ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633

гр. Плевен , 5.12.2018 г.

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1111 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба от Е.Ц.И., ЕГН **********, понастоящем в затвора Враца, срещу Министерство на правосъдието, с правно основание: чл. 3 от ЕКПЧОС и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 50000 (петдесет хиляди) лева.

В исковата молба твърди, че на 3 февруари бил в Апелативен съд-Велико Търново по повод на обжалване на определение на Окръжен съд – Плевен във връзка с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която претендирал да бъде изменена в по-лека по здравословни причини. На делото пред Апелативен съд-Велико Търново изложил факти, удостоверяващи видимо негово заболяване, характеризиращо се с пристъпи с припадъци, отслабване с 20 кг., при което служителите на ГДО го носели на ръце по стълбите до съдебната зала. Искал от съда да бъде преведен в затворническата болница за лечение или да му бъде заменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“, с цел да се проведе лечение, от което да бъде излекуван. С определение № 48/03.02.2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново мярката за неотклонение „Задържане под стража“ била потвърдена, без да бъде съобразено здравословното му състояние в противовес с изискванията на чл. 128 от ЗИНЗС. Твърди, че от това бездействие от страна на Апелативен съд – Велико Търново, назначени от Министерството на Правосъдието, получавал припадъци, тялото му паднало върху порцеланова мивка в тоалетната на ареста към ОЗ – Плевен, която се счупила от тежестта му и срязала седалището му. Служителите на НОС го закарали в болница, където получил 6 шева. Твърди още, че неосигуряването на условия за опазване на здравето му съставлява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС - виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето. Действията на Министерство на Правосъдието , свързани с отказ за лечение, оставяне в състояние на колапс и непривеждане за лечение в болница, поради изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е довело до причиняване на ищеца на болка, страдание, унижение, страх, отхвърленост, незащитеност и уронване на човешкото му достойнство.

Ищецът формулира следния петитум:

1.Съдът да установи нарушението от страна на администрацията на Апелативен съд – Велико Търново, назначени от Министерството на Правосъдието, които длъжностни лица чрез волеизявленията си са поставили ищеца като физическо лице в неравностойно третиране, невъзможност да се ползва от законовите разпоредби.

2. Съдът да осъди Министерството на Правосъдието да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди) лева, представляващи репарация за претърпените от негова страна неимуществени вреди – породени чувства на болка, страдание, унижение, страх, отхвърленост, незащитеност и уронване на човешкото му достойнство. Като обезщетението бъде присъдено ведно със законната лихва на БНБ за периода от момента на установяване на нарушението до момента на окончателното му изплащане от страна на Министерството на Правосъдието. Претенцията му е за периода от 3.02.2017 г. до момента на завеждане на настоящия иск, като изброените вреди са пряк причинно следствен резултат, произхождащ от противоправното поведение на административните служители, назначени в Апелативен съд – Велико Търново от Министерство на Правосъдието.

Ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

Поискал е предоставяне на безплатна правна помощ „за всички етапи на процеса“, като е направил искане за служебен защитник да бъде назначен адвокат Р. Л. от АК-Плевен.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе по исковата молба, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.2 от същия ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства; Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

При анализ на изложените твърдения и претенции в исковата молба, съдът намира, че претенцията на ищеца произтича от волеизлявение на правораздавателен орган, а именно-от постановен съдебен акт на Апелативен съд-Велико Търново, с който е потвърден съдебен акт на Окръжен съд-Плевен, с който е взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца “Задържане под стража“, като при постановяване на този съдебен акт от АС-В.Търново според твърденията в ИМ не е съобразено здравословното състояние на ищеца към момента на постановяване на съдебния акт и нуждата му от лечение във връзка с това здравословно състояние. Вследствие на което за ищеца са произтекли твърдените в ИМ вреди, за настъпването на които той претендира обезщетение. Изхождайки именно от изложените твърдения по фактите и формулирането на предявените претенции за обезвреда , настоящият състав на съда намира, че предявените искове не могат да се подведат под хипотезите на правните норми на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (на което основание е предявена претенцията), тъй като не се претендират вреди вследствие на незаконосъобразни актове на органи и длъжностни лица от администрацията на държавата и общините, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, а се претендират вреди от постановен съдебен акт. А дейността на съдиите не е административна, а правораздавателна. Правозащитните органи не са административни органи и исковете за вреди, произтичащи от техни актове, действия и бездействия, какъвто е и твърденият случай, са извън компетентността на административните съдилища, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

В случая твърденията са, че вредите на ищеца са причинени от постановения съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по взетата по отношение на И. мярка за неотклонение „задържане под стража“. В този случай е налице твърдение за наличие на хипотезата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, в която държавата отговаря за вреди, причинени при осъществяване на правозащитна дейност в случай, че се установи някоя от хипотезите на ал.1. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс. Ето защо и на основание изложените мотиви, компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на  исковата претенция, както и по исканията за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ, е общият граждански съд, а не административният съд. С оглед размера на претенцията-претендира се сума в размер на 50000(петдесет) хиляди лева и на основание чл.104, т.4 от ГПК, делото се явява подсъдно на Окръжен съд, на когото исковата молба следва да се изпрати по подсъдност. Относно местната подсъдност на предявения иск, разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ предвижда, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Мястото на увреждането според твърденията на ищеца е Велико Търново, тъй като Апелативен съд-Велико Търново е постановил съдебния акт, от който се претендира настъпването на вредите, а настоящият адрес на ищеца е Враца, тъй като според титулната част на исковата молба ищецът изтърпява наказанието си в затвора в гр.Враца. Ето защо делото следва да бъде прекратено пред Административен съд-Плевен, на когото не е подсъдно по правилата за родовата подсъдност и следва да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд-Велико Търново, който е компетентният да разгледа и да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на заявената искова претенция, в.ч. по исканията за освобождаване от плащане на д.т. и предоставяне на правна помощ, съобразно първата алтернатива от двете посочени в чл.7 от ЗОДОВ-съд по мястото на твърдяното увреждане.

Воден от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №1111 по описа на Административен съд –Плевен за 2018 год.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд-Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

СЪДИЯ: