РЕШЕНИЕ

160

град Плевен, 20 Март 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети март  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Десислава Добрева   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 122/2018 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.Д.Б. срещу решение № 808/06.10.2017 г. по а.н.д. № 2375/2017 г. на Районен съд гр. Плевен  с доводи, че първоинстанционното решение е несправедливо, неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез с постановеното решение № 362/25.07.2017 г. по адм. дело № 485/2017 г. на Административен съд – Плевен. Счита, че с постановеното решение съдът е пренебрегнал изцяло мотивите за отмяната на решение № 349/27.04.2017 г. по н.а.х.д. № 285/2017 г. на Районен съд гр. Плевен. Посочва, че с обжалваното решение № 808/06.10.2017 г. по а.н.д. № 2375/2017 г. на Районен съд гр. Плевен отново се потвърждава наложената му глоба от 1000 (хиляда) лева с наказателно постановление № 223994-F247265/08.11.2016 г., каквато глоба не му е налагана от административно – наказващия орган. Твърди, че в наказателното производство не жалбоподателят е длъжен да доказва пред съда своята невинност по наложеното му наказание от административно – наказващия орган, а съда е следвало да изиска от същия да докаже, че нарушението е извършено умишлено и не е имало законова пречка за предотвратяване на евентуалното нарушение, ако изобщо е извършено такова. Навежда доводи, че тежестта за установяване на фактите и обстоятелствата, доказващи нарушението в административно – наказателния процес лежи върху органа издал наказателното постановление, като този извод произтича от т. 7 на ППВС № 10/1973 г. Твърди, че никога не е извършвал нарушения, с които се нарушава установеният ред на държавно управление и в частност, да е нарушил чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството. Излага доводи, че дори и да е бил подал наличния към 30.06.2015 г. годишен финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава 7 от ЗСч в Търговския регистър за публикуване без копие от протокола от общото събрание на акционерите, че те са приети е щяло да последва отказ от публикуването им и отново е щяло да се счита от Агенцията по вписванията, че те не са подадени в срок. Посочва, че няма законов текст, с който да бъде задължено общото събрание на акционерите да приеме годишния финансов отчет в определени срокове, а напротив. Твърди, че общото събрание чрез гласуване с мнозинство регламентирано с устава на акционерното дружество, може да приеме или да не приеме годишния финансов отчет и то без да се мотивира за това. Навежда доводи, че в жалбата си до първоинстанционния съд изрично е посочил, че „няма проведено общо събрание на акционерите на „ПИПРА“ АД, на което да е приет годишният финансов отчет за 2016 година“, което означавало, че не е провеждано общо събрание на акционерите, на което да е докладван годишният финансов отчет с предложение за приемането му, което е било отхвърлено с гласовете на мнозинството в общото събрание. Твърди, че общо събрание на акционерите е провеждане на 24.06.2016 г. и с мнозинство от гласовете, общото събрание не е приело годишния финансов счетоводен отчет за 2015 г. и доклада на експерт счетоводителя. Изразява несъгласие, с посоченото в мотивите на първоинстанционното решение, че е бил напълно наясно, че извършва нарушение на т. 1 от чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Сочи, че лингвистично, написаното от него в жалбата до първоинстанционния съд и казаното от него в съдебното заседание, няма нищо общо с твърденията на съдията – докладчик и коренно изменя смисъла на написаното и казаното от него. Твърди, че съобразно събраните доказателства в съдебното дирене, обективно не кредитират по никакъв начин, че той в качеството му на изпълнителен директор на „ПИПРА“ АД е нарушил чл. 38, ал. 1 от ЗСч. и то виновно. Счита, че стриктно е спазил чл. 38, ал. 1 от ЗСч. и по никакъв начин не го е нарушил. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, както и да отмени наказателно постановление № 223994-F247265/08.11.2016 г.

В съдебно заседание касаторът  - П.Д.Б. ***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, се представлява от ст. юрк Ц. Г.. Моли съдът  да постанови решение, с което да потвърди решението на Районен съд гр. Плевен като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че касаторът  е следвало  така да организира  дейността на акционерното дружество, че да бъде изготвен в законоустановения срок годишен финансов отчет и същият да бъде публикуван в търговския регистър, поради, което счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр. Плевен за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че  с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на пъроинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен, с което  на П.Д.Б. в качеството му на изпълнителен директор на „ПИПРА“ АД, ЕИК 824106361, със седалище гр. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. „Индустриален“, с адрес за призоваване гр. гр. София 1330, ж.к. „Красна поляна“ бл. № 337 Б, вх. Г, ет. 7, ап. 69,  на основание чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лв., за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗСч.- не е изпълнил задължението си да публикува годишен финансов отчет за 2015 година на дружеството в срок до 30.06.2016 година.

Настоящата инстанция намира, че решението на РС-Плевен е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП. РС-Плевен при проверка на законосъобразността на НП е посочил обжалваното НП, с което е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, а в диспозитива на решението е потвърдил НП, с което е наложена глоба в размер на 1000 лева т.е. въобще не се е съобразил с указанията на Административен съд –Плевен, дадени с решение по канд № 485 по описа за 2017 година на съда. РС-Плевен също не е взел предвид обстоятелството, че по делото не е доказана материалната компетентност на административно-наказващия орган по Закона за счетоводството. Съгласно посочено в НП, директорът на ТД на НАП Велико Търново е упълномощен да издава НП за нарушения по ЗСч със заповед № ЗМФ-166/29.02.2016 г. Тази заповед не е представена и не е приета по делото като доказателство. Представена е друга заповед / от 2015 год/, в която липсва отбелязване, че директорите на ТД на НАП могат да налагат наказания за административни нарушения по ЗСч. Установяването на компетентността на административно наказващия орган е задължителен елемент при преценката дали оспореното НП е постановено законосъобразно. Липсата на доказателства в тази връзка е съществен пропуск, който винаги води до извод за незаконосъобразност на НП.

Решаващият съд, като е достигнал до обратния извод, е постановил неправилно решение, което не съответства на събраните по делото доказателства и закона и следва да бъде отменено, като бъде отменено и  НП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 808/06.10.2017 г., постановено по н.а.х.д.  № 2375/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016 г. на Директор на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.