РЕШЕНИЕ № 276

гр. Плевен, 26.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 1111/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Производството е образувано по жалба на ЕТ „Влади - М.И.“, ЕИК 114043571, представляван от М.В.И., срещу Заповед №1044/15.11.2017 г. на кмета на община Левски, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация /ПУП-ПР/, относно УПИ II-2694, с идентификатор 43236.401.3261 в кв.159 по кадастралната карта на гр.Левски, на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, като от същия се образуват два нови УПИ.

Сочи се, че заповедта е неправилна и необоснована, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Твърди, че органът не посочва кое е обективното основание, което е довило до необходимостта, мотивирала го да издаде заповедта. В същата липсват фактически основания за издаването й, а правните са несъответни. Посочва, че липсата на фактически основания за издаването на заповедта съществено я опорочава. От сайта на община Левски са разбрали, че вероятно изменението е свързано с реализация на проект „Пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхраняване на опасни битови отпадъци от домакинствата“ по българо-швейцарската програма за сътрудничество. Това означава, че правното основание за издаването на заповедта би следвало да е чл.134, ал.2 вр. чл.134, ал.1, т.3 от ЗУТ. Твърди, че в два съседни УПИ се съсредоточават на метри един от друг обекти с висока степен на опасност за здравето и безопасността на населението - петролна база и център за събиране на опасни битови отпадъци. В писмото, с което община Левски отговаря на направените от тях възражения, се сочи, че в проекта на общия устройствен план община Левски е предвидила зони отстояния по смисъла на чл.104, ал.2, т.3 от ЗООС от/до съществуващото предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал „Петролна база Литекс“ гр.Левски. Твърди, че в случая е приложим чл.104, ал.2, т.3 от ЗООС, като предвиденият в този разпоредба контрол не е приложен, както изисква чл.104, ал.3 от ЗООС. От писмото, с което им се дава отговор на възражението, е видно, че такъв контрол не е извършен - ИП и предвидените в него дейности не могат да бъдат отнесени към някои от позициите в Приложение № 1 и №2 от на ЗООС, отпадъците, подлежащи на събиране в центъра попадат в обхвата на приложение №3 към ЗООС, но капацитетът на съхранението им е под прага на класификация. От писмото е видно, че не се разполага с информация относно степента на опасност от петролната база, но въпреки това е извършена преценка на взаимното вредно въздействие. ЕТ сочи, че в притежаваният от него на граница на имота УПИ планира за изгради цех за пакетиране на зърнени и други храни, като близостта на център за събиране на опасни отпадъци ще доведи до невъзможност да ползва имота си. Моли да се отмени заповедта.

Жалбата е била оставена без движение, като е дадено указание същата да бъде подписана и да се представи препис за ответника. В посочения от съда срок нередовностите са отстранени.

От ответника чрез адв.Б. е представен писмен отговор /л.л.108-110/, в който твърди, че жалбата е неоснователна. Сочи, че съгласно ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да предхождат издаването на акта или да го последват. Сочи, че мотиви са изложени в посоченото в заповедта решение на Експертния съвет по устройство на територията при община Левски /ЕСУТ/, в уведомлението до жалбоподателя във връзка с подадено от него възражение, както и в цялата документация по преписката. Актът е издаден в съответствие с материалния закон, при съобразяване не само със ЗУТ, но и със ЗООС и ЗУО. Налице са предпоставките на чл.134, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗУТ, като наличието на тези предпоставки е подробно описано в документите по преписката. Спазени са и изискванията на чл.128, ал.6 вр. чл.127, ал.2 от ЗУТ - ИП и проектът за изменение на ПУП са съгласувани със специализираните контролни органи /РИОСВ-Плевен/ и експлоатационните дружества. Даденото становище на РИОСВ-Плевен е обвързващо и задължително за кмета на общината. Съгласно същото, ИП не попада в Приложения № 1 и №2 към ЗООС, и за него не е необходимо провеждането на регламентираните по реда на глава шеста от ЗООС процедура по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ и екологична оценка /ЕО/. Липсват твърдените в жалбата съществено нарушаване на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона /за които твърдения липсва посочване на конкретни нарушения/. Моли да се отхвърли жалбата.

Жалбоподателят EТ „ВЛАДИ - М.И.“ чрез представляващ М.В.И. – уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от адв. М.А. с пълномощно по делото. Моли да се отмени Заповед № 1044 от 15.11.2017 г. на Кмета на Общината за одобряване на изменение на ПУП като неправилна, необоснована, постановена в нарушение на административно-производствените правила, съответно в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона въз основа на обстоятелствата, изложени в жалбата. Оспорваната заповед е издадена на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, макар че в нея изрично се посочва, че се одобрява проект за изменение на съществуващ ПУП с цел образуване на два нови имота. Счита, че влезлите в сила ПУП се изменят по условията и по реда на чл. 134 от ЗУТ и то при наличие на някои от изброените в ал. 1 или 2 предпоставки. В кореспонденцията между Общината и доверителя му са уведомени единствено за постъпил проект за изменение на съществуващия ПУП - писмо изх. № РД-08-00-1063 от 10.10.2017 г. Считат, че поради това административният орган не посочва обективното състояние довело до необходимостта, която го е мотивирала да издаде оспорената заповед. В така опорочения административен акт отсъстват всички основания за издаването му, а правните са несъответни. Липсата на фактически основания представлява винаги едно съществено административно-производствено нарушение, което води до отмяна. Счита, че в случая са налице посочените по-горе пропуски, които следва да доведат до отмяна на заповедта. Необходима е оценка за въздействието върху околната среда, която трябва да се извърши с оглед съседните имоти, тяхното предназначение и възможността същите да бъдат застрашени от пожар, експлозия, при евентуално негативно събитие при събирането на тези опасни отпадъци и тяхното въздействие върху съседните имоти. Същите се намират съответно на 20 и 60 метра от това, което следва да бъде изградено като сгради и съоръжения в този Център за съхранение на опасни отпадъци. Моли да бъдат присъдени разноски.

Ответникът – КМЕТ НА ОБЩИНА ЛЕВСКИ – уведомен от предходно съдебно заседание, се представлява от адв. Б.Б. с пълномощно по делото. Моли да се остави жалбата без уважение като неоснователна. Подробни съображения защо е неоснователна е изложил в отговора на жалбата, а и в писмени бележки, които представя на съда. Моли да се присъдят разноските в настоящото производство в размер, посочен в представения списък по чл. 80 от ГПК. Алтернативно прави възражение за прекомерност за заплатеното на насрещната страна адвокатско възнаграждение, доколкото същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде индексирано към минималните размери предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представените писмени бележки допълнително сочи, че при инвестиционни намерения, които не попадат в Приложения №1 и №2 към ЗООС, няма основания да се провежда процедура по ОВОС. Писмото на РИОСВ, в което е направена тази преценка, не е било оспорено и е придобило правен стабилитет.

Заинтересованите страни „ТОПЛИВО“ АД СОФИЯ чрез представляващ Б.Б.Д. и П. К. К. заедно и поотделно, и „ЛИТЕКС“ АД чрез представляващ Х.Д.М. – редовно призовани, не се представляват и не ангажират становище по делото.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производството е Заповед №1044/15.11.2017 г. на кмета на Община Левски /л.26/, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация /ПУП-ПР/, относно УПИ II-2694, с идентификатор 43236.401.3261 в кв.159 по кадастралната карта на гр.Левски, на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, като се образуват два нови УПИ, както следва: УПИ ХVII - 43236.401.3473 с отреждане „За производствена и складова дейност“ и площ 6606 кв.м и УПИ ХVIII - 43236.401.3474 с отреждане „За център за събиране на опасни битови отпадъци“ и площ 3023 кв.м. Посочено е заповедта да се съобщи в тридневен срок на заинтересованите лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, и е посочено изменението да се отрази в кадастралната карта на гр.Левски.

