ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197

   гр.Плевен, 2.02.2018 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на втори февруари  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                                  Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №1122  по описа на Административен съд – Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр с чл.144 от АПК.

Делото е образувано по жалба от И.М.С. *** с ЕГН ********** и М.Г.С. *** с ЕГН **********, против  Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002798/19.11.2017 год.  на Началник сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР-Плевен,  с която спрямо  И.М.С. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

С Определение №1542/21.12.2017 год. съдът е насрочил производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е призовал страните.

След насрочване на делото е постъпила Заповед №316з-180/16.01.2018 год.  от Началник сектор ПП в отдел ОП при ОД на МВР Плевен, с която е оттеглена Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002798/19.11.2017 год.  на Началник сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР-Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е оттеглена с представената №316з-180/16.01.2018 год.  поради  погрешно посочена датата на установяване на нарушението  и погрешно посочен час на нарушението, което според административния орган е довело до липса на достатъчно доказателства относно времето на извършване на нарушението.

На основание постъпилата заповед за оттегляне на оспорения акт, настоящият състав на съда с Определение №136/18.01.2018 год. е оставил без разглеждане жалба от И.М.С. *** с ЕГН ********** и М.Г.С. *** с ЕГН **********, против  Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002798/19.11.2017 год.  на Началник сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР-Плевен,  с която спрямо  И.М.С. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Със същото определение е прекратил производството по делото. Определението за прекратяване на делото е връчено и на двамата жалбоподатели на 18.01.2018 год.

На 24.01.2018 год. е постъпила молба с вх.№414 от двамата жалбоподатели, които са поискали допълване на постановеното определение в частта за разноските. Посочили са, че молба за присъждане на направените от тях разноски е била подадена още на 10.01.2018 год., ведно с приложен списък затова и доказателства, че разноските са действително понесени.

Молбата е изпратена за становище на ответника , който в указания срок е депозирал такова с вх.№536/31.01.2018 год., като е посочил, че не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като подадената жалба не е подписана от адвокат; делото не е разглеждано в открито съдебно заседание и не е осъществявано процесуално представителство, по делото не е представена писмена защита и няма доказателства за извършени устни консултации; договорът за правна защита и съдействие не е представен своевременно, ведно с жалбата. Алтернативно, ако съдът прецени да присъди разноски, е направено възражение за тяхната прекомерност, като се развиват подробни съображения в тази насока.

Съдът намира така депозираната молба за допустима като подадена в установения от ГПК срок и от надлежна страна в процеса, за която изходът на делото е благоприятен.

По основателността на молбата съдът съобрази следното:

Жалбата от И.М.С. и М.Г.С., поставила началото на съдебното производство по делото, е подписана от самите жалбоподатели. С Определение №1542/21.12.2017 год. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. След постановяване на това определение по делото е постъпила молба с вх.№206/10.01.2017 год., с която жалбоподателите са поискали  да се даде ход на насроченото за 25.01.2018 година дело и да се разгледа жалбата по същество в случай, че не присъстват на насроченото съдебно заседание. С молбата се претендира присъждане на направените по делото разноски. В самата молба е обективиран и списък на направените от жалбоподателите разноски, както следва-20 лева държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение в размер на 950лева съгласно приложен към молбата договор за правна защита и съдействие. По силата на чл.1 от договора от 5.12.2017 год. на л.41, сключен само между жалбоподателя И.С. и адв. С. от САК, адвокатът се е съгласил  да окаже правна защита и съдействие на доверителя, като му предостави устни консултации и изготви жалба за оспорване по съдебен ред против заповедта за прилагане на ПАМ. В чл.4.1 от договора е договорено адвокатско възнаграждение  за предоставяне на посочените правна защита и съдействие, в размер на 950 лева. По т.4.2 и  т.4.3 е уговорено, че адвокатският хонорар ще бъде изискуем на 2.01.2018 год. и ще бъде платим в брой, а страните ще удостоверят получаването на адвокатския хонорар от довереника, като приподпишат  договора на указаното за това място, а приподписването ще има значение на разписка за заплащането в брой и получаването на адвокатския хонорар от доверителя. След подписване на договора има отпечатан текст, че в съответствие с чл.4.3от договора страните потвърждават, че на 2.01.2018 год. довереникът е получил в брой от доверителя уговорения адвокатски хонорар в пълен размер.

Разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК предвижда, че подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. На това основание подателите на жалбата имат право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, преди приключване на делото с краен акт, съдът не  се е произнесъл по него с постановения съдебен акт. Налице са и доказателства за действително заплащане на претендираните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение – платежен документ на л.10, удостоверяващ заплащането на д.т. в размер на 20лева-по 10 лева за всеки един от жалбоподателите, и удостоверяване заплащането на договореното възнаграждение за един адвокат в договора за правна защита и съдействие, по аргумент от ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС. На всички тези основания на жалбоподателите се дължат разноски за производството.

Разноските за заплатена държавна такса следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 20 лева.

Разноски за адвокат може да претендира единствено жалбоподателя И.С.,защото само той е направил такива. Относно размера на претендираните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат – 950 лева, ответникът е възразил, че са прекомерни. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата изисква размерът да бъде справедлив и обоснован и да не бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер за съответния вид работа. В конкретния случай обжалваемият интерес е неоценяем. Размерът на адвокатския хонорар в този случай следва  да бъде определен и при спазване на изискванията на чл.9, ал.1  във връзка с чл. 8, ал.3 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Оспорената заповед не е издадена по реда на нормативен акт измежду изброените в чл.8, ал.2 от Наредбата. Предвид, че  с договора за правна защита и съдействие е договорено между единия жалбоподател –И.М.С. и упълномощения адвокат, изготвянето на жалба против оспорената заповед, каквато безспорно е изготвена, макар и подписана от жалбоподателите , а не от адвоката, което не е недопустимо; жалбата е само една, подадена и от двамата жалбоподатели; делото не е с фактическа и правна сложност, по него не е проведено нито едно съдебно заседание, съдът счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата във връзка с чл.8, ал.3 от същата, съгласно която за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004 год. във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год., съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид направеното възражение за прекомерност, на жалбоподателите следва да се присъдят разноски, както следва: на жалбоподателката М.Г.С.- разноски в размер на 10 лева , съставляващи д.т. за образуване на делото, на жалбоподателя И.М.С.-разноски в размер на 385 лева, от които 10 лева д.т. за образуване на делото и 375 лева поискано, договорено и реално платено възнаграждение за един адвокат, съставлащо плащане по чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004 год. в размер на ¾ от възнаграждението по чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год.(3/4 от 500 лева)-за изготвяне на жалба против оспорената заповед.

Воден от горното и на основание ч.248, ал.1 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ДОПЪЛВА Определение №136/18.01.2018 год. по адм.дело №1122/2017 год., както следва:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на М.Г.С. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 10(десет)  лева, съставляващи д.т. за образуване на делото.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на И.М.С. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 385 (триста осемдесет и пет) лева, от които 10 лева д.т. за образуване на делото и 375 лева поискано, договорено и реално платено възнаграждение за един адвокат.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.М.С. за присъждане на разноски адвокатско възнаграждение за разликата над присъдената сума от 375 лева до пълния претендиран размер от 950 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.

     Преписи от определението да се изпратят  на страните.

                             

 

СЪДИЯ: