РЕШЕНИЕ
№ 160
град Плевен, 20 Март 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Десислава
Добрева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 122/2018 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Д.Б. срещу
решение № 808/06.10.2017 г. по а.н.д. № 2375/2017 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение е
несправедливо, неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез с
постановеното решение № 362/25.07.2017 г. по адм. дело № 485/2017 г. на
Административен съд – Плевен. Счита, че с постановеното решение съдът е
пренебрегнал изцяло мотивите за отмяната на решение № 349/27.04.2017 г. по н.а.х.д.
№ 285/2017 г. на Районен съд гр. Плевен. Посочва, че с обжалваното решение №
808/06.10.2017 г. по а.н.д. № 2375/2017 г. на Районен съд гр. Плевен отново се
потвърждава наложената му глоба от 1000 (хиляда) лева с наказателно
постановление № 223994-F247265/08.11.2016 г.,
каквато глоба не му е налагана от административно – наказващия орган. Твърди,
че в наказателното производство не жалбоподателят е длъжен да доказва пред съда
своята невинност по наложеното му наказание от административно – наказващия орган,
а съда е следвало да изиска от същия да докаже, че нарушението е извършено
умишлено и не е имало законова пречка за предотвратяване на евентуалното нарушение,
ако изобщо е извършено такова. Навежда доводи, че тежестта за установяване на
фактите и обстоятелствата, доказващи нарушението в административно –
наказателния процес лежи върху органа издал наказателното постановление, като
този извод произтича от т. 7 на ППВС № 10/1973 г. Твърди, че никога не е
извършвал нарушения, с които се нарушава установеният ред на държавно
управление и в частност, да е нарушил чл. 38, ал. 1 от Закона за
счетоводството. Излага доводи, че дори и да е бил подал наличния към 30.06.2015
г. годишен финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава 7 от ЗСч в Търговския регистър за публикуване без копие от протокола от
общото събрание на акционерите, че те са приети е щяло да последва отказ от
публикуването им и отново е щяло да се счита от Агенцията по вписванията, че те
не са подадени в срок. Посочва, че няма законов текст, с който да бъде
задължено общото събрание на акционерите да приеме годишния финансов отчет в
определени срокове, а напротив. Твърди, че общото събрание чрез гласуване с
мнозинство регламентирано с устава на акционерното дружество, може да приеме
или да не приеме годишния финансов отчет и то без да се мотивира за това. Навежда
доводи, че в жалбата си до първоинстанционния съд изрично е посочил, че „няма
проведено общо събрание на акционерите на „ПИПРА“ АД, на което да е приет
годишният финансов отчет за 2016 година“, което означавало, че не е провеждано
общо събрание на акционерите, на което да е докладван годишният финансов отчет
с предложение за приемането му, което е било отхвърлено с гласовете на
мнозинството в общото събрание. Твърди, че общо събрание на акционерите е
провеждане на 24.06.2016 г. и с мнозинство от гласовете, общото събрание не е
приело годишния финансов счетоводен отчет за 2015 г. и доклада на експерт
счетоводителя. Изразява несъгласие, с посоченото в мотивите на първоинстанционното
решение, че е бил напълно наясно, че извършва нарушение на т. 1 от чл. 38, ал.
1 от ЗСч. Сочи, че лингвистично, написаното от него в жалбата до
първоинстанционния съд и казаното от него в съдебното заседание, няма нищо общо
с твърденията на съдията – докладчик и коренно изменя смисъла на написаното и
казаното от него. Твърди, че съобразно събраните доказателства в съдебното
дирене, обективно не кредитират по никакъв начин, че той в качеството му на
изпълнителен директор на „ПИПРА“ АД е нарушил чл. 38, ал. 1 от ЗСч. и то
виновно. Счита, че стриктно е спазил чл. 38, ал. 1 от ЗСч. и по никакъв начин
не го е нарушил. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд,
както и да отмени наказателно постановление № 223994-F247265/08.11.2016 г.
В съдебно
заседание касаторът - П.Д.Б. ***, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Велико
Търново, офис Плевен, се представлява от ст. юрк Ц. Г.. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди
решението на Районен съд гр. Плевен като правилно, законосъобразно и
обосновано. Счита, че касаторът е
следвало така да организира дейността на акционерното дружество, че да бъде
изготвен в законоустановения срок годишен финансов отчет и същият да бъде
публикуван в търговския регистър, поради, което счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд гр. Плевен за правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че
решението на пъроинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016 г. на Директор на ТД на НАП –
Велико Търново, офис – Плевен, с което
на П.Д.Б. в качеството му на изпълнителен директор на „ПИПРА“ АД, ЕИК
824106361, със седалище гр. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. „Индустриален“, с
адрес за призоваване гр. гр. София 1330, ж.к. „Красна поляна“ бл. № 337 Б, вх.
Г, ет. 7, ап. 69, на основание чл. 53,
ал. 1, във вр. с чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от ЗСч е
наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лв., за извършено нарушение по чл. 38,
ал. 1 от ЗСч.- не е изпълнил задължението си да публикува годишен финансов
отчет за 2015 година на дружеството в срок до 30.06.2016 година.
Настоящата
инстанция намира, че решението на РС-Плевен е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, като бъде отменено и НП. РС-Плевен при проверка на
законосъобразността на НП е посочил обжалваното НП, с което е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева, а в диспозитива на решението е потвърдил
НП, с което е наложена глоба в размер на 1000 лева т.е. въобще не се е
съобразил с указанията на Административен съд –Плевен, дадени с решение по канд
№ 485 по описа за 2017 година на съда. РС-Плевен също не е взел предвид
обстоятелството, че по делото не е доказана материалната компетентност на
административно-наказващия орган по Закона за счетоводството. Съгласно посочено
в НП, директорът на ТД на НАП Велико Търново е упълномощен да издава НП за
нарушения по ЗСч със заповед № ЗМФ-166/29.02.2016 г. Тази заповед не е
представена и не е приета по делото като доказателство. Представена е друга
заповед / от 2015 год/, в която липсва отбелязване, че директорите на ТД на НАП
могат да налагат наказания за административни нарушения по ЗСч. Установяването
на компетентността на административно наказващия орган е задължителен елемент
при преценката дали оспореното НП е постановено законосъобразно. Липсата на
доказателства в тази връзка е съществен пропуск, който винаги води до извод за
незаконосъобразност на НП.
Решаващият съд, като
е достигнал до обратния извод, е постановил неправилно решение, което не
съответства на събраните по делото доказателства и закона и следва да бъде
отменено, като бъде отменено и НП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 808/06.10.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 2375/2017 г.
на Районен съд - гр. Плевен, като вместо него постановява:
Отменя наказателно
постановление № 223994-F247265 от 08.11.2016 г. на Директор на ТД на НАП –
Велико Търново, офис – Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.