РЕШЕНИЕ
№ 312
Плевен, 16.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 1110 по описа за
2017 година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба
на С.И.Г.,*** с искане да бъде отменена заповед № Л-5361/07.12.2017 г. на впд
главен директор ГДИН, гр. София за преместване от Затвора Белене в ЗООТ Варна.
В жалбата посочва, че преместването му да изтърпява
наказанието в Затвора Варна е неправилно, тъй като работи на щатна длъжност в
ЗООТ белене и по този начин се намалява размерът на изтърпяваното наказание и
посочва, че във Варна има проблем със затворници и се страхува за живота си.
На л. 37 по делото е представен писмен отговор по
жалбата , в който се посочва, че съгласно
чл. 58 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по
ред, определен от главния директор на ГДИН съобразно възможностите да изтърпят
наказанието в най-близкото до постоянния адрес място за лишаване от свобода и
при спазването на изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНС – наличие на достатъчно
място за лишения от свобода. Посочва се, че постоянния адрес на лицето е в гр. Добрич,
което налага преместването му. Претендира изплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият – С.Г.,*** се явява
лично и поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът – впд главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, редовно
призован, се представлява от ст.юрк У., намира жалбата за неоснователна, тъй
като заповедта е издадена в изпълнение на заповед на директора на ГДИН относно
разпределение на лишените от свобода да изтърпяват наказанието с оглед
постоянния адрес и в случая лицето е с постоянен адрес в гр. Добрич и следва да изтърпява наказанието в затвора
Варна. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Плевен, шести състав,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в
тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със заповед № Л-5361/07.12.2017 година на впд гл. директор
при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, Г. *** в ЗООТ към затвора гр.
Варна.
Заповедта е връчена на 14.12.2017
година, като в срока за оспорване на 15.12.2017г –пощенско клеймо на л. 2 по
делото , е подадена жалбата и съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 58, ал. 1 от от ЗИНЗС – впд главен директор на ГДИН.
Съдът намира, че актът е издаден в нарушение на
административно производствените правила, не е мотивиран и не съответства на материалния закон.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и
изискването на чл. 43, ал. 4.. Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г на
гл. директора та ГДИН София л. 40, относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития и съгласно т. 3.3 в ЗООТ Варна се настаняват лишени от
свобода от област Добрич и Варна. В
случая лицето има постоянен адрес в гр. Добрич с оглед лична карта на л. 50 по
делото и съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към затвора
Варна, като е постъпил в затвора белене на 13.01.2017 г. .В заповедта като основание е посочен и чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, който
предвижда на лишените от свобода да
бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото в заповедта,основанията за
преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на
лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието.
Съдът
намира , че не са налице доказателства относно площта, с която разполага всеки
лишен от свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника
в тази насока и не може да бъде
извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се
осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от Г..
Преместването
на лишен от свобода от един затвор в друг се осъществява по реда на чл. 62 от
ЗИНС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода. Член 58 от ЗИНС регламентира редът за
първоначално настаняване на лишението от свобода в местата за лишаване от свобода
с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с
постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно основание освен чл. 58
от ЗИНС е и чл. 62, т. 5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения
от свобода, каквото не е налице, тъй като на л. 47 по делото е представена
декларация на оспорващия, в която посочва, че не желае да бъде преведен в ЗООТ
по район и желае да доизтърпи наказанието си в ЗООТ „Белене“ и да работи.
Представена е идокладна записка на ИСДВР А. Д.
на л. 46 по делото , в която се прави предложение независимо от постоянния
адрес на лицето в гр. Каварна, обл. Добрич същият да не бъде превеждан в друг
затвор и да продължи изтърпяването на наказанието в ЗООТ Белене и да продължи
да работи като общ работник ХТУ. Върху докладната записка има резолюция на А. С. –ЗН“РНОД“ затвора Белене
–„Съгласен съм с предложението л.св. Г. да продължи изпълнението на присъдата в
Белене.“ Съдът намира, че не са налице мотиви в заповедта относно промяна на
мястото на изтърпяване на наказанието и не са обсъдени, нито докладна записка
от 08.12.2017 година на ИСДВР, нито съгласуването и от С., нито декларацията на Г..
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.5 от ЗИНЗС за преместването на
оспорващия в друг затвор.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № Л-5361/07.12.2017 година на впд гл.
директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София,
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: