ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 553

гр.Плевен, 27.04.2018 год.

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №115 по описа на Административен съд – Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от К.И.К. ***, с ЕГН **********, чрез мл.адв.И.С. *** със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0256-000320/29.11.2017 год. на Началник РУ-Долна Митрополия, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година на основание чл.171, т.2а от ЗДвП.

По делото е постановено съдебно Решение №201/4.04.2018 год., с което е отменена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0256-000320/29.11.2017 год. на Началник РУ-Долна Митрополия, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година на основание чл.171, т.2а от ЗДвП. Със същото решение ОД на МВР-Плевен е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 510 лева.

На 13.04.2018 год. е постъпила молба с вх.№1587, с която на основание чл.248 от ГПК се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се излагат съображения,че присъденото възнаграждение за един адвокат е прекомерно. Излагат се съображения, че младши адвокат не е осъществил процесуално представителство в проведеното съдебно заседание, поради което възнаграждението му следва да се определи в размер на ¾ от възнаграждението по чл.8 от Наредбата, но не по-малко от 300 лева. Сочи се още, че доказателствата по делото не са приобщени по инициатива на жалбоподателя, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Жалбоподателят, който е получил копие от молбата за изменение на решението , в предоставения от съда срок не е депозирал становище.

Настоящият състав на съда намира направеното искане за изменение на решението в частта за разноските за недопустимо за разглеждане по същество, по следните съображения: Искането по същността си представлява възражение за прекомерност на присъдените на жалбоподателя разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Това възражение не е било заявено на нито един етап от производството, до приключване на устните прения между страните, а е направено едва след постановяване на краен съдебен акт по делото-след постановяване на решението, с нарочна писмена молба.

Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди възнаграждение в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Срокът, в който може да бъде упражнено това право, е до приключване на устните състезания между страните, като след приключване на последното заседание в съответната инстанция възможността да се прави такова искане е преклудирана. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК се намира в логическа връзка с тази на чл. 80 ГПК, според която списъкът на разноските следва да бъде представен най-късно до края на последното съдебно заседание, като при пропускане на този срок страната не може да иска изменение на решението в частта за разноските. Очевидна е идеята на закона всички претенции на страните, свързани с присъждане на направените от тях разноски, да бъдат заявени до приключване на устните състезания в заседанието, в което делото е обявено за решаване, при което страната, направила разноски за адвокатско възнаграждение, не може да е постановена в по-неблагоприятно положение от насрещната страна, в чиято тежест се присъждат разноските (арг. чл. 9 ГПК). С оглед изложеното, следва да се приеме, че направеното от Началника на РУ-Долна Митрополия възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК след приключване на последното съдебно заседание пред настоящата инстанция- с нарочна писмена молба, депозирана няколко дни след получаване на препис от постановеното съдебно решение е било несвоевременно и не ангажира компетентността на настоящия решаващ съд, с оглед на което същият не дължи произнасяне по него по същество. Искането като недопустимо следва да се остави без разглеждане.

В този смисъл Определение № 362 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 149/2012 г., II г. о., ГК.

Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК вр. чл.144 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от Началник РУ-Долна Митрополия с вх.№1587/13.04.2018 год., с която на основание чл.248 от ГПК се иска изменение на постановеното решение №201/4.04.2018 год. по адм.дело №115/2018 год. на Административен съд –Плевен, в частта за разноските, представляваща по същността си възражение за прекомерност на присъденото на жалбоподателя възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалван постановеното решение, а именно-в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред ВАС.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: