Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

гр.Плевен, 04.04.2018 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март  две хиляди и осемнадесета  година в състав:                                                               Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №115 по описа  на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от  К.И.К. ***, с ЕГН **********, чрез мл.адв.И.С. *** със съдебен адрес ***, оф.9, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0256-000320/29.11.2017 год. на Началник РУ-Долна Митрополия., с която  е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година на основание чл.171, т.2а от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че заповедта е издадена при липса на всички изискуеми от закона реквизити. Твърди се, че са нарушени административно производствените правила, липсват мотиви на акта и доказателства, които го подкрепят. Налице е непълнота в обстоятелствата и в разпоредителната част, не е посочено защо мярката се прилага за най-дългия предвиден в закона срок. В заключение се претендира отмяна на оспорената заповед.

Жалбоподателят чрез упълномощения адвокат е депозирал и допълнително писмено становище вх.№1377/28.03.2018 год., в което сочи допълнителни доводи за незаконосъобразност на заповедта-че в същата не се съдържа позоваване на съставения акт за нарушение, поради което заповедта е лишена от фактически основания, както и че мярката е приложена спрямо МПС, което не е собственост на адресата на заповедта. Моли се за отмяна на заповедта, претендират се направените по делото разноски.

 В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът- Началник РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката в съда, моли жалбата да се остави  без последствие и да се потвърди оспорената заповед.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед №17-0256-000320/29.11.2017 год. на Началник РУ-Долна Митрополия, спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от  една година. За да приложи мярката, административният орган  е взел предвид, че  в с.Горна Митрополия, ул „А.Стамболийски“ срещу сграда на кметството с.Г.Митрополия, посока с.Староселци, А. А. С. от Хан Аспарухово с ЕГН ********** управлява л.а. Сеат Алкамбра с ДК№ХХХХХ, като не притежава СУМПС-неправоспособен.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП,  със Заповед № 316з-1612/19.05.2017 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.9-11 от делото.

Оспорената заповед  е издадена в нарушение на изискването за форма и при неспазване на материалноправните разпоредби на закона. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Принудителната административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция -  ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда    прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който  управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.. В процесния случай се касае за управление на несобствено МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

На първо място следва да се отбележи, че в разпоредителната част на оспорената заповед, се съдържа и текстово, и  цифрово посочване чрез изписване на правната норма, на приложената мярка, а именно прекратяване на регистрацията на ППС. Не е посочено обаче регистрацията на кое ППС се прекратява, което е един от основните реквизити в разпоредителната част на заповедта, защото принудителната мярка се прилага именно спрямо посоченото ППС. В случая  няма изписано след „заповядвам“ нито  конкретно ППС, нито каквито и да било негови индивидуализиращи белези. Действително, в мотивите на заповедта е описано ППС- л.а. Сеат Алкамбра с ДК№ХХХХХ, но то  е посочено като елемент от състава на нарушението, което е установено и е станало основание за прилагане на ПАМ. Дори да се приеме, че органът е имал предвид, че се прекратява регистрацията на това посочено в мотивите на заповедта ППС, същото според данните от документи на л.4 и л.7 от делото, е собственост не на физическото лице К.И.К., който е адресат на заповедта и вписан като такъв в нея, а на юридическото лице  „Строителна компания Плам“ ООД с ЕИК 123728193. Собственикът-юридическо лице не е посочен на нито едно място в оспорената заповед, не е описано в същата, че МПС, чиято регистрация се прекратява е собственост на това юридическо лице, дори няма данни каква е връзката на  физическото лице  К.И.К.-адресат на заповедта с МПС-то, чиято регистрация се прекратява, респективно с юридическото лице-собственик на МПС с прекратена регистрация. Последното е недопустимо. Съгласно чл.172, ал.2, т.1 от ЗДвП, един от начините за прилагане на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол е недопускане управлението на моторното превозно средство, какъвто резултат се постига с прекратяване регистрацията на ППС. Ето защо в разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка –в случая прекратяване регистрацията на ППС, да се индивидуализира това ППС, спрямо което  се прилага мярката, и на последно място да се посочи чия собственост е това ППС. В случая в разпоредителната част на заповедта погрешно и в несъответствие с доказателствата е посочено, че мярката се прилага спрямо К.И.К. , без да е ясно на какво основание се прави това с оглед на факта, че собствеността на МПС принадлежи на друго лице-на юридическо такова. Последното нарушение е съществено, предвид, че именно собственикът на ППС с прекратената регистрация следва да бъде  адресат на заповедта.

Допуснато е и друго нарушение, което, ведно с останалите констатирани обосновава отмяна на заповедта. Не се спори и се установява от оспорената заповед, че мярката е приложена заради това, че  МПС е управлявано от А. А. С., който не притежава свидетелство за управление на МПС и в този смисъл е неправоспособен водач. Управлението на ППС от неправоспособния водач А. А. С., е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен приложеният на л.18 от делото акт за нарушение фабр.№037591/29.11.2017 год. Този акт обаче не е вписан като фактическо  основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП , съгласно който текст в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "и", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във всички  случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта за нарушение. Именно поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение на формата, обосноваващо отмяна на заповедта.

Нещо повече-дори описаното нарушение-основание за прилагане на ПАМ, в самата оспорена заповед е непълно – в заповедта не е посочена датата, на която С. е управлявал МПС без правоспособност, и както вече беше изложено-не е посочен коректно собственикът на МПС с прекратена регистрация – юридическото лице  „Строителна компания Плам“ ООД. Дори посоченото физическо лице, адресат на заповедта-К.И.К., не е посочен като собственик на МПС и не е ясно в какво качество фигурира в заповедта като неин адресат.

На последно място, органът е приложил мярката за срок от една година, без да изложи мотиви на какво основание е приел, че следва да се приложи за максимално предвидения в закона срок. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.

Ето защо съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена на посочените основания.

При този изход на делото и с оглед направеното със становището с вх.№1377/28.03.2018 год.  искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 510  лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно  разписка на л.29 от делото и 500 лева поискано, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение е посочено като платено в приложения по делото на л.33 договор , което е достатъчно с оглед т.1 от постановеното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по  жалбата на  К.И.К. ***, с ЕГН **********, подадена чрез мл.адв.И.С. *** със съдебен адрес ***, оф.9,  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0256-000320/29.11.2017 год. на Началник РУ-Долна Митрополия, с която  е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година на основание чл.171, т.2а от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на К.И.К. ***, с ЕГН **********  направените по делото разноски общо  в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.                                    

                                                                             

 

 

 СЪДИЯ: