Р Е Ш Е Н И Е
№ 199/ 30.03.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седми март 2018г. в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С
участието на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 114 / 2017г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на П.И.М. *** - подсъдим с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража” срещу ГДИН – София с правно основание чл. 1 ал.1 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение общо в размер на 15 000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в дискомфорт в здравословното му състояние, разрушаване на
зъбите, нагнетяване на напрежението между затворниците и произтичащи от
незаконни действия и бездействия на
ответника в нарушение на чл. 43 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС, изразяващи се в
следното: недостатъчна жилищна площ в килията, лошо качество на питейната вода,
недостатъчно отопление за периода от
04.12.2013г. до 12.01.2017г. – датата на завеждане на ИМ. Претендира и
законната лихва върху сумата и направените деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е настанен в килия, която е 16
кв.м., и в която са общо 7 души, което е доста над допустимото. За това
нарушение претендира обезщетение от
5 000 лв. Водата, която пият не е чиста, в нея има доста тиня и не е годна
за пиене, но нямат друг избор. За това нарушение претендира обезщетение от 5000
лв. Отоплението е недостатъчно, защото се пуска през деня, когато температурите
са високи и след 19:00 ч. вече е спряно. Изрично е наредено на параджиите да не
го засилват, защото инсталацията нямало да издържи. Твърди, че като килиен
отговорник многократно е уведомявал назначения ИСДВР за всичко, но резултат –
никакъв. За това нарушение претендира обезщетение от 5000 лв. Сочи, че от
всички тези нарушения обстановката се нагнетява и възникват конфликти между затворниците.
Дългата употреба на негодна за пиене вода е довела до дискомфорт в
здравословното му състояние и до разрушаване на зъбите.
Ищецът, чрез служебния си адв. Ф. П. *** подържа
исковата молба като счита за доказани
твърденията в нея относно условията в затвора, които са предизвикали у него
чувство на дискомфорт, поради което моли да се присъди обезщетение за
претърпяните неимуществени вреди в справедлив размер. Моли да се определи
адвокатски хонорар за предоставената правна помощ.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк. П. изразява
становище за неоснователност и недоказаност на иска. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност и недоказаност на иска, поради липсата на пряка
причинна връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията и претърпяните вреди и предлага да се отхвърли иска.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е по чл. 203 и следващите от
АПК.
Искът е заведен на 12.01.2017г. по реда на чл. 1 ал.1
от ЗОДОВ.
Но с последвалото изменение на ЗИНЗС (ДВ- бр.
13/2017г., в сила от 07.02.2017г.) с § 49 от ПЗР е въведено обратно действие на
изменените правила и по отношение на незавършилите съдебни производства,
каквото е настоящото като е предвидено подадените до влизането в сила на този
закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража
от задържане в лоши условия да се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1.
Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284
ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция срещу ГДИН – София произтича
от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
Затвора Белене за периода от
04.12.2013г. до 12.01.2017г. , изразяващо се в неосигуряване на изискуемите
битови условия за лишените от свобода и задържаните под стража.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са затворите и те са териториални служби на ГДИН. Първоначално
исковата молба е била предявена и срещу Затвора Белене, но производството по
делото е прекратено като недопустимо по отношение на този ответник с влязло в
сила определение. Исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е
предявена срещу надлежния ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложената справка Рег. № 2894/27.06.2017г.
от Затвора Белене (л.90) ищецът е постъпил в Затвора Белене на 04.12.2013г.
като обвиняем и подсъдим като за целия исков период е с определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Със Заповед № 331/12.03.2014г. на Началника на Затвора
– Белене на осн. чл. 248 ал.1 т.1 от ЗИНЗС ищецът е настанен в спално помещение № 9,
което е постоянно заключено, без право на участие в колективни мероприятия, при
условията на засилен контрол и охрана. Със Заповед № 609/16.06.2016г. във
връзка с негова жалба е преместен в 3-то
спално помещение на 8 група, което е постоянно заключено, без право на участие
в колективни мероприятия, при условията на засилен контрол и охрана. Със
Заповед № 890/16.08.2016г. по повод постъпила докладна записка от социалния
инспектор е преместен в 4-то спално помещение на 8-ма група, което също е
постоянно заключено, без право на участие в колективни мероприятия, при засилен
контрол и охрана.
Според показанията на св.А.П. – същият е бил заедно с
ищеца в 4-та килия за периода след 16.08.2016г. като в различни периоди в тази
килия са били настанявани различен брой лица – от 6 до 8 човека, които изброява
поименно. Местени са и в други килии. Според справката от затвора св. П. е
пребивавал заедно с ищеца в килия №4, Корпус № 5 (общо 8 лица) от 16.08.2016г.,
както и в килия № 2, Корпус №4 след 17.11.2016г.(общо 6 лица) и в килия №7,
корпус № 3 след 23.11.2016г. (общо 7 лица), което потвърждава показанията на
този свидетел. Св. П. посочва, че в килиите има радиатори, но се е налагало да
ги обезвъздушават, отоплението се включва през деня, но вечер се спира и е
студено, завиват се с по-две одеяла, спят с дрехите, но пак не могат да се
стоплят и треперят от студ. Посочва, че понякога е имало сръдни – главно за
цигари. Водоснабдяването в затвора е от кладенец в средата на острова, няма
утайници и филтри, затова водата е лоша - има много тиня, за пиене е добра като
се филтрира с марли, защото има физически примеси (манган, утайки), но има
моменти, когато замирисва на нафта.
Според показанията на св. Д.А. – от края на м. август
2016г. е пребивавал в килия № 4 с ищеца, където са били 8 човека. Бил е заедно
с ищеца и в килия № 3, както и в четвърти корпус с общо 8 души. От справката от
затвора се потвърждава, че св. А. е пребивавал с ищеца в килия № 3 в корпус 5
от 16.06.2016г. (общо 6 лица), от 16.08.2016г. в килия № 4 в корпус № 5 (общо 8
лица), от 17.11.2016г. в килия №2 корпус № 4 (общо 6 лица) и от 23.11.2016г. до
12.01.2017г. в килия № 7 в Корпус 3 (общо 7 лица). Св. А. посочва, че парното
се пуска сутрин, известно време е топло, но през нощта е студено. Водата е
черна като мазут, кална, мътна е, но става за пиене, слагат парцали, за да я
цедят, понякога има мирис на мазут. Понякога, но не често между затворниците
имало битови скандали. Посочва, че М. е боледувал през зимата от настинка,
грип.
От справка Рег. № 3476/27.06.2017г. на Затвора Белене (л.91)
и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза след
измерването на помещенията, се установява, че през исковия период ищецът първоначално
е бил настанен в приемно отделение в Корпус № 6 на Затвора – Белене. Впоследствие
от 17.12.2013г.е бил настаняван последователно в различни помещения: в спално
помещение № 3, корпус 5, което е с площ 22,26 м2, в която площ не се включва
тоалетната; в спално помещение № 4, корпус № 5 с площ 23,85 м2, без да се
включва тоалетната; в спално помещение № 2, корпус № 4 -20,70м2, без да се
включва тоалетната. Ищецът е настаняван и в помещение № 7(сега 303), корпус №
3, което според уточнението на в.л. в с.з е с площ 22,85 м2, в която не се
включва банята.
От заключението за определени периоди се установява,
че площта за един лишен от свобода в зависимост от броя настанени лица в
спалното помещение, без да се включва площта на тоалетната, е била по-малка от
4 м2. Това се доказва за период общо от около 6 м. за периодите:
-
16.06.2016г.
– 15.07.2016г. спално помещение № 3, корпус №5 – 3,71 м2 на човек;
-
16.08.2016г.
– 02.09.2016г. спално помещение № 4, корпус № 5 – 3,41 м2 на човек;
-
02.09.2016г.
– 29.09.2016г. спално помещение № 4, корпус № 5 – 2,98м2 на човек;
-
29.09.2016г.
– 05.10.2016г. - спално помещение № 4, корпус № 5 – 3,41м2 на човек;
-
05.10.2016г.
– 17.11.2016г. - спално помещение № 4, корпус № 5 – 3,98м2 на човек;
-
17.11.2016г.
– 23.11.2016г. – спално помещение №2, корпус № 4 – 3,45м2 на човек;
-
23.11.2016г.
– 28.12.2016г. – спално помещение № 7 (сега 303), корпус № 3 – при настанени 6
лица – 3,80м2 на човек, а за 28.12.2016г. – 12.01.2017г. – при настанени 7 лица
– 3,26м2 на човек.
Поради
това съдът приема за доказано, че в помещенията са били настанявани различен
брой лица, като за период общо от около 6 месеца средно на едно лице се падат под
4 кв.м. площ, която е нормативно установената минимална жилищна площ на един
лишен от свобода съгласно изискването, въведено с чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС ( ДВ-
бр. 103/2012г., в сила от 01.01.2019г.) Действието на приетата норма е било отложено във времето, а с изменението
на ЗИНЗС ал.3 е отм. и е приета ал.4 в същия смисъл, която е влязла в сила от
07.02.2017г. и към исковия период не е била действащо право. Независимо от това
определената квадратура от 4 кв.м. на един лишен от свобода се приема от
съдебната практика като критерий за преценка за пренаселеността на местата за
лишаване от свобода и местата за задържане под стража. Видно и от показанията
на разпитаните свидетели разполагаемото пространство за този 6-месечен период –
август 2016г. – януари 2017г. по този критерий е било недостатъчно, понякога са
възниквали конфликти, но не са чести.
От
приложените по делото заповеди на Началника на Затвора Белене за процесния
период 2013- 2017г. и заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че е организирано топлоподаване чрез парен котел и същият е работил
по 15 часа на денонощие (от 7 до 22ч.) при температури до 0 градуса, с
количества горивен материал 2 куб. м. дърва и 250 кг въглища. При температура
от 0 до – 5 градуса работата на котела е 16 часа с количества горивен материал
съответно 3 куб.м. дърва и 850 кг въглища, а при температури по-ниски от -5
градуса котела работи 24 часа с количества горивен материал съответно 3
куб.м. дърва и 1000кг.- 1200кг. въглища.
Котелът е тип Тракия 418В с хоризонтална скара на твърдо гориво, чийто
коефициент на полезно действие е 70%, при нормално работно налягане 0,2 МРа.
Т.е. според заключението при тези параметри на котела часовете, през които
работи парното в Затвора Белене съгласно приложените заповеди са достатъчни за
отопление, но има други фактори, които оказват влияние на температурата в
помещенията и това са топлинните загуби. Освен това поради еднаквата
температура на топлоносителя не е възможно регулиране съобразно потребната
топлина за затопляне на помещенията с нормална температура от 22 градуса.
Поради това отоплението се характеризира с периоди от претопляне (в средата на
деня) и недостатъчна температура в помещенията сутрин. През нощните часове
инсталацията не работи и затоплянето сутрин е недостатъчно. Такава работа на
инсталацията води и до значителен преразход на гориво и дискомфорт в
помещенията. Заключенението е в подкрепа
на показанията на свидетелите, поради което съдът приема за доказано за 2013г.,
2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., че през зимния период в нощните часове отоплението
е било недостатъчно и е било студено, което е довело до дискомфорт за лишените
от свобода, в това число и по отношение на ищеца.
По
делото са приложени 10 бр. протоколи за взети проби и извършено изпитване на
качеството на водата в Затвора Белене от 2013г., 2014г., 2015г. и 2017г., което
показва, че за исковия период качеството на водата е проследявано периодично от
контролния орган – Районна здравна инспекция – Плевен. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че са изследвани показателите –
цвят, мирис и вкус и по този показател не са били установени отклонения от
допустимите показатели и водата е приета като приемлива за потребителя и според
вещото лице по тези показатели водата е в норма. Изследвана е и по химични
показатели (в това число и за тежки метали). Всички изследвани проби вода по
химични показатели отговарят на изискванията на Наредба № 9/2001г. Изследвана е
и по микробиологични показатели: колиформи, Ешерихия коли, Ентерококи, като в 4
от протоколите е констатирано несъответствие по тези показатели, което е съвсем
незначително и само в един от тях от 26.08.2016г. инцидентно е констатирано
наличието на по-голямо количество по показател колиформи (100) и по показател
Ешерихия коли (64), което е признак на фекално замърсяване. Но според
заключението отклоненията по тези микробиологични показатели са незначителни и
не създават риск за здравето на хората, защото по третия показател ентерококи
не са изолирани и по другите показатели водата е в норма, което означава, че не
е толкова замърсена, а при последваща дезинфекция с хлор се унищожават на 100
%. Най-честите здравословни проблеми, които може да са резултат от контакт със
заразени води с фекални колиформи са гастро-ентерит, дезинтерия, коремен тиф,
Хепатит А и др., а Ешерихия коли извън стомашно-чревния тракт може да причини някои
инфекции – на пикочните пътища и други. Но, ако питейната вода е причина за
заболяване, то не би се проявило само при един човек, а би засегнало всички
потребители, т.е. би възникнала епидемия в случая в целия затвор. Такива
инфекции не са констатирани, не са регистрирани подобни оплаквания и при ищеца,
което показва, че проблемът е бил своевременно овладян, чрез дезинфекция. По
отношение на оплакванията за мътност на водата и твърди примеси в.л. изяснява,
че е възможно това да се дължи на старите тръби или да е пясък, но при пробите
не са констатирани отклонения. Видно от показанията тези проблеми не са били
постоянни, а при филтриране – водата е добра за пиене, което се потвърждава по
категоричен начин от изследванията на водата и заключението на в.л., че
съответства на здравните изисквания. Поради това съдът приема, че питейната
вода в Затвора Белене е годна за пиене и
не е оказала вредно въздействие върху здравето на потребителите, в това число и
на ищеца. Наличието понякога на мътност и твърди примеси се преодолява чрез
филтрирането на водата, поради което не е довело до значителен дискомфорт при
ищеца.
Изследван
е и показател флуор, който е в норма и който единствено би могъл да доведе до
увреждане на зъбите, на зъбния емайл и то, когато е над допустимите норми.
Видно от представената справка на затворниците се предоставя периодично
възможност да ползват стоматологична помощ срещу заплащане, каквито са
условията и за всички други здравно-осигурени български граждани, но ищецът не
е ползвал такава помощ и не е констатиран зъбния му статус при постъпването в
затвора, видно от приложената по делото здравно-осигурителна книжка, а и той не
оспорва това обстоятелство. За първи път е установен зъбния му статус в хода на
настоящото съдебно производство, но не може да се направи извод дали е налице
промяна в здравословното състояние на зъбите му. И тъй като показателите на
водата са в норма, включително и по показател флуор, не е налице причинно-следствена
връзка между качеството на водата и зъбния му статус. Увреждане на зъбите му от
качеството на водата не е доказано.
Видно
от приложената медицинската справка ищеца е клинично здрав, поради което съдът
счита, че условията в затвора не са въздействали неблагоприятно върху неговото
здравословно състояние.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба
на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Ищецът се позовава на обстоятелството, че е поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието при престоя му в Затвора
Белене за периода от 04.12.2013г. до 12.01.2017г., изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, липса на достатъчно отопление през нощните часове на
зимния период и лошо качество на водата, които са довели до дискомфорт в
здравословното му състояние, разрушили зъбите му и предизвиквали конфликти
между затворниците.
Описаното представлява незаконосъобразни действия и бездействия
на администрацията на ответника, в резултат на които ищецът твърди, че е
претърпял болки и страдания, унижения на човешкото му достойнство, влошаване на
здравословното му състояние, които неимуществени вреди ищеца оценява общо за
сумата 15000 лв. по 5 000 лв. за всяко едно от твърдяните три нарушения.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Съдът
приема за доказано, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието при престоя му в Затвора Белене за исковия период ,
изразяващи се: в липса на достатъчно жилищна площ за около 6 месеца през периода
2016г.-2017г. и недостатъчно отопление през нощта през зимните месеци на
2013г.-2017г.
Това
представлява незаконосъобразно бездействие на служителите на Затвора Белене, в
резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания и унижение на човешкото достойнство. Условията, в които е бил
поставен са оказали обективно известен дискомфорт, но без въздействие върху
здравето на ищеца.
При изложената фактическа обстановка
съдът намира, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1
от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно бездействие на
администрацията на ответника, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Този дискомфорт – болки и страдания и унижение на
човешкото достойнство на ищеца обхваща отделни периоди от време, а не целия
исков период и без съществено засягане на здравето му, поради което съдът като
взе предвид кумулативното въздействие върху личността на ищеца на
неблагоприятните условия, в които е бил поставен и продължителността на това
въздействие, счита, че следва да се определи по справедливост обезщетение за посочените
неимуществени вреди, произтичащи от недостатъчна жилищна площ за 6-месечен
период и недостатъчно отопление през нощта през зимния период по 400 лв. или общо
за двете оплаквания в размер на 800 лв. Претендираният
размер на обезщетение от 10 000 лв. за тези две оплаквания е прекомерен и
следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до тази сума.
Качеството на питейната вода съответства на здравните
норми и след филтриране е годна и добра за пиене, поради което в тази част
искът за сумата 5000 лв.е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Възнаграждението на адвоката при предоставена правна
помощ се определя по правилата на ЗПП от Националното бюро за правна помощ, а
не от съда, като неговия размер се определя след приключване на делото и до
момента не е определено и не е изплатено от бюрото.
На осн. чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС ответникът следва да
заплати по бюджета на съда направените разноски по производството за
възнаграждение на вещи лица в размер на 290 лв.
Разпоредбата на чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, която е
идентична на чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските
при изцяло или частично уважен иск, поради което общите разпоредби на ГПК не
намират приложение и юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на
иска не следва да се присъжда.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – София да заплати на П.И.М. *** - на осн. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС обезщетение в размер на 800 лв. за
неимуществени вреди за периода 04.12.2013г. до 12.01.2017г., произтичащи от
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора –
Белене, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
12.01.2017г. до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 800 лв. до 15 000 лв.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – София да заплати по бюджета на Административен съд – Плевен
направените разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 290 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я :