Р E Ш Е Н И Е

№ 94

гр.Плевен, 16 Февруари 2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1112 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от С.Н. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001123 от 05.05.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, немотивирана и неотговаряща на действителната фактическа обстановка, постановена при съществени материалноправни и процесуални нарушения и несъответстваща с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена въз основа на незаконосъобразно съставен АУАН. Твърди се, че обстоятелствата посочени в заповедта не отговарят на истината, тъй като на посочената дата и час Н. не е управлявал въпросното МПС, не е имал качеството на водач, поради което не са налице и предпоставките за издаване на АУАН и НП. В тази връзка се твърди още, че автомобилът е бил в покой, поради което незаконосъобразно е поискана проба за алкохол. Счита се също, че актосъставителят е излязъл извън рамките на неговата компетентност. Сочи се, че заповедта е и немотивирана, тъй като описаната в нея фактическа обстановка не отговаря на действителността. Сочи се още, че при издаване на заповедта не са спазени всички императивно предвидени изисквания и по този начин не е обезпечено правото на защита на лицето, както и съдебния контрол. В заключение се моли за отмяна на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

По делото е депозирано становище от ответника (л.26) за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Д.Д. ***, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли заповедта за прилагане на принудителна административна мерка да бъде отменена.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт П. Ф. с надлежно пълномощно, която излага подробни доводи за законосъобразно издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.          

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 24.11.2017г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена в Административен съд Плевен по пощата на 08.12.2017г. и заведена с вх.№4764/11.12.2017г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С АУАН фабр.№846758 от 05.05.2017г., съставен от М. Р. Н. – младши автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, на С.Н.Н. е вменено нарушение по чл.174 ал.3, чл.5 ал.3 т.2 и чл.150Аот ЗДвП за това, че на 05.05.2017г. около 21.10часа в гр.Плевен, ул.“Х.Димитър“ срещу №52, посока ул.“Дойран“ управлява л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№ЕН *** АК като 1.Отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер с фабр.№7410 ARSKO267. Водача силно лъха на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №0003242. 2.Автомобилът спрян от движение. 3.Водачът е неправоспособен-СУМПС отнето по административен ред. Актът е подписан от Н. с изричното посочване, че няма възражения. Посочено е в акта, че се изземват 2броя регистрационни табели №ЕН***АК.

Във връзка с горното, на 05.05.2017г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №17-0938-001123, с която  разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Н. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че Н. на 05.05.2017г. около 21.10часа в гр.Плевен, ул.“Х.Димитър“ срещу №52, посока ул.“Дойран“ управлява л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№ЕН *** АК като отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер с фабр.№7410 ARSKO267; Водачът силно лъха на алкохол; Издаден талон за медицинско изследване №0003242;Автомобилът е спрян от движение; Водачът е неправоспособен-СУМПС отнето по административен ред, с което са нарушени чл.174 ал.3 пр.1 и чл.150А ал.1 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото се установява още, че въз основа на съставения АУАН срещу Н. е издадено Наказателно постановление №17-0938-002403 от 16.05.2017г., което е обжалвано пред Районен съд Плевен, но към момента на изпращане на административната преписка в съда не е имало произнасяне.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и приложената на л.21 Заповед №316з-3575/14.12.2015г., с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че в заповедта е посочен и по делото е представен АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на Н.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Н. за започване на производството не влияе на съдържанието на заповедта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която в приложимата редакция, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Н. при управлението на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол. Т.е. за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно лицето да е водач на МПС и да е отказал извършване на проверка за наличие на алкохол, тъй като разпоредба на чл.171 т.1 б.“б“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката. Разпоредбата не изисква наличието кумулативно на отказ за проверка с техническо средство и на отказ да се даде кръв за медицинско изследване. В тази връзка следва да се посочи, че по делото по безспорен начин е доказано, а и не се отрича от оспорващия, че същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, както и са налични и доказателства, че е отказал да даде и кръв за медицинско изследване. Във връзка с твърдението в жалбата, че Н. към момента на проверката не е имал качеството на водач на МПС, поради което не са налице предпоставките за прилагане на съответната ПАМ следва да се посочи, че същите не са доказани. Нарушението на Н. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно отказ за извършване на проверка за наличие на алкохол от водача на МПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В АУАН не е направено възражение в смисъл, че Н. няма качеството на водач на МПС. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка различна от тази по АУАН лежи върху оспорващия. В хода на съдебното производство Н. не прояви процесуална активност и не обори по надлежния ред фактите по АУАН, респ. заповедта за прилагане на ПАМ, поради което съдът приема, че са налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.

В този смисъл, мярката по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Принудителната административна мярка е временна, тя се издава за определен срок и под прекратително условие – до решаване на въпроса с отговорността на водача на МПС, но в за не повече от шест месеца. С решаване въпроса с отговорността, респ. с изтичане на срока се преустановява занапред действието на мярката и СУМПС на водача следва да бъде върнато, но не отпада с обратна сила основанието за прилагането й, затова този факт не се отразява на законосъобразността на издадената заповед и не е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Дори и срокът на мярката да е изтекъл към датата на постановяване на настоящето съдебно решение следва да се посочи, че съдът се произнася налице ли са били фактическите и правни основания за прилагането на мярката, а не дали е изтекъл или не законовия срок за нейното приложение.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ОД на МВР-Плевен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсулстко възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001123 от 05.05.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо С.Н.Н. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА С.Н. ***, ЕГН: **********, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лв. (сто лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ: