РЕШЕНИЕ
№ 99

град Плевен, 16 Февруари 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА И.

при секретар Анета Петрова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 1115/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Община - Плевен, чрез ст. юрк П.П., срещу решение № 970/06.11.2017 г. по н.а.х.д. № 2035/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че след извършване на служебна проверка на административно- наказателното производство е стигнал до извод, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание, не са допуснати нарушения на императивни законови разпоредби, като въз основа на същата проверка съдът прави заключение за неправилно приложение на материалния закон, и именно това заключение е причината за отмяна на оспореното наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди, че както и съдът сам е констатирал, нормата на чл. 3, т. 4 от Наредба № 1 на ОбС – Плевен за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община – Плевен е специално отношение на чл. 3, т. 1. Излага доводи, че и двете разпоредби съдържат в състава си действия, чийто последици са нарушаване на тишината, като вторият текст визира едно конкретно действие „озвучаване“ и има специален субект, отговорен за деянието „ползвател на помещение използвано за заведения за развлечения“. Сочи се, че обратно на горното, текстът на чл. 3, т. 1 обхваща „вдигането на шум“, изобщо от „извършване на производствена дейност, ремонтни работи и упражняването на занаят, които нарушават тишината, спокойствието или безопасността“. Навеждат се доводи, че словесното описание на деянието в АУАН „нарушава нощната тишина с аудио – визуална техника“ е твърде широко по своя смисъл и може да означава както „озвучаване“, което предполага поддържането на едно постоянно ниво на звука, така и „периодично, но системно, усилване на звука на техниката“, като във всяка една от формите си безспорно има като резултат нарушаване на тишината. Посочва се, че като се вземе предвид и извършителят – барман в обекта, то квалифицирането в случая на деянието, като нарушение на чл. 3, т. 1, не представлява неправилно приложение на материалния закон. Като неправилни и несъответстващи на смисъла и духа на наредбата, се определят изводите на решаващия съдебен състав, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочена конкретната законова разпоредба, която е нарушена, както и че несъответствието между установеното и квалифицирано под съответна правна норма нарушение в акта и в наказателното постановление е достатъчно основание за отмяна на последното. Излагат се доводи, че практиката на съдилищата заклеймява, като тежко процесуално нарушение промяната на каквито и да е данни в наказателното постановление водеща до различие между началния и финалния акт на АНП. Посочва се, че административно – наказващият орган не може да въвежда в наказателното постановление данни, нефигуриращи в АУАН и няма право да променя/подменя квалификацията на деянието, дадена от проверяващите. Твърди се, че така както изискват строго формалните правила на АНП, и квалификацията на деянието и фактическата обстановка са дословно пренесени от АУАН в НП, при което е налице пълно смислено и цифрово единство. Счита се, че тъй като предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН са доказани по категоричен и несъмнен начин, и стриктно са спазени изискванията на АНП по съставяне и връчване на АУАН, оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, то решението на първоинстанционния съд е неправилно. Посочва се, че в началото на решението е отбелязано „съдът кредитира показания на свидетелите В.И.М и И.Ц.Д. като обективни, логични, непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал“, от което следва, че установената от проверяващите фактическа обстановка е приета за изцяло доказана. Моли се съдът да отмени решение № 970/06.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2035/2017 г. и да потвърди изцяло наказателно постановление № 1595/21.06.2017 г. на кмета на Община – Плевен.

В съдебно заседание касаторът - Община - Плевен, се представлява от ст. юрк П.П., която моли да уважите депозираната касационна жалба срещу решението по нахд № 2035/2017 г. на Районен съд Плевен. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Изллага подробни съображения в касационната жалба. Счита, че няма как административно-наказващият орган да подменя квалификацията на нарушението, което е дадено в АУАН, с оглед което разсъжденията на съда в тази насока са излишни. Доколкото състава на описаното словесно деяние в акта покрива състава в т.1 чл.3 счита, че административно-наказващият орган правилно е ангажирал с НП административно-наказателната отговорност на лицето. Счита, че не са допуснати нарушения на административно-наказателното производство в хода на провеждането му, с оглед на което, не са нарушени правата на лицето. Счита, че няма основание за приемането на НП за незаконосъобразно, с оглед на което моли съдът да отмени решението на първата инстанция и да потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът – Г.А.Н. ***, се представлява от адв. Р.И. ***. Моли съдът да счете депозираната касационна жалба за неоснователна, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че правилно въззивният съд е счел, че неправилно е приложен материалния закон. Моли съдът да приеме аргументите на Районен съд Плевен. Счита, че Плевенският районен съд не е обсъдил техните аргументи, че нейният доверител е административно-наказателно неотговорно лице по смисъла на чл.19 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен, както и че доверителят й няма други нарушения, както е посочено в НП.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №1595/21.06.2017г. на  Заместник кмет на Община – гр. Плевен, оправомощен със Заповед РД 10-495/14.04.2016г. на Кмета на Община-Плевен, с което на Г.А.Н. ***, е наложено административно наказание на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.3, т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет-Плевен за обществения ред и опазване на общински и други имоти на територията на Община Плевен -глобав размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/, за това, че на 11.05.2017г. около 00:15 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ № 10 А от кафе-аператив „Кондор“ нарушава нощната тишина с аудиовизуална техника, с което нарушава обществения ред и спокойствието на живущите в жилищната сграда и района – нарушение на разпоредбата на чл.3, т.1 от Наредба №1 на ОбС-Плевен.

Районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено при неправилно прилагане на закона. В случая отговорността е ангажирана за нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен, съгласно който на територията на Община Плевен се забранява вдигането на шум и извършване на производствена дейност и ремонтни работи, които нарушават тишината, спокойствието или безопасността на обитателите в жилищните сгради, както и упражняването на занаят, предизвикващ безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели и нарушаващ спокойствието на живеещите в жилищните сгради, в часовете: - в работни дни от 14:00 до 16:00 часа и от 22:00 до 07:00 часа; в почивни и празнични дни 13:30 до 16:30 часа и от 23:00 до 08:00 часа. Тази норма не е приложима към установената фактическа обстановка, а именно нарушаването на нощната тишина е в резултат на пускане на силна музика от кафе „Кондор“ и в случая следва така установените факти да бъдат квалифицирани като нарушение на чл. 3, т. 4 от Наредба № 1. Съгласно тази норма забранява се озвучаването с музика на закрити помещения, използвани за заведения за развлечения, от техните ползватeли след 22.30 часа, ако с това се нарушават тишината, спокойствието или безопасността на обитателите в жилищните сгради или предизвиква безпокойство, по-голямо от обикновеното за останалите обитатели в жилищните сгради.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно , допустимо и постановено в съответствие със закона. Правилно е прието, че така установените факти водят до извършване на нарушение по см. на чл. 3, т. 4 от Наредба № 1, тъй като в случа е налице озвучаване от заведения за развлечение след 22.00 часа и се нарушава тишината, тъй като звукът се чува в жилищните сгради, което е довело и до подаване на сигнала от гражданин. Разпоредбата на чл. 3, т.1 от Наредбата № 1 е обща разпоредба, забраняваща вдигане на шум , производствени дейности, които пречат на обитателите на жилищна сграда, като в случаите, когато вдигането на шум е причинено от силна музика от заведение, то е налице нарушение по специалното предложение на чл.3, т. 4 от Наредба № 1.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 970/06.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2035/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.