РЕШЕНИЕ

№ 98

град Плевен, 16 Февруари 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Анета Петрова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1119/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.К.П. ***, чрез адв. Д.П. ***, срещу решение № 1036/21.11.2017 г. по а.н.д. № 2388/2017 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно в частта за потвърждаване на наказателно постановление № 17-0938-002757/31.07.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“. Навеждат се доводи, че в ал. 3 на чл. 170 от ЗДвП, законодателя е предвидил възможност през нощта, сигнал за спиране да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Посочва, че според трайната съдебна практика – звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретното ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място. Счита, че светлинният сигнал също не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка, тъй като този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на пътни превозни средства да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Посочва, че подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение, не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. Излага доводи, че в мотивите на първоинстанционния съдебен акт единствено е възприето, че полицейските служители са подали светлинен, а после и звуков сигнал, но липсва отговор дали тези сигнали се приравняват на такива, касаещи спиране на МПС. Моли съдът да отмени решение № 1036/21.11.2017 г. по а.н.д. № 2388/2017 г. на Районен съд гр. Плевен и да постанови друго, с което да отмени наказателно постановление № 17-0938-002757/31.07.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ като неправилно и незаконосъобразно или алтернативно, да го измени към предвидения по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП минимум на наказание.

В съдебно заседание касаторът - К.К.П. ***, чрез адв. Д.П. ***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР гр. Плевен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 17-0938-002757/31.07.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на К.К.П. ***, за това, че на 19.07.2017 г. в 02.15 часа в гр. Плевен, на пл. „Македония“ като водач на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ЕН ***КК, не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган -нарушение на чл. 103 от ЗДвП и управлява МПС – трамвай или самоходна машина под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8/1000 до 1.2/1000 –нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на управелние за срок от 6 месеца и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. В случая безспорно са установени двете нарушения, като съдът е обсъдил доводите на П., писмените доказателства и свидетелските показания и е изложил мотиви, които изцяло се споделят. Не са допуснати процесуални нарушения, посочени са мотиви относно липсата на основание за изменение на наложените санкции, тъй като са ангажирани доказателства, че лицето нарушава правилата за движение често и степента на обществено опасност на дееца е съобразена. Касационната инстанция намира, че така установените нарушения са съответно санкционирани и наказанията правилно са индивидуализирани като е отчетено обстоятелството, че П. има значителен брой установени и санкциониран с НП нарушения по ЗДвП и не следва да бъдат определени наказания към минимума, предвиден в закона.

Изложеното в касационната жалба относно звуков и светлинен сигнал, приравняването им на сигнал за спиране, е неоснователно, тъй като безспорно е констатирано , че лицето не е спряло на подаден сигнал за спиране от контролните органи. Съгласно чл. 170, ал.3 от ЗДвП при спиране на превозно средство за проверка служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. Разпоредбата допуска и други способи за подаване на сигнала. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден с описваща полукръг червена светлина, като сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет и именно такъв е конкретният случай.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1036/21.11.2017 г. по а.н.д. № 2388/2017 г. на Районен съд - Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.