РЕШЕНИЕ

№ 133

град Плевен, 7 Март 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 108/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, срещу решение № 219/08.12.2017 г. по н.а.х.д. № 191/2017 г. на Районен съд гр. Кнежа с доводи, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че по безспорен и несъмнен начин административно – наказващият орган е установил наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на административно – наказателна отговорност на Община – Кнежа, за извършеното от него нарушение и е наложил наказание, което е обявено от закона за наказуемо. Твърди се, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, тъй като е съобразено с изискванията на ЗАНН, съставено е в писмена форма, издадено е от компетентен орган, съдържа всички необходими и задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, описано е нарушението, посочени са нарушените разпоредби и правилно извършеното деяние е подведено под хипотезата на съответната наказваща правна норма. Посочва се, че не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната му, както и че АУАН съдържа всички регламентирани в чл. 42 от същия закон реквизити. Твърди се, че е налице описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, лицето което го съставя, лицето на което е съставено и т.н., както са и спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Излагат се доводи, че в качеството си на собственик на язовирна стена и съоръженията към нея, общината съответно е задължена да изпълнява задължителните предписания, които се дават за експлоатационното и техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея. Посочва се, че правилно, мотивирано и законосъобразно, административно – наказващият орган е приложил материално-правната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите при издаване на атакуваното наказателно постановление. С наказателно постановление № НЯСС-30/12.06.2017 г. на жалбоподателя, на основание чл. 200, ал. 1 т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение АУАН с № 03-010/03.04.2017 г., който е съставен за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ. Навеждат се доводи, че както в АУАТ, така и в наказателното постановление се установява, че всички съществени елементи от състава на нормата, наличието на които сочи на съставомерност на деянието, са описани подробно и изчерпателно. Твърди се, че с тези си действия и при пълно спазване на законовите изисквания административно – наказващият орган е доказал, че е налице извършено административно нарушение от страна на наказаното лице и че е осъществен процесният състав. Счита се, че при издаване на наказателно постановление № НЯСС – 30/12.06.2017 г. административно – наказващият орган е преценил, че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, както и че по безспорен начин административно – наказващият орган е установил и наличието на всички законови предпоставки за ангажиране на административно – наказателната отговорност на Община – Кнежа, като е наложил едно справедливо наказание с оглед тежестта на нарушението. Излагат се доводи, че съдът е построил своя извод, който е неправилен и необоснован, защото решаващият състав твърде едностранчиво и избирателно е преценил събраните по делото доказателства, както и че въззивният съд е преценявал изолирано събраните по делото доказателства, което от своя страна е довело до нелогичност и неправилност на мотивите. Счита се, че при вземане на решението въззивната инстанция не е основала вътрешното си убеждение върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е допуснала и нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени решение № 219/08.12.2017 г., постановено от Районен съд гр. Кнежа по н.а.х.д. № 191/2017 г. и да потвърди като правилно и законосъобразно наказателно постановление № НЯСС – 30/12.06.2017 г. на зам. председателя на ДАМТН.

В съдебно заседание касаторът - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Община – Кнежа, се представлява от юрк С.Н.. Моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Посочва, че основният мотив на Община – Кнежа, е че наказателното постановление, което е било предмет по първоинстанционното дело е съставено при неясно и некоректно изписване на извършеното нарушение. Сочи, че първоинстанционният съд изцяло е възприел тези мотиви и по тази причина смята, че действително по съставеното наказателно постановление, органът на ДАМТН не се е възползвал от своето самостоятелно право по чл. 190 от Закона за водите да извърши предписание, а той е препратил към вече направеното предписание от предходната година от една проверка на Комисия за обследване на техническото състояние на язовирните стени. Навежда доводи, че препращайки към протокола на тази комисия, който е съставен през месец май 2016 г. тези предписания за възстановяване, ремонт или възстановяване на преливника, не се съдържат, а се съдържат предписания за възстановяване на проводимостта на речното корито след основния изпускател. Моли съдът да остави в сила решението на Районен съд гр. Кнежа.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира, че следва съдът да уважи касационната жалбата на ДАМТН и да отмени решението на Районен съд гр. Кнежа по н.а.х.д. № 191/2017 г. Сочи, че наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция на Община – Кнежа е за това, че не е възстановен преливника така както е дадено в указанието през 2016 г, както и че са приложение и двата протокола. Счита, че с неизпълнението на предписанията на ДАМТН, Община – Кнежа е извършила нарушение, което е с потенциална опасност както за живота и здравето на хората, така и за материалните ценности, тъй като става въпрос за язовирна стена. Намира, че Районният съд отменяйки наказателното постановление е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което моли съдът да отмени.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № НЯСС-30 от 12.06.2017г. на В. Т. В. – заместник-председател на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-418/06.06.2017г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на  Община Кнежа, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул.“Марин Боев“ № 69, представлявана от И. Л. – кмет на Общината, за неизпълнение предписание по  чл.138а, ал.3, т.2 от Закона за водите – да възстанови преливник на язовир с Лазарово-3, на основание чл. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, и като краен резултат правилно, но не по изложените мотиви.

Неправилно е прието то районния съд, че нарушението е неясно и не се разбира, какво предписание е следвало да изпълни Община Кнежа , като изложените мотиви относно липса на оператор на язовирна стена са неотносими към предмета на спора. Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание, дадено на Община Кнежа като собственик на язовир „Лазарово -3“. Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона за водите наказва се с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв.. В случая е налице предписание по чл. 138, ал. 3, т. 2 от ЗВ обективирано в КП № 90 от 10.05.2016 година и в същия е даден срок до 31.08.2016 година да се възстанови преливника на язовира, като доводите относно неяснота на даденото предписание са неотносими към предмета на спора, тъй като законосъобразността на същите е предмет на разглеждане в отделно производство по тяхното оспорване. Не са ангажирани доказателства относно подаване на жалба от Община Кнежа срещу КП от 10.05.2016 година . В административно- наказателното производство при проверката за законосъобразност на наказателното постановление съдът следва да установи единствено, дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН по чл. 138, ал. 3, т. 2 от ЗВ и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без да се преценя съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона.

В случая обаче административно-наказващият орган не е доказал компетентността си за издаване на НП по ЗВ. Съгласно чл. 201, ал. 12 от ЗВ наказателните постановления по ал. 11 , а именно за нарушения на чл. 200, ал. 1 т. 39 от ЗВ, каквото е процесното, се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. НП е издадено от заместник-председател на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-418/06.06.2017 година на председателя на ДАМТН, но такава заповед не е приложена по делото и не може да бъде извършена проверка относно наличието на материална компетентност на административно-наказващия орган и следва НП да бъде отменено именно поради липса на доказателства за компетентност, а не поради неяснота на извършеното нарушение.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 219/08.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 191/2017 г. на Районен съд - гр. Кнежа.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.