От представените доказателства се установява следното:

Община Левски е собственик съгласно акт за частна общинска собственост /АЧОС/ №1751 от 22.07.2010 г. /л.л.46,47/ на застроен поземлен имот с площ 10502 кв.м и застроена в него сграда с площ 296 кв.м, като поземленият имот е с идентификатор 43236.401.3261 /стар идентификатор: УПИ II, кв.159 по ПУП на гр.Левски/.

С решение №165/25.08.2016 г. /л.л.35,36/ Общински съвет Левски /ОбС/ е актуализирал програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост, като разделът, в който общината възнамерява да предложи за учредяване на ограничени вещни с права е допълнен с поземлен имот с идентификатор 43236.401.3261, като ОбС е дал съгласие за учредяване безвъзмездно право на строеж за срок до 31.05.2019 г. в полза на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ за изграждане на център за събиране и съхраняване на опасни битови отпадъци, във връзка със съвместното реализиране на проект „Пилотни модели за екологосъобразно събиране и временното съхраняване на опасни битови отпадъци“ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество на територията на общината. На кмета на общината е възложено да извърши необходимите действия за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.

Със заповед № 610/13.07.2017 г. /л.37/ кметът на общината е дадено предписание за изработване на ПУП - да се изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПР и ПЗ, като от част от УПИ II, кв.159 с идентификатор 43236.401.3261 по регулационния план на гр.Левски, се образува УПИ с отреждане за производствено складова дейност с конкретно предназначение за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци, съгласно одобрено от кмета на общината задание. Като правни основания са посочени нормите на чл.134, ал.1, т.1, 2, 3 и ал.2, т.6 от ЗУТ. В същото предписание се сочи, че изменението е във връзка и с договор №11279/28.11.2016 г. с ПУДООС за реализиране на проект „Пилотни модели за екологосъобразно събиране и временното съхраняване на опасни битови отпадъци“ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество на територията на община Левски. Към предписанието е приложено посоченото в него техническо задание /л.л.38-40/.

От обяснителна записка по част геодезия /л.44/ е видно, че проектът за изменение на регулацията предвижда от досегашния УПИ да се създадат два нови урегулирани поземлени имоти, както и се проектира нова улица /тупик/ с ширина 10.00 м от ок 522 до ново ок 522 е. Приложени са скици /л.л.48,49/, координатен регистър /л.50/, скица - проект за разделяне на имота /л.л.51,52/. Приложено е удостоверение от СГКК, съгласно което за новите обекти са определени нови идентификатори /л.54/. Изработен е и проект по част архитектура и схеми по част ВиК и Електро /л.58 и сл./, като от обяснителната записка към тях /л.л.63,64/ е видно, че УПИ ХVIII - 3474 с отреждане „За център за събиране на опасни битови отпадъци“ не попада в защитени зони по Натура 2000 и други защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но се намира в непосредствена близост до УПИ II - 3165 „За петролна база на Литекс“. За тази база е извършена оценка на риска, като зоната, в която се очаква негативно въздействие върху здравето на хората е с максимален радиус 68 м, и обхваща част от имота по проекта. Проектът е съобразен с изискванията за съответната зона на въздействие при евентуална авария от петролната база. Посочено е, че за инвестиционното намерение има становище на РИОСВ изх.№332/02.02.2017 г. със заключение, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от Наредбата за ОС. Това писмо от директора на РИОСВ е приобщено на л.л.66-68 от делото. В същото е посочено, че в центъра ще се събират следните групи опасни битови отпадъци - лаково бояджийски материали и покрития, домакински препарати и химикали, фармацевтични продукти, живак и живак съдържащи отпадъци, замърсени опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, отработени масла и др. под. Посочено е, че опасните отпадъци попадат в обхвата на приложение №3 към ЗООС, но капацитетът на съхранение на опасните отпадъци е под прага за класификация на обекта с нисък или висок рисков потенциал. Направена е и преценка във връзка със съществуващо предприятие с нисък рисков потенциал по реда на глава седма, раздел първи от ЗООС - „Петролна база Литекс“, като е преценено, че следва да се предвиди безопасно отстояние до това предприятие. ИП не може да се отнесе към някоя от позициите на Приложения №1 или №2 на ЗООС, и не подлежи на ОВОС или ЕО. Посочено е, че не се очаква отрицателно въздействие върху най-близко разположената защитена зона по ЗООС.

По преписката са приобщени писма от „ЧЕЗ разпределение България“ АД /л.72/, и ВиК Плевен /л.73/, с които се съгласува проекта при посочване на условията, които следва да се изпълнят. Приобщени са обяснителна записка /л.80/ относно водоснабдяването и канализацията на УПИ, както и такава относно схемите за електрозахранване /л.л.84,85/. Към същите обяснителни записки са приложени и съответни схеми.

Община Левски на 10.10.2017 г. е подала заявление за одобряване на проект за ПУП /л.27/. Съобщение за същото е изпратено на ЕТ като заинтересовано лице, като е получено на 24.10.2017 г. /л.32/. Срещу проекта е подадено възражение от ЕТ на 06.11.2017 г. /л.л.33,34/, в което се сочи, че не е съгласен с проекта, като смята, че не е направена обстойна преценка на позиционирането на център за събиране на опасни битови отпадъци. Не са отчетени опасността от близко стоящата петролна база, не са отчетени взривоопасните последици върху околната среда и човешкото здраве. Твърди, че като ЕТ има намерение в притежавания от него съседен имот да изгради предприятие - цех за консервиране и пакетиране на зърнени и други храни, като близостта на центъра за събиране, преработка и съхранение на опасни отпадъци ще прекрати дейността му и ще доведи до невъзможност да ползва имота си. Предлага да не се одобрява проекта.

На 09.11.2017 г. е проведено заседание на ЕСУТ, за което е съставен протокол №14, приобщен на л.л.19-21 от делото. Видно от същия, са разгледани както проектът за изменение на ПУП, така и възражението на ЕТ. Проектът е приет, а възражението не е уважено. За неприемане на възражението е посочено, че центърът не е съоръжение за третиране на отпадъци, на неговата територия само ще се събират и временно съхраняват същите. Позиционирането е съобразено с действащото законодателство, като са предвидени зони за безопасно отстояние, включително и по отношение на зоната, в която се очаква негативно въздействие върху здравето на хората от „Петролна база - Литекс“. Посочено е, че въз основа на становището на директора на РИОСВ, ИП не попада в позициите на Приложения № 1 или 2 от ЗООС, не е необходимо за него да се извършва ОВОС или ЕО. Проектът е обявен на сайта на общината на 05.10.2017 г., за него е съобщавано в пресата и по местно радио.

До ЕТ е изпратено писмо /л.л.16-17/, в което се посочва защо възражението му не се приема от ЕСУТ, и към него е приложено копие от процесната заповед /л.л.16,17/. В писмото се възпроизвеждат изложените в протокол №14 от ЕСУТ мотиви. Същото писмо е получено от ЕТ на 29.11.2017 г. /обратна разписка на л.18/. На 12.12.2017 г. е подадена жалбата срещу заповедта чрез кмета на общината, видно от поставения вх.№ /л.2/.

По делото е приобщено постановление за възлагане на недвижим имот /л.л.10-11/, съгласно което на ЕТ от публичен изпълнител е възложен застроен поземлен имот с идентификатор 43236.401.3301 заедно с построените в него сгради. Видно от приложната към постановлението скица /л.12/, същият имот е съседен на имот с идентификатор 43236.401.3261, от който са образувани новите УПИ.

Заинтересованите страни са собственици на съседни на разделения УПИ имоти, видно от справките от Агенцията по вписванията /л.л.113-120/.

По отношение срока на обжалване е приложим този по чл.215, ал.4 от ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Настоящият състав намира, че жалбата на ЕТ е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане. ЕТ е собственик на съседен УПИ.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен по степен, място, време и материя орган. Кметът е компетентен на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, доколкото ПУП е до един квартал – отнася се само до един имот.

Заповедта е писмена, като изискуемата форма е спазена, като са налице мотиви. По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона съдът съобразява следното:

По своята форма и съдържание заповедта отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, като в нея са посочени фактическите и правни основания за одобреното изменение на ПУП-ПР в частта относно процесните имоти. Изменението на ПУП-ПР е одобрено на основание чл. 134, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, т.6 от ЗУТ, т.е. поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил приет плана, както и поради възникнали нови държавни или общински нужди за обекти, собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, възникнат инвестиционни инициативи, които ще се реализират със средства, осигурени по международни договори или от държавния бюджет, както и от инвеститори, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, както и има съгласие от всички собственици на имота /в случая имотът е с един собственик - община Левски/. В случая съображенията на административния орган за издаване на оспорената заповед са в насока излагане на фактически основания за настъпила промяна на условията, както и за възникнали общински нужди, които ще се реализират със средства, осигурени по международен договор както и съгласие от собственика на имота по смисъла на чл. 134, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, т.6 от ЗУТ. В съдържанието на индивидуалния административен акт безспорно липсва описание на визираните фактически основания. Мотиви в този смисъл обаче се съдържат в документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорената заповед, а именно: Решението на ОбС, Предписанието на кмета на Община Левски, Заданието за проектиране, както и в становището на ЕСУТ, включително и в частта му, с която не е уважено възражението на настоящия жалбоподател. Във всички тях се съдържа обосноваване на промените в обществено-икономическите и устройствените условия, както и на възникналите нови общински нужди, които изискват за реализиране на инвестиционен проект, изменения на ПУП в процесния обхват с обособяване на самостоятелни УПИ - общинска собственост с различно предназначение. Посочено е и съгласието на самия собственик за промяна на предназначението. Следователно мотивите към документацията в административната преписка представляват фактическо основание за издаване на заповедта и обосновават приложеното правно основание по чл. 134, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, т.6 от ЗУТ. Изводите са за липса на нарушения, водещи до унищожаемост на оспорения административен акт поради порок във формата, т.е. за неоснователност на доводите на оспорващия. Във връзка с това съдът отбелязва, че липсата на мотиви би била нарушение на формата на административния акт, а не нарушение на административно производствените правила, както твърди жалбоподателят. В случая мотиви са налице.

Извършеният по-горе анализ на доказателствата към административната преписка сочи и на отсъствие и на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т.3 от АПК. От процесуална страна, следва да се констатира спазване на процедурата при провеждане на административното производство, предвидена в раздел ІІІ на глава седма от ЗУТ, приложима съгласно препращащата норма на чл. 136, ал.1 от ЗУТ. В случая производството е започнало служебно с мотивирано предписание на кмета на общината по чл. 135, ал.5 от ЗУТ, издадено под формата на заповед, с която се разрешава изработване на проект за изменение на плана по чл. 135, ал.3 от ЗУТ. Доколкото същото е издадено служебно, не е необходимо да е придружено със становище на главния архитект на общината.

Като правно основание е посочена и разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, доколкото има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая от АЧОС се установява, че собственик на УПИ, засегнат от изменението, е само община Левски, поради което същата има право на това основание да иска изменение на ПУП относно своя имот.

Проектът е бил съобщен на заинтересованите лице, включително на ЕТ, като им обезпечено правото на възражения. Депозираното такова от настоящия жалбоподател е разгледано от ЕСУТ като специализиран орган по устройство на територията при Община Левски, като в протокола от заседанието са изложени подробни мотиви защо не се уважава, като същите мотиви са съобщени с писмо на ЕТ.

В аспекта на проверката на административната процедура и конкретно на актовете, в които се обективира волята на компетентните административни органи, съдът съобразява, че решението на ОбС-Левски, го квалифицира като акт с правно основание чл. 21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, но и като акт на общинския съвет в качеството му на собственик на имотите в обхвата на проектираните изменения на ПУП на територията на Община Левски, вкл. на собственик на УПИ ІІ-2694 в кв.159 от действащия план. Визираното решение съставлява акт, предхождащ административното производство, което, както се посочи, е инициирано служебно с мотивираното предписание на кмета на общината по чл. 135, ал.5 от ЗУТ. Съдът счита, че не е съществено нарушение на административно производствените правила фактът, че заповед №610/13.07.2017 г. на кмета на общината, с която е дадено предписание и е допуснато да се изработи проект за изменение на действащия ПУП, се позовава само на чл.135, ал.3 от ЗУТ. Съгласно чл.135, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината в хипотезите на чл.134, ал.1, т.1 и т.2 /които са посочени в тази заповед/ има право и служебно да се произнесе с такава заповед, без да е необходимо становище на главния архитект на общината. Проектът е съгласуван с експлоатационните дружества.

Не е съществено нарушение фактът, че в заповедта за одобряване на изменението на ПУП не е изрично посочено, че се изменя уличната регулация, доколкото същата регулация е отразена в проекта, и е видна от приложените скици.

Съдът приема оспорената заповед за постановена в съответствие с материалния закон. Изложените в мотивите на същата и установени по делото фактически обстоятелства осъществяват приложеното от административния орган материалноправно основание за изменение на ПУП - План за регулация по чл. 134, ал.1, т.1, т.2, т.3, и ал.2, т.6 от ЗУТ, както и спазването на специалните изисквания относно начина на устройство на отделните поземлени имоти. В случая административният орган е одобрил проект за изменение на ПУП-План за регулация, с който се разделя един УПИ на два нови УПИ. Доколкото планът, макар и план за регулация, не засяга странични регулационни линии на имотите в своя обхват, то същият не е от вида по чл. 15, ал.3 от ЗУТ. По отношение на правното основание за одобреното изменение на плана, изводите за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 134, ал.1, т.1, т.2, т.3 и ал.2, т.6 от ЗУТ съдът е изложил по-горе в настоящото решение. С оспорената заповед е конкретизирано устройството на територията на имотите, предмет на плана, като основа за бъдещото инвестиционното проектиране на едни от тях.

Във връзка с оплакванията на оспорващия за нарушение на изискванията на ЗООС съдът отбелязва следното:

В Приложения №1 и №2 на ЗООС са описани ИП, за които задължително се извършва ОВОС /тези по Приложение №1/, или се извършва преценка дали да се извърши ОВОС или не /тези по Приложение №2/. Съдът отбелязва, че ИП не попада нито в едно от двете приложения. В Приложение №1 попадат радиоактивните отпадъци - т.3, букви б/, г/, д/, каквито отпадъци в случая не са налице; не се предвижда производство на площадката на цветни метали от събраните отпадъци, поради което ИП не попада и в хипотезата на т.4.2. Не се предвижда инсталация за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците, поради което не е налице хипотезата на т.9 от Приложение №1; Не се предвижда инсталация с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците, поради което не е налице хипотезата на т.10 от Приложение №1; В Приложение № 2 от ЗООС попадат инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени в приложение № 1), като тази хипотеза също не е приложима, доколкото не се касае за инсталация и депо за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци, а само за център за събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци. По тези причини съдът приема, че за ИП не само не е необходимо извършване на ОВОС, но дори не е необходимо да се извършва преценка дали да се извърши ОВОС. Даденото в същия смисъл становище на Директора на РИОСВ-Плевен не е било оспорено, а съдът не може да се произнася инцидентно по неговата законосъобразност. Още повече въз основа на посоченото по-горе съдържание на Приложения №1 и №2 към ЗООС, твърденията на оспорващия за необходимост от ОВОС и ЕО за ИП за център за събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци не намират опора в закона.

По отношение на твърденията, че в случая е приложим чл.104, ал.2, т.3 от ЗООС, като предвиденият в този разпоредба контрол не е приложен, както изисква чл.104, ал.3 от ЗООС, същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.2, т.3 от ЗООС, мерките за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях за човешкото здраве и околната среда се отчитат при планирането на нови строежи, включително изграждането на транспортни пътища, жилищни райони, обекти с обществено предназначение в близост до съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал, където разполагането или нови строежи може да бъде източник или да повиши опасностите или последствията от възникване на голяма авария в тези предприятия/съоръжения. Тази разпоредба е приложима при изменението на ПУП, доколкото с него се планират нови строежи. Видно от събраните доказателства, само част от новообразувания УПИ „За център за събиране на опасни битови отпадъци“ попада в зоната на аварийно планиране. Тази зона следва да бъде съобразена при планирането на строеж в новообразувания УПИ. Видно от приложените скици, центърът за събиране на опасни битови отпадъци е максимално отдалечен от съоръженията на петролната база, същите съоръжения са в близост до другия новообразуван УПИ, който остава с предназначение „За производствена и складова дейност“, като масивната сграда в този новообразуван имот е между предвидените сгради на центъра и съоръженията на петролната база.

След като отпадъците, подлежащи на събиране в центъра са посочени в Приложение №3 към ЗООС, но капацитетът на съхранението им е под прага на класификация, това означава, че центърът не може да се класифицира по коя и да е от двете хипотези на Приложение №3. Следователно същият не е предприятие и/или съоръжение с висок или с нисък рисков потенциал по смисъла на това Приложение. Освен това съдът отбелязва, че съгласно чл.103, ал.8, т.8 от ЗООС, раздел първи от глава седма на ЗООС не се прилага за депа за отпадъци, включително за подземно съхранение на отпадъци, доколкото не са налице посочените в тази норма изключения.

По отношение на твърденията, че изграждането на центъра за събиране на опасни битови отпадъци ще затрудни или направи невъзможно използването на имота на жалбоподателя за изграждане на цех за пакетиране на зърнени и други храни, съдът съобразява, че проектирането следва да се съобрази с предвижданията на действащите подробните устройствени планове /арг. чл. 108, ал.1 от ЗУТ/. Административният орган с процесния проект за изменение на ПУП, няма задължението да се съобразява с инвестиционните намерения на собствениците на засегнатите имоти, когато липсва надлежно одобряване на същите. В настоящия случай ЕТ претендира, че изграждането на центъра ще осуети използването на имота му за изграждане на цех за пакетиране на храни. Оплакванията са неоснователни, доколкото е безспорно, че липсва изработен и одобрен инвестиционен проект за изграждането на такъв цех, за същия липсва и преценка на директора на РИОСВ, доколкото пакетирането на храни попада в хипотезата на т.7, буква „б“ от Приложение №2 на ЗООС - пакетиране и консервиране на растителни и животински продукти; Без извършване на съответната процедура не може да се твърди, че изграждането на такъв цех е невъзможно поради съществуването на център за събиране и съхранение на опасни битови отпадъци в близост до него.

Изложените съображения сочат на материалноправна законосъобразност на оспорената заповед.

Заповедта е съобразена и с целта на закона, доколкото ЗУТ изисква съответно отреждане на УПИ, включително за дейности, които макар и евентуално да са с повишен риск за човешкото здраве, каквато е дейността по събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци, следва да могат да бъдат извършвани в интерес на обществото. В случая изграждането на център за събиране и временно съхранение на опасни битови отпадъци е необходимо, доколкото дейността по събиране и временно съхранение на такива отпадъци е необходима за жителите на общината.

С оглед на изложеното, процесната заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при несъществено нарушаване на административно производствените правила, при съобразяване с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, следва да се присъдят разноски на юридическото лице, представлявано от ответника, а именно на община Левски. Същите са в размер на 600 лева - договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат, видно от пълномощното на л.111.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Влади - М.И.“, ЕИК 114043571, представляван от М.В.И., срещу Заповед №1044/15.11.2017 г. на кмета на община Левски.

ОСЪЖДА ЕТ „Влади - М.И.“, ЕИК 114043571, да заплати на Община Левски сумата 600 /шестстотин/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез настоящия съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

СЪДИЯ: