на БДДР до РО на РДНСК -Враца /л.л.29-30/, като в същото писмо се сочи, че е установено незаконно строителство в коритото на реката, и се моли за действия по компетентност. От служители на РДНСК - РО Враца е извършена проверка на 30.01.2018 г., видно от писмото на л.л.81 и КП за тази проверка на л.82. Съгласно последните, при оглед на мястото, описано в сигнала не е установено наличието на тръби или други съоръжения за направа на водохващане на реката. Не е установено наличие на изградени стоманени вертикални П-профили, както и стоманобетонова рампа. В края на участъка е установено наличие на парчета от РVC тръба с диаметър ф150, стърчаща с двата си края на терена на около 1,50 - 2 метра, както и гофрирана тръба с диаметър ф500 на нивото на реката. През същите не протичат води и не са свързани с други съоръжения и проводи. По твърдение на ЕТ, след придобиването на имота са подменени съществуващите бетонни тръби със същия диаметър, които са част от съществувала до август 2016 г. отводнителна система от тръби и канали на стопанския двор и подравняване на терена до нивото на каналите. Така извършеното подравняване попада в хипотезата на чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ и не подлежи на разрешителен режим по чл.148, ал.1 от ЗУТ. Установените части от тръби са самостоятелни елементи, не са свързани с други съоръжения и проводи и не биха могли да се квалифицират като строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ.

Междувременно от Директора на БДДР е направена преценка съгласно чл.62, ал.1 от ЗВ /л.л.19-22/, в която след описание на фактите относно подаваните документи и делото пред съда се сочи, че съгласно чл.23, ал.2 от Наредбата в проекта следва да бъде разгледана необходимостта и възможността за изграждане на рибен проход. В проекта липсва разглеждане на такава необходимост и възможност. Не е посочено как целогодишно ще се подава минимално необходимото водно количество. Липсва изискуемото съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата схема с текстово описание на пътя на водата от мястото на водовземане до мястото на потребление. Липсват изискуемите съгласно чл.60, ал.3, т.5 от ЗВ съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделски земи и на горските територии, които ще бъдат засегнати. Не е необходимо обаче изискването им, доколкото съдът е върнал преписката за ново произнасяне на етап чл.61, ал.2, т.2 от ЗВ. Посочено е, че дейностите по ползване и мястото на водовземане не попадат в ограничителни или забранителни мерки, предвидени в ПУРБ. Няма да се нарушат обществени интереси или придобити права на други ползватели. Заявените дейности са в съответствие с изискванията за опазване на околната среда. Не се засягат съществуващи или предвидени за изграждане съоръжения за водовземане и ползване. Наличен е достатъчен воден ресурс, заявеното водно количество е в съответствие с целта на водовземане. Липсват алтернативи за задоволяване на искането за водовземане и ползване. В т.3 от преценката е подробно възпроизведено съдържанието на КП от 23.11.2017г., като е посочено, че са нарушени чл.46, ал.1, т.1, буква „ж“ и чл.44 от ЗВ, доколкото се извършва водовземане без да е издадено и влязло в сила разрешително за водовземане. По тази причина преценката е отрицателна, като не се открива процедура за издаване на разрешително.

Издадено е процесното Решение №ПВ3-00099/28.11.2017г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район /л.л.16-18/, с което се отказва издаване на разрешително за водовземане и ползване от/на повърхностен воден обект чрез изграждане на съоръжения, постановено по заявление вх.№ПВ3-00099/22.11.2016 г., поради изградено на р.Грезница и мястото, посочено в заявлението речно водохващане и осъществено водовземане без разрешително. Описани са посочените в преценката неспазени изисквания относно рибен проход, минимално водно количество, схема за пътя на водата и възможност за промяна на предназначението на земеделските земи и горските територии. Отново е възпроизведено съдържанието на КП от 23.11.2017г., като е посочено, че речното водохващане е изградено, както и че се извършва водовземане. Направен е извод, че незаконното изграждане на речно водохващане води до невъзможност да се издаде разрешително за водовземане, тъй като съоръженията вече са изградени, в нарушение на чл.44 и чл.46 от ЗВ. С решението на основание чл.68, т.4 във вр. с чл.62, ал.1, т.3 вр. чл.44 и чл.46, ал.1, т.1, буква „ж“ от ЗВ и чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ, е отказано издаване на разрешителното поради изградено речно водохващане и осъществено водовземане без разрешително.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приобщено на л.л.136-138. Съгласно същото, в землището на с.Търнава, общ. Бяла Слатина в точка с географски координати N 43 градуса, 29 минути и 49,2 секунди и Е 23 градуса, 54 минути и 02,1 секунди от мястото на р.Грезница няма изградено речно водохващане към 24.07.2018 г., което се установява и от извършен оглед. Към дата 24.07.2018 г. ЕТ не притежава разрешително за водовземане и ползване на воден обект, т.е. няма издадено разрешение за поливане. Не се извършва водовземане, тъй като няма изградено водовземно съоръжение на р.Грезница в землището на с.Търнава в точка с координати N 43 градуса, 29 минути и 49,2 секунди и Е 23 градуса, 54 минути и 02,1 секунди, намираща се в участъка от моста на пътя от с.Търнава за гр.Бяла Слатина до моста на демонтираната теснолинейна ЖП линия от гр.Бяла Слатина за с.Търнава. В съдебно заседание ВЛ допълнително заявява, че през месец август 2018 г. отново е посетил мястото, като тогава е направил снимки /л.л.142,143/, както и че няма проблем съществуващо съоръжение да бъде премахнато. Заявява, че водовземане от 0,05 литра за секунда може визуално да се определи приблизително въз основа на опита, който има специалист.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Към момента на издаването на решението е приложим чл. 52 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010 г.), според който министъра на околната среда и водите издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект в конкретно изброени хипотези, изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, кмета на общината след решение на общинския съвет, също в конкретни хипотези при наличие на публична общинска собственост или предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, а във всички останали случаи компетентен да издаде разрешително за водовземане и ползване на води и водни обекти – публична държавна собственост, е директорът на басейновата дирекция. Конкретният случай не попада в нито една от изброените други хипотези и затова компетентен да се произнесе по искането за издаване на разрешително за ползване на воден обект – р.Грезница, приток на р.Скът, част от водосбора на река Дунав, материално и териториално е компетентен Директорът на БДДР. Решението е подписано от Директора, който е назначен на тази длъжност, видно от представените доказателства, и следователно е издадено от компетентен орган и в рамките на неговата компетентност и представлява валиден индивидуален административен акт.

След влизане в сила на определението на съда по адм.дело 760/2017г., което е станало на 20.11.2017г., и с което определение преписката е върната на органа за произнасяне в 14-дневен срок, директорът е издал решението на 28.11.2017г., с което този срок е спазен и не са нарушени процесуалните правила по отношение срока за произнасяне.

Решението е писмено съгласно чл.59, ал.2 от АПК, като изискуемата форма е спазена с оглед наличието на мотиви. Съдът намира, обаче, че изложените от органа мотиви, че следва да се постанови отказ поради наличие на изградено водохващане и водовземане без разрешително, не намират опора в закона. Съображенията за това са следните:

Водовземането без издадено разрешително представлява административно нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ. Видно от събраните доказателства, ЕТ е наказан по тази разпоредба с НП, копие от което е приобщено по делото. Изграждането на водовземно съоръжение е административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. В случая, видно от същото НП, ЕТ е наказан и по тази разпоредба. Следва да се посочи обаче, че ЗВ не предвижда налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ при водовземане или при ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или при изграждане на такива без необходимото за това основание, изразяваща се в отказ да се разреши водовземане. ПАМ може да се наложи само при водовземане от минерални води без издадено разрешително или предоставена концесия - в този смисъл е чл.199, ал.3 от ЗВ, и то от МОСВ, а не от директора на Басейнова дирекция. И тази ПАМ може да се наложи само по отношение на забрана за водовземане, но не и за отказ от издаване на разрешително за такова водовземане. В случая водовземането не е от минерална вода, поради което дори ПАМ за забрана за водовземане не може да се наложи. В ЗВ липсва правна норма, въз основа на която при водовземане без разрешително или при изградено водностопанско съоръжение или система без разрешително може да се откаже на същото лице издаване на разрешително за водовземане.

Защитата на обществения интерес е уредена по друг начин. Ползваното водно количество следва да бъде заплатено, въпреки че е ползвано без надлежно разрешително - в този смисъл е §9 от ПЗР на ЗВ. Дали е налице незаконно строителство се съобразява при издаване на разрешение за строеж на водостопанското съоръжение. Съгласно чл.148, ал.7 от ЗУТ, разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Следователно на ЕТ не може да се издаде разрешение за строеж /РС/ докато незаконен строеж в недвижимия имот не бъде премахнат. РС е необходимо на последващ етап - след издаване на разрешителното за водовземане. В случая, видно от събраните доказателства, установеният с КП от 23.11.2017г. незаконен строеж, с който се е извършвало водовземане, вече не съществува към момента на последващата проверка от органите на строителния контрол на 30.01.2018г., както и при огледа от ВЛ на 24.07.2018г. Същият липсва и на направените от ВЛ снимки през месец август 2018г., приобщени на л.л.142,143 от делото.

