О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. Плевен, 14.05.2018г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
май 2018г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 1106/2017г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на Х.А.Х., понастоящем в Затвора – Ловеч срещу ГДИН –
София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в
размер на 1 000 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.05.2014г. до окончателното му изплащане, за претърпени неимуществени вреди (
яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, унижение на човешкото
достойнство, плач,чувства на отритнатост, незащитеност и страх), произтичащи от
незаконно бездействие на ответника – ГДИН, който не е осигурил възможност на
ищеца за периода 03.05.2014г. до 25.05.2015г. в Затвора – Плевен да държи и
ползва лична вещ, разрешена му от закона, а именно аудио плеър МР-3, марка „DIVA“ (без записващо устройство),с адаптер към него.
С протоколно Определение № 146/21.03.2018г.,
постановено в първото съдебно заседание по делото съдът е оставил исковата
молба без разглеждане на осн. чл. 232 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, поради
оттеглянето на иска от страна на ищеца и е прекратил производството по делото.
Оставил е без уважение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за обжалване на определението ГДИН – София,
чрез юрисконсулт П. е подал частна жалба до ВАС срещу определението в частта за
разноските с искане да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН
в размер на 300 лв.
Ответникът по частната жалба – не е изразил становище.
С Определение № 5996/09.05.2018г. по адм. д. №
4711/2018г. ВАС е приел, че частната жалба срещу определението в частта за
разноските има характер на молба по чл. 248 ал.1 от ГПК вр. чл. 144 АПК, по
която компетентен да се произнесе е Административен съд – Плевен, на когото
делото е изпратено за произнасяне по компетентност по молбата за изменение на
определението в частта за разноските.
Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл. 144 АПК.
Молбата е допустима, но неоснователна.
Исковата молба е подадена с правно основание – чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ, но по същество искът се квалифицира като такъв по чл. 284 от
ЗИНЗС – отговорност на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 285 ЗИНЗС искът се разглежда по реда на
глава единадесета от АПК – производства за обезщетения – чл. 203 и следващите.
В чл. 286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС се съдържат изрични
разпоредби относно разноските по този тип дела, които са идентични на чл. 10
ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 286 ал.2 изр.2 от ЗИНЗС разноските се
заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Съобразно по-новата практика на ВАС, която е
непротиворечива, в чл. 10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, идентични с чл. 286 ал.2 и ал.3
от ЗИНЗС, се съдържа специална уредба относно разноските, което изключва
субсидиарното приложение на ГПК относно разноските, в т.ч. и чл. 78 ал.4 и ал.8
ГПК относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Специалният закон - ЗИНЗС не предвижда присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не се дължи, включително и
при прекратяване на производството поради оттегляне на иска, какъвто е настоящия
случай. Ответникът не е направил други разноски по делото.
Поради това искането за изменение на постановеното
определение в частта за разноските следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 248 ал.3 ГПК вр. чл.
144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГДИН
– София за изменение на протоколно Определение № 146/21.03.2018г. по ИАД №
1106/2017г. по описа на АС – Плевен в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна
жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд –
Плевен в 7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
С
Ъ Д И Я :