РЕШЕНИЕ

№ 197

град Плевен, 30 Март 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 120/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община – Плевен чрез юрк П.П., срещу решение № 1166/15.12.2017 г. по н.а.х.д. № 2745/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че коментираните от съда признаци (сочени като съставомерни) присъстват в акта, откъдето са буквално пренесени в наказателното постановление. Посочва се, че видно от АУАН животните на Р.Р. влизат в двора на детска градини „Иглика“, която е общинска собственост, от което следва, че животните движейки се безстопанствено, и влизайки неконтролирано в посочения обществен обект, застрашават общинската собственост и я увреждат. Навеждат се доводи, че не следва да се омаловажава рискът пораждан за децата ползващи услугата в обекта. Счита се, че не е необходимо детайлно описание в акта нито на конкретната застрашена собственост, нито пък на начинът по който е застрашена. Изразява се несъгласие с изложените от съда аргументи, според които правната квалификация на деянието следва да е по чл. 27 от нарушената Наредба на ОбС – Плевен. Сочи се, че несъставомерността на описаното по посочената нарушена разпоредба, не е равносилно на липса на конкретна нарушена законова норма. Излагат се доводи, че преценката за съответствие между словесното описани и цифровата (правната) квалификация на извършеното е въпрос на мироглед и в конкретния случай гледната точка на решаващия съд не може да замества административно – наказващият орган в тази му дейност. Счита се, че напълно възможно е едно деяние да съвместява признаците на повече от едно нарушения, като въпрос на оперативна самостоятелност на контролиращите органи е по коя точно от разпоредбите ще отнесат извършеното. Като неправилни и необосновани се посочват изводите на съда, че „несъответствието между установеното и квалифицирано под съответната правна норма нарушение в акта и в наказателното постановление, е достатъчно основание за отмяна на последното.“ Твърди се, че административно – наказващият орган не може да въвежда в наказателното постановление данни, нефигуриращи в АУАН и няма право да променя/подменя квалификацията на деянието дадена от проверяващите. Посочва се, че в конкретния случай, така както изискват строго формалните правила на АНП и квалификацията на деянието и фактическата обстановка са дословно пренесени от АУАН в наказателното постановление, при което е налице пълно смислено и цифрово единство. Счита се, че тъй като оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, то решението на първоинстанционния съд е неправилно. Твърди се, че в хода на съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Моли се съдът да отмени решение № 1166/15.12.2017 г. по н.а.х.д. № 2745/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен и да потвърди изцяло наказателно постановление № 1671/15.09.2017 г. на кмета на Община – Плевен.

В съдебно заседание касаторът - Община – Плевен, се представлява от юрк П.П.. Моли съдът да уважи касационната жалба срещу решение № 1166 от 15.12.2017 г. на Районен съд гр. Плевен по н.а.х.д. № 2745/2017 г. Счита същото за неправилно и необосновано и в същото време и за незаконосъобразно, тъй като същото не съответства на духа на приложимия нормативен акт. Посочва, че не е извършвана проверка, доколко животните са отглеждани при спазване на изисквания на Закона за ветеринарно-медицинските дейности и Наредба № 2, тъй като има възможност в селата да се отглеждат едрокопитни животни, но това не е било елемент на проверка. Твърди, че лицето е допуснало отглежданите от него крави да се движат безстопанствено по улиците в селото, като по този начин са навлезли в детската градина, находяща се в същото населено място. Навежда доводи, че деянието е правилно квалифицирано по разпоредбата на чл. 29, а обстоятелството чия е била застрашената собственост, която съдът счита за недоказано, счита за несъстоятелно, тъй като обект на защита са всички собствености - общинската и частната. Счита, че която и да е била застрашената собственост, се явява като състав на деянието, с оглед на което като са навлезли в детската градина и са поставили под заплаха, както общинската собственост, така и децата, които са били в съответното заведение, лицето е извършило това нарушение. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно издадено, при спазване на всички административно – производствените правила, с оглед на което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание ответникът – Р.А.Р. ***, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура -Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, счита че касационната жалба е основателна, като мотивите подробно са изложени в същата и предлага на съда да я уважи.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение отменено наказателно постановление №1671/15.09.2017г. на Заместник кмет на Община Плевен, оправомощен със заповед РД 10-495/14.04.2016г. на кмета на Община-Плевен, с което на Р.А.Р. *** е наложено административно наказание на основание чл.51 от Наредба №2 на Общински съвет-Плевен за опазване на околната среда в Община Плевен /пр. с Решение №913/25.06.2006г., изм. Решение №1339/31.05.2007г. на ОбС-Плевен/реш. №039/31.08.2011г., реш. №1282/27.11.2014г./ – глоба в размер на 200,00 лв., за това, че на 17.07.2017г. около 10:30 часа в с. Беглеж, ул. „Гена Димитрова“ , лицето е допуснало безстопанствено движение на селскостопански животни – крави, в строителните граници на ул. „Гена Димитрова“, като същите животни влизат и в двора на детска градина „Иглика“, с което е нарушил разпоредбата на чл.29 от Наредба №2 на Общински съвет-Плевен.

Съдът е отменил решението като е приел, че неправилно е квалифицирано деянието като нарушение по смисъла на чл. 29 от Наредба № 2 за опазване на околната среда в Община Плевен, тъй като безстопанственото движение на селскостопански животни в строителните граници на населеното място трябва да застрашава общинска собственост, собствеността на населението и земеделската земя, като не са налице доказателства за застрашаване и не може да се приеме, че е осъществен състав на нарушението. Съдът е изложил мотиви, че в случая като нарушена норма следва да се приеме чл.27, т. 1 от Наредба № 2 на Община Плевен, тъй като животните са се движили в границите на населеното място, а съгласно горецитираната норма с оглед предотвратяване замърсяването с отпадъци вследствие отглеждане на селскостопански животни и кучета, отглеждани в домовете, не се допуска събирането на дребен и едър рогат добитък за паша и сезонно отглеждане в регулацията на населените места.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът е обсъдил събраните доказателства, свидетелски показания, като е изложил мотиви относно кредитирането им и правилно е приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е налице състав на нарушението по чл. 29 от Наредба № 2 на Община Плевен. В случая касационната инстанция намира, че не са ангажирани доказателства относно собствеността на посочените в НП крави, за да се направи извод, че именно Р.Р. е наказателно отговорно лице и следва да носи отговорност.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1166/15.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2745/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.