Доколкото в преценката и решението са изложени и твърдения за неспазване и на други изисквания, съдът отбелязва следното:

Спазена е разпоредбата на чл.23, ал.2 от Наредбата, като е разгледана необходимостта и възможността за изграждане на рибен проход. Видно от писмото на ЕТ, приобщено към преписката /л.15 от дело 760/2017/ са изложени съображения защо не е необходимо изграждане на рибен проход, и защо липсва необходимост от изграждане на такъв. През летния сезон реката пресъхва, през този период няма да се извършва водовземане, същото се извършва само при пълноводие и при изпускане на води от горестоящите по течението на реката язовири и рибарници. Органът знае за съществуването на тези язовири и рибарници, доколкото изрично е указал да се съобрази този факт /л.131 от дело 760/2017/. Посочено е, че през периода, когато в реката преминава вода, денивелацията между долното водно ниво и горния ръб на яза е около 50 см и може да се преодолява от рибите, ако има такива. Налице е изискуемата съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата схема с текстово описание на пътя на водата от мястото на водовземане до мястото на потребление. Видно от писмото на ЕТ /л.14 от дело 760/2017/, транспортния водопровод ще премине по горната конструкция на моста, като закрепването му ще се даде в работния проект на капковата система.

Твърдението, че са необходими изискуемите съгласно чл.60, ал.3, т.5 от ЗВ съгласувателни становища на компетентните органи, свързани със засягане на изградена инфраструктура и с възможността за промяна на предназначението на земеделски земи и на горските територии, които ще бъдат засегнати, е неоснователно. Инвестиционното предложение /ИП/ не засяга изградена инфраструктура, същото е изцяло в имота на ЕТ. Същото не засяга и горски територии, доколкото всички имоти, видно от приобщените скици, са земеделски.

За пълнота следва да се посочи, че другите твърдения в жалбата са неоснователни. Не е било необходимо административният орган да извършва каквито и да са действия след постановяване на Определение № 1073/26.09.2017 г. по адм.д. № 760/2017 по описа на Административен съд - Плевен, а е следвало да се произнесе по същество. Съдът по това дело не е указал произнасянето да бъде с благоприятен или неблагоприятен за заявителя акт. Липсва и смесване на двете производства, доколкото въз основа на КП може да се започне административно-наказателно производство, каквото е и започнало, но при това производство не може да се наложи ПАМ – отказ за издаване на разрешително, доколкото такава възможност не е предвидена в ЗВ.

С оглед на изложеното, решението на Директора на БДДР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата да бъде уважена.

Поради естеството на акта съдът не може да се произнесе по същество, делото като преписка следва да се върне на Директора на БДДР, който да се произнесе с ново решение в съответствие с мотивите по приложението и тълкуването на закона, изложени в настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК, съдът в този случай следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото всички доказателства са събрани и всички обявления са направени, следва да се приложи срокът по чл.67, ал.1 от ЗВ - 14 дневен, като в случая същият ще тече от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за разноски, на ЕТ следва да се присъдят направените разноски съгласно приложения списък на л.144, от които за адвокатски хонорар в размер на 400 лева, която сума съгласно пълномощното на л.79 е заплатена, държавна такса в размер на 50 лева /л.42/, и депозит за ВЛ в размер на 125 лева /л.114/. Общо разноски в размер на 575 лева, както са поискани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, IV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №ПВ3-00099/28.11.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което е отказано издаване на Разрешително за водовземане и ползване от/на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови съоръжения в река Грезница, по подадено заявление вх.№ПВ3-00099/22.11.2016г. /коригирано със заявление вх.№ПВ3-000999/03.05.2017г./ от ЕТ „Л.Ч.“***, поради изградено речно водохващане и осъществено водовземане без разрешително.

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за ново произнасяне съобразно мотивите на съда, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция Дунавски район да заплати на ЕТ „Л.Ч.“ със седалище и адрес на управление с.Търнава, обл.Враца, ул.“Георги Димитров“ №79, ЕИК 202237306, направените по делото разноски в размер на 575.00лева /петстотин седемдесет и пет лева/.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: