Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

гр. Плевен, 06.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1116/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на М.И.В. *** срещу Решение № 1002/15.11.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2652/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-003420/04.07.2017г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с което на М.И.В. *** на осн. чл. 175 ал.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от три месеца за нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП, затова че на 22.06.2017г. около 23:00 часа на път втори клас № ПП-3, км. 80+214, пътен възел „Гривица“ към ІІ-35, км. 0+000 към гр. Плевен, управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Пунто“ с Рег. № ЕН***ВС като при въведена временна организация на движението не спазва предписанието на пътен знак В2 „забранено влизането на ППС в двете посоки“ и поставените 4 бр. средства за сигнализиране при временна организация на движението „С200“ - „направляваща бягаща светлина“ като навлиза след тях и продължава движението си към гр. Плевен.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че е налице разминаване в законовите разпоредби, визирани в съставения АУАН и в издаденото НП. Сочи, че това представлява съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на администратвивно-наказателното производство, поради което иска отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – Плевен „СПП“ не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен счита, че с оглед събраните по делото писмени доказателства, решението е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП, районният съд е приел за безспорно доказано при съвкупната преценка на всички гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и НП деяние, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на соченото в НП нарушение на чл. 6 т.2 от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е наказан съгласно разпоредбата на чл. 175 ал.5 от ЗДвП с налагането кумулативно на наказанията, предвидени за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение.

Посочил е, че при изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗДвП деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед на това е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му и съдържанието му напълно отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

Този извод е неправилен.

По несъмнен начин от гласните и писмени доказателства по делото се установява, че на посочената дата и място жалбоподателят като водач на МПС не е съобразил поведението си с въведените от органите за контрол и регулиране на движението пътни знаци и сигнализация при временна организация на движението и не е изпълнил предписанието на поставения пътен знак „В2 – забранено влизането в двете посоки“ и поставените 4 бр. средства за сигнализиране при временна организация на движението – „С 200 – направляваща бягаща светлина“ като е навлязъл след тях и продължил движението си към гр. Плевен.

С това не е съобразил поведението си със забранителен знак и със светлинната сигнализация при въведена временна организация на движението и забрана за движение.

Жалбоподателят е посочил, че няма възражение по така описаната в акта и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се потвърждава по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на св. К. и св. И., потвърждава се от обясненията на жалбоподателя и посочения от него свидетел С..

Но неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е било накърнено правото на защита на наказаното лице, защото от описаното е могъл да разбере в какво нарушение е обвинен и същото е безспорно доказано.

Разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП съдържа в две отделни точки задължения за участниците в движението да:

т.1. съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;

т.2. да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

В съставения АУАН извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 6 т.1(поправено впоследствие на т.2) във връзка с чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП, което съответства на описаното в обстоятелствената част деяние – несъобразяване със светлинните сигнали и с пътните знаци. В случая временната организация на движението и забраната за влизането на ППС е въведена от контролните органи посредством поставен временно пътен знак, забраняващ влизането и чрез поставени временни средства за сигнализация - направляваща движението бягаща светлина, с които водачът не е съобразил поведението си, а е навлязъл в участък от пътя въпреки забраната, което следва да се квалифицира като нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

А в НП описаното деяние е квалифицирано като такова по чл. 6 т.2 ЗДвП във връзка с чл. 175 ал.5 от ЗДвП– отказ на водача да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение. В обстоятелствената част не се сочи водачът да е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол. С НП е дадена нова правна квалификация на нарушението, различна от посочената в акта, която не съответства на описаното деяние в обстоятелствената част.

Ето защо са основателни доводите на касатора, че съществува неяснота и несъответствие между посочената в акта и в НП правна квалификация на деянието, което засяга правото му на защита, защото не става ясно в какво конкретно нарушение е обвинен, за да организира защитата си.

Това представлява винаги съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Като е потвърдил НП Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1002/15.11.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2652/2017г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-003420/04.07.2017г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен, с което на М.И.В. *** на осн. чл. 175 ал.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от три месеца за нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.