Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

гр. Плевен, 2 Март 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1118/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Б.М.Ю. *** срещу Решение № 958/06.11.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2343/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 27-430-2/27.06.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - София, с което на осн. чл. 233а и чл. 220 ал.2 от Закона за здравето на д-р Б.М.Ю. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.89 ал.1 във вр. чл.88 ал.1 от ЗЗ, затова че при проверка на 04.11.2016 г. е установено, че д-р Ю. като лекуващ лекар и оператор в проведената на 19.08.2016 г. във ВМА МБАЛ-Плевен оперативна хирургическа интервенция „реоперация“ на М. А. К. в периода 15.08.-19.08.2016г. не е предоставил и получил в писмена форма Декларация за информирано съгласие на пациентката за провеждане на оперативната интервенция. Съдът е намалил размера на наложеното наказание „глоба“ от 500 лева на 300 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Излага доводи, че не е извършил соченото нарушение. Счита, че при постановяване на съдебното решение не е отчетено обстоятелството, че втората хирургическа интервенция се явява продължение на лечението, за което пациентката предварително е уведомена и за което се е подписала в Декларацията за информирано съгласие. Посочва, че в самата Декларация за информирано съгласие в т.3 е заявено, че могат да бъдат направени допълнителни или различни от планираните процедури, за което пациента упълномощава лекуващия лекар и екипа му да извършат всички тези процедури занапред, които са необходими по тяхна професионална преценка, каквото действие представлява втората хирургическа интервенция. Втората хирургична процедура представлява една малка част от първата интервенция, която е задължителна и се извършва с вид местна упойка „спинална“, при която не се засяга и променя съзнанието на пациента. Тя се явява продължение на лечението, за което пациента предварително е уведомен и за което се е подписал в декларацията за информирано съгласие и това не налага преподписването на едни и същи декларации в рамките на една и съща хоспитализация (болничен престой). Алтернативно моли случая да бъде приет за маловажен, тъй като извършеното нарушение не е ощетило никой. Моли за отмяна на решението, а по същество – за отмяна на НП. Алтернативно счита, че са налице условията за прилагането на чл. 93 т.9 от НК вр. чл. 11 и чл. 28 от ЗАНН и квалифицирането на извършеното административно нарушение като маловажно.

Ответникът по касация – Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – София не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен счита, че с оглед събраните по делото писмени доказателства, решението е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд е достигнал до правилни фактически изводи, потвърждаващи описаното подробно в акта деяние.

Безспорно е доказано от приобщените писмени и гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя, че при проверка от служители на ИАМО – София, инициирана с писмо от РС „Военна полиция“ и извършена в периода 31.10.2016г. – 04.11.2016г., въз основа на представената писмена документация в отделение по ортопедия и травматология във ВМА-МБАЛ- Плевен се установило следното:

М. А. К. на 68 години била приета на 02.08.2016г. в отделението с диагноза „коксартроза в ляво“ като при приемането на пациентката била предоставена декларация за информирано съгласие по чл. 89 ал.1 от ЗЗ и същата била запозната със състоянието си и потвърдила, че доброволно приема всички диагностични и хирургични процедури, предвидени за нея във връзка с предстояща хирургична операция – алопластика на лява тазобедрена става. Тази оперативна интервенция била извършена на 04.08.2016г. под спинална упойка, което е отразено в оперативен протокол. След раздвижването на пациентката на 15.08.2016г. била проведена контролна графия на лявата й тазобедрена става, при което се установило, че поставеният метален ринг се намира в позиция близка до хоризонталната т.е. не е в необходимото положение. Това наложило болната да бъде реоперирана, след обсъждане на случая и взето решение на лекарски колегиум. Оперативната намеса „реконструкцио“ е извършена със спинална анестезия на 19.08.2016г. от екип с оператор д-р Ю., асистент Д-р Т., инструментатор – м.с. И. и анестезиолог – д-р Й. и м.с. К., за което е изготвен оперативен протокол. Преди втората операция не е представена декларация за информирано съгласие на пациентката за тази интервенция – реконструкция на алопластика на лявата тазобедрена става. Впоследствие поддържала висока температура, а на 02.09.2016г. пациентката била изписана с подобрение за лечение в домашни условия, което станало по нейно желание, удостоверено писмено. Постъпила отново на 07.09.2016г. с усложнения, след което починала на 08.09.2016г.

Извършената хирургична интервенция на 19.08.2016г. е повторна и преди извършването й пациентката не е дала своето информирано съгласие в изискуемата съгласно чл. 89 ал.1 ЗЗ писмена форма и с необходимото съдържание съгласно чл. 88 ал.1 от ЗЗ. Така е било нарушено правото на пациентката да направи информиран избор дали да приеме или да откаже предложеното второ оперативно лечение като прецени евентуалните рискове, ползи и неудобства за живота и здравето си, след като бъде запозната с целите и естеството на това лечение, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

Такова информирано писмено съгласие по смисъла на чл. 89 ал.1 ЗЗ е необходимо преди всяка хирургична интервенция и обхваща само конкретната операция, която предстои да бъде извършена и която изрично се записва във формата на съгласието, дори и когато се касае за една диагноза в рамките на една хоспитализация. Съгласието по т.3 от бланковата форма, използвана в лечебното заведение обхваща само тези допълнителни или различни от планираните процедури, които възникнат в хода на предвидената, за която пациента е дал съгласието си и които са необходими и препоръчителни от професионална гледна точка. Те попадат в изключението по чл. 89 ал.2 ЗЗ, когато писмено съгласие от пациента не е необходимо и то по обективни причини и в интерес на здравето му, а именно когато непосредствено е застрашен животът му и физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие или е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител и др. случаи, когато законът го изисква. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че конкретният случай не е такъв. Касае се за допълнителна повторна операция и преди предприемането й пациентката е била в съзнание, в нормално физическо и психично състояние, позволяващо й да направи необходимата преценка и да даде съгласието си и не е имало никаква обективна пречка това да бъде сторено.

Ето защо соченото нарушение на чл. 89 ал.1 вр. чл. 88 ал.1 от ЗЗ е безспорно доказано. Д-р Б.Ю. е наказан на осн. чл. 220 ал.2 от ЗЗ в качеството си на лекуващ лекар и оператор, извършил втората хирургична интервенция, затова че е извършил интервенцията без наличието на предварително писмено съгласие от пациентката за това. Разпоредбата предвижда наказание глоба в размер от 500 лв. до 1500 лв. за първо нарушение, каквото е констатирано в случая и административно-наказващият орган е наложил наказание в законоустановения минимален размер, предвиден за извършеното нарушение.

Предвид леталния изход от лечението, настоящата касационна инстанция не възприема изтъкнатите от касатора доводи, че се касае за маловажен случай на нарушение, което го отграничава от останалите случаи на нарушения от този вид. Нарушената разпоредба е въведена в защита на особено важен интерес – живота и здравето на пациента и в случая този значим интерес е бил накърнен, поради което не са налице множество и изключителни смекчаващи вината обстоятелства или липса на настъпили вредни последици, които да обосноват извод за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е съобразено при индивидуализацията на наказанието.

Неправилно районният съд е възприел, че се касае за нарушение по чл. 220 ал.1 ЗЗ, предвиждащ наказание за нарушение на чл. 88 ал.1 ЗЗ, каквото процесното не е. По този начин първоинстанционният съд като е изменил НП е намалил наказанието глоба на 300 лв. и така е слязъл под законоустановения минимум, предвиден в чл. 220 ал.2 ЗЗ за извършеното нарушение.

Но предвид липсата на касационна жалба от ИАМО – София и забраната за утежняване положението на жалбоподателя, така постановеното решение ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 958/06.11.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2343/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.