Решение по Административно дело 124/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 244

гр.Плевен, 18 Април 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 124 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 2 от 04.01.2018 г., постановено по нахд № 364/2017 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 233 от 30.08.2017 г., издадено Началник Митница – Свищов, с което на В.Х.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.126, предложение първо от ЗАДС, чл.124 ал.1 и чл.128 ал.2 от ЗАДС, във връзка с чл.24 и чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер на 3550,08 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз за това, че на 23.01.2017 г. държи в маза на собствения частен дом – къща, находяща се в гр.Левски, обл.Плевен, ул. *** в общо 48 броя стъклени дамаджани с вместимост всяка по 5 литра и пластмасови туби с вместимост по 11 литра, 10 литра и 7 литра, номерирани от № 1 до № 48 общо 361 литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 44,7 % vol при 20⁰С, годен за консумация, получен чрез дестилация на ферментирала плодова суровина, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, деяние, представляващо административно нарушение, наказуемо по текста на чл.126, предложение първо от ЗАДС, а на основание чл.107е, във връзка с чл.124 ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – акцизни стоки – 361 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44,7 % vol при 20⁰С, годен за консумация, получен чрез дестилация на ферментирала плодова суровина, съдържащ се в общо 48 броя стъклени дамаджани с вместимост всяка по 5 литра и пластмасови туби с вместимост по 11 литра, 10 литра и 7 литра, номерирани от № 1 до № 48, подробно описани в обстоятелствената част на НП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Митница Свищов, чрез юрисконсулт Я. Я., който счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че съдът е нарушил материалния закон, не е изследвал в цялост представените пред него доказателства и е достигнал до неправилни и незаконосъобразни изводи, както и че са тълкувани превратно свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Счита, че е постановено съдебно решение, противоречащо на целта на закона и съдебната практика по аналогични случаи. Сочи, че съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), като е игнорирал обективния факт, че законът не държи сметка за годината на производство на акцизните стоки за този тип административни нарушения. Твърди, че не е доказано по безспорен начин етиловия алкохол да е придобит по наследство, а и годината на производство и/или придобиване на инкриминираните стоки е без правно значение, т.к. съставът на административното нарушение не изключва от обхвата си и стар алкохол. В случая се касае за държане на акцизни стоки-етилов алкохол без какъвто и да е документ измежду предвидените в ЗАДС. Твърди, че както произходът, така и предназначението на стоките е без значение, като в случая намереното количество алкохол в пъти превишава нормативно установеното такова, предназначено за лично и семейно потребление. Сочи, че съдът е постановил решението си при неправилно изведени изводи, почиващи на ирелевантни писмени доказателства и кредитиране на защитната теза на заинтересовани от изхода на делото свидетели – съпругата на жалбоподателя и негов комшия и приятел. Твърди, че липсват каквито и да е безспорни доказателства, че констатираната ракия е именно тази, за която жалбоподателят твърди, че е получил като наследство, а това е факт, чиято тежест на доказване е именно на жалбоподателя. Твърди, че решението е постановено в противоречие с целта на закона и със съдебната практика по аналогични случаи, като сочи, че решението на касационната инстанция, на което се позовава въззивният съд, е тълкувано избирателно и неправилно. Счита, че представените писмени доказателства също неправилно са кредитирани от РС като относими към спора. Счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно и в частта, с която е отменено НП в частта, с която е отнет предмета на нарушението. Навежда доводи, че във всички аналогични случаи, при които като краен резултат е отменен правораздавателния акт НП, в частта, с която се отнема предмета на нарушението, същите биват всякога потвърждавани. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди изцяло наказателното постановление, алтернативно моли да се отмени решението в частта, с която е отменено НП, в частта, с която е отнет предмета на нарушението и да потвърди НП в тази му част.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – В.Х.И. се представлява от адвокат Р. Р. от Адвокатска колегия – Плевен, която счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Левски за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 23.01.2017 г., по повод публикация за продажба в интернет сайт на акцизни стоки – наливен етилов алкохол - ракия преварена, била извършена съвместна проверка от митнически и полицейски служители в дома на жалбоподателя, находящ се в гр.Левски, на ул. ***. В хода на проверката било установено, че в маза на къщата се държи жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол в съдове с вместимости: 24 броя стъклени дамаджани с вместимост всяка по 5 литра, съдържащи общо 120 литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол, с установен алкохолен градус – 45,2% vol при 20 градуса по Целзий; 13 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 11 литра, съдържащи общо 143 литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол, с установен алкохолен градус – 45,2% vol при 20 градуса по Целзий; 7 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 10 литра, съдържащи общо 70 литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол, с установен алкохолен градус – 43,8% vol при 20 градуса по Целзий; 4 броя пластмасови туби с вместимост всяка по 7 литра, съдържащи общо 28 литра жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол, с установен алкохолен градус – 46% vol при 20 градуса по Целзий; или общо количество от 361 литра. Алкохолният градус митническите служители установили на място с помощта на служебен полеви денситометър, алкохолното съдържание на намиращата се в съдовете течност, отразено по-горе. Всички констатации от извършената проверка отразили в съставен протокол №44/23.01.2017 г. Към него бил приложен опис на иззетите като веществени доказателства стоки – 48 броя стъклени дамаджани и пластмасови туби, с общо количество на съдържащата се в тях течност с мирис на алкохол от 361 литра. Бил съставен и Протокол № 44 от 23.01. 2017 година за вземане на проба. И. бил поканен да се яви в митническото управление в гр.Свищов, за да представи документ за платен акциз и за вземане на представителни проби за идентифициране на иззетата акцизна стока. Резултатите от взетите проби по Протокол № 44/ 23.01.2017 година, резултатите от извършения анализ били отразени в три броя митнически лабораторни експертизи, съгласно които цялото количество от 361 литра течност с мирис на алкохол, представлява неденатуриран дестилатен етилов алкохол – ракия, годен за консумация, с отразяване и на установеното действително алкохолно съдържание по обем.

