Р E Ш Е Н И Е

№ 189

гр.Плевен, 30 Март 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                         

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 121 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1209 от 28.12.2017 г., постановено по НАХД № 3451 по описа за 2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-004944/28.12.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на П.Н.Б. ***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 9 контролни точки, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от П.Н.Б. ***, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че нарушенията визирани в НП не се доказват по безспорен и категоричен начин, поради което не могат да бъдат вменени във вина на касатора. Счита се още, че обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 303 от НПК, като освен това е допуснато и нарушение на материалния закон. Твърди се, че в тежестта на доказване е на наказващия орган. Сочи се, че разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП е бланкетна и не посочва при какви светлинни сигнали какви действия следва да извършват участниците в пътното движение. В тази връзка се твърди, че конкретната правна норма, която съдържа правилото за поведение е дадена в разпоредбата на чл.12 от ЗДвП и Глава осма от ППЗДвП. Счита се, че непосочването на съответните разпоредби от ППЗДвП е процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН досежно непълната правна квалификация на деянието. Счита се, че районният съд неправилно взема решение за доказаност на извършеното деяние на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвид принципа за непосредственост да провери отразените в АУАН фактически обстоятелства. Посочва се, че районният съд не е проявил необходимата процесуална активност, а от друга страна разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на наказващия орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление, каквото не е било сторено от административнонаказващия орган. Счита се, че посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените нарушения и не би могло да бъде санирано в последващ стадий на производството, включително чрез установяване на нарушението в съдебната фаза на производството. В заключение се моли решението на Районен съд-Плевен да бъде отменено.      

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът П.Н.Б., редовно призован, се явява лично и моли решението на районния съд да бъде отменено. Сочи, че районният съд не е проявил процесуална активност за разкриване на обективната истина. Представя писмени бележки с подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на П.Б. за това, че на 20.12.2016г. в 19.40часа в гр.Плевен на кръстовището на ул.“Дойран“ и ул.“Ал.Стамболийски“ като водач на л.а. БМВ 318 ИС с рег.№ЕН***ВХ при движение преминава на неразрешаващ сигнал (червен) на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Констатираното е квалифицирано като нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от всички писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че от страна на Б. е извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. Посочил е, че не е оборена доказателствената сила на редовно съставения акт, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Посочил е още, в коя част кредитира показания на св.В. и в коя не ги кредитира и защо. За недоказани са приети твърденията на Б., че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Посочил е също, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като размера на санкцията е фиксиран в закона.

Решението на районния съд е правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно издадено наказателно постановление. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, като съдът е изложил мотиви защо оставя без уважение искането да бъде изискан видеозапис. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба. Настоящият състав не констатира наличие на нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които да не са съобразени от районния съд. Описанието на деянието по чл.6 т.1 от ЗДвП способства в достатъчна степен за индивидуализиране на нарушението, поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектиращо върху правото на защита на наказаното лице и обуславящо отмяната на НП. В подкрепа на изложеното е и направеното от Б. възражение в АУАН, от което се установява, че лицето е разбрало какво нарушение му се вменява. Също така в хода на съдебното следствие Б. не е оборил доказателствената сила на редовно съставения акт, поради което правилно районният съд е достигнал до извода за доказаност на извършеното нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Ето защо районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1209 от 28.12.2017 г., постановено по НАХД № 3451 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.