Р E Ш Е Н И Е

№ 182

гр.Плевен, 28 Март 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 1107 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 237 от 06.11.2017 г., постановено по НАХД № 355/2017 г., Червенобрежки районен съд е изменил наказателно постановление № Пл-13-13/09.12.2016 г. на Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ Плевен при Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район, с което на основание чл.233 и чл.239, ал.1, т.1 от ЗУТ на Н.Й.Н. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 250,00 лева за извършено нарушение на чл. 176, ал. 1 ЗУТ и чл.14, т.2, предл. второ и трето на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като намалил размера на наказанието „глоба“ от 250,00 лв. на 100 (сто) лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.Й.Н., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът твърди, че въззивният съд не е събрал всички относими към производството доказателства и не е обсъдил събраните такива, поради което е достигнал до неправилни изводи. Излага доводи, че не е доказано по несъмнен начин извършване на нарушението, за което е съставено обжалваното НП, както и че в АУАН и издаденото възоснова на него НП е описано нарушение на чл.14, т.2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, на което касаторът не може да бъде субект, т.к. се касае за задължение на колективен орган, а административнонаказателната отговорност е лична. В заключение касаторът сочи, че му е нарушено правото на защита с оглед недостатъчната индивидуализация на нарушението, за което е санкциониран, поради което изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а касационната инстанция следва да отмени оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява. От него е постъпило писмено становище, в което повтаря оплакванията от касационната жалба и прави искане да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановена отмяна на оспореното НП.

Ответникът по касационната жалба се представлява от юрк. Л., който излага становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение въззинният съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът, в качеството му на представляващ РД ПБЗН-Плевен, на основание служебна бележка, изх.№4061/22.12.2015 г. и чл. 5, ал. 1, т.3 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и като член на Държавна приемателна комисия, назначена със заповед № РД-19-2614/21.12.2015 г., е дал положително становище относно изпълнението на строеж в съответствие с одобрените проекти и готовността му за ползване и е подписал протокол образец 16 с предложение да бъде издадено разрешение за ползване, без реално строежа да е изпълнен изцяло по част „Пожарна безопасност“ на строеж „Електрическа централа 1,5 МW, работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия“ – І етап, Складова площ № 1 – силажно-суровинно стопанство и ограда – ІІ етап, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХV-510005, кв.510 по плана на урбанизираната територия на „БЕТА“ АД – Червен бряг, представляващо нарушение на чл.176, ал.1 от ЗУТ и чл.14, т.2, предл. второ и трето на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строиителни обекти.

С писмо СТ-2262-03-877/24.08.2016 г. от ръководството на ДНСК е възложена проверка на служители на РДНСК-СЗР и РОНСК Плевен за установяване реалното състояние на електрическата централа и степента й на завършеност. При извършване на проверката на място на 25.08.2016 г. и след запознаване с пълната проектна документация на строежа в Община Червен бряг, служителите констатирали множество неизвършени и незавършени строително-монтажни работи по обекта. Констатираното било отразено в Констативен протокол от 25.08.2016 г. Именно с оглед така констатираното нарушение е издадено оспореното НП срещу Н.Н..

Въззивният съд правилно е приел, че касаторът Н.Н. е участник в строителството съгласно чл.160 от ЗУТ, като лице представляващ РД ПБЗН-Плевен, на основание служебна бележка, изх.№4061/22.12.2015 г. и чл. 5, ал. 1, т.3 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и като член на Държавна приемателна комисия, назначена със заповед № РД-19-2614/21.12.2015 г.

От събрания в хода на производството пред въззивния съд констативен акт обр. 15 от 15.12.2015 г. за установяване годността за приемане на строеж „Електроцентрала на биогаз 1.5 MWс комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индивидуално използване на биомаса“ – I- ви етап в землището на с. Рупци общ. Червен бряг е видно, че Н. е участвал при съставянето му и го е подписал, без в него да са отразени реално неизвършените и недовършените строително-ремонтни работи, както и реалното състояние на строежа.

Настоящият съдебен състав напълно споделя гореизложените доводи, както и съображенията, изложени по отношение компетентността на административните органи за издаване на АУАН и обжалваното НП. Въззивният съд обаче е допуснал пропуск при извършения правен анализ на оспореното наказателно постановление. На първо място неправилно е приел, че касаторът е санкциониран за нарушение на чл.176, ал.1 ЗУТ. Тази разпоредба не се упоменава нито в АУАН, нито в оспореното НП. От вложеното в делото като писмено доказателство наказателно постановление № Пл-13-13/09.12.2016 г. на Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“- Плевен при Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район е видно, че касаторът е бил санкциониран за осъществено от него нарушение на чл.14, т.2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Горната разпоредба вменява в задължение на комисията /държавната приемателна комисия/ да състави протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане на строежа : „ при работи, изпълнени в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и/или неизвършени и незавършени работи“. Касае се за задължение на колективен орган, в който член е и касаторът, но с оглед обстоятелството, че касаторът самостоятелно не би могъл да осъществи състава на нарушението /доколкото протоколът обр. 16 може да бъде съставен само от комисията, а не от отделните нейни членове/, както и предвид разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗАНН, с която е установен принципа, че административнонаказателната отговорност е лична, то Н. не може да бъде субект на нарушение по смисъла на чл.14 от посочената по- горе наредба. Индивидуалните задължения на членовете на Комисията, за неизпълнение на които те могат да бъдат подведени под административнонаказателна отговорност, са разписани в разпоредбата на чл.8, т.1-3 от Наредбата, респ. касаторът би могъл да бъде субект на административно нарушение по тези разпоредби, които обаче не са предмет на оспореното наказателно постановление.

Тази незаконосъобразност съставлява основание за отмяна както на обжалваното съдебно решение, така и на НП, което е предмет на настоящето съдебно производство.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 237 от 06.11.2017 г., постановено по НАХД № 355/2017 г. по описа на Червенобрежки районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Пл-13-13/09.12.2016 г. на Началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ Плевен при Регионална дирекция за национален строителен контрол – Северозападен район.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.