На 06.04.2017 година, въз основа на направените констатации в хода на извършената проверка на 23.01.2017 г. и установените впоследствие, чрез лабораторни изследвания, против И. било образувано административно – наказателно производство. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение №31 от 06.04.2017 г. за това, че на 23.01.2017 година държи в маза на собствен частен дом – къща, находяща се в гр.Левски., обл.Плевен, ул. *** в общо 48 броя стъклени дамаджани с вместимост всяка една от по 5 литра и пластмасови туби с вместимост по 11 литра, 10 литра и 7 литра, номерирани от №1 до №48 общо 361 литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 44,7 % vol при 20 градуса по Целзий, годен за консумация, получен чрез дестилация на ферментирала плодова суровина, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезщетяването на акциза, с което е нарушил чл.126 предложение първо от ЗАДС. На основание съставения акт, наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.126 от ЗАДС, административно наказание глоба в размер на 3550.08 лева /три хиляди петстотин и петдесет лева и осем стотинки, представляваща двойния размер на акциза/, като е постановено и отнемане в полза на държавата на акцизните стоки, предмет на нарушението.

Съдът приел, че констатациите по акта, констатациите по проверките, както и останалите писмени доказателства от проверките в това число и експертизите се подкрепят напълно и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски и митнически служители и съдът ги кредитирал напълно като обективни и достоверни. Съдът приел за безспорно, че на 23.01.2017 година по повод обява в интернет сайт е извършена съвместна проверка от митнически и полицейски служители в дома на И., при която в мазата били намерени 48 стъклени и пластмасови туби с вместимост 5, 10. 11 и 7 литра с жълто- кафява течност с мирис на алкохол в общо количество от 361 литра идентифицирана с лабораторни изследвания, като дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44,7 vol при 20 градуса по Целзий, годен за консумация. За спорен приел въпроса кога е било придобито това количество дестилатен алкохолен продукт и при влизането в сила на ЗАДС какво количество е било налично и при действието на кои законови разпоредби е станало това придобиване - преди ЗАДС или след влизането му в сила, каква е била нормативната разпоредба за дължим акциз от ползвател на земеделски имот. За да отговори на този спорен въпрос, съдът обсъдил изслушаните по делото свидетелски показания, писмените доказателства и заключението на назначените съдебно – икономическа и съдебно – химическа експертизи.

От показанията на свидетелката И. съдът установил, че процесната ракия е била в голямата си част собственост на нейния баща С. А./А., който имал лозе в местността „Карамандол” и ежегодно е изварявал ракия и я пазел за сватбата на внуците си. В последствие след неговата смърт през 1999 година тя и майка й наследили ракията. Дълги години ракията била в мазата на майка й, и се наложило да я преместят, тъй като мазата трябвало да се ползва от синът им. След смъртта на баща й, майка и продължила да ползва лозето и да изварява ракия, като те не консумирали произведеното количество. В последствие и съпругът й изварявал ракия в кооперацията на с. Петокладенци, но казанът там бил закрит. Според свидетелката цялата намерена в мазата на жилището им акцизна стока е била придобита пред 1999 година, която е била неизвестно количество от нея наследена от баща й след смъртта му, а останалата придобита до 2002 година до когато съществувал Винпром в гр. Левски.

От показанията на св.Х. и Б. съдът установил, че тъстът на И. е имал лозе в местността „Карамандол”, дадено му по ПМС, както и че до смъртта си е бил техен съсед по лозе в местността „ Карамандол” в землището на гр Левски. Свидетелите установили още, че както те, така и той е произвеждал ракия от гроздето, която се изварявала в местния Винпром, като до определено количество не дължали акциз, като производители, а над него плащали такъв във Винпром. След смъртта на А. съпругата му работила лозето и изварявала ракия в местния Винпром, а от края на 1999 г. дъщеря му и майка и продължил до края на 2001година да ползват лозето, като след този период изоставили мястото поради постоянните кражби от ромското население.

