Р Е Ш Е Н И Е

№ 225

гр. Плевен, 13 Април 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Н. ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 119/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н.П. *** срещу Решение № 1198 от 27.12.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3014/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 35-0000513/11.10.2017г. на Главен инспектор П. И. в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Областен отдел Плевен, с което на Н.П.Д. ***, на осн. чл. 93 ал.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС, затова че на 22.09.2017г., около 12:30 ч. в гр. Плевен, Автогара Плевен, като водач на автобус с Рег. № ЕН9463ВТ, марка „Ивеко“ извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Кнежа-Плевен с пътен лист № 034732, като не представя в момента на проверката маршрутно разписание, заверено със свеж печат на общината възложител.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Счита постановеното от въззивния съд решение за неправилно, тъй като не е отчетено обстоятелството, че извършеното нарушение е маловажно. Сочи, че се притеснил от обстоятелството, че има хора в автобуса, които започнали да роптаят, че се забавя с разписанието и, че ще изпуснат другите връзки към местата, закъдето пътуват. Затова не успял да намери маршрутното разписание в документите. Но го представил в определения му от инспектора 3-дневен срок в оригинал и ксерокопие, за което написал обяснение, което прилага към касационната жалба, но въпреки това било издадено НП. На момента нямало как да го представи, тъй като били почивни дни. Счита, че наказващият орган е действал целесъобразно, без да съобрази, че са налице обстоятелства за приложението на чл. 28 от ЗАНН и не е изложил съображения защо случаят не е маловажен. Сочи, че не може да плати наложената глоба от 500 лв., защото заплатата му е толкова. Моли за отмяна на обжалваното решение, по същество – за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - Областен отдел– Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага аргументи, че след като е извършвал превоз по тази линия, жалбоподателят е разполагал с утвърдено от общината разписание. Поради това извършеното нарушение не представлява такава изключителна обществена опасност, не е висока обществената опасност и на извършителя.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състав на соченото нарушение на чл. 40 ал.1 т.5 от Наредба № 2 /15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Наредбата е издадена на осн. чл. 18 от Закона за автомобилните превози. Разпоредбата на чл. 40 ал.1 т.5 от Наредба № 2/2002г. задължава водача по време на работа и при поискване от контролните органи да представи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината – възложител по образец съгласно Приложение № 1. Чл. 93 ал.2 от Закона за автомобилните превози предвижда наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за водач на МПС, извършващ обществен превоз на пътници, който не представи в момента на проверката документи, изискуеми по силата на подзаконови актове по приложението на закона.

В случая е безспорно доказано и не се оспорва от жалбоподателя, че в момента на проверката на 22.09.2017г. той като водач на МПС е извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Кнежа-Плевен с пътен лист, но не е представил на контролните органи маршрутно разписание, заверено със свеж печат на общината-възложител, изискуемо съгласно чл. 40 ал.1 т.5 от Наредба №2/2002г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от същата дата. Във възраженията водачът написал, че има такова, но не го открива в автобуса и ще го представи в законния срок. Представил е такова по-късно – на 25.09.2017г. в дадения 3-дневен срок за възражения.

Правилно при тези обстоятелства районният съд е преценил, че е осъществен състав на посоченото нарушение, тъй като разпоредбата изисква представянето на маршрутно разписание в определената форма – със свеж печат и подпис на общината, което водача следва да представи към определен момент, а именно – към момента на проверката, а не по-късно.

Нарушението е формално, на просто извършване и затова случаят не се отличава от останалите нарушения от този вид, а и не се сочат и представят доказателства за обстоятелства, които да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на дееца и на деянието спрямо останалите нарушения от същия вид. Поради това правилно съдът е преценил, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН и случаят не може да се определи като маловажен.

Наложеният размер на наказанието „глоба“ е във фиксиран размер – 500 лв., определен в закона и за съда не съществува възможност да го намали.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1198 от 27.12.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3014/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.