РЕШЕНИЕ № 140

гр. Плевен, 8 Март 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 105 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Г.С. *** срещу решение № 1199/28.12.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 3193/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0938-004353/04.09.2017 г., на Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на П.Г.С. ***, на основание чл. 53 от ЗАНН във връзка с чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съгласно установената фактическа обстановка съставомерността на деянието не е установена по безспорен начин съобразно страните и приетите доказателства, като напротив, според неговите показания и показанията на свидетеля – Ц. – колега на актосъставителя, фактическата обстановка не отговаря на описаното в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, застъпено в НП, а по-късно потвърдено и с оспореното решение. Сочи, че няколкократно възразява в процеса от съставянето на АУАН до издаването на решението на Районен съд – Плевен срещу недоказаното обвинение, че е отнел предимство на пешеходци, като липсата на логически и безспорни доказателства за субективния елемент на деянието и фактическата обстановка противоречат на императивното правило за доказване по безспорен и категоричен начин на неговата вина и на обективните елементи, формиращи състава на вмененото му административно нарушение. Посочва, че в своите мотиви съдът се е позовал единствено на първото съдебно заседание, в което са разпитани само актосъставителя и единият от нейните колеги – свидетел очевидец, като фактическата обстановка изяснена във второто по делото съдебно заседание от 05.12.2017 г., не е била взета предвид при постановяване на решението на районния съд, като в решението си районният съд дори не е описал показанията на третия свидетел Ц.. Посочва, че районният съд не е взел предвид нарушението на АНО при издаване на обжалваното НП, а именно, че не са разгледани възраженията му, съответно не е образувана проверка по спорните моменти в АУАН, което е в противоречие на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и че АНО просто е възприел констатациите в АУАН, като по този начин неправилно е ангажирал административнонаказателната му отговорност по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, опорочавайки по този начин самото НП и нарушавайки правото му на защита. Сочи, че районният съд погрешно е кредитирал показанията на тримата полицейски служители, въпреки, че те съдържат фактически противоречия, както и че в показанията на разпитаните свидетели липсват съвпадение и логическа свързаност по отношение на броя на пешеходците и тяхното местоположение, местоположението на полицейския автомобил, както и положението на автомобила на касатора. Сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че правото му на защита не е нарушено, тъй като не му е дадена възможност от полицейските служители да привлече на място свидетели на своя страни, нито има данни дори и от един от потенциално пострадалите пешеходци; в АУАН и НП балнкетно е посочена нарушената законова разпоредба, без да се конкретизира в какво се изразява нарушението, че не е намалил скоростта или не е спрял; АНО не е разгледал писмените му възражения, нито е предприел действия по изясняване на спорните обстоятелства; АНО укрива доказателства като не предоставя на съда записите от видеозаснемането на полицейския автомобил. Счита, че районният съд неправилно е приел АУАН като доказан, както и възразява срещу изводите на съда, че твърденията му представляват „защитна теза“, която по „безспорен и категоричен начин“ се опровергава от противоречащите едни на други показания на полицейските служители. Моли да бъде отменено оспореното решение поради неговата неправилност по отношение на съдопроизводството, поради необоснованост, както и поради грешна преценка на доказателствата и на доказателствените факти.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Сочи, че в мотивите на районния съд са взети предвид само доводите на едната страна по спора и то частично, като не са преценени показанията на третия свидетел, като по този начин се възпроизвеждат доводите само на едната страна по спора, което води до неправилност и необоснованост на решението. Посочва, че съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган не е преценил неговите възражения, както и че е налице противоречие между словесното и цифровото описание на нарушението в самото наказателно постановление, което води до невъзможност за него, а и за съда да разбере каква точно е волята на наказващия орган, респективно възпрепятства организирането на адекватна защита, което процесуално нарушение е съществено. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и необосновано, както и да отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд гр. Плевен като правилно и законосъобразно.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 23.08.2017 г. в 17:00 часа в гр. Плевен, пл. И.Миндиликов“ срещу „Мания Тауър“ по посока ж.п. гара, като водач на лек автомобил /индивидуализиран/ не пропуска преминаващите от ляво на дясно по пешеходната пътека, обозначена с маркировка МВ1 – пешеходци, нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т2 от ЗДвП.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел че нарушението е доказано по несъмнен начин, правилно е издирен и приложен материалния закон от санкциониращия орган и при установяване на нарушението и постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно, постановено е в съответствие на събраните по делото доказателства и материалния закон.

Неоснователно е възражението, че от административно наказващия орган са допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 52, ал.4 от ЗАНН, които налагат отмяна на НП.

Действително касаторът е вписал възражения в АУАН и е депозирал писмени такива в тридневния срок от връчване на акта. Върху последното е налице резолюция на санкциониращия орган, от която може да се направи извод, че не е необходимо извършването на проверка.

Във възражението е описана ситуацията, така както я е възприел дееца и е изказано недоволство от работа на екипа полицейски служители – защо не са взели данни и показания от пешеходците. Прави анализ на това кой какво според него е виждал, колко е дълга лентата за движение и обосновава, че е застрашил никого в нито един момент. Така изложеното непредполага проверка, то е виждане на лицето относно ситуацията. Наказващият орган е преценил възражението в светлината на вече събраните доказателства и описание в АУАН. Единственото направено от дееца искане във възражението е да се прегледат записите от камерите на служебния автомобил с цел да се потвърди неговата теза. Искането е несъстоятелно. На настоящия състав е служебно известно от други административни дела, че камерите в патрулните автомобили са с обхват на заснемане към купето на автомобила и са поставени с цел превенция и контрол на дейността на патрулиращия екип и записите им не биха помогнали за изясняване на вижданията и твърденията на дееца, поради което наказващият орган не е коментирал направеното искане. Следователно налице е процесуално нарушение относно непроизнасянето на санкциониращия орган по това искане, но в случая то не е от категорията на съществените. Съществено е само онова процесуално нарушение, което ако не беше извършено би имало друг краен резултат.

Правилен е изводът на съда, че при установяване на нарушението и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилен и в съответствие на събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ е извода на решаващия съд, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин. Показанията и на тримата разпитани свидетели са подробни, точни и категорични относно факта, че настоящият касатор е отнел предимството на пешеходците, като дават много точно описание на случая. Всички свидетели сочат, че пешеходците са били стъпили на пешеходната пътека, както и че патрулният автомобил вече е бил спрял, за да отдаде предимство на пешеходците. Св. Ц. е категоричен в показанията си: „ Спряхме, за да пропуснем преминаващите пешеходната пътека пешеходци от ляво на дясно. И в този момент от нашата дясна страна преминава въпросния автомобил, който не спря на пешеходците – отне им предимството. Спряхме автомобила малко по надолу до ж.п. гарата. Обяснихме на водача нарушението, за което му беше съставен АУАН.“

Неоснователно е възражението на касаторът, че не е издирен и приложен правилно материалния закон.

Повдигнато е обвинение за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Правилото сочи, че „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ Санкционната разпоредба е чл. 183, ал. 5, т.2 от ЗДвП и определя, „наказва се с глоба 100 лв. водач, който: т. 2 не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.“ Следователно нарушението е неосигуряването на предимство на пешеходците при преминаването на пешеходна пътека. Ситуацията е изисквала автомобила да спре, за да се осигури безопасността и предимството на пешеходците, след като вече един автомобил е спрял за да изчака пешеходци. Налице е именно соченото нарушение, като както санкциониращият орган, така и решаващият съд правилно са издирили и приложили материалния закон.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1199/28.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 3193 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.