Съдът направил извод, че от събраните гласни доказателства се установява по безспорен начин и обстоятелството, че неустановено количество от описаната в наказателното постановление акцизна стока е била придобита от тъста на жалбоподателя за периода преди и след 1989 г. до 1999 г. , а след неговата смърт през 1999 г., е наследена от тъща му Г. А.а и съпругата му, като И. е продължил известно време след това да изварява ракия от материал, собствено производство от Общинска земеделска земя в местността „Карамандол”. Съдът дал вяра на обясненията на И. в този смисъл като подкрепящи се изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели И., Х. и Б., които установили начина на придобиване на ракия, чрез изваряване на суровини и материали от собствено производство за лично потребление през преходните години, както от тях самите, така и от И., а приживе и от неговия тъст, с когото били съседи по лозе, като при изваряване на ракията заплащали на казанджията според количеството и градусите. Съдът приел показанията им за последователни, логични и непротиворечиви, дадени въз основа на техните собствени възприятия, подкрепени от писмените доказателства, събрани по делото, поради което съдът ги кредитирал като достоверни.

Съдът анализирал и представените по делото писмени доказателства, от които установил, че С. И. А. е починал на 26.06.1999 г. и оставил за наследници съпруга Г. И. и дъщеря Е. С. И.. От представената и приета по делото Служебна бележка на ПК „Надежда” с.Петокладенци установил, че И. е изварявал джибри в казана на кооперацията. От представените на л. 61-65 вкл. квитанции приел, че И. е заплащал суми в полза на кооперацията за изваряване на ракия за периода 2005 – 11.2008 година. От представеното на л.54 Писмо №РД-94-001557/ 26.09. 2017 година на Община Левски констатирал, че ПИ-000454, собственост на Община Левски в местността ”Карамандол” е с площ от 400 кв. и е стопанисван от С. И. А. до 13.12.1999 г., а с Договор за наем на общинска земя от 18.09.2001 г. е стопанисван от наследници на последния до 30.10.2001 година. От приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице Върбанова съдът установил, че липсват документи, свързани с дейността по изваряване на ракия в собствения на кооперацията казан в с.Петокладенци за периода 01.01.1990 г. до 1999 г., включително и такива, които удостоверяват заплатена услуга и акциз от тъста на И. С. И. А., б.ж на гр.Левски, починал на 26.06.1999 г в гр.Левски. Според ВЛ липсата на такива от този преходен период се дължи на това, че не са били съхранени в документацията на кооперацията, а и във Винпром Левски, като от 2008 година казанът на ПК „Надежда” с.Петокладенци не работи. В община Левски, Дирекция „Бюджет, финанси счетоводство”, отдел „Местни данъци и такси” няма данъчна служба, като целият архив е предаден на Териториална дирекция на НАП гр. Плевен, а при направеното посещение във Винпром Левски е бил подразделение на Винпром Плевен до 2002 година, след което до 2003 г. на Винпром гр.Сухиндол и на Винпром Чирпан от 2004 година, като от 2008 година насам няма производство и не се съхраняват при тях документи. Установено е от вещото лице, че в разписния списък към топографската карта на местността „Карамандол” под 454 е записано името, а С. И. А./А. като парцел общинска земеделска земя, предоставена му за ползване. Назначената от съда експертиза, която да се произнесе от коя дата, година или приблизителния период е произведено описаното в АУАН и НП количество алкохол, не е могла да бъде извършена, предвид че Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки ЕООД не прилага методи за изпитване на характеристики, чрез които да може да се определи датата, годината или приблизителния период на производство на алкохол и не могат да изготвят назначената експертиза, а от своя страна Агенция „Митници”, Централно митническо управление е уведомило съда, че не е оторизирана да извършва такива изпитания, и не разполагат с необходимата методика, апаратура и експертиза за такива изследвания, поради което и не могат за удовлетворят поставената задача.

