Р E Ш Е Н И Е

 

№ 222

 

гр.Плевен, 13 Април 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                               Катя Арабаджиева

 

при секретаря Милена Кръстева  и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 106 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 216 от 06.12.2017 г., постановено по НАХД № 199/2017 г., Районен съд- Кнежа е потвърдил наказателно постановление  № 15-017 от 14.06.2017 година на Началника отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.Бургас, с което на И.М.Г., с ЕГН **********,***  за нарушение на  чл.35, ал.1, т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите , на основание чл.74, ал.1 от ЗРА му е наложена глоба в размер на 4000 лева, а на основание чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на държавата следните вещи: Лодка- марка “Колибри”Надуваема – 1 брой ; гребла – 2 броя; акумулаторна батерия ВМW 12V 105АН – 1 брой; техническо средство за улов с ел.ток – 1 брой; кабели – 2 броя и кепче – 1 брой.

    Със същото решение И.М.Г. е осъден да заплати на Районен съд гр.Кнежа направените деловодни разноски в размер на 150 лева – възнаграждение на вещото лице.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.М.Г. чрез пълномощника му адв. В., в която се излагат доводи за неправилност на въззивния съдебен акт. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и при несъобразяване на част от събраните доказателства, както и след неправилна оценка на друга част от събраните по делото доказателства. Оспорва се заключението от приетата по делото техническа експертиза, за която се твърди, че е необосновна и е налице съмнение относно нейната правилност. Излагат се доводи за недоказаност на нарушение по смисъла на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, осъществено от касатора, като се твърди, че се касае за опит за извършване на административно нарушение, който не е наказуем с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗАНН. Твърди се неяснота по отношение собствеността на водоема, за който според касаторът няма достатъчно данни да се стопанисва от МОСВ.Въз основа на така развитите съображения се иска отмяна на въззивното решение и отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и да бъде постановено  иззетите с АУАН вещи да бъдат върнати на собственика И.Г..

         Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от процесуалния представител на ответника, в който се излагат доводи, че от събраните гласни доказателства в тяхната съвкупност се установява по несъмнен начин извършване на нарушението от страна на Г.. Оспорват се доводите, че се касае за опит към извършване на административно нарушение, който би бил наказуем единствено в изрично посочените в чл.9, ал.2 ЗАНН случаи, както и възраженията относно приетата по делото техническа експертиза. Изразява се становище, че АУАН и НП са издадени от оправомощени служители на ИАРА, в рамките на тяхната компетентност и в предвидената от чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН форма, съдържат всички изискуеми реквизити, поради което въззивното решение, с което е потвърдено обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. В., който по същество поддържа доводите от касационната жалба. Излага допълнително доводи за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП, т.к. не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. В заключение пледира за отмяна на решението на РС- Кнежа и на обжалваното НП. Алтернативно прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на производството за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и не е допусната тройна съдебно- техническа експертиза, а заключението по единичната такава е дискредитирано, неясно и са налице съмнения в неговата правилност.

Ответникът по касационната жалба се представлява от юрк. И. П., който оспорва касационната жалба. Излага становище, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Твърди, че нарушението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства по делото и от изслушаното заключение на вещото лице, което е ясно и обосновано. Излага доводи, че обжалваното НП отговаря на законовите изисквания за съставянето му и съдържа изискуемите от ЗАНН реквизити, издадено е от съответен административен орган и с него е наложено минималното по размер наказание, поради което пледира да бъде потвърдено решението на Районен съд- Кнежа.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде потвърдено решението на въззивния съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.03.2017г. свидетелите Д. Г. Д. /актосъставител/, П. И. Б. и К. В. Р., и тримата служители в Отдел “Рибарство и контрол – Централен Дунав” към Главна дирекция “Рибарство и контрол” при АИРА- гр.Русе  за област Плевен, извършвали проверка по ЗРА в района на с.Староселци. Към 23:00 ч. се отбили в района на старото корито на р. Искър, в землището на с. Староселци. Спрели служебния автомобил и продължили пеша за да направят обход на водоема. След 3-4 минути видели във водоема светлина и след като се приближили, установили на около 15 метра от бреговата линия лодка и в нея лице с поставено на главата си осветително тяло/челник/. Свидетелите видели, че лицето потапя уред във водата и вади риба. Свидетелите разбрали, че от лодката в реката се лови риба с електрически ток. По показания на свидетелите, нарушителят е бил единството лице, намиращо се в коритото на реката. След като лодката се отдалечила навътре в протежението на водоема, свидетелите го изгубили от поглед и продължили обхода на водния  обект. След 5-6 минути видели автомобил, които бил единствен на водема. Свидетелят П. Б. се обадил на дежурния в РУ-Долни Дъбник за да направят справка са собственика на автомобила. Дежурния ги уведомил, че това е И.М.Г. *** и свидетелите поискали  помощ дежурните служители от РУ-Долни Дъбник за задържане на нарушителя. Служителите на РУ-Долни Дъбник се отзовавали на сигнала, провели съвместна акция по задържането му, като спрели шофираният от него лек автомобил „Фолксваген Голф" на входа на гр.Искър, в посока с.Староселци. В багажника на колата са открити: надуваема лодка с 2 бр. гребла, кепче, техническо устройство за улов на риба с електрически ток , акумулатор, както и два чувала пълни с риба: 3 бр. сом- 27.600 кг.; 4 бр. шаран- 10.400 кг; 2 бр. каракуда - 0.900 кг. и 2 бр. щука - 0.950 кг., която е върната обратно във водата.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на въззивния съд, че така приетата за установена фактическа обстановка се основава на събраните по делото доказателства и намира за неоснователни доводите на касатора за неправилна оценка на същите в обжалваното решение.

Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите Д., Б. и Р., както и тези на  свидетелите Р. С. Г. и Б. П. Д. – служители в РУ на МВР, тъй като те са непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и със събраните писмени доказателсва-  НП № 15-017 от 14.06.2017 г.; АУАН №В 0012763/29.03.2017г./копие/; Заповед №РД 09-25/21.01.2014г. на министъра на ЗХ/копие/; Писмо до ОД на МВР-Плевен с вх.№316000-26262/20.07.2017г./копие/ и Писмо от ОД на МВР Плевен, РУ гр.Долни Дъбник с вх.№0305-13376/28.07.2017г./копие/. Посочените по-горе свидетели не са заинтересовани от изхода на делото или предубедени по какъвто и да е начин. Правилно не са кредитирани показанията на свидетеля Б., които са изолирани от посочената по- горе доказателствена съвкупност, а и освен това този свидетел не е очевидец на нарушението, не е бил с И.Г. към момента на осъществявания риболов или към момента на извършената по отношение на него проверка.

Съдът намира за неоснователни възраженията на касатора във връзка с изслушаното от въззивния съд заключение по назначената техническа експертиза. По делото несъмнено се установява, че изследвания от вещото лице уред е иззет от касатора и се е намирал в багажника на личния му автомобил заедно с надуваема лодка с две гребла и уловената риба, за която е съставено обжалваното НП. От заключението на вещото лице е видно, че устройството представлява любителски изработена електровъдица, която не е херметически затворена. Същата е работела към момента на изследването й, т.е. била е годна за използване по предназначението си. Уредът е повреден от вещото лице в процеса на изпробването му, но е бил технически изправен към момента на изземването му. По начина на работа с устройството за електроулов на риба, а именно: подаване на импулси на електронен ключ, състоящ се от два мощни транзистора, който накъсва постоянния ток на акумулатора, след което той се трансформира в променлив ток, който се подава на повишаващ трансформатор, напрежението му се повишава чрез умножител на напрежение до необходимата мощност, която се подава на червената клема, е видно, че това става на сигнали, а не постоянно. След което с кепчето се вади рибата, премества се лодката на друго място и пак се включва ключ „Старт“, като с потенциометъра може да се променя ширината на импулсите, а от там и на мощността. По този начин акумулатора не се ползва постоянно, а на големи  интервали, за това вещото лице твърди, че  е бил в отлично състояние, тъй като реално не е бил натоварен непрекъснато през тези часове на електроулова.

         Настоящият съд намира, че това заключение е достатъчно обосновано, а и преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства води до извода, че нарушението е доказано по несъмнен начин, поради което, а и поради обстоятелството, че изследваният уред е дефектирал при изготвяне на заключението, то не е било налице основание за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза от въззивния съд.

Настоящият съдебен състав  намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни административни органи и в рамките на предоставените им правомощия. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Неоснователни са доводите на касатора за обстоятелството, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП, т.к. не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението. Същото е конкретизирано в достатъчна степен- старото корито на р. Искър, в землището на с. Староселци. Неоснователни са и доводите относно неизясняване статута на водоема и дали той се стопанисва от МОСВ. С разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗРА се забранява риболова в обектите по чл.3, ал.1 от същия закон. В т.1 на чл.3, ал.1 изрично е посочено : „естествени води и водни обекти“. Несъмнено старото корито на р. Искър се явява естествен воден обект по смисъла на закона, което е релевантното обстоятелство, следващо да бъде съобразявано от административнонаказващия орган. Не се касае за опит, в който смисъл е налице оплакване от страна на касатора, а за довършено нарушение, т.к.  е установен реално извършен улов от риба.

Настоящият съд намира, че нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА, същото е несъмнено доказано и с обжалваното НП законосъобразно е наложена предвидената в чл.74, ал.1 ЗРА санкция- глоба в размер на 4000 лв., която е минималната такава, поради което не се налага обосновка на размера й.

Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.90, ал.1 ЗРА като са отнети уредите, средствата и приспособленията, послужили за извършване на нарушението.

По тези съображения обжалваното решение като краен резултат се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 216 от 06.12.2017 г., постановено по НАХД № 199/2017 г. по описа на Районен съд – Кнежа, с което е потвърдено наказателно постановление  № 15-017 от 14.06.2017 година на Началника отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.Бургас

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                      2.