Р E Ш Е Н И Е
№ 117
гр.Плевен, 27 Февруари 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИEВА
при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 1121 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
решение № 1038 от 21.11.2017 год., постановено по НАХД № 1835/2017 год., Районен съд – Плевен е
потвърдил наказателно постановление № 17-0938-001738 от 19.04.2017 година на
Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция” - Плевен, с което
на основание чл. 179 ал. І т. 5 предложение ІV във вр. с чл. 175 ал. І т. 5 от
ЗДП на С.А.С. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания
съответно глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по
чл. 50 ал. І от ЗДП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за извършеното административно нарушение по
чл. 123 ал. І, т. 3 буква „В“ от ЗДП.
Недоволен от горното решение останал адв. Д.М. от ВАК, процесуален
представител на С.А.С., който е подал касационна жалба против него в
законоустановения срок. В жалбата се излагат оплаквания, че въззивният съдебен
акт е постановен в нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че приетата за
установена фактическа обстановка от РС- Плевен е недоказана, че касаторът С. не
е извършил нарушение на правилата за движение, а такова е извършено от движещия
се след него автомобил, който не е спазил дистанция, което е причина за
настъпилото ПТП. Сочи, че съдът не е изискал справка по отношение на
обстоятелството дали водачът, който е причинил ПТП е санкциониран. В заключение
се иска отмяна на НП и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
В съдебно заседание касаторът не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР- Плевен не се представлява и не е ангажира становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна,
но не по изложените от касатора оплаквания.
За да постанови обжалваното решение Районен съд-
Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 05.04.2017 година,
около 8:50 часа, полицейските служители Д. А. и В. В. и двамата от сектор ПП
при ОД на МВР Плевен, били изпратени на настъпило произшествие в град Плевен,
ул. „Цар Самуил” на кръгова връзка с ул. „Васил Левски” посока бензиностанция
„Шел”. На мястото същите установили спрял с включени аварийни светлини и
обезопасен с триъгълник лек автомобил „БМВ 523 И” с регистрационен № ЕН *** КВ
с водач И. К. И.. И. обяснил на полицейските служители, че малко преди
настъпването на пътно транспортното произшествие се движел в посока от ж. к „
Сторгозия“ към центъра на град Плевен. При навлизането си в кръговата връзка И.
се намирал в лявата лента за движение. Тогава изведнъж пред него ненадейно
изскочил лек автомобил „Фолксваген Пасат” с регистрационен № ЕН *** ВТ, идващ в
посока от улица „Лозенка“ като му отнел предимството. Пътната настилка била
мокра и И. не могъл да спре веднага. Последвал удар между двата автомобила, в
резултат на който на лекият автомобил БМВ била охлузена и деформирана предна
броня вдясно, а на другият автомобил били деформирани заден ляв калник и
охлузена задна броня в ляво. И. обяснил и това, че след като и двата автомобила
преустановили движението си провел разговор с жалбоподателя, помолил го да
остане на мястото до пристигането на полицията. Жалбоподателят настоявал, че
виновен за случилото се е водача на лекият автомобил БМВ, ядосан напуснал
местопроизшествието.
Въз основа подадените от страна на И. данни за
регистрационният номер на автомобила, участвал в пътно транспортното
произшествие бил установен и телефонният номер на жалбоподателят. След като бил извикан от полицейските
служители същият се върнал на мястото на произшествието.
В присъствието и на двамата водачи бил извършен оглед
на двата автомобила, отразен в нарочен протокол. На място на жалбоподателят бил
съставен и акт за извършени две административни нарушения, а именно: Като водач
на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с регистрационен № ЕН *** ВТ не пропуснал
движещият се по път с предимство лек автомобил „БМВ 523 И” с регистрационен №
ЕН *** КВ и предизвикал пътно транспортно произшествие с материални щети, както
и напуснал мястото на произшествието преди пристигането на контролните органи.
Жалбоподателят подписал акта като в него вписал и своите възражения. Въз основа
на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в
което изцяло е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателят
е санкциониран с глоби в размер съответно на 200 лева и 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършените административни
нарушения по чл. 50 ал. І от ЗДП и по чл. 123 ал. І т. 3 буква В от ЗДП.
Въззивният съд е приел, че описаната в АУАН и
възпроизведена в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка,
се установява по несъмнен и категоричен начин от приобщените по реда на чл. 283
от НПК в хода на съдебното следствие по делото писмени доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № 1738 от 05.04.2017 година на младши
автоконтрольор при сектор ПП при ОД на МВР – Плевен; наказателно постановление
№ 17-0938-001738 от 19.04.2017 година на началник група към ОД на МВР – Плевен,
сектор „Пътна полиция”; докладна записка от Д. А. - младши автоконтрольор в
сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен; докладна записка от В. В. - младши
автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен; справка от Пламен Минков –
полицейски инспектор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен с регистрационен №
316р-18351 от 14.06.2017 година; заявление от адвокат Д.М. – процесуален
представител на жалбоподателя до Директора на ОД на МВР – Плевен с входящ №
316000-20872 от 09.06.2017 година; заявление от адвокат Д.М. – процесуален
представител на жалбоподателя до сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен с входящ №
316000-18893 от 26.05.2017 година; копие от регресна покана относно щета №
43081411700514 от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД с изходящ № 92-4457 от
09.05.2017 година; копие от протокол за ПТП № 1625746 от 05.04.2017 година;
справка за нарушител на името на жалбоподателя С.А.С.; Заповед № 8121з – 746 от
01.06.2017 година на Министъра на вътрешните работи, както и гласните такива-
показанията на свидетелите Д. А., В. В. и И. И..
Това негово становище се споделя от настоящия съдебен
състав.
Оплакванията на касатора, свързани с приетата за
установена от въззивния съд фактическа обстановка са неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на производството
пред Районен съд- Плевен не са събрани доказателства, които да опровергават
посочената по-горе доказателствената стойност на АУАН. Показанията на
свидетелите Д. А., В. В. и И. И. кореспондират помежду си и установяват именно
фактологията по съставения АУАН. Не са ангажирани каквито и да е доказателства,
които да са в противовес на тези показания, както и на издадените въз основа на
тях докладни записки и протокол за ПТП. От горните доказателства се установяват
по несъмнен начин извършването на нарушенията, предмет на обжалваното НП, самоличността
на извършителя и неговата вина. Предвид горното въззивният съд правилно е приел
за доказано, че касаторът е осъществил състав на нарушение по чл. 50 ал. 1 ЗДП.
Същият като водач на МПС не спазил поставения преди кръговата връзка знак Б1,
отнел предимство на движещия се вече в кръговата връзка лек автомобил БМВ, в
резултат на което последвал удар с щети и по двата автомобила. Несъмнено е
доказано и второто нарушение, за което е санкциониран С., а именно на чл. 123 ал. 1 от ЗДП, който
задължава водачите на пътни превозни средства, участници в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди и между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те да не напускат
местопроизшествието, а да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълняват дадените им указания.
Несъстоятелни са в тази връзка доводите на касатора за
обстоятелството, че въззивният съд не бил изискал справка за обстоятелството
дали свидетелят И. И. е бил санкциониран за неспазване на дистанция. Това
обстоятелство е абсолютно ирелевантно по отношение ангажираната
административнонаказателна отговорност на С.С. за осъществените от него
нарушения на правилата на ЗДП.
От приетата
като писмено доказателство заверено копие от заповед № 8121з-748/24.06.2015г.
на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на свидетеля Д.
А. за съставяне на процесния АУАН. От същото писмено доказателство се
установявани компетентността на административнонаказващия орган да издаде
съответното НП, което е предмет на делото. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на възложените
им функции.
Касационната
инстанция намира обаче, че е допуснато нарушение при приложение санкционната
разпоредба на чл. 179 ал. І, т. 5 предложение ІV ЗДП. Административнонаказващият орган е
наложил глоба в размер на 200 лв. при фиксиран размер на глобата от 150 лв.
Това нарушение не е съобразено от въззивния съд, което налага отмяна на
постановеното решение в тази му част и изменение на обжалваното НП в частта му,
относно размера на наложената глоба, която следва да бъде намалена до
законоустановения й размер. Не са допуснати нарушения при приложения
разпоредбата на чл. 175 ал. І, т. 5 от ЗДП. Наложените административни наказания
глоба и лишаване от право за управление на МПС са в минималните предвидени от
закона размери.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. 2
вр.чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
1038 от 21.11.2017 год.,
постановено по НАХД № 1835/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен в частта
му, с която е потвърдено наказателно постановление № 17-0938-001738 от
19.04.2017 година на Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна
полиция” - Плевен, с което на основание чл. 179 ал. І т. 5 предложение ІV ЗДП, по отношение на С.А.С. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 17-0938-001738 от 19.04.2017 година на Началник група към ОД на
МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция” – Плевен в частта му досежно размера на наложената
по отношение на С.А.С. *** на основание чл. 179 ал. І т. 5 предложение ІV ЗДП
глоба, като вместо такава в размер на 200 /двеста/ лева, налага глоба в размер на 150 /сто и петдесет/лв.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1038 от 21.11.2017 год., постановено по НАХД № 1835/2017
год. по описа на Районен съд – Плевен в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.