С оглед на събраните и обсъдени по делото доказателства съдът приел за безспорно установено, че до 1999 г. тъстът на И. е изварявал ракия, като след тази година наследниците на А., сред които е и съпругата на И., са изварявал малки количества ракия, като за същата е заплатен съответния акциз, а през 2001г – 2008 г. И. е изварявал малки количества ракия в казана на ПК „Надежда” с.Петокладенци. Не е установено точното количество акцизна стока, която жалбоподателят е държал към 23.01.2017г. в нарушение на ЗАДС. Съдът приел, че през годините, докато И. е придобивал различно количество, намерено при проверката ракия, е последвала промяна в законодателството, регламентиращо по различен начин и ред заплащане на акциз от физическите лица. Направил извод, че за жалбоподателя не е съществувало изискване при изваряването на алкохол да съхранява документи за платен акциз до 2006 г. Изложил мотиви още, че част от описаното в наказателното постановление количество алкохол е произведено през периода на действие на вече отменени закони. Възложил в тежест на административно – наказващият орган да докаже, че цялото количество алкохол е придобито за времето от влизане в сила на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове, а именно от 01.01.2006 г., до датата на извършване на проверката 23.01.2017 г. На тези основания съдът направил извод, че на И. е вменено извършване на административно нарушение, без по безспорен начин да е установено точното количество акцизна стока, която същият към 23.01.2017 г. е държал в нарушение на ЗАДС. Установяването на това обстоятелство е особено съществено, тъй като именно количеството на процесната стока служи, като основа за изчисляване на дължимия акциз, а неговият двоен размер е определящ за наказанието на виновния извършител на този вид деяние, съобразно предвиденото в санкционната разпоредба. И тъй като предмета на нарушението, респективно неговото количество са елемент от обективната му страна, съдът приел за неоснователни оплакванията на АНО, че наказващият орган не е длъжен да доказва начина и времето на придобиване на процесната акцизна стока, поради което със самият факт на държането й, без документ, удостоверяващ плащането на акциза, И. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. Съдът приел, че в тежест на административно – наказващият орган е да докаже, че цялото количество алкохол е придобито за времето от влизане в сила на сега действащият Закон за акцизите и данъчните складове, а именно от 1.01.2006 г., до датата на извършване на проверката. Извод затова съдът направил с оглед периодите от време, през които жалбоподателят е придобивал по различни начини намереното при проверката количество от 361 литра ракия, през които периоди са последвали няколко нормативни акта, регламентиращи различен от сега действащата уредба начин и ред за плащането на акциз от физическите лица, при произвеждане на акцизни стоки от суровини – собствен материал, какъвто приел, че е настоящият случай. За периода преди и след 1989 г., действащ нормативен акт е бил Закона за данъка върху оборота и акцизите /отменен/, който изрично е предвиждал освобождаване от заплащане на акциз на производството на вина и ракии от физически лица в определени стойности за лична употреба. Както с посочения, така и с действалият до 01.01.2006 г. Закон за акцизите /отменен/, законодателят не е задължавал физическите лица да съхраняват документи, удостоверяващи плащането на акциз, освен ако акцизната стока се държи на склад, в търговско помещение или в превозно средство, какъвто не е процесният случай според РС. Липсата на задължение за съхраняване на такива документи съдът приел, че произтича от предвиденото от законодателя тогава изключение да не се начислява акциз, върху производството от физически лица на вина и ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на определени алкохолни градуси ракия годишно на семейство. Направил извод за безспорна установеност, че част от описаното в наказателното постановление количество алкохол е произведено през периода на действие на тези вече отменени закони. В съответствие с тогава действащото законодателство, то е било правомерно придобито, тъй като по силата на закона не на физическите лица, а на отговорниците на пунктовете за изваряване на ракия, собственост на кооперациите е била възложена дейността по изчисляването и заплащането на дължимия акциз за придобитата от физическите лица ракия, и то в стойности над определените, когато последната е произведена за лична употреба. Именно те е следвало да съставят и съхраняват необходимите документи /производствени листове и квитанции/, удостоверяващи, както количеството изварен алкохол, така и плащането на дължимия акциз. На това основание съдът направил извод, че на жалбоподателя не може да бъде вменено във вина непритежаването или непредставянето на такъв документ за придобития от него алкохол по време на действието на тези вече отменени закони. За обективна приел невъзможността на И. да се снабди с такива, предвид несъхраняването им в архива на кооперацията към проверявания от вещото лице период от време. В тази връзка посочил, че текстът на сега действащия Закон за акцизите и данъчните складове, съдържащ и състава на вмененото на И. нарушение в разпоредбата на чл.126, вече изисква притежаването и представянето на документ,удостоверяващ плащането на акциза, но издаден именно по силата на този закон. Въз основа на всички изложени мотиви съдът приел, че И. не следва да бъде санкциониран, т.к. в съдебното производство е доказано, че за част от акцизната стока лицето е заплатила акциз , а не може да бъде безспорно установено за кое и какво количество това не е сторено, доколкото е доказана невъзможността да бъде определен периода на изваряване на алкохола, респ. дължимостта за снабдяване с документи относно конкретното количество и вид, което е елемент от изпълнителното деяние на санкционираното нарушение, и което е база за определяне размера на санкцията. При липса на конкретика по посочените елементи, деянието според РС се явява недоказано, наказанието –необосновано, а вмененото на И. нарушение-недоказано по безспорен начин, поради което отменил обжалваното наказателното постановление.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно и необосновано на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съображенията за това са следните:

Намерената жълто-кафява течност с вид и мирис на алкохол в мазата на къщата на И. е в общо количество 361 литра и при взетата проба е установено, че представлява дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 44,7% vol при 20˚С, годен за консумация. Съгласно изготвената митническа лабораторна експертизата, анализираната стока се характеризира като дестилатен алкохолен продукт с алкохолно съдържание по обем 44,7% vol, годен за консумация. На основание правило 1 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, АНО е приел, че може да се посочи класиране до ниво позиция по КН-2208, обхващаща „Етилов алкохол, неденатуриран с алкохолно съдържание по обем под 80%; дестилати, ликьори и други спиртни напитки“. Етилов алкохол по смисъла на чл.9, т.1 от ЗАДС е всеки продукт, включен в кодовете по КН 2207 и 2208 с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2% vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от КН. Анализираната проба с лабораторен код №428_4300_17 отговаря на това определение и следователно се определя като акцизна стока, като на основание чл.2, т.1 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки.

НП е съставено за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС, в която норма се съдържат няколко хипотези, една от които е, когато се държат акцизни стоки без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Не се спори между страните, че към момента на извършване на проверката такъв документ не е бил представен от И., като при снетите писмени обяснения от него с вх.№32-19008/24.01.2017 год. същият е заявил, че не притежава документ за платен акциз.

Същественото в случая е, че според определението на вменената като нарушена разпоредба на чл.126 от ЗАДС, лицето следва да държи акцизна стока, непридружена от съответен документ, удостоверяващ, че държателят на тази стока или друго лице са заплатили съответен акциз. Следователно, стоката, която се държи, следва да е акцизна и за нея да се дължи плащането на акциз, защото само ако се дължи такова плащане, то следва да бъде осъществено и съответно за това плащане ще се следва издаването на документ, който удостоверява последното. Ето защо касационната инстанция не споделя доводите на касатора, че годината на производство на акцизната стока е ирелевантна за съставомерността на деянието. Защото отмененият Закон за данък върху оборота и акцизите , обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г. и действал до 1.04.1994 год. , в своя дял V-„Акцизи“ (Нов - ДВ, бр. 19 от 1991 г.) е регламентирал, че се освобождават от акциз вината, използувани за производство на гроздова ракия и оцет, както и производството на вина и ракии от граждани в размер на 300 литра вино и 1600 градуса ракия на домакинство годишно. За произведените акцизни стоки до тези регламентирани размери, не се е дължало внасянето на акциз. Законът за данък върху оборота и акцизите е бил отменен със Закон за акцизите, обн. ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г. и отменен с понастоящем действащия Закон за акцизите и данъчните складове, в сила от 1.01.2006 год. Съгласно чл.2,т.3 от ЗА от 1994 год., не се начислява акциз върху производството от физически лица на ракии от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса ракия годишно на семейство. На физическите лица се начислява акциз за произведените количества ракии в размери над определените и в случаите, когато последните са произведени за лично потребление.

Но държането на такива акцизни стоки, за които не се дължи заплащането на акциз и съответно не се дължи издаването на документ, удостоверяващ такова плащане, следва да бъде доказано от държателя. В случая, в рамките на проведеното съдебно производство РС-Левски е положил всички усилия за установяване на обстоятелствата дължи ли се акциз за намереното количество алкохол в дома на жалбоподателя, такъв заплащан ли е и съответно издаван ли е документ, удостоверяващ заплащането на акциза. Според касационната инстанция обаче, противно на направените от РС изводи в тази насока, държателят на акцизните стоки И. не е доказал твърдяните от него обстоятелства. Действително, поискана е и назначена физико-химична експертиза, която да бъде извършена от Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки гр.София, но видно от писмо на л.75 от делото на РС е установено, че запитаното учреждение не разполага с методи за определяне времето на производство и периода на отлежаване на спиртни напитки. От страна на Централната митническа лаборатория при ЦМУ на Агенция „Митници“ пък е изготвено писмо на л.87, от което се установява, че лабораторията не разполага с необходимата методика, апаратура и експертиза за подобни изпитвания. Ето защо, при невъзможност относимите за отговорността на И. факти да бъдат установени посредством експертиза, съдът е анализирал представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на тези доказателства обаче съдът не е установил правилно фактите, което е довело до неправилни правни изводи.

По делото на РС-Левски на л.43 е приложена служебна бележка от ПК“Надежда“ –Петокладенци, издадена на наказаното лице в уверение на това, че същият е изварявал джибри в казана на кооперацията. Служебната бележка носи дата на издаване 24.01.2017 год., но не удостоверява нито в кой период И. е изварявал джибри, нито какво количество алкохол е добил от същите, поради което служебната бележка не може да послужи като относимо доказателство, годно да удостовери някаква връзка между удостоверените факти и намереното количество алкохол при проверката от митническите органи. Следва да се има предвид още, че в НП е посочено и този факт нито е оспорен, нито е оборен от И., че е извършена проверка относно регистрацията на потребителна кооперация „Надежда“ Петокладенци като специализиран малък обект за дестилиране (СМОД) в Българска акцизна централизирана информационна система, при която е установено, че липсват данни кооперацията да притежава подобна регистрация, което е задължително условие за упражняване на подобна дейност

На л.44-45 от делото на РС са приложени още четири броя квитанции (общо пет на брой, но двете са идентични по съдържание), издадени на името на В.Х.И., както следва: №39 за изваряване на джибри на 8.12.2005 год. с.Петокладенци, №24 за изваряване на ракия на 6.11.2006 год. с.Петокладенци, №31 за ракиеизваряване на 10.11.2008 год. с.Петокладенци, №16 за изваряване на ракия на 10.10.2005 год. с.Петокладенци; на л.62 е приложена квитанция на името на И. №58 за 12.09.2005 год. за изваряване на ракия с.Петокладенци. Представените квитанции удостоверяват заплащане на определени суми за изваряване на ракия, но е останало неизяснено дали платените суми съставляват платен акциз или такса към лицето/пункта, осъществяващо изваряването за осъществената услуга. В самите квитанции не се съдържат доказателства за извареното количество от една страна и от друга- не е установена връзката между приложените писмени документи и количествата намерени при проверката алкохол.

По делото са разпитани свидетелите А. Х. и Д. Б., които удостоверяват, че са притежавали съседни лозя на тези на С. И.-тъст на наказаното лице. Сочат, че И. е обработвал предоставеното му по силата на ПМС 64 от 1974 год. лозе, като е притежавал такова и в къщата си. Добитата реколта С. И. карал във Винпром-Левски, за преработка и е получавал готово вино и ракия, плащали са за ишлемето и акциз затова, което са получавали.Техните показания напълно кореспондират относно факта, че тъста на И.-С. А. е обработвал земи за земеделско ползване в местност „Карамандол“ в землището на гр.Левски с площ 400 кв.м., с приобщените по делото писмени доказателства на л.54-59 от делото на РС. Касационната инстанция намира обаче, че както писмените доказателства за обработвана земеделска земя, така и свидетелските показания относно факта на добиване на реколта от тази земеделска земя и производството на ракия и вино от нея от С. А., са общи и неконкретни и не налагат извод за връзка между намереното при проверката от митническите органи количество алкохол и това, произвеждано от реколтата на обработваната от А. земеделска земя.Те не удостоверяват нито какво количество алкохол е произведено и по кое време, нито че това произведено от С. И. количество е наследеното от И..

От заключението на изслушаната от РС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в архива на ПК „Надежда“ с.Петокладенци не се съхраняват производствени листове, свързани с дейността по изваряване на ракия на казана, като последният от 2008 год. не работи. Същевременно в община Левски документация, свързана с изваряване на ишлеме ракия от С. И. А. и съпругата му, не се съхранява, защото архивът е предаден в ТД на НАП-Плевен. От страна на ТД на НАП-Плевен е отговорено, че е изтекъл срокът за съхранение съгласно чл.42 от ЗСч. При посещение във Винпром Левски, ВЛ е установило, че документи не се съхраняват. Тези констатации обаче удостоверяват единствено факта на липсваща документация в проверените учреждения/предприятия, от което не могат да се правят изводи в една или друга посока.

В.Х.И. е депозирал писмени обяснения с вх.№32-19008/24.01.2017 год. на л.51 от делото на РС, дадени преди съставяне на акта за нарушение и издаване на НП, в които е посочил, че намерената ракия в мазата на къщата е останала от „баща ни“, варена е преди много години. Същите обяснения И. е дал и пред съда-протокол на л.67-че ракията е била на тъста и тъщата му, намирала се е в тяхната къща и след като се е оженил синът на И., е била пренесена в дома на И.. Твърди, че ракията е на около 15-20 години. Тъстът и тъщата му са обработвали лозе в местността „Карамандол“, което е било общинска собственост, събирали са реколтата, предавали са я на „Винпром“, заплащали са някаква сума и са получавали ракия, вино. След смъртта на тъста му, са продължили да стопанисват лозето и да се занимават с реколтата от него, И. е продължил да изварява ракия в Петокладенци, като е плащал затова. Но по-голяма част от ракията е останала от тъста му, почти всичката ракия, която е наследство на съпругата му. В същия смисъл са и показанията на св. Е. И.-съпруга на наказаното лице, която сочи, че баща й С. И. А. е починал през 1999 година, а това се установява и от удостоверение за наследници на л.82, като преди смъртта си баща й, и майка й, са обработвали лозе и са добивали грозде, предавали са го на Винпром, където го преработват и получават готов продукт, за което са заплащали. След смъртта на баща й са продължили да обработват лозето до определен момент, когато са го иззели, като същевременно в дома на родителите й имало лозе и съпругът й след смъртта на баща й изварявал ракия в кооперацията. Твърди, че иззетата от митническите органи ракия е тази, която е била в дома на нейните родители, събирана е в рамките на много години, тъй като баща й е бил любител винар, ракиджия, от всяка реколта на добитото грозде той е произвеждал ракия. Както И. обаче, който е санкциониран с оспореното пред РС наказателно постановление, така и съпругата му са заинтересовани от изхода на спора и техните показания не могат да се преценяват като обективни и достоверни. От друга страна останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства не са конкретни, не установяват нито произведеното количество алкохол, нито периода на производството му, още по-малко могат да установят някаква връзка между произвеждания от С. А. алкохол (ракия) и намерения при проверката. Не става ясно, че тази намерена при проверката ракия или дори част от нея е тази, произведена от С. А.. Липсват и писмени доказателства за периода, когато се твърди, че А. е произвел процесната ракия, удостоверяващи този факт, ето защо следва да се има предвид следното:

Бащата на съпругата на И. е починал през 1999 год. Ако се приеме, че намерената ракия в дома на И. е била произведена от тъста му С. А., то това придобиване е станало по време на действие на два закона- отмененият Закон за данък върху оборота и акцизите , обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г. и действал до 1.04.1994 год. и Закон за акцизите, обн. ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г. и отменен с понастоящем действащия Закон за акцизите и данъчните складове, в сила от 1.01.2006 год. Според чл.24в от ЗДОА от 1951 год., акцизът за ракиите се определя по данни от производствените листове и се внася след тяхното издаване, акцизът за вината се определя въз основа на данъчните декларации, представени в данъчната служба в срок, определен от нея. Внасянето на акциза се извършва в 7-дневен срок след подаването на декларацията. Образците на декларациите и производствените листове се утвърждават от министъра на финансите. Следователно, законът е изисквал във всички случаи издаването на определени документи, в случая производствени листи, от които да се установи произведеното количество ракия и съответно, ако то е надхвърляло количеството, предназначено за нужди на домакинството, за това количество се е дължало заплащането на акциз. Разпоредбата на чл.4а от Закон за акцизите от 1994 год. са предвиждали при производството на стоки с материали на клиента (ишлеме), акцизът да се начислява, събира и внася от лицето, което произвежда стоката на ишлеме. Физическите лица, производители на плодове и грозде, могат да ги предоставят за обмен срещу произведени вина и спиртни напитки или за преработка на ишлеме на регистрирани и лицензирани производители на вина и спиртни напитки, като получените спиртни напитки се бутилират, облагат се по раздел I от Тарифата за акцизите и се облепват с бандерол. Лицензираните производители водят отчетност за количествата на получените грозде и плодове и количествата на предадените ракии. Отчетността се води за всяко физическо лице отделно. От своя страна чл.8 от ЗА е предвиждал, че производството от физически лица на ракии за лично потребление се извършва при условията и по реда на чл. 4а или в пунктовете за дестилация на ферментирали плодови материали, предназначени за производство на ракия, регистрирани съгласно изискванията на Закона за виното и спиртните напитки. За изваряване на ракия е вменено задължение за съставяне на производствен лист от отговорника на пункта по ракиеизваряването, който събирал и внасял акциза за количествата ракии над размерите по чл. 2, т. 3 в бюджета на съответната община най-късно 7 дни след издаването на производствения лист. Разписано е в чл.8, че лицата, извършващи дейност в пунктовете по ал. 2, водят отчетност по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Този ред е разписан в разпоредбата на глава четвърта от ППЗА-РАКИИ, ПРОИЗВЕЖДАНИ ОТ ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА ОТ ГРОЗДЕ И ПЛОДОВЕ СОБСТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО. В чл.21 от тази глава е предвидено, че не се дължи акциз за ракии, произвеждани от физически лица от грозде и плодове собствено производство, за количества до 2000 алкохолни градуса на семейство годишно съгласно чл. 2, т. 3 ЗА. Но е стояло пред тези лица отново задължението да декларират произведените от тях количества ракии в производствен лист. Според ал.3 и ал.4 на чл.21 от ППЗА, производствените листове се отпечатват по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, съставят се на името на пълнолетен член на семейството от отговорника на пункта по ракиеизваряването, издават се в три екземпляра и се подписват във всеки конкретен случай от отговорника на пункта по ракиеизваряването и от лицето, на чието име се съставя. В алинеи от 5 до 10 на чл.21 е разписана процедурата във връзка с документацията и отчетността - при предаване на суровините и материалите в пунктовете за ракиеизваряване лицата по чл. 2, т. 3 от закона задължително представят декларация, че обработват лозя и/или овощните насаждения и са производители на грозде и/или плодове, по образец (приложение № 15); отговорникът на пункта по ракиеизваряване описва и ежемесечно представя първите екземпляри от производствените листове заедно с декларацията по ал. 5 в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по месторегистрацията на пункта. Вторият екземпляр на производствения лист се предава на физическото лице по чл. 2, т. 3 от закона, а третият остава към кочана на производствените листове; отговорникът на пункта по ракиеизваряването събира и внася акциза за количествата ракии над размерите по чл. 2, т. 3 от закона ; когато физическите лица предоставят произведените от тях грозде и плодове за обмен срещу произведени спиртни напитки или за преработка на ишлеме на регистрирани и лицензирани производители на спиртни напитки, лицензираният производител бутилира получените спиртни напитки, внася дължимия