РЕШЕНИЕ № 270

гр. Плевен, 25 Април 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 1123/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от Закона за вътрешните работи /ЗМВР/ вр. чл. 23 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Образувано е по жалба на Ц.Ц. ***, чрез адвокат П. Д. от АК - Враца срещу разпореждане на мл. полицейски инспектор „КОС“ при Първо РУ - Плевен М. В. М. от 08.12.2017 г. по чл. 64 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, с което му е разпоредено да предаде личния си ловен билет до 15.12.2017 г.

Жалбоподателят иска оспореното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно, нецелесъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и при липса на правомощия по ЗОБВВПИ. Счита, че са допуснати и нарушения на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Счита, че е посочено само формалното основание за издаване на заповедта, но не са изложени фактическите мотиви – не са посочени всички факти и обстоятелства, които са мотивирали органа, издал оспорения административен акт. Сочи, че в обжалваното разпореждане липсват ясни фактически основания за издаването му, изписване единствено на правното основание на чл. 64 от ЗМВР и изречението „Да предаде до 15.12.2017 г. ловен билет № 233064 издаден на 25.01.2012 г. от ТП – ДГС гр. Плевен, поради изключване от СЛРД – Плевен“, не може да се приеме, че покрива изискванията на закона за мотивираност на акта, като мотивите за издаването на процесното разпореждане не се съдържат в каквито и да е било други документи, част от административната преписка, нито пък самото разпореждане препраща към други документи, за да се приложи тълкуването на закона дадено в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България. Счита, че в разпореждането не може да се направи извод за конкретно поведение на жалбоподателя, обосноваващо издаването на разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и за прекратяване на някакви противоправни действия, както и не става ясно защо е прието, че поведението на жалбоподателя е противоправно, това не става ясно и от прочита на самото разпореждане. Счита, че констатираното нарушение и липсата на основани реквизити на акта е достатъчно основание за отмяната му, а това в случая не може да бъде сторено доколкото при липсата на ясни мотиви в разпореждането остават неясни фактите, възприети от ответника. Посочва, че административният орган е бил длъжен при издаването на оспореното разпореждане да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването на акта, съгласно чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР и общите изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи, че лисата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, като този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени разпореждането като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Счита, че е налице едно неправилно разпореждане постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в явно противоречие с материалния закон и напълно необосновано, поради което моли да бъде отменено оспореното разпореждане, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П. Д. с пълномощно на л. 9 от делото. Поддържа жалбата на изложение в нея основания. Моли да бъде отменено оспореното полицейско разпореждане като незаконосъобразно и нецелесъобразно.

Ответникът – М. В. М. – Младши полицейски инспектор „КОС“ при Първо РУ – Плевен при ОД на МВР - Плевен, редовно призован, се явява лично. Посочва, че в Първо РУ - Плевен е било получено писмо от Директора на Горско стопанство – Плевен, с което са уведомени, че лицето Ц.Ц.Н. е с прекратени членски права в Ловно-рибарското дружество – Плевен и с оглед на това следва да се вземе отношение по отнемането на разрешителното му за дейност с огнестрелно оръжие и другото им желание е било да им се съдейства за изземване ловния билет на господин Н., като тъй като са предприети действията по изземването на оръжието на по-ранен етап и той вече е с отнето разрешително. Посочва, че е разговаряно по телефон с Директора на Горското стопанство, тъй като лицето е заявило, че е станал член на друга ловно-рибарска дружинка, но Директорът е уведомил, че този билет, който следва да се изземе е въз основа на предното му членство и за това той следва да бъде върнат, като след това вече ще му издават нов. Сочи, че тъй като лицето не е донесло билета затова му е разпоредено с протокол за полицейско разпореждане до коя дата следва да го предаде в Горско стопанство – Плевен. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение № 1547//21.12.2017 г. л.22 от делото/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е разпореждане от 08.12.2017 г. на мл. полицейски инспектор „КОС“ при Първо РУ – на ОД на МВР-Плевен М. В. М., с което е разпоредено на настоящия жалбоподател да предаде до 15.12.2017 г. ловния си билет № 233064, издаден на 25.01.2012 г. от ТП-ДГС-Плевен, поради изключване от СЛРД-Плевен. Като правно основание е посочен чл. 64 от ЗМВР, както и правомощията на органа по ЗОБВВПИ.

Няма спор между страните, че издателят на оспореното разпореждане е полицейски орган и заема длъжността мл. полицейски инспектор „КОС“ при Първо РУ – на ОД на МВР-Плевен. Съгласно чл. 57, ал.1 от ЗМВР – полицейски органи са органи, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8, в случая е осъществената дейност може да бъде определена като превантивна, т.е такава по чл. 6, ал.1, т. 8 от ЗМВР. Посоченото се потвърждава и от удостоверение от отдел Човешки ресурси относно заеманата длъжност и правомощия на ответника, приложено на л.62 от делото. Настоящият състав намира, предвид посоченото, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган.

Разпореждането е издадено в писмена форма и има необходимото по закона съдържание.

В чл. 64, ал.5 от ЗМВР, императивно и изчерпателно, са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа разпореждане, което е издадено в писмена форма. Това са: 1. наименование на органа, който го издава - мл. полицейски инспектор „КОС“ при Първо РУ -Плевен ; 2. адресат на разпореждането – посочени са трите имена, ЕГН и адрес на жалбоподателя; 3. фактически и правни основания за издаване – изключването на жалбоподателя от СЛРД – Плевен, правното основание чл. 64 от ЗМВР; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението – да предаде ловен билет № 233064 до 15.12.2017 г.; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва – налице е такова указание в края на първа страница на разпореждането; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му – налице в началото и края на разпореждането.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че в оспореното разпореждане липсват пълни и точни фактически основания за издаването му, като от семплите мотиви не се разбира, кои противоправни действия на лицето налагат издаването на разпореждането. Този недостатък на разпореждането обаче не е съществен и не може да обоснове незаконосъобразност на административния акт.

Ответникът е посочел, че разпоредителната част е обоснована от изключването на жалбоподателя от СЛРД – Плевен. Това е подкрепено с доказателства – писмо изх. № 4587/21.11.2017 Г. на Директора на ДГС-Плевен Я.П., с което последният е потърсил помощ от Началник на Първо РУ –при ОД на МВР –Плевен за задържане и предаване на ловния билет № 233064/25.01.2012, предоставен на настоящия жалбоподател, предвид че същия е изключен от СЛРД-Плевен. Към това писмо е приложено писмо изх. № 67/21.11.2017 г. от Председателя на Управителния съвет на Ловно рибарско дружество Плевен, с което Директора на ДГС-Плевен е уведомен, че с решение от 17.11.2017 г. общото събрание е изключило Ц.Ц.Н. ловец от Ловно рибарска дружина Опанец от Съюза на Ловно рибарските дружества Плевен и е необходимо изземването на членската му карта.

С администратевната преписка са представени и доказателства – квитанция за платен встъпителен членски внос в ловно рибарското дружество – Червен бряг от 22.11.2017 г. и обяснение на жалбоподателя /л.44/, че няма да предаде ловния си билет, тъй като е член на ловната дружинка в гр. Койнаре и притежава валидна членска карта, копие от която също е приложена.

Тези доказателства, установяват че жалбоподателят към датата на издаване на оспореното разпореждане е член на ново ловно рибарско сдружение, а именно Сдружение на ловно рибарските дружества - Червен бряг. Това Сдружение извършва дейност на територията на Държавно горско стопанство Плевен, видно от писмо на директора на ДГС –Плевен, приложено на л.59 от делото. Следователно той има правомощието по издаване и заверката на ловни билети и за това сдружение.

Според чл. 23, ал.3 изр.второ от закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ и чл. 22, ал.1 от правилник за приложение /ПП/ ЗЛОД билетът за лов се издава и съответно - се заверява ежегодно от директора на държавното горско стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето.

Доколкото по делото се установи безспорно, че жалбоподателят е изключен от Сдружението на ловно рибарските дружества Плевен и приет в друго сдружение, а именно това в Червен бряг, то е следва да върне ловния си билет и да подаде искане за издаване на нов билет.

Изводът се налага от изискванията за ежегодна презаверка на ловния билет и документите, които се изискват, за да бъде проведена тази процедура. Презаверяването на ловните билети е уредено в чл. 23, ал.3 от ЗЛОД и чл. 23, ал.4 от ППЗЛОД. Според цитираната разпоредба на ППЗЛОД - презаверката на ловните билети се извършва в държавните горски стопанства и в държавните ловни стопанства, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, след представяне на заверена членска карта от ловно сдружение по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча за съответната година и документ за платена годишна вноска за стопанисване по чл. 37а от Закона за лова и опазване на дивеча. От текста на нормата се установяват предпоставките, необходими за презаверяване на ловен билет: компетентен орган – началник ДГС/ ДЛС; ловно сдружение, което да извършва дейност в района на ДГС/ ДЛС; представяне на заверена членска карта от ловното сдружение; представяне на документ за платена годишна вноска за стопанисване по чл. 37а от ЗЛОД. Може да се направи извод, че издавеното и презаверката на всеки ловен билет е свързана с членството в точно определено ловно сдружение. След като жалбоподателят е вече е член на ново Сдружение, то той следва да върне ловния си билет, получен като член на Сдружението на ловно рибарските дружества Плевен и да получи такъв след представяне на доказателства, че е член на Сдружението на ловно рибарските дружества в Чревен бряг. Обстоятелството, че и в двата случая се произнася Директора на ДГС Плевен не променя факта, че ловният билет е свързан с членството в конкретно Сдружение и не може да се ползва билета, издаден и свързан с членството на лицето в друго Сдружение.

Посоченото води до извод, че е било налице посоченото в разпореждането фактическо основание за издаване му.

Доколкото директорът на ДГС Плевен по официален път с писмено искане /л12 от делото/ е потърсил съдействие от органите на полицията да изземат и предадат ловния билет на жалбоподателя, като ответникът се е отзовал с оспореното разпореждане, то съдът намира, че е било налице и правното основание за издаване на оспореното разпореждане. Чл. 64 от ЗМВР дава право на полицейските органи да издават писмени разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

При направения извод, че оспореното разпореждане е издавено от компетентен орган, в писмена форма, правилно издирен и приложен материален закон и без съществени процесуални нарушения при постановяването му и при съобразяване с целта на закона – да се осигури спазването на правовия ред от гражданите, то жалбата поставила начало на настоящото производство следва да бъде отхвърляна, като неоснователна.

При този изход на делото претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя също следа да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Ц. ***, чрез адвокат П. Д. от АК - Враца срещу разпореждане на мл. полицейски инспектор „КОС“ при Първо РУ - Плевен М. В. М. от 08.12.2017 г. по чл. 64 от Закона за министерство на вътрешните работи, с което му е разпоредено да предаде личния си ловен билет до 15.12.2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.Ц. ***, чрез адвокат П. Д. от АК - Враца за присъждане на направените от него разноски по административно дело.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/