Решение по Административно дело 116/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 282

гр. Плевен, 2 Май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 116/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Настоящето дело е образувано възоснова на определение № 189/31.01.2018г., постановено по адм.д. № 1029/2017г. по описа на Административен съд- Плевен, с което е отделен за разглеждане в друго съдебно производство искът на лишения от свобода Е.Ц.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Плевен, обективиран в искова молба с вх. рег. № 4466/23.11.2017г, да бъде осъден ответника ГДИН- София да му заплати обезщетение за имуществени вреди за счупен часовник в размер на 3000 евро, на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. От последваща молба /л.77/, подадена от ищеца е видно, че претенцията му е за времето : „От 01.10.2017г. до датата на насрочване на делото“. В тази молба се сочи, че претенцията касае и неимуществени вреди. След депозиране на тази молба на ищеца е предоставена правна помощ по реда на ЗПП. Назначеният служебен адвокат Я.Д. *** е депозирал заявление /л.92/, с което от името на ищеца прави уточнение на исковата претенция, а именно, че тя касае обезщетяване само на имуществени вреди в размер на 3000 евро, представляващи обезщетение за счупен часовник и не се претендира обезщетение за неимуществени вреди. С горното заявление се конкретизират нарушени права на ищеца по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, а именно, че е налице необоснована употреба на помощни средства, при която е счупен часовник „Frank Muller“, които действия уронват човешкото му достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност, във връзка с повреждане и частично или пълно унищожаване на веща му“.

В първоначално депозираната ИМ и уточнението на същата, направено от ищеца с молба вх. рег. № 787/15.02.2018г. ищецът твърди, че на 22.06.2017г. е бил настанен в изолаторна килия за осигуряване на безопасността му. Написал молба за преместване в друг затвор, а именно Затвора- Враца, но същата не била уважена. На 18.09.2017г. бил извикан на комисия при началника на Затвора- Плевен, където му било заявено, че го преместват на първи етаж, 2-ра група. Три дни след настаняването му, т.е. на 01.10.2017г., в килията влезли две маскирани лица, които имали палки. Нанесли му побой, вследствие на който ищецът бил откаран в спешен кабинет за преглед и оказване на медицинска помощ. След връщането му в Затвора главният надзирател му предал ръчния му часовник „Frank Muller“, който бил счупен. Изложените по- горе обстоятелства съставляват фактическите основания за исковата претенция на ищеца Е.Ц.И..

Постъпило е писмено становище от ответника ГДИН- София /л.103-106/, в което се оспорва изцяло предявеният иск. Излагат се доводи, че от описа на личните вещи на ищеца не се установява към 01.10.2017г. той да е притежавал ръчен часовник марка „Frank Muller“, а такъв марка „Булгари“. Твърди се, че няма данни ищецът да е уведомявал администрацията на Затвора за счупване/повреждане на вещ, негова собственост. Извършителите на побоя са установени в хода на извършена проверка /двама лишени от свобода, на които са наложени съответни дисциплинарни наказания/, но хода на проверката ищецът също не е заявил обстоятелство, че е бил счупен личния му часовник. Излагат се доводи, че искът е неоснователен, тъй като по делото не е установен акт /действие или бездействие/ на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които да са довели до претендираните имуществени вреди. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл.96, т.2 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да се грижат за опазване на имуществото си. В заключение се изразява становище, че не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, неприложима е презумпцията на чл.294, ал.5 ЗИНЗС, поради което искът на Е.Ц.И. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ищецът е редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат Я.Д. - назначен за процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната помощ. Същият излага доводи, че предявеният иск е основателен и доказан и моли да бъде уважен. Твърди, че часовникът с марка „Frank Muller“ не е заведен като лична вещ на доверителя му, но не по негова вина, а по вина на затворническата администрация и поради обстоятелството, че ищецът го предоставя в съдебно заседание като веществено доказателство, както и поради обстоятелството, че пряко се установява, че същият е в неработещо състояние, то исковата претенция следва да бъде уважена.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П.. Пледира да бъде отхвърлена така предявената искова молба от Е.Ц.И.. Излага доводи, че от приложените писмени доказателства, които не са оспорени от ищеца, се установява получаването от страна на лишения от свобода И. на различни вещи и продукти и в описната справка е записан единствено часовник с марка „Булгари“, по отношение на който има образувано друго съдебно производство. Твърденията за собственост на ищеца върху часовник с марка „Frank Muller“ се появяват за пръв път в молба на ищеца от 25.10.2017г., като същият не е представил в рамките на съдебното производство каквито и да е било доказателства за правото си на собственост върху въпросната вещ, нито че я е притежавал по надлежния ред в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Сочи, че настоящето съдебно производство не касае бездействие на затворническата администрация във връзка с извършеното нападение по отношение на ищеца, тъй като за горното е налице друго съдебно производство между същите страни Излага становище, че искът е недопустим, а ако съдът го счете за допустим, то той е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 300 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че с оглед представените по делото доказателства исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, поради което намира, че така предявеният иск като цяло е неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът приема с оглед обстоятелствената част на ИМ, нейния петитум, както и допълнително депозираните уточнения от ищеца и от неговия процесуален представител адв. Я.Д., че е сезиран с иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение в размер от 3000 евро, за претърпените от него имуществени вреди, представляващи обезщетение за счупен часовник марка „Frank Muller“, настъпили при нанесен му побой на 01.10.2017г. в Затвора Плевен от две лица с маски и палки, с което са нарушени права на ищеца по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Съобразно заявлението на адв. Д. /л.92/, нарушението на правата на ищеца се изразява в необоснована употреба на помощни средства, при която е счупен часовник „Frank Muller“, които действия уронват човешкото му достойнство и пораждат чувство на страх, незащитеност и малоценност, във връзка с повреждане и частично или пълно унищожаване на веща му.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия нормативен акт. Законодателят не е определил вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение, поради което претенцията за причинени имуществени вреди е допустима. Тези вреди обаче следва да са в резултат на нарушения на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС. В нея е предвидено, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /ал. 1/. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал. 2/.

Настоящият съд намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

От представените от ответника писмени доказателства, а именно два бр. декларации /л.107 и 108/ и протокол „Опис на личните вещи на ново- постъпили лица в Затвора- Плевен“ /л.109 и 110/ се установява, че ищецът е получил на 25.06.2017г. от посетител на име Т. Р. И. вещи, сред които и часовник, чиято марка и модел не са описани. От приложено на л.140 от делото обяснение на ищеца, изготвено на 28.09.2017г. може да се направи извод, че се касае за ръчен часовник марка „Булгари“.От представената от ответника справка /л.141/ е видно, че ищецът е направил оплакване за обстоятелството, че ръчният му часовник марка „Булгари“ му е бил отнет от лишения от свобода М. С.. В горната справка се сочи, че лишеният от свобода Е.Ц.И. е посочил в обяснението си от 28.09.2017т., че марката на часовникът му е „Булгари“, а в обясненията си от 25.10.2017г. сочи марка на притежавания от него часовник „Frank Muller“. При проведеното на 03.04.2018г. открито съдебно заседание ищецът представи като веществено доказателство неработещ часовник с изписана върху циферблата марка „Frank Muller“. От заповеди № 784/12.10.2017г. /л.111/ и № 785/12.10.2017г. /л127/ на Началник на Затвора Плевен е видно, че са наложени дисциплинарни наказания на лишените от свобода Т. Ж. С. и Я. Р. М., за извършен побой по отношение на ищеца на дата 01.10.2017г., което е наложило оказване на медицинска помощ на последния. От рапорт- предложение, изготвен от Г. Ж.-ИСДВ /л.112/, докладна записка от надзирателя Д. Н. /л.113/ и два бр. обяснения от лишените от свобода М. и С. /л.114 и 115/ се установява, че извършители на физическото посегателство върху ищеца на дата 01.10.2017г. са лишените от свобода Я. Р. М. и Т. Ж. С.. От останалите приложени обяснения/л.118-121,123/ се установява, че двамата нападатели са били с чорапи на главите и са използвали „дървета“ при нанасяне на побоя. На л.122 по делото са приложени обяснения от ищеца от 02.10.2017г., в които той описва извършеното нападение и излага твърдения, че същото е организирано от лице на име Ч.. В тези обяснение ищецът не сочи да са му причинени имуществени вреди. Твърдения за счупен при този побой ръчен часовник не се съдържат и в останалите обяснения на лишени от свобода, предоставени от ответника като писмени доказателства заедно с депозираното писмено становище вх. рег. № 1280/21.03.2018г. /л.103/.