акциз по т. 3 от Тарифата за акцизите и облепва с бандерол спиртните напитки; в случаите по ал. 9 лицензираните производители водят отчетност за количествата на получените грозде и плодове и количествата на предадените ракии. Отчетността се води за всяко физическо лице отделно. Следователно, и Законът за акцизите е изисквал във всички случаи издаването на определени документи, в случая производствени листи, единият екземпляр от трите идентични от които задължително е оставал за съхранение у лицето по чл.2, т.3. Налага се извод, че и двата предхождащи ЗАДС закони, регламентиращи дейността по ракиеизваряване за лични нужди, са изисквали издаването и съхраняването на писмени документи, удостоверяващи произведеното количество алкохол, включително за нуждите на облагането с акциз за произведеното количество алкохол над позволеното за лична употреба. Такива писмени документи-производствени листи, доказващи произведените от праводателя на наказаното лице-С. А., респективно от самото наказано лице след смъртта на А., количества алкохол, не са представени от В.И.. Поради което е останало недоказано в рамките на проведеното производство, че намерената ракия е тази като асортимент и количество, произведена от С. А., за каквато свидетелстват част от разпитаните свидетели. Останалите събрани по делото доказателства-и писмени, и гласни, също не установяват такава връзка с намереното количество алкохол в дома на И.. В този смисъл, ирелевантни за съставомерността на деянието са обстоятелствата, свързани с начина и времето на възникване на държането, след като по делото не са събрани доказателства, които да сочат, че И. е държател на чужди стоки на правно основание, което да може да прехвърли задължението за притежаване и представяне на законовоизискуемите документи относно платените акцизни задължения на друго лице, било то и негов наследодател, респ. документи, удостоверяващи произведено количество, неизискващи заплащане на акциз. В този смисъл настоящата инстанция не споделя извода на въззивния съд, че представените писмени доказателства и свидетелски показания могат да бъдат кредитирани като относими доказателства, поради липса на установена връзка между тях и процесното количество и вид алкохол, и без тази връзка да е установена по безспорен начин. Невъзможността да се докаже противното на установеното от контролните органи чрез допустими от процесуалния закон доказателствени способи, налага извод за необорване на установените констатации, предвид, че изпълнителното деяние на вмененото нарушение е държане на акцизни стоки без придружителен документ , удостоверяващ заплащането на акциза, и не удостоверява по безспорен и несъмнен начин идентитет между съдържащата се в писмените доказателства и свидетелските показания информация и съответните количества и видове алкохол, намерени от контролните органи. В чл. 126 ЗАДС императивно е въведено задължението държането на всяка акцизна стока да е съпроводено с придружителен документ, от който да е видно, че акцизът за нея е заплатен, като в случая е ирелевантно дали акцизът е заплатен или не, тъй като, ако не беше заплатен или обезпечен, лицето би било санкционирано по чл. 123а ЗАДС, а не по чл. 126 ЗАДС. Т.е. изискването на закона е държането на акцизни стоки да бъде съпроводено с документ по смисъла на чл.126 от ЗАДС, поради което самият факт на държане на такива стоки без придружителен документ, е вече административно нарушение, защото се осъществява състава на чл. 126 от ЗАДС.

Като не е достигнал до същите изводи въз основа на събраните по делото доказателства, РС неправилно е установил релевантните за отговорността на И. факти и на това основание е достигнал до неправилни правни изводи за недоказаност на вмененото на И. нарушение. Ето защо оспореното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което процесното НП да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2 от 04.01.2018 г., постановено по нахд № 364/2017 г. на Районен съд – Левски и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 233 от 30.08.2017 г., издадено Началник Митница – Свищов, с което на В.Х.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.126, предложение първо от ЗАДС, чл.124 ал.1 и чл.128 ал.2 от ЗАДС, във връзка с чл.24 и чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба в размер на 3550,08 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, и на основание чл.107е вр. чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнет в полза на държавата предмета на нарушението-акцизни стоки-361 литра дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 44,7% vol при 20˚С, годен за консумация, получен чрез дестилация на ферментирала плодова суровина, съдържаща се общо в 48 броя стъклени дамаджани всяка по 5 литра и пластмасови туби с вместимост 11 литра, 10 литра и 7 литра, номерирани от №1 до №48, подробно описани в обстоятелствената част на НП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.