Въз основа на обсъдените по- горе писмени доказателства, съдът намира за недоказано обстоятелството, че към 01.10.2017г. /датата, за която се твърди, че е причинена претендираната имуществена щета/ ищецът е притежавал ръчен часовник марка „Frank Muller“. Данни за наличие на такъв часовник се излагат от ищеца едва в депозирани от него обяснения на 25.10.2017г. /видно от справка на л.141/, а до този момент не са налице каквито и да е било доказателства за наличие на такъв във владение на И..

Дори обаче да се приеме, че притежавания от ищеца към 01.10.2017г. часовник е този, който е представен като веществено доказателство, то искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди се явява неоснователен и недоказан. Съобразно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, отговорността за причинени вреди би възникнала за ответника единствено при осъществени нарушения на чл.3 от същия закон. Следователно е необходимо да е налице причинно- следствена връзка между поведение на специализираните органи по изпълнение на наказанията, което да е довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и от това да са произтекли претендираните имуществени вреди. В подаденото заявление от адв. Д., с което от името на ищеца той прави уточнение на исковата претенция, се сочи, че нарушението на чл.3 от ЗИНЗС се изразява в нанасяне на побой чрез необоснована употреба на помощни средства, вследствие на което е счупен часовник „Frank Muller“, собственост на ищеца, както и че горното е довело до уронване на човешкото му достойнство и е породило чувство на страх, незащитеност и малоценност. От доказателствата по делото се установява, че на 01.10.2017г. на ищеца е бил нанесен побой, но не от служители на Затвора- Плевен, а от други лишени от свобода, които са били маскирани с чорапи и са използвали помощни средства /в обясненията на лишените от свобода се сочат „дървета“/. От горното следва извода, че претендираните имуществени вреди са резултат на деликт, осъществен от физическите лица Я. М. и Т. С.. Не е налице поведение на лица от администрацията на Затвора-Плевен, което да е довело до претендираните вреди. Следва да се има предвид и обстоятелството, че уронването на човешкото достойнство, чувството на страх, незащитеност и малоценност съставляват основания за претендиране на причинени неимуществени вреди, а не за имуществени такива. На следващо място съдът намира, че предявеният иск е недоказан по размер. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС въвежда оборима презумпция, но само по отношение на неимуществените вреди, каквито не се претендират в настоящето производство. По отношение размера на претърпените имуществени такива тежестта на доказване принадлежи на ищеца. Същият не ангажирал каквито и да е било доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение в претендирания размер от 3000 евро.

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от Е.Ц.И. иск.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Настоящият съд намира горната претенция за неоснователна. Разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските при изцяло или частично уважен иск, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск на лишения от свобода Е.Ц.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр.София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 (три хиляди) евро за причинени на 01.10.2017г. имуществени вреди, вследствие на нанесен на ищеца побой, при който е счупен часовник „Frank Muller“, собственост на И..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по административно дело № 116 по описа на Административен съд -Плевен за 2018 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: